Решение № 1551 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12626/2013 г.

Решение № 1551 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12626/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет-Варна, чрез пълномощника му - адв. Стамов, против Решение № 2130/29.07.2013 г. по адм. дело № 4469/2012 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: Добрин Недков Рангелов, редовно призован не се явява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Русева, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна, по жалба на Добрин Недков Рангелов, е отменил като незаконосъобразно Решение № 552-6 по протокол № 10/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет-Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на кв. "Изгрев", включващ: м."Изгрев", м."Франга дере" и м."Кокарджа", в частта му относно поземлен имот № 1756 и е върнал преписката в тази част за ново произнасяне, вкл. и за имот 1761, обединени с първия в общ имот № 4024. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорения ПУР противоречи на материалния закон, тъй като е изработен върху невярна кадастрална основа. Актуалната кадастрална карта, одобрена със заповед от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК и изменена със заповед на началника на СГКК-Варна от 13.07.2010 г., установява наличието на един общ имот с идентификатор 10135.2552.4024, на мястото на двата имота 1756 и 1761 по КК от 2008 г., което не е съобразено от органа, в нарушение на чл. 125, ал. 3 вр. с чл. 115, ал. 2 от ЗУТ. Освен това с предвидената улица-тупик от север на имот 1756, се нарушава принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и изискването за икономичност на плана по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, тъй като съществува друг по-икономичен вариант за тази улица и без да се засяга законно построената сграда в имот 1756. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 115, ал. 1 и 2 от ЗУТ устройствените планове се изработват въз основа на данни от влезлите в сила кадастрални карти и имотни регистри за съответната територия, данни от други предходни подробни планове. А съгласно чл. 125, ал. 4, изр. 1 /ред. Д. в. бр. 65/2003 г./ в проекта за ПУП се отразяват разрешените строежи по предходни планове, което свързано с разпоредбата на § 21 от ЗР на ЗУТ означава, че устройствения план държи сметка само за заварените строежи, които са законно изградени. По делото е установено, че за територията за която е одобрен оспорения ПУП-ПУР, в която попада и процесния имот 1756, са одобрени КККР и е налице изменение на тази КККР, в частта засягаща имоти 1756 и 1761, като със заповед от 13.07.2010 г. на началника на СГКК-Варна, тези два имота са обединени в един с идентификатор 10135.2552.4024. Тъй като това изменение в КККР предхожда одобряването на процесния ПУР, същото е следвало да бъде взето предвид при изработването му и да намери отражение в оспорения ПУР. Видно обаче от графичната част към плана, същият, в нарушение на чл. 115, ал. 1 и 2 от ЗУТ и на техническото задание по чл. 125, ал. 1 от ЗУТ за съответствие на плана с актуалната кадастрална основа, новия имот 4024 не е отразен. Това нарушение е съществено, поради което и изводите на решаващия съд за незаконосъобразност на оспорения ПУР в частта му касаеща имот 1756, а също и имот 1761, са правилни. Правилни са и другите изводи на съда относно незаконосъобразност на плана в частта му, касаеща улицата-тупик от север на имот 1756. Улицата е предвидена за да осигури достъп до имот 1757, като по делото е установено, че такъв достъп би могъл да се осигури от друго място, без да се засяга законно изградената сграда в имот 1756, собственост на ответника. Засягането на законно построени сгради е винаги нарушение на материалния закон, защото устройствения план е длъжен да се съобразява с такива законни сгради и да не ги засяга. Засягането в случая на такава сграда, при наличие на техническа възможност за осигуряване на улица-тупик на друго място, без такова засягане, нарушава принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, който административния орган е длъжен да спазва. Като е установил тези нарушения и е отменил оспорения акт, като незаконосъобразен, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Съобразно този изход по касационното обжалване, основателно е искането на ответника за присъждане на разноските пред касационната инстанция в размер на 400 лв. за адвокат, съгласно представения договор за правна помощ от 28.08.2013 г., за сметка на Общински съвет-Варна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение