Решение № 8170 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4225/2011 г.

Решение № 8170 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4225/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), по касационна жалба на Висшия съдебен съвет гр. София против решение от 02.02.2011 г., постановено по адм. дело № 10514/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Емилиан Любенов Лаков от град София оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение тричленен състав на ВАС е отменил решение по протокол № 29 от 22.07.2010 г. на Висшия съдебен съвет, по дисциплинарно дело № 3/2010 г., с което на Емилиан Любенов Лаков е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - намаляване на възнаграждението с 10 % за период от 6 месеца. Установено е по делото, че с предложение вх. № 11-07-044/14.01.2010 г. на Председателя на СРС- Красимир Влахов, Висшият съдебен съвет е сезиран с искане за образуване на дисциплинарно производство на Емилиан Лаков - съдия в Софийския районен съд за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за съдебната власт (ред. ДВ, бр. 33/2009 г.). и налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. С решение по протокол № 3 от 19.01.2010 г. е образувано дисциплинарно производство и е избран дисциплинарен състав. Дисциплинарно отговорното лице е предоставило писмена защита с доказателства. Дисциплинарният състав е провел две заседания, събрал е допълнителни относими доказателства, изслушал е представител на вносителя на предложението и магистрата Лаков. С мотивирано решение № 10-00-048 от 21.07.2010 г. е приел, че Емилиан Лаков е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, и е предложил на ВСС да наложи на Емилиан Лаков наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10 % за срок от 6 месеца. С решение по протокол № 29 от 22.07.2010 г. Висшият съдебен съвет е приел, че съдия Лаков е извършил вмененото му нарушение, и му е наложил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10 % за срок от 6 месеца. Установено е също така от доказателствата към дисциплинарната преписка, че на 04.03.2009 г. съдия Лаков е преместен в Първо гражданско отделение - 37 състав. За проверявания период през 2009 г. /от март 2009 г. до декември 2009 г. същият е разгледал общо 122 наказателни дела, от които приключени с крайни съдебни актове са 111 броя. В тази бройка не се включват разгледаните и решени от съдия Лаков дела, които се водят на други съдебни състави и са му разпределени за разглеждане по отводи на други съдии. Общо възложените му граждански дела за периода са 920, от които 893 дела са му възложени в периода 04.03.2009 г. до 09.09.2009 г. В края на 2009 г. приключени са 724 граждански дела. В разглеждания период 04.03.2009 г. - 31.12.2009 г. той е работил общо по не по-малко от 1042 дела - част от които наказателни и част граждански. Останали несвършени граждански дела в края на периода са 247. А в периода 01.01.2009 г. до 04.03.2009 г. са разгледани 278 наказателни дела, 58 са решените наказателни дела в същия период. Общо за цялата година той е работил общо по 1320 дела - наказателни и граждански. Съдът е приел, че съдия Лаков е гледал граждански дела, два месеца по-малко в сравнение с колегите си, както и че освен граждански дела за периода 04.03.2009 г. - 31.12.2009 г. той е разгледал и 122 наказателни дела. За периода 01.01.2009 г. до 04.03.2009 г. той е разгледал и 278 наказателни дела, от които 58 е решил. Като за целия сравняван период 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. той е разгледал общо 1320 дела, част от които наказателни и част граждански, за разлика от останалите съдии, които са гледали само един вида дела - граждански. Посочените обстоятелства според тричленния състав опровергават извода на дисциплинарния състав за по-малка натовареност на съдия Лаков в сравнение с останалите съдии от гражданското отделение. Освен това са налице данни, че по време на цитирания по-горе период съдия Лаков се е грижил за болен чл. от семейството му - неговата майка. При така обсъдените доказателства, първоинстанционният съд е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспореното решение на ВСС, като постановено в противоречие със събраните в административното производство доказателства и с материалноправните разпоредби на 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като възприема изцяло установената фактическа обстановка и правните изводи на тричленния състав. Оспореното решение съответства на материалния закон и е обосновано. Обсъдени са цялостно доказателствата по делото, свързани с изпълнение на служебните задължения на магистрата през процесния период, неговата натовареност като съдия в СРС, респективно броя, характера и обема на разпределените му за решаване и решени дела. Преценени са всички факти и обстоятелства относими към срочното приключване на делата от него, качеството на изготвените от него съдебни актове, тежките условия на работа в СРС, обективният факт повлиял негативно върху организацията на работата му. Обосновано е прието от съда, че не е налице виновно неизпълнение на служебните задължения от магистрата по смисъла на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, че формалното неизпълнение на служебните задължения, свързано със срочността на решаване на делата, се дължи на обективни причини, които не е имало как да бъдат преодолени с лични усилия и в рамките на служебната му компетентност на съдия. Правилен е изводът на съда, че не е изпълнен фактическия състав на дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗСВ, за което му е наложено дисциплинарното нарушение по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - виновно неизпълнение на служебните задължения. Следва да бъдат приети изводите, че Лаков не е консумирал виновно нарушенията, за които е наказан, които касаят действия и бездействия, извършени в периода 04.03.2009 - 31.12.2009 г., установени при проверка на административния ръководител. През процесният период Лаков е разгледал над 1320 дела част от които наказателни, част граждански, което го прави един от най-натоварените състави в най-натоварения съд - Софийския районен съд, и е много над средната натовареност за страната. Обосновано тричленният състав е обсъдил установената от Инспектората на ВСС изключителна прецизност на изготвените от Лаков актове, неговата задълбоченост при подготовката на съдебните заседания, изключително добро проучване на делата, с обстоятелствен проект за доклад. Качеството на работата е показател, който следва да има много -голяма тежест при оценяване работа на магистрата. Поради това, приетото нарушение от ВСС - системно неспазване на сроковете в процесуалните закони, изразяващи се в неизготвени в срока по чл. 235, ал. 5, изр. 1 от ГПК съдебни актове по 20 граждански дела, е било обсъдено като необосновано и противоречащо на доказателствата по преписката, обсъдени в тяхната съвкупност. Касационната инстанция счита, че дисциплинарните наказания следва да бъдат налагани с оглед целта на ЗСВ, който в чл. 307, ал. 4, т. 1, предвижда, че системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони представлява самостоятелно дисциплинарно нарушение, отделно от неизпълнението на другите служебни задължения на магистрата. Този подход на законодателя, да обособи като самостоятелно нарушение едно от служебните задължения на магистрата - да извършва дължимите процесуални действия в срок, е проява на значението, което своевременното изпълнение на магистратските задължения има в процеса на правораздаване. Бързината е съществено условие за ефикасността на съдебната защита. Именно възможността да се носи дисциплинарна отговорност за неоправданото неспазване на процесуалните срокове е единствената санкция за съдията, защото сроковете за съда в процесуалните закони са инструктивни - тяхното неспазване не пречи действието да се извърши по-късно, то винаги е дължимо. Въпросът е доколко получената в резултат на тези закъснели действия на съда защита е ефикасна и не е ли довела тя до неправомерно нарушаване на правото на страните на ефективна съдебна защита и дали всяко неспазване на процесуалните срокове представлява дисциплинарно нарушение. В настоящето производство твърдението е за неспазване на срока по чл. 172, ал. 1 АПК и чл. 235, ал. 5 ГПК. Съгласно тези норми съдът обявява решението си в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Така визираният срок безспорно е инструктивен. Постановеният след срока съдебен акт е валиден, допустим и законосъобразен, ако отговаря на изискванията за валидност, допустимост и правилност, но може да е лишил от смисъл или значително да е увредил правно защитимите права или законни интереси на страните по делото. Самият законодател, отчитайки значението на своевременността на правната защита и в същото време и огромното значение, което има качеството на постановения съдебен акт, е посочил в чл. 13 ГПК, приложим и в административното производство на основание чл. 144 АПК, че съдът разглежда и решава делата в разумен срок. Разумността на срока, в който съдът следва да постанови съдебния акт, е функция на фактическата и правна сложност на делото. Следователно формалното неспазване на процесуалния срок не може автоматично да обоснове дисциплинарно нарушение. Необходимо е да се установи конкретното неспазване на срока било ли е обусловено от посочените обективни фактори или е резултат единствено на виновното поведение на магистрата. Т. е. за всяко от визираните в дисциплинарното решение дела е необходимо да бъде установено, че не са били с фактическа и правна сложност, която да изисква разумния срок за обявяване на акта да е този, в който съдията е постановил акта си. Наред с изложеното, за да е налице релевантно за дисциплинарната отговорност неспазване на процесуалните срокове трябва да е налице системност. Законодателят не е дал легално определение на понятието "системно" в Закона за съдебната власт. Доколкото разпоредбата на закона буквално повтаря съдържанието на нормата на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията, то релевантно е и тълкуването на понятието в конституционната норма. Конституционният съд не е имал възможност да тълкува визирания в конституционната разпоредба израз "системно неизпълнение на служебните задължения". С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове понятието следва да се тълкува в смисъл, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. Аналогична разпоредба законодателят е използвал и при формулиране на дисциплинарната отговорност по Кодекса на труда - чл. 190, ал. 1, т. 3. Трайната, непротиворечива съдебна практика е установила, че системно нарушение на трудовата дисциплина е налице, когато лицето е извършило три или повече отделни нарушения. Няма правна логика в хипотезата на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ да се приложи друго тълкуване. Специфичното в случая е, че неспазването на процесуалните срокове, и в частност на срока за обявяване на решението, не може да се констатира с факта на изтичане на едномесечния срок от датата на съдебното заседание, в което е приключило делото, а следва да се установи при отчитане изискването на чл. 13 ГПК, т. е. след преценка на фактическата и правна сложност на всяко дело, актът постановен ли е в разумен срок. Едва когато се установи, че актът е постановен, с оглед на неговата фактическа и правна сложност, извън разумния срок може да се приеме, че е налице нарушение. След като е извършена съпоставка между броя на решените за процесния период дела и качеството на постановените съдебни актове, правилно първоинстанционният съд е обосновал липсата на нарушение на разпоредбите на чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ, преценявайки общото количество възложени дела и проявената компетентност и професионална отговорност при решаването им от касационния ответник. В тази връзка следва да бъдат споделени и изводите в оспореното решение, че служебната ангажираност на магистрата във връзка с разглеждането и произнасянето по разпределените му дела е обективно невъзможно да се спазят в повечето случаи не само инструктивните срокове, предвидени в НПК и ГПК, а и разумния срок. Предвид изложеното, оспореното решение е обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав