Решение № 3815 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11923/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез пълномощника гл. юрисконсулт Лазаров, срещу решение 1880 от 26.10.2022 г., постановено по адм. д. 1204/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, поправено с решение 1219 от 23.06.2023 г. по адм. д. 1204/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменена Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание РД-25ПП-35 от 30.03.2021 година, издадена от Управителя на НЗОК, в частта, с която се иска възстановяване на суми в размер на 14605,40лв. /четиринадесет хиляди шестстотин и пет лева и четиридесет ст./ получени без правно основание, за лечение на пациенти по КП 33 "Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения"; по КП 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация"; по КП 48 "Диагностика и лечение на бронхопневмония в детска възраст" и по КП 104 "Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания-остро протичащи, с усложнения" и е осъдена НЗОК София да заплати на МБАЛ "Свети Мина" ЕООД, с ЕИК 115531627, сумата от 2036 лв. (две хиляди тридесет и шест) лева разноски по делото, по съразмерност и компенсация. В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост на оспореното съдебно решение, поради постановяването му срещу процесуално нелегитимна страна, както и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде обезсилено, алтернативно да отменено като бъде постановено ново, по съществото на спора, с което подадената жалба срещу процесната писмена покана да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Ответната страна Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) "Св. Мина" - Пловдив ЕООД, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание РД-25ПП-35 от 30.03.2021 г. на управителя на НЗОК за сума в общ размер на 18 549.40 лв. Със Заповед РД-25-38 от 04.02.2021 г. на Управителя на НЗОК е възложено извършване на проверка на МБАЛ "Св. Мина" - Пловдив ЕООД. Съставен е Протокол РД-25-38-2 от 18.02.2021 г. за неоснователно получени суми срещу който е депозирано Възражение с вх. 29-08-11/05.03.2021 г., което по същество е прието за неоснователно, след което управителят на НЗОК е издал процесната писмена покана. За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета тройна комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от трима лекари с различна специалност, заключенията по която, като изготвени компетентно и безпристрастно и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, са кредитирани от съда. С обжалваното решение съдът е приел, че оспорената пред него Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание РД-25-35 от 30.03.2021 година, издадена от управителя на НЗОК, в частта, с която се иска възстановяване на суми в размер на 14 605,40лв. /четиринадесет хиляди шестстотин и пет лева и четиридесет ст./ получени без правно основание, за лечение на пациенти по КП 33 "Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения"; по КП 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация"; по КП 48 "Диагностика и лечение на бронхопневмония в детска възраст" и по КП 104 "Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания-остро протичащи, с усложнения" е материално незаконосъобразна и противоречи на целта на закона, поради което следва бъде отменена. В необжалваната пред настоящата касационна инстанция част на съдебното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата в останалата част относно възстановяване на суми в размер на 3 944лв. /три хиляди деветстотин четиридесет и четири лева/ получени без правно основание, по КП 90.1 "Диагностика и лечение на възпалителни ставни заболявания при лица над 18 години", по 5 броя История на заболяване / 4919, 2602, 2424, 2914, 4607/ като неоснователна. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но е неправилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Във връзка с наведените в касационната жалба възражения за недопустимост на съдебното решение, като постановено срещу ненадлежна страна директора на РЗОК Пловдив, с протоколно определение от 12.06.2023 г. делото е изпратено на Административен съд Пловдив за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението по реда на чл. 175 от АПК. С решение 1219 от 23.06.2023 г. по адм. д. 1204/2021 г. съдът е допуснал поправка на ЯФГ в диспозитива и мотивите на решение 1880 от 26.10.2022 г., постановено по адм. д. 1204/2021 г., като вместо първоначално посоченото да се чете писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание РД-25ПП-35 от 30.03.2021 година, издадена от управителя на НЗОК. По отношение на случаите по ИЗ 5460, 5306, 5305, 5295, 5428, 5529 и 5507 по КП 33 "Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения", случаите по ИЗ 5475, 5458 и 5110 по КП 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация", случаите по ИЗ 4549, 4755, 4924 по КП 48 "Диагностика и лечение на бронхопневмония в детска възраст" и ИЗ 5297, ИЗ 5356 и ИЗ 5378 по КП 104 "Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания-остро протичащи, с усложнения" съдът е приел, че писмената покана като материално незаконосъобразна следва да бъде отменена. На първо място, съдът не е извършил проверка и не е изложил никакви мотиви, относно основанията по чл. 146, т.1, т. 2 и т. 3 от АПК компетентност, форма и спазване на административнопроизводствените правила. На второ място, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 152, ал. 4 от АПК. Разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от АПК задължава административният орган да представи на съда заверено копие от цялата преписка. Представянето на непълна административна преписка представлява неизпълнение на това задължение, което процесуално нарушение е следвало да бъде отстранено по реда на чл. 152, ал. 4 АПК. При проверка на представената от органа и приета от съда административна преписка (лист 100 лист 242 от първоинстанционното дело) се установява, че същата е в непълнота, като са представени част от съдържанието на история на заболяването, само първата страница от епикризите и част от съдържанието на декурзусите, а в някои от случаите и други документи. Това обстоятелство е установено от вещото лице Панова при изготвяне на СМЕ във връзка със случаите по ИЗ 4549 и ИЗ 4755 по КП 48, като в мотивите на съдебното решение също е посочено, че според вещото лице голяма част от документацията липсва. Медицинската документация в нейната пълнота е представена от процесуалните представители на ЛЗ единствено досежно ИЗ 4549 и ИЗ 4755, но това се е случило едва в открито съдебно заседание по делото, проведено на 16.11.2021 г., в което е приета изготвената СМЕ, видно от която вещото лице не е имало достъп до пълната медицинска документация при изготвянето ѝ. Наличието на непълна и нечетлива документация е посочено и от вещото лице Илиев. При приетата по делото административна преписка се констатират недостатъци, вследствие на които не могат да се направят категорични изводи относно съществуването на посочените в административния акт фактически основания. По отношение на случаите по КП 33 "Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения" по ИЗ 5460, 5306, 5305, 5295, 5428, 5529 и 5507 след като е взел предвид заключението на вещото лице по приетата СМЕ първоинстанционният съд е приел, че възраженията на лечебното заведение са основателни, поради което е отменил оспорената пред него писмена покана в тази част. Административният орган е приел, че не са спазени изискванията на чл. 30, т. 2, чл. 275, ал. 1, т. 1 и чл. 292, т. 6, б. "а" от НРД за МД 2020 - 2022 г., тъй като от обективния статус, данните от ЕКГ и от Ехо КГ не се доказвало наличие на нито една от посочените в алгоритъма на КП 33 индикации за хоспитализация. Като повод за хоспитализация е прието наличието на колапс /синкоп/, но не е посочено кога е загубата на съзнание, липсва медицинска документация и данни от придружител и не е отбелязана загуба на зрение. В индикациите за хоспитализацията по КП 33 са включени и симптоматични брадикардии и проводни нарушения (синкопи, МАС синдром). Вещото лице в заключението си приема, че в алгоритъма на клиничната пътека не се изисква отбелязване на посочената от проверяващите конкретика. Съдът подробно е пресъздал дадените от вещото лице в открито съдебно заседание разяснения, относно липсата на изискване в клиничната пътека за изрично описване на обсъдените от органа обстоятелства, но без да изложи собствени мотиви, относно спорния въпрос за наличието или липсата на индикации за хоспитализация на пациентите по КП 33, който предполага изясняване на въпроса дали от обективния статус на пациентите, данните от ЕКГ и от ЕхоКГ се доказва наличието на индикации, включително на припадък /синкоп/ и колабс. Формирането на категоричен и обоснован отговор на тези въпроси предполага проверка и анализ на цялата медицинска документация, включително резултатите от направените изследвания, която в случая, както вече беше посочено, не е представена. По отношение на случаите по ИЗ 5475, 5458 и 5110 по КП 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация", е прието, че при осъществяване на дължимото лечение на пациенти не са спазени изискванията на чл. 30, т. 2, чл. 288, ал. 1 и, ал. 2 и чл. 292, т. 8 от НРД за МД 2020 - 2022 г. Прието е, че не са спазени критериите за дехоспитализация, тъй като в деня на изписване липсват обективни данни за общото състояние на пациента, липсва кардиологичен статус съответстващ на този при постъпването, с който да се обективизира овладяване на симптоматиката, не е определено с какъв функционален клас /ФК/ се изписва болния и дали е постигнато подобрение на ФК. Също така е прието, че не е налице заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. Липсва оценка на медицинския риск, основана на обективни данни, обективният кардиологичен статус не кореспондира със статуса при приемане, каквото е императивното изискване на чл. 298, т. 8 от НРД за МД 2020-2022 г. За да отмени писмената покана в тази част съдът необосновано е приел, че в приложената медицинска документация към ИЗ 5475, 5458 и 5110 са приложени епикризите на съответните пациенти, от които е видно, че в тяхната завършителна част, е обсъдена липсата на медицински риск от преустановяване пролежаването им в стационарен режим, като същото обсъждане се съдържа и в декурзусите на всяко едно ИЗ, както и че вещото лице Илиев по назначената СМЕ посочва, че "критериите за дехоспитализация от медицинска позиция са спазени". И в тези случаи е представена и приложена по делото само част от медицинската документация. Обсъдените от съда епикризи и декурзуси не са пълни, а в представената част от тях се установява, че нито в епикризите, нито в декурзусите се съдържа заключение за липса на медицински риск. Освен това, съдът е цитирал заключението на вещото лице според което критериите за дехоспитализация са спазени от медицинска позиция, но изцяло е игнорирал заключителната част на изречението при липса на доказателствени записи, както и становището на вещото лице, че констатациите на проверяващите са верни и това не може да бъде отречено. Въпреки, че е отменил писмената покана и в частта, относно случая по ИЗ 5049 по КП 29, при който органът е приел, че е налице неизпълнение на изискването на чл. 291, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., съдът не е изложил никакви мотиви във връзка с тази част на акта. В писмената покана досежно ИЗ 4549 и ИЗ 4755 по КП е прието, че при осъществяване на дължимото лечение на пациенти не са спазени изискванията на чл. 30, т. 2, чл. 288, ал. 1 и, ал. 2 и чл. 292, т. 8 от НРД за МД 2020 - 2022 г. Посочено е, че не са спазени всички медицински критерии за дехоспитализация. По отношение на ИЗ 4549 при изготвяне на експертизата вещото лице е взело предвид констатациите на проверяващите, обективирани в констативния протокол, като е цитирало частта от протокола, в която се пресъздава декурзуса от 08.10.2020 г., който обаче липсва в преписката и е представен след изготвяне и приемане на СМЕ. В констативния протокол и в писмената покана е посочено, че на 08.10.2020 г. в декурзус е записано, че детето кашля рядко /редуцирана кашлица/, Д-28/мин,изострено везикуларно дишане с леко удължено издишване, РСД-86 с ясни тонове, умерено изразен катар на ГДП, което обаче не кореспондира с отразеното в представения впоследствие декурзус от 08.10.2020 г., а пресъздава до голяма степен декурзуса от 03.10.2020 г. Вещото лице е констатирало явно разминаване между статуса на пациента от 08.10.2020 г., описан от проверяващите и изхода от лечението, описан от изписващия лекар, а в съдебно заседание е посочило, че при тази ситуация трябва да имаме пълната документация. Първоинстанционният съд е счел, че вещото лице в своето заключение, по категоричен начин уточнява, че алгоритъма на КП 48 е спазен както в неговите индикации за хоспитализация, така и в критериите за дехоспитализация. Такъв извод в изготвената и приета СМЕ липсва. Предмет на спора е спазването на критериите за дехоспитализация по КП. Вещото лице не е направило извод, относно спазване на критериите за дехоспитализация на пациентите, което до голяма степен се дължи на липсата на представена медицинска документация в нейната цялост. Относно ИЗ 4924 по същата КП единственият изложен от съда мотив е, че вещото лице категорично заявява, че облъчването на дете на възраст от 5 години, в рамките на два дни е не само медицински необосновано, но медицински противопоказно и опасно. Такава констатация от страна на вещото лице обаче не се установява в заключението и дадените разяснения, а и задачи във връзка с ИЗ 4924 не са били предмет на експертизата. Освен това, спорът в случая е дали е налице завършена клинична пътека, доколкото същата е отчетена с 87.44 рутинно рентгеново изследване на гръден кош и е налице рентгенография извършена в друго ЛЗ при хоспитализация по спешност. Мотиви от съда в тази връзка не са изложени. По отношение на ИЗ 5297, 5356, 5378 по КП 104 "Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания - остро протичащи, с усложнения", в писмената покана е прието, че не са спазени изискванията на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2020 - 2022 г. във връзка с § 11, т. 3.3.2.2 от Договор РД-НС-01-4-3 от 28 април 2020 г. за изменение и допълнение към НРД за МД за 2020 - 2022 г. Неправилно съдът е приел, че по КП 104 се оспорват само констатациите от три ИЗ: ИЗ 5297 на ЗОЛ, хоспитализирана по спешност на 13.11.2020 г. и дехоспитализирана на 17.11.2020 г. с основна диагноза "Ковид-19, неидентифициран вирус" - МКБ 10 U 07.2; ИЗ 5356 на ЗОЛ, хоспитализирана по спешност на 16.11.2020 г. и дехоспитализирана на 23.11.2020 г. с основна диагноза "Ковид-19, неидентифициран вирус"-МКБ 10 U 07.1. и ИЗ 5378 на ЗОЛ, хоспитализирана по спешност на 17.11.2020 г. и дехоспитализирана на 22.11.2020 г. с основна диагноза "Ковид-19, неидентифициран вирус"-МКБ 10 U 07.1. Видно от петитума на подадената пред първостепенния съд жалба лечебното заведение оспорва процесната писмена покана на управителя на НЗОК в нейната цялост. Също така с решението си съдът се е произнесъл по цялата сума, която ЛЗ е поканено да възстанови и е отменил писмената покана за претендираната сума в размер на 14 605,40лв. От посоченото е видно, че предмет на жалбата, спора пред първоинстанционния съд и съдебното решение в отменителната му част е и ИЗ 5312 по КП 104 - т. 23 от писмената покана. В съдебното решение обаче липсват каквито и да било мотиви във връзка с тази част от оспорения акт. Видно от мотивите на писмената покана досежно трите ИЗ при проверката е установено, че от констелацията на анамнеза, клиничен статус и данните от извършените лабораторни и образни изследвания, се касае за пневмония, причинена от SARS-СоV-2 по клинични данни. Съгласно § 11, т. 3.3.2.2 от Договор РД-НС-01-4-3 от 28 април 2020 г. за изменение и допълнение към НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г., пациентите с бронхопневмония или бронхиолит, предизвикана от "Ковид-19", се хоспитализират по клинична пътека 39 или 48. Според органа тъй като в случаите се касае за ЗОЛ над 18 години хоспитализацията им следва да е по КП 39. Установено е, че МБАЛ "Св. Мина" Пловдив ЕООД към момента на проведеното лечение няма сключен договор за изпълнение на КП 39 през 2020 г., поради което съгласно чл. 281, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. е било длъжно да преведе пациентите в лечебно заведение за болнична помощ, което изпълнява КП 39. Според § 11, т. 3.3.2.2 от Договор РД-НС-01-4-3 от 28 април 2020 г. за изменение и допълнение към НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г., "Изисквания при обявена епидемична обстановка със заповед на министъра на здравеопазването по повод на инфекция с COVID-19: 1. пациенти с инфекция с COVID-19 се хоспитализират по една от следните клинични пътеки с 39 или 48 или 104; 2. пациенти с бронхопневмония или бронхолит, предизвикана от COVID-19, се хоспитализират по клинична пътека 39 или 48; 3. пациенти без бронхопневмония или бронхолит, но с инфекция от COVID-19 се хоспитализират по клинична пътека 104. За да отмени писмената покана в тази част съдът е взел предвид извода на вещото лице Илиев, че в тези случаи са били спазени индикациите за хоспитализация и критериите за дехоспитализация и е изложил мотиви, относно изискванията на добрата медицинска практика. Изискванията и указанията в клиничните пътеки са задължителни за лечебните заведения, изпълнители на болнична медицинска помощ, страна по сключените с НЗОК индивидуални договори за изпълнение на КП. В случая чрез посочените изменения и допълнения с § 11, т. 3.3.2.2 от Договор РД-НС-01-4-3 от 28 април 2020 г. за изменение и допълнение към НРД за МД 2020-2022 г. в съдържанието на КП 104 са включени изискванията, че пациенти с бронхопневмония или бронхиолит, предизвикани от COVID-19, се хоспитализират по клинична пътека 39 или 48, а пациенти без бронхопневмония или бронхиолит, но с инфекция от COVID-19 се хоспитализират по клинична пътека 104. Изискването за хоспитализация на пациентите по КП 39 е на клиничната пътека и е въведено с измененията на НРД за МД за 2020-2022 г., направени с Договор РД-НС-01-4-3 от 28 април 2020 г, а не на проверяващите, както неправилно е приел съдът. Констатациите на вещото лице по приетата СМЕ и дадените от него разяснения в съдебно заседание касаят лечението на лица с Ковид 19, но същото никъде не е обсъдило изискванията на клиничната пътека и посочения договор и хипотезата на пациенти с пневмония, причинена от SARS-СоV-2, какъвто е процесния случай. Съдът не е анализирал и не е изложил мотиви, относно структурата и изискванията на КП 104, включително направените с § 11, т. 3.3.2.2 от Договор РД-НС-01-4-3 от 28 април 2020 г. изменения и допълнения. За случаите по ИЗ 5297, 5356, 5378 по КП 104, както и за тези по ИЗ 5460, 5306, 5305, 5295, 5428, 5529 и 5507 по КП 33, съдът в нарушение на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК не е обсъдил заключението на вещото лице заедно с останалите доказателства по делото и не е подвел установените факти към хипотезите на приложимите правни норми. Съдебното решение не може да бъде основано само и единствено на заключението на вещото лице, като бъдат изцяло игнорирани останалите събрани по делото доказателства. Дори и когато възприеме изцяло заключението на вещото лице, съдът дължи излагането на мотиви защо възприема същото. Освен това, заключението на вещото лице е възпроизведено в обжалваното съдебно решение, но без същото да се съпостави с конкретните основания за издаване на акта и да се формират правни изводи въз основа на тях. Основателно е и възражението на касатора, че съдът неправилно се е позовал нормата на чл. 375 от НРД за МД 2020-2022 г., доколкото тази разпоредба не е посочена като основание за издаване на акта и не е обсъждана от административния орган. Първоинстанционният съд е бил длъжен да констатира непълнотата в административната преписка и да даде указание до административния орган, че следва да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 2 от АПК и да представи преписката в нейната цялост, каквито процесуални действия не са предприети от негова страна, в резултат на което съдът се е произнесъл по оспорването при непълнота на доказателствата и е изградил правните си изводи при неизяснена фактическа обстановка, като неизяснени са останали обуславящи изхода на спора въпроси. Неизпълнението на това задължение в нарушение на принципа на служебното начало представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е формирал решаващия си извод, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Неизяснената фактическа обстановка препятства настоящия касационен състав да провери материалната законосъобразност на обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора. Също така съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в оспорената му част, с която е отменена Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание РД-25ПП-35 от 30.03.2021 година, издадена от Управителя на НЗОК, в частта, с която се иска възстановяване на суми в размер на 14605,40лв. /четиринадесет хиляди шестстотин и пет лева и четиридесет ст./ получени без правно основание, за лечение на пациенти по КП 33 "Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения"; по КП 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация"; по КП 48 "Диагностика и лечение на бронхопневмония в детска възраст" и по КП 104 "Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания-остро протичащи, с усложнения" и е осъдена НЗОК София да заплати на МБАЛ "Свети Мина" ЕООД, с ЕИК 115531627, сумата от 2036 лв. (две хиляди тридесет и шест) лева разноски по делото, по съразмерност и компенсация. Налице са условията на чл. 222, ал. 2 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на лечебното заведение срещу оспорената писмена покана в съответните ѝ части. При новото разглеждане на делото съдът следва да предприеме процесуални действия за попълване на административната преписка с липсващите медицински документи и на основание чл. 152, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК да изиска от административния орган представянето на цялата преписка по издаването на оспорения административен акт в съответните му части, да установи фактическата обстановка въз основа на цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, включително чрез използване на специални знания на вещо лице, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. След установяване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът следва въз основа на събраните по делото доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство, като въпросът за възлагането им, както и за направените пред първата инстанция разноски, следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение