Решение № 6078 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12004/2015 г.

Решение № 6078 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12004/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. И., от гр. Бургас, чрез пълномощника й - адв. Пенев, против решение № 1331/02.09.2015 г. по адм. дело № 210/2015 г. на Административен съд-Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Директора на Дирекция "Строителство" при община-Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Божинова, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отхвърлил жалбата на Д. И. И., против Заповед № 3257/04.12.2014 г. на директора на Д "Строителство" при община-Бургас, като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ и с нея, по отношение на оспорващата, е наредено премахването на незаконен строеж: "Полумасивна едноетажна сграда", разположена частично в УПИ I-294, кв. 20 по плана на ж. к."Лазур", гр. Бургас. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, при несъществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Като несъществено е определено нарушението, допуснато от органа при съставяне на констативен акт от 28.08.2014 г., поради отбелязване, че подписалият го общински служител Н., е присъствал на огледа, който факт доказателствата оборват. По същество е установил, че сградата-предмет на премахване представлява строеж от пета категория, която не съотвества на предвижданията на действащия ПУП-план за застрояване, към момента на изграждане, както и че за нея няма издадено разрешение за строеж. Според съда представеното РС № 69/1989 г. е неотносимо към спора, "защото има предвид съществуващо предходно строителство", а за процесната сграда не е представено РС. По спорния въпрос какъв вид СМР са извършени, съдът е приел, че става въпрос за "основен ремонт" по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, установено от съставения КА и заключение на СТЕ, за който е необходимо издаване на РС, каквото в случая липсва. С оглед несъответствието на строежа с действащия ПУП-ПЗ, съдът е приел още, че разпоредбата на § 16 от ПЗР на ЗУТ е неприложима. Решението е правилно, със следните допълващи мотиви: Предмет на оспорената заповед за премахване е незаконен строеж: "Полумасивна едноетажна сграда", който по данни от съставения КА е извършен в периода м. 08.2014 г. Всъщност, както правилно е прието и от съда, в този период касаторът е извършил основен ремонт на съществуваща паянтова сграда, изразяващ се в: събаряне и възстановяване на южна тухлена стена, частично разрушаване и възстановяване на другите тухлени стена на сградата; събаряне и изграждане на нов покрив от битумни керемиди; събаряне и възстановяване отвори за прозорци, демонтиране на таван, и др., който основен ремонт, представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 и т. 42 от ДРЗУТ. За този ремонт касаторът не представя разрешение за строеж, каквото се изисква, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Всъщност с този ремонт сградата е разрушена в по-голямата си част и преизградена отново, със запазване на функцията й, която е имала до тогава. От друга страна е установено, че към 2014 г., е в сила ЗРП, одобрен със заповед № 37/1988 г., съгласно който за УПИ I-294, кв. 20 на ж. к."Лазур", се предвижда основно жилищно застрояване / виж скици на стр. 41 и 42/ от две жилищни сгради, при свързано строителство, което е реализирано, видно от цитираните скици и заключение на СТЕ. За тези сгради на основното застрояване, според вещото лице, има издадени 2 бр. РС № 68 и 69/1989 г. /стр. 65/. Процесната сграда представлява строеж на допълващо застрояване, която няма режим на запазване, тъй като не е предвидена в ПУП-а и за нея няма издадени визи и одобрени частични застроителни решения за изграждането й. Такива не се представят и пред касационната инстанция. Освен това е установено, че сградата като цяло се засяга от влязлата в сила заповед за изменение на ПУР от 20.01.2005 г., от предвидена улица с о. т. 129 -128, която почти изцяло преминава през ПИ № 294 и през процесната сграда. При тези данни правилни са изводите на съда, че извършения строеж и сградата като цяло са незаконни, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, поради което заповедта за премахването й е законосъобразна. На въпроса дали законосъобразно е разпоредено премахването на цялата сграда, като незаконен строеж, вследствие на извършен основен ремонт през 2014 г., следва да се отговори утвърдително, тъй като премахването на извършените СМР, предмет на заповедта, биха довели до премахване на сградата като цяло, поради невъзможността същата да запази съществуването си, частично, без тях. Поради това неоснователни са оплакванията на касатора, че за сградата има строителни книжа, както и че същата е "търпим строеж", по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. Издаденото РС № 69/1989 г. е неотносимо към процесния строеж, а касае жилищната сграда на основното застрояване, в който смисъл е и заключението на вещото лице. Извършеното строителство, правилно е прието, че не е "търпим строеж" по смисъла на § 16, ал. 1 от ПРЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, защото не са налице предпоставките от хипотезиса на цитираните разпоредби за наличието на такъв строеж. Последният е извършен през м. 08.2014 г., спрямо който период цитираните разпоредби са неприложими. От друга страна, съгласно заключението на СТЕ, строежа като допълващо застрояване, е недопустим по действащия към момента на извършването му ПУП-ПРЗ от 1988 г. и ПУР от 2005 г., както и по предходно действащите подробни планове - от 1949 г. и от 1972 г. Недоказани са твърденията на касатора пред първата и настояща инстанции, че сградата е построена като барака в периода 1956-67 г. По данни, установени от решаващия съд, сградата не е барака, а полумасивна едноетажна постройка, предназначена за живеене, основно ремонтирана през м. 08.2014 г. По тези съображения строежа не е търпим и заповедта за премахването му правилно е приета за законосъобразна. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 500 лева, съгласно чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение