Решение № 3014 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10240/2018 г.

Решение № 3014 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10240/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Рей лифт трейдинг" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Г. Тарашманов против решение № 3614/31.05.2018 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 12102/2016 г., с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22220316000643-091-001/08.08.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София. Доводите в жалбата са за неправилност на решението, по съображения, че са изпълнени материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от Билдинг къмпани С ЕООД, Урал Лес ЕООД и Корабостроене и ремонт 2009 ЕООД. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Представя писмени доказателства на основание чл. 219, ал. 1 АПК. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична недопустимост на жалбата на основание чл. 215, т. 2 АПК и неоснователност в останалата й част. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Доводите на прокурора от Върховна административна прокуратура, че е частично недопустима на основание чл. 215, т. 2 АПК, са неоснователни. Жалбата е подадена срещу решение на първоинстанционния съд, което съществува, с искане за отмяна. Относимостта на изложените в жалбата доводи по конкретните задължения е въпрос на основателност на жалбата, а не на нейната допустимост. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта на установения на Рей лифт трейдинг ЕООД резултат по ЗДДС за м. 03.2013 г. и установените задължения за лихви в общ размер 10 984. 16 лева за данъчни периоди м. 04.2015 г., м. 06.2015, м. 07.2015, м. 09.2015, м. 10.2015 и м. 11.2015 г. с искане за обявяване на неговата нищожност. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването като е приел, оспореният акт е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК (ред., в сила от 01.01.2013 г.) и в резултат на ревизия от надлежно овластен орган по възлагане съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. При произнасянето си съдът е съобразил тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ОСС на ВАС по т. д. № 10/2016 г., според което не е ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. На основание чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че актът е издаден в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалния и материалния закон. С тези мотиви е прието, че ревизионният акт е валиден и е отхвърлено оспорването. Решението е правилно като краен резултат. Принципно правилно съдът е приел, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 156, ал. 1 ДОПК е ревизионният акт, а не решението на решаващия орган по чл. 152 ДОПК, въпреки непрецизното означение на обжалвания акт в жалбата на дружеството. Искането е за обявяване нищожност на ревизионния акт, в обжалваната част, поради липса на компетентност на органите по приходите, които са го издали. Съгласно чл. 126 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК съдът е обвързан от искането, с което е сезиран. Поради това законосъобразно се е произнесъл по валидността на акта, като е изложил мотиви по всички основания за законосъобразност по чл. 160, ал. 2 ДОПК. Ревизията е възложена след 01.01.2013 г., със заповед за възлагане на ревизия от 02.02.2016 г., поради което и на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. В случая актът е издаден от Ф. Йоневска - началник сектор в качеството й на орган възложил ревизията с компетентност по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК съгласно заповед № рД$01-822/23.06.2015 г. на териториалния директор на ТД на НАП - София и Г. Проданов - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, определен като такъв съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК със заповедта за възлагане на ревизията. Доводите на жалбоподателя за липса на компетентност на органа, възложил ревизията, заемащ длъжността "началник сектор" и орган по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, правилно са отхвърлени като неоснователни. По този въпрос е налице тълкувателно решение по т. д. № 10/2016 на ВАС, което е задължително и законосъобразно е приложено от първоинстанционния съд. Съдът не е констатирал нарушения на изискванията за форма, на процесуалния и материалния закон, които да съставляват основания за нищожност на акта. В първоинстанционното производство, съдът чрез допълнително събраните доказателства, е изяснил и въпросът за надлежно подписване на акта, на заповедите за възлагане на ревизия и на ревизионния доклад от компетентните органи по приходите с квалифицирани електронни подписи. Доводите в касационната жалба и представените писмени доказателства, че са осъществени материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит по фактури, издадени от Билдинг къмпани С ЕООД и Корабостроене и ремонт 2009 ЕООД, са неотносими към предмета на делото, тъй като ревизионният акт в частта, в която е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от тези доставчици за д. п. м. 03.2012 г. и м. 12.2014 г. е отменен по административен ред и преписката е върната за нова ревизия. Предмет на оспорване в производството пред АССГ по искането на Рей лифт трейдинг ЕООД за нищожност е бил ревизионният акт в частта на установения резултат по ЗДДС за м. 03.2013 г., който произтича от отказ на право на данъчен кредит по две фактури, издадени от УРАЛ ЛЕС ЕООД и в частта на установените задължения за лихви, за данъчни периоди м. 04.2015 г., м. 06.2015, м. 07.2015, м. 09.2015, м. 10.2015 и м. 11.2015 г. резултат от корекция чрез анулиране на фактури по реда на чл. 116 ЗДДС. Доводите в касационната жалба, че за доставките от Урал Лес ЕООД са изпълнени условията за признаване на правото на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, касаят материалната законосъобразност на ревизионния акт и касаят основанията за неговата унищожаемост, не и за нищожност. По изложените съображения, настоящият състав намира, че решението, с което е отхвърлено оспорването на Рей лифт трейдинг ЕООД по искането за нищожност на ревизионния акт в обжалваната част, в която е оспорен по административен ред и не е отменен, е валидно, допустимо и правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,