Решение № 8463 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2418/2018 г.

Решение № 8463 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2418/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК . Образувано е по касационна жалба на ЕТ "М.-М. К.", ЕИК - *********, подадена чрез адв. Миразчийска, срещу решение № 7521 от 8.12.2017 г. на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу заповед № F 302691/05.09.2017 г., издадена от Директора на дирекция "Контрол" ТД на НАП гр. С., с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС - "запечатване на търговски обект" - снек-бар, находящ се в гр. Б., ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 6 и забрана за достъп до него за срок от седем дни. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие на наложената ПАМ с целта на закона. Дори да е налице осъществен състав на административно нарушение, касаторът поддържа, че процесната ПАМ е наложена в нарушение на целите по чл. 22 ЗАНН, тъй като вредни последици не са налице, както е констатирал и ВАС при обжалването на предварителното изпълнение на наложената ПАМ /в определение по адм. д. № 11911/2017 г./. Счита, че е налице маловажен случай, който не би могъл да е основание за налагане на ПАМ. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата, представя писмени доказателства и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., чрез юрк. Георгиев, моли да бъде отхвърлена касационната жалба, подадена от ЕТ "М. - М. К.", като неоснователна и недоказана, и да бъде потвърдено решението на АССГ, като правилно, законосъобразно, мотивирано, и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "М.-М. К." срещу заповед № F 302691/5.09.2017 г., издадена от Директора на дирекция "Контрол" ТД на НАП гр. С., с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС - "запечатване на търговски обект" - снек-бар, находящ се в гр. Б., ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 6 и забрана за достъп до него за срок от седем дни. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че при извършената на 23.05.2017 г. проверка от органа по приходите в търговски обект "снек-бар", находящ се в гр. Б., стопанисван от касатора - ЕТ "М. - М. К." е констатирано, че паспортът на монтираното в обекта фискално устройство модел "Датекс DP 55 KL", не се съхранява в обекта и при поискването му не е предоставен. При това положение в съответствие с разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д", и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е издадена оспорената заповед за запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, защото не е спазен реда за съхраняване на документи, издавани във връзка с фискалните устройства, уреден с чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Приел е, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е законосъобразна - издадена от компетентен орган, съдържаща мотиви относно срока и целта на налагането й, при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е установил, че по време на проверката в обекта не е съхраняван оригинал или копие на паспорта на ЕКАФП. Този факт не се отрича от търговеца и в жалбата му. Пред административния съд не са представени доказателства за проверка или ремонт на ФУ съобразно чл. 50, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., поради което изтъкнатите доводи, че паспортът се намира в сервиза, са плод на защитна версия, неотносима към състава на извършеното административно нарушение. Заповедта за налагането на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях, по арг. от чл. 22 ЗАНН. Решението е правилно. В случая няма спор по фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. Спорът е относно материалната законосъобразност на процесната заповед за налагане на ПАМ и по-конкретно с наличието на извършено нарушение в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС. С. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства (ФУ). Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. вменява задължение на лицата със стационарни търговски обекти да съхраняват в търговския обект паспорт на ФУ. В случая не е имало спор и се установява от протокол № 0324231 от 23.05.2017 г., АУАН № F02691 от 26.05.2017 г. на ТД на НАП - С., че при извършена на 23.05.2017 г. проверка на обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - снек-бар, находящ се в гр. Б., ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 6, стопанисван от касатора, лицето не е изпълнило задължението си да съхранява в горепосочения стационарен търговски обект паспорт на ЕКАФП в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. При правилно приложение на материалния закон административният съдия е приел, че в конкретния случай извършеното административно нарушение е безспорно установено, поради което е налице хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. П. определяне на срока на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, която съгласно чл. 169 АПК подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 22 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Неоснователни са доводите на касатора, че процесната заповед е издадена в несъответствие с целите по чл. 22 ЗАНН. В случая ПАМ е наложена за срок от 7 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. В случая вредата, която се цели да се предотврати с налагането на ПАМ е да се избегнат и осуетят всякакви опити за нередовното и непоследователно водене на документацията и несъхраняване на документи, свързани с фискалното устройство, поради което административният акт и неговото изпълнение не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която същият се издава. Целта на тази ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността и реда и условията за нейната отчетност в конкретния обект, като прекия резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректния недопускане на вреда за фиска. Неоснователни са доводите на касатора, че случаят следва да се квалифицира като маловажен, тъй като институтът за освобождаване от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН е приложим единствено в производството по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Настоящото производство по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ е по реда на АПК, с оглед на което релевантни са основанията за оспорване, посочени в чл. 146 АПК. По изложените съображения правилно съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна - издадена от компетентен административен орган, в установената форма, при правилно приложение на материалния и процесуален закон, като не е налице и несъответствие с целта на закона. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на касатора не се дължи присъждане на разноски за настоящото касационно производство. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ . Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,