Решение № 4295 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11782/2016 г.

Решение № 4295 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11782/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. П. И. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Т. срещу решение № 4834 от 07.07.2016 г., постановено по адм. дело № 974/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи - МВР (СДВР) в съдебно заседание се представлява от юрк. Панайотова, която моли подадената срещу първоинстанционното решение жалба да бъде оставена без уважение, тъй като сочените с нея касационни основания не са налице. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил предявения от И. П. И. против СДВР иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 200 (двеста) лева, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на наказателно постановление № 30787 от 19.03.2009 г. издадено от началник отдел "Пътна полиция" - СДВР с разпореждане имащо характер на решение от 11.09.2013 г. по НАХД № 15757/2012 г. по описа на Софийски районен съд (СРС). За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, а именно - наличие на незаконосъобразен акт и реално настъпили имуществени вреди от ищеца. По отношение на първата предпоставка съдът е приел, че наистина по делото е налице отменено НП, но същата е настъпила не поради неговата незаконосъобразност, а поради погасяването по давност на правото на държавата да ангажира отговорността на наказаното лице за това нарушение. На следващо място в мотивите на решението съдът е развил съображения, че от представеното по делото копие от Договор за правна защита и съдействие (л. 4 от адм. дело 974/2016 г.) не може да се приеме, че същият е сключен по повод на защитата на И. по НАХД № 15757/2012 г., тъй като в него не е посочено изрично, че същият се сключва за обжалването на оспореното НП. Въз основа на така изложеното административният съд е приел, че предявеният пред него иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ неоснователен и недоказан. Настоящата инстанция счита, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но при корекция на мотивите в първата част на решението. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Настоящата касационна инстанция на ВАС не споделя направения в мотивите на съда извод, че отмяната на НП е настъпила не поради неговата незаконосъобразност, а поради погасяването по давност на правото на държавата да ангажира отговорността на касатора за това нарушение. Следва да се посочи, че по делото е безспорно установено, че НП № 30787/19.03.2009 г. е било обжалвано и е отменено с решение постановено по НАХД № 15757/12 г. по описа на СРС, като производството по делото е образувано по подадена от И. И. жалба и постановеният съдебен акт е влязъл в законна сила. В случая неправилно съдът е приел в тази част на мотивите си, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт. Основанието на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК. В случая е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. С. Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон Не е доказано обаче от ищеца наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт по НАХД № 15757/2012 г. по описа на СРС. О. съдът е приел, че от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 03.08.2012 г. (л. 4 от адм. дело 974/2016 г.) не може да се установи по безспорен начин, че същият е сключен по повод на защитата на И. И. именно по повод НАХД 15757/2012 г. по описа на СРС. П. от съда в мотивите на решението, че договорът за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. Т., без изрично посочване, че същият се сключва за обжалване на НП № 30787 от 19.03.2009 г. издадено от началник отдел "Пътна полиция" - СДВР, може да касае всяко едно процесуално представителство е правилно и се споделя от настоящия съдебен състав. От данните по делото не се отчита опит от страна на ищеца да докаже съществуването на този елемент от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл правилно съдът е приел, че след оттеглянето на искането за прилагане по първоинстанционното дело на НАХД № 15757/2012 г. по описа на СРС направено от процесуалния представител на касатора е преклудирана възможността за проверка на факта дали представеният по делото договор за процесуално представителство и защита се съдържа в делото по обжалване на НП. Искът в тази част се основава на голословни твърдения, без да е положена необходимата грижа за ангажиране на доказателствата, необходими за съда, за да постанови той от своя страна осъдително решение в полза на ищеца. Поради това изводът на решаващия съд, че в случая касационния жалбоподател не е доказал реалното настъпване на имуществени вреди вследствие на заплатен адвокатски хонорар за обжалвано и отменено НП е правилен. Липсата на този елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не позволява да бъде реализирана отговорността на държавата по посочения ред. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение