Решение № 8471 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4601/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр.Благоевград, подадена чрез юрисконсулт Р. Габерски срещу решение 76 от 02.03.2021г., постановено по адм. дело 376/2020г. от Административен съд - Кюстендил. С него по жалба на А. Георгиев е отменен Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014 - 2020г. изх. 01-013-6500/702 от 21.08.2020г. на директора на ОД на ДФЗ Благоевград. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на оспорения акт на директора на ОД на ДФ"Земеделие". Прави се искане за присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът А. Георгиев, чрез процесуален представител, с писмен отговор на касационната жалба и с представени писмени бележки, счита касационната жалба за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Благоевград е било образувано по жалба на А. Георгиев срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014 - 2020г. изх. 01-013-6500/702 от 21.08.2020г. на директора на ОД на ДФЗ Благоевград. С оспореното решение, Административен съд - Кюстендил е отменил оспореният акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Акта за прекратяване на многогодишен ангажимент е издаден в рамките на делегираната компетентност на директора на ОД на ДФЗ Благоевград със заповед от 26.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Първоинстанционният съд е приел, че акта е издаден в изискуемата форма и съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, но в нарушение на предвидената от закона процедура, а именно органът не е връчил редовно посочените в акта за прекратяване уведомителни писма по чл.28, ал.1 от Наредба 4/2017г. и липсата на представени от ответника доказателства за влизане в сила на уведомителните писма, препятства възможността на органа за провеждане на процедурата по прекратяване на ангажимента по чл.30, ал.1, т.3 от Наредбата. Според съдът, като се е произнесъл преди влизане в сила на процесните уведомителни писма, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесния акт. Обжалваното решение е правилно. Оспореният пред административния съд Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 14 " Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014 - 2020г. е издаден на основание чл.30, ал.1, т.3 от Наредба 4 от 08.08.2017г. за прилагане на мярката. По силата на посочената в акта разпоредба Държавен фонд "Земеделие" - РА, прекратява изпълнявания ангажимент, когато в две последователни години е установено неспазвания по чл.28, ал.1, т.2, 3 и 4 от наредбата. От своя страна цитираните разпоредби представляват три самостоятелни основания, въз основа на които изплащането на финансовата помощ може да се откаже или намали. В т.2 е предвидено основанието, земеделският стопанин да не е осигурил за всички животни от допустимите категории в животновъдния обект площите по чл.4, ал.2, т.1; основанието по т. 3 е ЗС да не е спазил изискванията по чл.4 за отделните подмерки и дейности за хуманно отношение към животните и по т.4 да не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Наличието на посочените по - горе основания, административният орган е обосновал в оспореният акт с издадени Уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 " Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014 - 2020г. с изх. 01 - 013 -6500/49 от 18.03.2020г. и изх. 01 - 013 -6500/233 от 14.07.2020г., с които според органа в две последователни години е установено неспазвания по чл.28, ал.1, т.2, 3 и 4 от наредбата. Жалоподателят А. Георгиев е оспорил надлежното връчване на цитираните уведомителни писма с твърдения, че подписите положени в представените известия за доставяне не са негови и уведомителните писма не са влезли в сила. За изясняването на делото от фактическа и правна страна във връзка с наведените твърдения, съдът е допуснал изготвянето на съдебно - графическа експертиза, от чието заключение се установява, че подписът положен за подпис на получателя в представените по делото известие за доставяне от 23.03.202г. и от 14.07.2020г. за получени уведомителни писма с изх. 01 - 013 -6500/49 от 18.03.2020г. и изх. 01 - 013 -6500/233 от 14.07.2020г., не е изписан от А. Георгиев. Заключението е ценено от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото, с оглед на което съдът е достигнал до правилни изводи, че посочените в оспореният акт уведомителни писма, не са връчени надлежно на адресата им и същите не са влезли в законна сила. Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционният съд, че при нередовно връчване на цитираните в акта уведомителни писма и липсата на представени доказателства от страна на ответника за влизането им в сила не са изпълнени предпоставките за прилагане на чл.30, ал.2, т.3 от Наредба 4/2017г. за прекратяване на ангажимента. Не са налице фактическите и правни основания за издаване на оспореният акт, а именно влезли в сила уведомителни писма, с които са установени предпоставките на чл.28, ал.1, т.2, 3 и 4 от наредбата, на които се позовава административният орган и с които да е установено неспазване на посочените изисквания от страна на земеделският стопанин. След като не е доказал наличието на фактическите основания, посочени в оспореният Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, административният орган е допуснал нарушение на приложимите материално - правни разпоредби, посочени в него и акта е постановен в нарушение на материалния закон, а не в нарушение на административнопроизводствените правила, както е приел първоинстанционният съд. Независимо от горното обжалваното решение е правилно по изложените преди това мотиви и изводите на съдът, че оспореният акт е незаконосъобразен са правилни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Разноските са в размер на 600лв. за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е неоснователно, тъй като разноските в размер на 600лв. за адвокатско възнаграждение са малко над минималния размер в Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,