Решение № 330 от 3.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 317/2009 г.

Решение № 330 от 3.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 317/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Румен Ненков На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 420, ал. 1 и чл. 419, ал. 1, изр. 2 НПК, при спазване на срока по чл. 421, ал. 1 НПК, главният прокурор е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила определение от 23.02.2009 г. по н. о. х. д. № 364/2009 г. на Старозагорския районен съд, с което на основание чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено споразумение между прокурора и защитата за прекратяване на наказателното производство срещу Б. Д. А. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. В искането се твърди, че е допуснато съществено нарушение на закона, защото одобреното споразумение предвижда прилагане на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, въпреки че материално- правните предпоставки за това не са били налице с оглед на съдебното минало на обвиняемия. Искането се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура. Назначеният служебен защитник заявява, че от формално-правна гледна точка тезата на главния прокурор е основателна, като намира, че при разглеждането на делото по общия ред може да се постигне и по благоприятно третиране на дееца. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното: Искането е основателно. С подлежащото на проверка определение е одобрено споразумение, по силата на което обвиняемият Б. А. трябва да изтърпи наказание "лишаване от свобода" с отлагане на изпълнението му при условията на чл. 66 НК. В случая обаче не са били налице материално-правните предпоставки за прилагане на института на условното осъждане, защото към момента на деянието А. е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. За престъпление по чл. 152, ал. 3 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 2 НК с присъда по н. о. х. д. № 515/1980 г. на Окръжен съд - Стара Загора, влязла в сила на 03.12.1980 г., на осъденият е било наложено наказание три години лишаване от свобода, като след изтърпяването на наказанието е настъпила реабилитация по право. През 2001 г. А. е осъден на "поправителен труд" за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. С присъда по н. о. х. д. № 133/2005 г. на Димитровградския районен съд, влязла в сила на 07.04.2004 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК същият е осъден на осем месеца лишаване от свобода при отлагане на изпълнението на това наказание за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Реабилитация по право за това осъждане не е била настъпила към момента на деянието по чл. 343б, ал. 1 НК - 10.02.2009 г. Такава е невъзможна по чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, защото съгласно чл. 86, ал. 2 НК повторната реабилитация по право на това основание е недопустима с оглед на преди това реабилитираното, също по право, осъждане по н.о.х.д. № 515/1980 г. на Окръжен съд - Стара Загора. Не е настъпила и в условията на чл. 88а, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК, защото петгодишния срок започва да тече от 07.04.2007 г. и ще изтече чак на 07.04.2012 г. Като е одобрил споразумение за прилагане на условно осъждане, без да са били налице материално-правните предпоставки за това, съдът по н.о.х.д. № 364/2009 г. на Старозагорския районен съд е допуснал съществено нарушение на закона, което на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК обуславя отмяната на постановеното определение по чл. 382, ал. 7 НПК и връщане на делото на съответната районна прокуратура. По гореизложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,