Решение № 10938 от 1.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7372/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите срещу решение 2714/22.04.2021 г., постановено по адм. д. 12092/2020 г. по описа на Административен съд-София град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена като законосъобразна негова Заповед РД-447/16.06.2020 г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна Л. Любомирова-Маркова оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 2714/22.04.2021 г., постановено по адм. д. 12092/2020 г. по описа на АССГ е отменена Заповед РД-447/16.06.2020 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Л. Любомирова- Маркова за длъжността началник на отдел в дирекция Стопанска дейност и човешки ресурси (СДЧР), отдел Човешки ресурси (ЧР) при Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Административният съд приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но в противоречие с материалния закон и неговата цел - основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Първоинстанционният съд обосновава извод, че не е налице реално съкращение на длъжността началник на отдел в резултат на намален обем на работа или променени функции и задачи на отдела. Изрично акцентира върху обстоятелството, че щатните бройки не само са се запазили, преди и след изменението на длъжностното разписание от 16.06.2020 г., но и са се увеличили, за да поемат съкратените други две ръководни длъжности. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, ваключително и заключение на вещо лице, решаващият съд приема, че със Заповед 661/16.06.2020 г. на министъра на околната среда и водите е отменено длъжностното щатно разписание на министерството, като в т. 2 на заповедта са извършени промени в ДСДЧР. Съгласно заповедта се закриват отделите Човешки ресурси, Стопанска дейност и секторите Управление на собствеността и Транспортно обслужване и материално-техническо осигуряване (Транспортно обслужване и МТО), които са били обособени в отдел Стопанска дейност. При така извършените промени е отбелязано, че се съкращават длъжностите началник на отдел (едната от които е заемана от Л. Маркова) за двата закрити отдела и началник на сектор за двата закрити сектора. Със заповедта се разкриват две щатни бройки главен експерт и една щатна бройка старши експерт. Извършените измененията в Устройствения правилник на МОСВ съгласно ПМС 123/12.06.2020 г., променят общата численост на администрацията като я увеличават от 415 на 417. Съдът е приел е, че в щатната структура и численост, в сила от 16.06.2020 г. числеността на персонала дори и да е намален с 1 щатна бройка, то функциите на ДСДЧР остават непроменени. Установил е, че след закриване на отдела и съкращаване на длъжността началник на отдел ЧР от 16.06.2020 г. част от трудовите функции като преки задължения на съкратената длъжност са преминали (добавени) към задълженията на длъжността главен експерт, съществувала в предишния отдел ЧР и чиято бройка е увеличена с 2 щата. АССГ е установил, че с оглед извършените промени на 16.06.2020 г., досегашните служители, заемали длъжността началник отдел Стопански дейности и началник сектор Транспортно обслужване и МТО са преназначени на новооткритите бройки за главен експерт. АССГ е обосновал извод за фиктивно съкращаване на длъжността на Л. Маркова, защото след щатните промени от 16.06.2020 г. личният състав на дирекцията е запазен изцяло, с изключение на Л. Маркова. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. При формиране на правните си изводи АССГ правилно се позовава на факта, че след извършените промени в структурата на Министерството съгласно заповед от 16.06.2020 г. на министъра на МОСВ, длъжността началник отдел в дирекция Стопанска дейност и човешки ресурси е престанала да съществува като наименование, но не и като система от функции, задължения и задачи. Съгласно легалната дефиниция по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл освен да е премахната длъжността като наименование, длъжността следва да е премахната като система от функции, задължения и задачи, тоест да е преустановено изпълнението на специфичната за длъжността дейност. За да прецени дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Л. Маркова, правилно първоинстанционният съд е анализирал длъжностните характеристики за длъжностите началник отдел Човешки ресурси, директор на дирекция Стопанска дейност и човешки ресурси и главен експерт с функции по управлението на човешките ресурси преди и след 16.06.2020г., съгласно изготвената и приета по делото съдебна експертиза, напълно отговаряща на доказателствения материал. Неправилни са оплакванията на касатора, че не следва да се прави сравнение между различните длъжности в дирекция СДЧР по съображения, че те са различни като нормативно определени позиции с различни функции. За да е налице реално съкращаване на една длъжност по смисъла на чл.106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е необходимо да се докаже освен, че длъжността е отпаднала като отделна позиция в щатното разписание, но това, че престанала да съществува като система от функции, задължения и задачи. Както правилно е установил АССГ, преди извършените промени в министерството между длъжността директор на дирекция СДЧР и началник на отдел ЧР е съществувало сходство в преките им задължения в 6 позиции, като след изменението на щата от 16.06.2020г. в длъжностната характеристика за длъжността директор на дирекция СДЧР е добавен едно ново задължение, което по никакъв начин не е определящо и специфично за ръководните му функции. След закриване на отдела и съкращаване на длъжността началник отдел на ЧР, считано от 16.06.2020 г. правилно съда е установил, че част от трудовите функции като преки задължения на съкратената длъжност са преминали (добавени) към задълженията на длъжността главен експерт, което не изпълнява изискването на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл за реално съкращаване на длъжността началник отдел на ЧР. Настоящият съдебен състав изцяло подкрепя и извода на АССГ относно допуснатото противоречие с целта на закона. Обосновано административният съд е приел, несъответствие с целта на закона при упражнените при условията на оперативна самостоятелност правомощия на органа по назначаването, с което при съкращаване на ръководната длъжност на служителката Л. Маркова е било насочено към личното й освобождаване, а не към реално премахване на длъжността като система от функции, задължения и задачи, която след 16.06.2020 продължава да се изпълнява в същия обем от длъжността главен експерт. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция Л. Маркова е направила разноски в размер на 500 лв. които с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да й бъдат възстановени от бюджета на касатора. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,