Решение № 12821 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6509/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП при ЦУ на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Костадинова, срещу Решение 364 от 18.05.2023 г., постановено по адм. дело 248/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което по жалба на Гюсеф ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-444-0123073 от 29.12.2022 г., издадена от началника отдел Оперативни дейности Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда за недоказаност на нарушението. Съдът неправилно е приел, че само поради факта, че в обекта има фискално устройство, е приложим чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС. Сочи се, че доставката на гориво от 12.10.2022 г. не е успешно регистрирана с баркод четец по АДД в ЕСФП на дружеството, поради което в случая не е налице изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че ограничаването на достъп до търговския обект за срок от 3 дни не изпълнява целите на чл. 22 ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Претендира се присъждане на направените по делото разноски и се възразява за прекомерност на платения адвокатски хонорар от ответника. Ответникът - Гюсеф ЕООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е била ЗПАМ ФК-444-0123073 от 29.12.2022 г., издадена от началника отдел Оперативни дейности Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС на Гюсеф ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството бензиностанция, находяща се в [населено място], община Стамболово, както и забрана на достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за срок от 3 дни. За да отмени оспорената заповед административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган и е в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и целта на закона. Въз основа на приетите по делото доказателства съдът е формирал извод, че извършването на нарушението, за което е наложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин. В случая административният орган е посочил адресата на ПАМ като субект на задължението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, без да съобрази изключението по ал. 11, когато получателят на доставки ги е отчел чрез електронната си система с фискална памет. Административният съд е посочил, че в хода на извършената проверка е установено и по делото не е спорно, че в процесния търговски обект има въведена в експлоатация и одобрена електронна система с фискална памет, тоест продажбите в обекта се регистрират чрез ЕСФП, което е изрично посочено в протокола за извършена проверка и в издадената заповед за налагане на ПАМ. Съобразил е, че това обстоятелство само по себе си не освобождава дружеството от задължението да подава информацията по ал. 10 на чл. 118 от ЗДДС, но представлява част от фактическия състав на изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС. Установено е по делото своевременно отчитане на доставката на гориво, именно през тази система, видно от генерирания служебен бон за доставка по НИС, подаден към НАП на 12.10.2022 г. Съгласно същия, доставката по нивомер на пропан бутан в резервоар 3 на бензиностанцията е регистрирана чрез ЕСФП, като служебният бон е със статус на "отговор НАП" - "успешно подадена доставка към НАП", тоест информацията е постъпила в НАП. Поради това, неправилно административният орган е приел, че е налице нарушение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, тъй като доставката е извършена при изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, тоест липсва материалноправно основание за налагане на ПАМ. Първоинстанционният съд е приел за необосновани мотивите на административния орган във връзка с продължителността на срока на ПАМ, поради което е счел, че налагането й представлява несъразмерно засягане на адресата, в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава акта при отчитане и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС регламентира задължение за данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Същевременно, според чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, данни по чл. 118, ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. Въз основа на установените обстоятелства при извършената от приходните органи проверка, с процесната заповед е прието, че Гюсеф ЕООД е осъществило нарушение на чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., съгласно която лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) приложение 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) приложение 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. В случая обаче дружеството своевременно е отчело получената доставка на гориво чрез монтираната в обекта електронна система с фискална памет, за което е генериран служебен бон за доставка по НИС, подаден към НАП на 12.10.2022 г., със статус на "отговор НАП" - "успешно подадена доставка към НАП". Следователно, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната доставка е отчетена по реда на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, поради което не е налице осъществено нарушение по чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във вр. чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Неоснователни са доводите на касатора за неприложимост на изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС. По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението, че монтираната в обекта ЕСФП няма връзка с НАП. Напротив, в процесната заповед е отразено наличието на такава монтирана и функционираща система, а представеният по делото служебен бон от 12.10.2022 г., подаден в НАП, е генериран именно от нея, видно от отразените в същия идентификационен номер и номер на фискална памет. Решението като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство не е претендирал присъждане на разноски, поради които такива не му се следват. Воден от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,