Решение № 7988 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4578/2020 г.

Решение № 7988 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4578/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 482 от 20.02.2020 г., постановено по адм. д. № 2673/19 г. Административен съд – Пловдив, девети състав, е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД /"В и К"/, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Шести септември" № 250, представлявано от управителя С. Н., против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 176 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/, с който е установено публично държавно вземане по издадено в полза на "В и К" ЕООД разрешително № 300941 от 13.07.2005 г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в общ размер на 735 129 лв. и прилежащи лихви в размер на 244 788, 67 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК 115010670, чрез пълномощника му адв. В. Георгиев. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба на директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД /"В и К"/, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Шести септември" № 250, представлявано от управителя С. Н., против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 176 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който е установено публично държавно вземане по издадено в полза на "В и К" ЕООД разрешително № 300941 от 13.07.2005 г. за водовземане от подземни води посредством дванадесет тръбни кладенеца ПС "Изток2", разположени в имоти № 000176 и № 000282 в местността "Юрта" в землището на с. Рогош, общ. Марица с цел водовземането за питейно-битово водоснабдяване на част от гр. Пловдив с разрешен годишен воден обем. - 9 460 800 куб. м., със срок на действие до 13.07.2030 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в общ размер на 735 129 лв. и прилежащи лихви в размер на 244 788, 67 лв. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения акт, представените писмени доказателства, заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на акта. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. По отношение на последните е посочено, че при издаването на акта е спазена нормата на чл. 25 АПК, на жалбоподателя е била изпратена покана за доброволно изпълнение, като по този начин правото му на защита е било гарантирана в пълен обем и той е могъл да защити правата си чрез възражения и ангажиране на доказателства. Решаващият съд е възпроизвел в мотивите нормата на чл. 195б ЗВ относно доказателствата, въз основа на които се издава актът за установяване на публично държавно вземане, като е посочил, че процесният акт е издаден въз основа на представени от самото дружеството жалбоподател справки за иззети водни количества и декларации за периода 2013 г. – 2017 г. Първоинстанционният съд е посочил, че не споделя и възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения във формата на акта, като в последния в достатъчно ясна степен са посочени като времевия период, така и размера на задълженията, а не посочването на целта на водовземането, мястото и вида на водоизточника в диспозитива на акта не съставлява съществено нарушение на изискването за форма, тъй като е посочено разрешителното за водоползване, същото е част от административната преписка и изложените факти са ясно и точно конкретизирани в него. На отделен ред са изложени мотиви относно възраженията на задълженото лице за размера на задълженията, като в тази насока е прието, че същите отговарят на декларираните от самото дружество ползвани количества. Пак на отделен ред /стр. 6 – 7 от решението л. 173 – 174 от делото/ да изложени мотиви относно начина на определяне на размера на задълженията, като е направен подробен анализ на нормативната база в тази насока. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за недължимост на лихва върху главницата. Този негов извод е обоснован с нормата на чл. 15, ал. 1 от отменената тарифа, съответно чл. 21, ал. 1 от сега действащата тарифа за таксите за водоползване, което определят изрично, че таксите за водоползване се дължат до 31 март на следващата година, от който момент на сетне длъжникът изпада в забава. Прието е, че размерът на законната лихва е правилно определен. Административният съд е разгледал и възражението на жалбоподателя за частично погасяване на задълженията чрез плащане. Прието е, че същото е неоснователно, тъй като представените по делото платежни нареждания касаят от една страна заплащане на задължения за други периоди, различни от процесните, а от друга страна същите не могат да бъдат обвързани с процесните задължения, което обстоятелство е установено и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Оплакването на жалбоподателя за нарушена процедура, свързано с това, че е следвало да бъде уведомен писмено за размера на дължимата такса, срока за заплащане и сметката, по която следва да бъде заплатена, е определено за неоснователно, тъй като към момента на издаване на оспорения акт нормата на чл. 194б ЗВ е имала съдържание, според което директорът на басейнова дирекция няма такова задължение за уведомяване. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд –Пловдив е правилно и законосъобразно. Първоначално подадената касационната жалба на "В и К " ЕООД няма изложени конкретни оплаквания за неправилност на решението на Административен съд – гр. Пловдив. В допълнително подадена жалба /л. 8 и 9 от настоящето дело/ са изложени конкретни оплаквания, свързани с допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съответно неправилно приложение на материалния закон. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното / по реда на излагането им/: Направеното оплакване, свързано с изводите на административния съд по възражението за неспазване на административния орган на § 3, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, е неоснователно. Решаващият съд правилно е посочил, че след законодателната промяна на нормата на чл. 194б ЗВ такова изискване не съществува. Дори да се приеме обратното, то не изпълнението на това изискване не може да бъде квалифицирано като такова тежко нарушение, че да обосновава отмяна акта само на това основание. Направеното оплакване в касационната жалба, свързано с изводите на съда, че възражението на жалбоподателя относно начина на изписване на правните разпоредби в оспорения АУПДВ, също е неоснователно. Посочването на ал. 4 наред с ал. 1 от чл. 7 на същата тарифа не прави акта незаконосъобразен, нито е нарушило правото на защита на неговия адресат, като няма как само на това основание актът да бъде отменен като незаконосъобразен. Оплакването в касационната жалба относно това, че в оспорения акт няма конкретизирано място на водоползване, съоръжения чрез които ще се реализира и прочие, не намира подкрепа във фактите по делото. По така направеното възражение първоинстанционният съд се е произнесъл изрично и правилно е приел, че по административната преписка е приложено разрешително № 300941 от 13.07.2005 г. за водовземане от подземни води посредством дванадесет тръбни кладенеца ПС "Изток2", разположени в имоти № 000176 и № 000282 в местността "Юрта" в землището на с. Рогош, общ. Марица с цел водовземането за питейно-битово водоснабдяване на част от гр. Пловдив с разрешен годишен воден обем. - 9 460 800 куб. м., със срок на действие до 13.07.2030 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", въз основа на което е издаден и процесния АУПДВ, което по несъмнен и категоричен начин установява елементите на водоползването – място на водоползването, вид водоизточник, цел на водоползването. Направените възражения от касатора относно това, че в делото липсват мотиви, въз основа на какво съдът е приел количествата, за които са определени съответните такси и лихви за забава, са несъстоятелни. По възраженията на задължението лице в тази насока в първоинстанционното решение има надлежни подробни мотиви. В същото време от данните по делото е видно, че количествата вода, за които са определени задължения на такси, са декларирани от самото задължено дружеството, което обстоятелство е потвърдено и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Оплакванията, свързани с не точно посочване на правното основание за определяне на размера на задължението – чл. 10 от старата и чл. 12 от сега действащата тарифа е неоснователно. От данните по делото е видно, че размерът на задълженията е определен коректно от административния орган съобразно действащите нормативни разпоредби за съответните периоди. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,