Решение № 7291 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12290/2009 г.

Решение № 7291 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12290/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Филип Стоянов Христов, Божидарка Димитрова Йорданова и Ана Генадиева Панайотова и тримата от гр. София и Маргарита Цветанова Божилова от гр. Банкя срещу Решение № 33/10.07.2009 г., постановено по адм. дело № 7443/2008 г. на Административен съд София-град (АССГ) в частта му, с която се отменя Заповед № РД-09-117/19.03.2008 г. на кмета на Столична община (СО), район "Люлин" в частта й, с която се одобрява попълването в кадастралната основа на имот с пл. № 2679, кв. 32, местност "Люлин-2" по плана на гр. София. Касаторите твърдят неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу процесната заповед. Ответникът - кметът на СО район "Люлин", не взема становище по касационната жалба. Ответниците - Мариета Владимирова Саламанова, Владимир Димитров Саламанов, Надежда Кралчева Саламанова и Наталия Димитрова Витанова са подали възражение, с което оспорват касационната жалба. Излагат доводи за правилност на първоинстанционното решение. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна - Латина Филипова Шукова, редовно призована, не взема становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС) намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ e отменил като незаконосъобразна обжалваната заповед на кмета на СО район "Люлин", в частта й, с която е одобрено попълването в кадастралната основа на имот с пл. № 2679, кв. 32, местността Люлин-2, по плана на гр. София и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в отменената част. В останалата част е приел жалбата за недопустима поради липса на правен интерес и е прекратил производството по делото в тази му част. За да отмени заповедта, съдът е приел, че в нея не се съдържат фактическите основания за издаването й, което представлява нарушение на изискването за форма и съдържание на административния акт съгласно чл. 59 АПК. Изложил е и съображения, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не е изяснил в пълнота обстоятелствата за издаване на искания акт, не е съобразил твърденията за спор за материално право по отношение на имот с пл. № 2679. Допуснал е и нарушение на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, тъй като съставеният акт за отстраняване на непълноти и грешки не е бил подписан от заинтересуваните страни. Оспореното решение е правилно и обосновано. Процедурата по изменение на кадастралната карта и регистри следва да е съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно който одобрените карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти и грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред. По делото е безспорно установено, че с исканото ново нанасяне се засяга имотът на ответниците по касационната жалба - IX-791, който има обща граница с новонанесения имот с пл. N 2679 в посока север-юг. В случая процедурата е била изцяло опорочена по отношение на пряко заинтересуваните собственици, част от които (Мариета Саламанова, Надежда Саламанова и Наталия Витанова) не само че не са подписали съставения акт за непълноти и грешки, но и въобще не са били уведомени за същия. Що се отнася до Владимир Саламанов, който също е заинтересувано лице, последният е бил уведомен за съставянето на акта, но не го е подписал, в нарушение на изричното изискване на чл. 53, ал. 3 ЗКИР. Самият факт на неподписване на акта за непълноти и грешки в кадастъра от пряко засегнатия собственик съставлява нарушение на изискуемата по ЗКИР (чл. 53) процедура и то от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за отмяна поради незаконосъобразност на процесната заповед. В посочения смисъл са и изводите на съда по същество, поради което се явяват правилни и законосъобразни. Наред с изложеното, Владимир Саламанов е подал и възражение срещу съставения акт за непълноти и грешки, което правилно е било прието от АССГ като индиция за спор за собственост, което също представлява пречка за изменение на кадастъра. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за постановяване на съдебното решение при неизяснена фактическа обстановка, тъй като административната преписка не била представена в цялост. Следва да се отбележи, че за да се приеме за спазена процедурата по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, пряко заинтересуваните собственици е трябвало да подпишат акта за непълноти и грешки, а не само да бъдат уведомени за неговото съставяне. В случая по делото безспорно се установи, а и не се твърди обратното от касаторите, че актът за непълноти и грешки въобще не е подписан от заинтересуваните собственици, а в полето, където се следва да фигурират подписите на същите, има отметка, която препраща към обратни разписки. При така установеното фактическо положение, изводите на АССГ за издаването на процесната заповед в частта й за попълване на кадастъра с имот № 2679, в нарушение на процедурните правила на ЗКИР и на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри са съответни на доказателствата по делото. Отменяйки я в тази й част, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното от ответниците по касационната жалба искане за присъждане на възнаграждение за правна защита и съдействие от адвокат, то такова им се дължи от страна на касаторите в размер на 500 лв. съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Предвид горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,