Решение № 67 от 1.2.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002100562/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 2ГПК. Подадена е молба от С. А. Д. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 95 от 10. 02. 2017 г., решение № 1012 от 04. 12. 2017 г. и допълнително решение от 25. 06. 2019 г., постановени по гр. д. № 9293/2015 г. на РС – Перник. С решение № 95 от 10. 02. 2017 г. по гр. д. № 9293/2015 г. на ПРС е допусната делба между С. А. Д. и К. Н. Д. на апартамент, нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място] и апартамент, нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], при дялове по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, и отхвърлен иск за делба на лек автомобил. С решение № 1012 от 04. 12. 2017 г. и допълнително решение от 25. 06. 2019 г., постановени по гр. д. № 9293/2015 г. на РС – Перник, е извършена делбата на недвижимите имоти, като: 1/. в дял и изключителна собственост на К. Н. Д. е възложен, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, апартамент, нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място]; 2/. в дял и изключителна собственост на С. А. Д. е възложен, за уравнение на дела й, апартамент, нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място]; 3/. е извършено съдебно прихващане между дължимата от К. Д. на С. Д. сума за уравнение на дела й в размер на 8700 лв. и сумата, дължима от С. Д. на К. Д. по изп.д. № 55/2015 г.; 4/. е отхвърлен искът на С. Д. срещу К. Д. по чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на сумата 2776, 21 лв. обезщетение за лишаване на съделителката от ползване на 1/2 идеална част от апартамента с идентификатор ***по КККР на [населено място], дължимо за периода 16. 12. 2014 г. – 30. 03. 2017 г., поради извършено прихващане с нейно задължение по изп.д. № 55/2015 г. на ЧСИ Е. Д.; 5/.е отхвърлен искът на С. Д. срещу К. Д. за присъждане на месечни обезщетения с размери от по 100 лв. за ползването на собствената й 1/2 ид.ч. от апартамента с идентификатор ***по КККР на [населено място], считано от 09. 12. 2015 г. до 30. 03. 2017 г., общо за периода – 1560 лв.; 6/. е осъдена С. Д. да заплати на К. Д. сумата 1525 лв. необходими разноски за запазване на апартамента с идентификатор ***по КККР на [населено място]; 7/. е осъдена С. Д. да заплати на К. Д. сумата 1050 лв. увеличена стойност на апартамента с идентификатор ***в резултат на извършени от съделителя Д. подобрения; 8/. са осъдени съделителите да заплатят по сметка на РС – Перник дължимите за делбеното производство държавни такси; 9/. е отхвърлено искането на С. Д. за извършване на съдебно прихващане между сумите, които същата е осъдена да плати на К. Д. с решението по извършване на делбата и сумата 659, 58 лв., която К. Д. е осъден да и плати с влязло в сила решение по гр. д. № 3376/2013 г. на ПРС. След указания на съда, дадени с разпореждане № 13 от 22. 02. 2023 г. по гр. д. № 562/2023 г., с уточняваща молба вх. № 3730/05. 04. 2023 г. молителката е конкретизирала, че иска отмяна на решение № 95 от 10. 02. 2017 г., решение № 1012 от 04. 12. 2017 г. и допълнително решение от 25. 06. 2019 г., постановени по гр. д. № 9293/2015 г. на РС – Перник, изцяло. Посочила е обстоятелствата и установяващите ги доказателства, заради които иска отмяна на влезлите в сила решения. Твърди, че с решенията, чиято отмяна се иска, е постановено съдебно прихващане между сумата, дължима от съделителя К. Д. на съделителката С. Д. за уравнение на дела й, и сумата, дължима от С. Д. на К. Д. по изп.д. № 55/2015 г. на ЧСИ Е. Д., което изпълнително производство е било спряно на 08. 09. 2015 г., на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК, по молба на взискателя К. Д., а към постановяване на решението, чиято отмяна се иска – и прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 13. 02. 2017 г. Твърди, че липсата на висящо изпълнително производство по прекратеното изпълнително дело № 55/2015 г. на ЧСИ Е. Д. към постановяване на решение № 95 от 10. 02. 2017 г., решение № 1012 от 04. 12. 2017 г. и допълнително решение от 25. 06. 2019 г., постановени по гр. д. № 9293/2015 г. на РС – Перник, е от съществено значение за законосъобразно провеждане на делбеното производство в двете му фази. Твърди се, че в периода 13. 02. 2015 г. – 05. 05. 2022 г. е правила многократно опити да получи достъп до изп.д. № 55/2015 г. на ЧСИ Е. Д., но такъв й е бил отказван. За пръв път узнала за посочените обстоятелства на 05. 05. 2022 г., на проведено по гр. д. № 3602/2021 г. по описа на ПРС открито съдебно заседание, в което насрещната страна представила копия от документи по изп.д. № 55/2015 г. на ЧСИ Е. Д.. В съдебно заседание молителката, чрез назначения й особен представител адв. К. Й. Ж.-М., поддържа молбата за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна К. Н. Д. не е изразил становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 2621 от 19. 09. 2023 г. по гр. д. № 562/2023 г. на ВКС, I г.о. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на новооткрити обстоятелства (съществували към приключване на съдебното дирене, след което е постановено влязлото в сила решение - по арг. чл. 439, ал. 2, вр. чл. 235, ал. 3 ГПК) или на нови писмени доказателства, установяващи такива факти. Те следва да са от съществено значение за делото и да е била налице обективна невъзможност за страната да узнае за съществуването им или да се снабди с установяващите ги писмени доказателства. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда. В случая се иска отмяна на влезли в сила решения, с които е допусната и извършена делба между страните на два съсобствени, при дялове по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите, апартамента, извършено е съдебно прихващане между сумата, дължима от съделителя К. Д. на съделителката С. Д. за уравнение на дяловете и сумата, дължима от С. Д. на К. Д. по изп.д. № 55/2015 г., отхвърлен е искът на С. Д. срещу К. Д. по чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на обезщетение за лишаване на съделителката от ползване на 1/2 идеална част от апартамента с идентификатор ***по КККР на [населено място], дължимо за периода 16. 12. 2014 г. – 30. 03. 2017 г., поради извършено прихващане с нейно задължение по изп.д. № 55/2015 г. на ЧСИ Е. Д., както и претенцията й за присъждане на месечни обезщетения за ползването на собствената й 1/2 ид.ч. от апартамента с идентификатор ***по КККР на [населено място], считано от 09. 12. 2015 г. до 30. 03. 2017 г., осъдена е С. Д. да заплати на К. Д. необходимите разноски за запазване на апартамент с идентификатор ***и стойността на извършени в същия имот подобрения. Отмяна се иска въз основа на писмени доказателства, установяващи, че към извършване на съдебното прихващане изпълнителното производство по изп.д. № 55/2015 г. на ЧСИ Е. Д. е било спряно, на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК, на 08. 09. 2015 г., по молба на взискателя К. Д., а към постановяване на решението, чиято отмяна се иска – и прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 13. 02. 2017 г., а липсата на висящо изпълнително производство по прекратеното изпълнително дело № 55/2015 г. на ЧСИ Е. Д. към постановяване на решение № 95 от 10. 02. 2017 г., решение № 1012 от 04. 12. 2017 г. и допълнително решение от 25. 06. 2019 г. по гр. д. № 9293/2015 г. на РС – Перник, е от съществено значение за законосъобразно провеждане на делбеното производство в двете му фази. Посочените обстоятелства и установяващите ги доказателства, дори да се приеме, че са новооткрити и молителката не е била в състояние да се снабди с тях по време на висящността на делбеното производство, не са от значение за решаване на делото и не биха могли да повлияят на изхода му. На първо място, същите нямат никакво отношение към решението по допускане на делбата и към решението по извършването й чрез разпределяне в дял на К. Д. на единия апартамент, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, и поставяне в дял на С. Д. на другия апартамент, за уравнение на дела й. Посочените обстоятелства и установяващите си доказателства касаят само частта от решението по извършване на делбата, с която е извършено съдебно прихващане между суми, дължими от К. Д. на С. Д. за уравнение на дяловете и на основание чл. 31, ал. 1 ЗС, и суми, дължими от С. Д. към К. Д. по изп.д. № 55/2015 г. на ЧСИ Е. Д.. Същите обаче не биха могли да повлияят на изхода на делото и на решението в посочената част. Няма пречка да се извърши съдебно прихващане със суми, за принудителното събиране на които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително производство, дори към извършване на прихващането с постановяване на съдебното решение, изпълнителното производство да е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а преди това да е било спирано по молба на взискателя, на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК. За да се извърши съдебно прихващане не е необходимо за събиране на активното вземане да е образувано изпълнително производство и същото да е висящо към извършване на прихващането. След като посочените от молителката писмени доказателства не са от значение за правилното решаване на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, и не биха могли, дори и ако бъдат взети предвид, да доведат до промяна в постановените по делото решения, то молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В останалата част молбата за отмяна и уточняващата я молба съдържат множество оплаквания за неправилност на влезлите в сила решения, представляващи касационни отменителни основания по чл. 281 ГПК. Изложени са фактически твърдения, които не покриват никой от изчерпателно предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК фактически състав и разглеждането на които е недопустимо в настоящото производство. Ответникът по молбата не претендират разноски за производството, нито има данни да е направил такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,