Решение № 5137 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10641/2010 г.

Решение № 5137 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10641/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ритлите 97" АД, представлявано от Александър Тошев Александров, против Решение № 308/20.07.2010 г., постановено по адм. дело № 216/2010 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 060900473/21.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Враца, в обжалваната и потвърдена с Решение № 90/24.02.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново част, в която за данъчни периоди м. 04.2007 г. и м. 01.2008 г. е начислен ДДС общо в размер на 31 333,34 лв. и извършената корекция на резултата за данъчен период м. 03.2008 г. в посока увеличение на ДДС в размер на 27 750,00 лв. и произтичащите от това лихви общо в размер на 13 513,92 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен РА. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор от 26.08.2010 г. излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо А отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че фактура № 5/3.04.2007 г. не е отразена в Дневника за продажби за данъчен период м. 04.2007 г. от жалбоподателя, както и в следващите данъчни периоди и съответно данъкът не е включен при определянето на резултата в СД за същия данъчен период, съгласно изискванията на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Фактура № 5/3.04.2007 г. не е анулирана по съответния ред и копие от оригинала на същата е представено от Община Челопеч при извършената насрещна проверка. По нея е осъществено плащане с б. б. от 3.04.2007 г. за 32 723 евро (по курс 1.95583 лв./евро) при левова равностойност 64 000.63 лв. Това обстоятелство се потвърждава от приложеното банково извлечение от 3.04.2007 г. на Община Челопеч, видно от което е, че като основание за плащане е посочено "авансово за автомобил за сметоизвозване по фактура № 5/3.04.2007 г.". При тази фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че след издаването на данъчна фактура с посочен данък, данъкът става изискуем за издателя на тази фактура, съгласно чл. 85 от ЗДДС, като чл. 86, ал. 1 от ЗДДС от своя страна свързва изискуемостта на данъка със задължението на регистрираното лице да го начисли, като данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчния документ, съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС. Извършеното плащане на цената по доставката или част от нея както е в случая, прави данъкът изискуем за жалбоподателя при получаване на плащането, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Неоснователни и неподкрепени с доказателства са изложените и в настоящата жалба твърдения, че не е спазен реда по чл. 116 от ЗДДС и чл. 78, ал. 5 от ППЗДДС за анулиране на фактура № 5/3.04.2007 г., поради задържането й от страна на получателя Община Челопеч, тъй като при насрещната проверка на Община Челопеч е представен оригинала на процесната фактура, който иначе при тази хипотеза следва да е при издателя. Относно начисления ДДС в размер на 20 666,67 лв. по фактура № 280/22.01.2008 г., издадена на Община Якимово и извършената корекция на резултата за данъчен период м. 03.2008 г. в посока увеличение на ДДС в размер на 27750.00 лв., вследствие на непризнати кредитни известия № 222/4.03.2008 г. и № 223/4.03.2008 г., издадени на Община Якимово, е установено следното: При проверка на първичните счетоводни документи е установено, че в дневника за продажби на ревизираното лице за данъчен период м. 01.2008 г. е посочена фактура № 281/22.01.2008 г. с данъчна основа 35416.67 лв. и ДДС 7 083.33 лв., издадена на Община Якимово с предмет - "Контейнери за смет тип "Бобър" по договор от 3.01.2008 г." - 85 бр. с ед. цена - 416.66 лв. Освен това е установено е, че дневника за продажби за данъчен период м. 01.2008 г. не е отразена фактура № 280/22.01.2008 г. с данъчна основа 103 333.33 лв. и ДДС - 20 666.67 лв. с получател Община Якимово с предмет - "Сметоизвозен автомобил MITSUBICHI по договор от 3.01.2008 г.". Като дата на данъчното събитие в двете фактури е посочена 22.01.2008 г. В дневника за продажби за данъчен период м. 03.2008 г. са отразени следните кредитни известия: кредитно известие № 223/4.03.2008 г. с данъчна основа 35 416,67 лв. и ДДС - 7083.33 лв. с предмет - "Контейнери за смет тип "Бобър" по договор от 3.01.2008 г.", в което е посочено, че се издава към фактура № 281/22.01.2008 г. и кредитно известие № 222/4.03.2008 г. с данъчна основа 103 333.33 лв. и ДДС -20666,67 лв., издадено към фактура № 280/22.01.2008 г. Във връзка с това впоследствие са издадени нови фактури - фактура № 225/4.03.2008 г. с данъчна основа 35416.67 лв. и ДДС - 7083.33 лв. (отразена в дневника за продажби за м. 03.2008 г.) и фактура № 224/4.03.2008 г. с данъчна основа 103333,33 лв. и ДДС - 20666.67 лв. (отразена в дневника за продажби за м. 02.2009 г. извън обхвата на настоящата ревизия). Съдът е преценил като правилна констатацията на приходните органи, че в случая данъчното събитие по процесиите доставки възниква през м. 01.2008 г., като с обжалвания РА законосъобразно на основание чл. 25, ал. 6 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 20 666.67 лв. по фактура № 280/22.01.2008 г. за данъчен период м. 01.2008 г. По отношение на кредитни известия с № 223/4.03.2008 г. и № 222/4.03.2008 г. административният състав правилно е приел, че същите са издадени без основание, като с техния размер общо в размер на 27 750.00 лв. е коригиран резултатът за данъчен период. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Същото се издава съгласно ал. 2 на чл. 115 от ЗДДС, не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1. На основание чл. 115, ал. З от ЗДДС, при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки се издава кредитно известие. Съгласно чл. 115, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, известието следва да съдържа основанието за издаването му. В случая няма нито корекция в данъчната основа, нито е развалена доставката по договора, поради което не е налице хипотезата на чл. 115 от ЗДДС. В известията не е посочено основанието за издаването им. Процесиите кредитни известия са издадени без основание, поради което с техния размер правилно е коригиран резултата за ДДС в посока на увеличение за данъчен период, м. 03.2008 г. Следва да се отбележи и фактът, че напълно необосновано е включването на кредитно известие № 222/4.03.2008 г. за данъчен период м. 03.2008 г., при положение, че фактура № 280/22.01.2008 г. не е отразена изобщо от жалбоподателя в дневника за продажби. Предвид това се налага извода, че с издадените от жалбоподателя данъчни документи се манипулира резултата за отделните данъчни периоди, като издадената впоследствие фактура № 224/4.03.2008 г. за "сметоизвозен автомобил" е отразена от жалбоподателя в дневника за продажби значително по-късно през данъчен период м. 02.2009 г., който период е извън обхвата на настоящата ревизия, но който съвпада с периода на извършване на първоначалната ревизия, приключила с издаването на РА № 900153/14.05.2009 г. След административно обжалване с Решение № 303/24.07.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново същият е бил отменен в обжалваната част за нова ревизия, в резултат на което е издаден ревизионният акт, предмет на настоящото съдебно производство. Предвид изложеното, изобщо не могат да бъдат споделени твърденията в жалбата, че с потвърждаването на процесния РА "по спорната доставка би бил начислен два пъти ДДС - през м. 01.2008 г. и м. 03.2008 г.". Възраженията на касатора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр. § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил, относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения по ЗДДС. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, идентични с тези на органа по приходите в РА, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АСВТ за неоснователност на жалбата. Обсъдено е и заключението на изслушаната по делото съдебно - счетоводна експертиза, което като ненадлежно оспорено, обосновано е приета материалната му доказателствена сила за правилното решаване на спора. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът присъжда такива на основание чл. 161, ал. 1, изр. посл. от ДОПК в размер на 1 091,94 лв. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо А отделение,