Решение № 12885 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5266/2009 г.

Решение № 12885 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5266/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анка Атанасова Ангелова от гр. Добрич, регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ "Анил - Анка Ангелова", подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Димитричка Тодорова от същия град, срещу решение № 18 от 11.03.2009 г. по адм. дело № 527/2008 г. на Административен съд - гр. Добрич. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Касационната жалбоподателка е оспорила пред Добричкия административен съд неблагоприятното за нея решение № 32 от 31.07.2008 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Добрич, основано на становището, че "в КСО не се съдържа легална дефиниция на осигуреното лице, но в резултат на съвместния прочит на чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 3 и чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се получава правилото: "Работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни, са задължително осигурени лица, чието осигуряване възниква от деня, в който започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО" и от това правило следва извода, че работниците и служителите придобиват качеството на осигурени лица от момента, в който започнат да упражняват трудова дейност. " С посоченото по-горе решение Добричкият административен съд е споделил това становище и при безспорните между страните обстоятелства - че едноличният търговец и Радославия Стелиянова Радославова са сключили трудов договор № 1 от 08.03.2004 г., по който последната няма начислено трудово възнаграждение и внесена върху него осигурителна вноска, защото няма отработен дори един ден, а от 9.03.2004 г. е започнала да ползва отпуск по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда за бременност и раждане - е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу решението на директора на ТП на НОИ. Решението на Добричкия административен съд е необосновано и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Към датата 31.07.2008 г., на която е издадено оспореното пред Добричкия административен съд решение № 32 на директора на ТП на НОИ, вече е съществувала легалната дефиниция на "осигурено лице" и законовата фикция на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро от допълнителната разпоредба на КСО, според която лицата в отпуск за бременност и раждане се смятат за осигурени. Смятаните за осигурени лица също имат правото по чл. 48а КСО на обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане, ако са налице и останалите предпоставки в хипотезата на тази разпоредба. За осигурени лица по силата на същата фикция се смятат и лицата в отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на малко дете, поради което те също имат правото по чл. 52а на обезщетение, ако са налице и останалите предпоставки в хипотезата на тази разпоредба. Липсата на мотиви по този съществен въпрос е пречка да бъде направена цялостна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК на първоинстанционното решение, поради което то следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да обсъди доказателствените факти по делото през призмата на фикцията по § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро ДР на КСО. С новото решение Добричкият административен съд следва да реши цялостно въпроса в чия тежест следва да бъдат възложени разноските по делото, направени от страните пред всичките съдебни инстанции. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,