Решение № 11188 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2985/2025 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Д. К., от гр. Габрово, срещу решение 88 от 23.01.2025 г., постановено по адм. дело 346/2024 г. по описа на Административен съд Габрово. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове. Иска присъждане и на направените по делото разноски. Ответникът община Габрово чрез процесуален представител Р. Кожухарова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Габрово се е развило по исковата молба на М. Д. К. против община Габрово, с която са предявени обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Исковете се основават на незаконосъобразни действия на служители на ответника изразяващи се в умишленото унищожение на 02.09.2019 г. на временно покритие, направено от полиетилен, опънат върху арматурни мрежи и дървени греди, за опазване от атмосферните влияния на остатъците от дома и, опожарен по инициатива на ответника. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове. За да постанови този резултат е приел, че по делото не доказано да е извършено твърдяното в исковата молба незаконосъобразно действие, на което се основават причинените вреди, като пряка и непосредствена последица от него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Правилен е изводът на административния съд в обжалваното решение за неоснователност на предявените искове, тъй като в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на законовите предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност в случая, следва безспорно да бъде установено незаконосъобразно действие, при осъществена административна дейност, на което се основават твърдените за причинени вреди, като негово следствие. Сочените в исковата молба за причинени вреди се основават на твърдени незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в премахване на съществуващо временно покритие на сградата на ищцата. Установено е по делото от представените доказателства, че премахването е осъществено в изпълнение на влязла в сила заповед на кмета на община Габрово, след оспорването и от ищцата, с която заповед е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ дървена покривна конструкция върху заварена жилищна сграда. Изложените в исковата молба твърдения, че тази заповед е издадена в нарушение на законността и нормативните изисквания и в нарушение на човешките и конституционни права на ищцата са неотносими към настоящото производство, в което се претендират вреди от изпълнението и. По отношение на изразеното от ищцата несъгласие с влезли в сила съдебни актове, подробно изброени, следва да се отбележи, че съгласно чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Самите действия по изпълнение на влязлата в сила заповед са обжалвани от ищцата по предвидения в чл. 294 и сл. АПК ред, като жалбата е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че предприетите от органа по изпълнението действия са законосъобразни. В исковата молба не се твърди извършването на други незаконосъобразни действия извън предмета на осъщественото изпълнение по премахване на незаконния строеж въз основа на влезлия в сила административен акт, не се и установява извършването на такива. При установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ на община Габрово следва да се присъди сума в размер на 200 лева, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от изложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение