Решение № 7786 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 606/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда - Благоевград срещу Решение 1766 от17.10.2023 г., постановено по адм. дело 1123/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Стилстрой-МООД със седалище в гр. Благоевград срещу Постановление от 15.12.2022г. на Гл. инспектор от ДИТ Благоевград, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение. Претендира разноски. Ответникът Стилстрой-МООД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Ответникът С. Й. М. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издаденото от служител на касационния жалбоподател постановление, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приел, че са налице всички съществени елементи на едно трудово правоотношение. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Не е спорно, че на дата 16.11.2022г., при извършена проверка в обект имот в гр.Петрич, ул. Генерал Тодоров, предоставен за ползване на ГДИН София, за пробационна служба(за който е бил сключен договор от 15.06.2022г. за извършване на преустройство, след проведена обществена поръчка), е било установено М., заедно с още няколко лица са участвали в дейността по почистване на строителната площадка, вкл. и дейностите по отрязване на 3 бр. дървета, ведно с тяхното натоварване и извеждане извън строителния обект. Настоящият състав споделя изводите на първостепенния съд, че необосновано проверяващия екип на база видяното и декларираното е извел извод, че М. напрактика осъществява трудови функции, без да е сключен с него писмен трудов договор. В тази връзка е видно от самата декларация, че лицето сочи, че се намира на този обект за първи ден(проверката е извършена в 11,45 часа, т.е. само от няколко часа), а документът е попълнен от друго лице, с оглед обстоятелството, че М. е бил неграмотен. В него е визиран и краен срок на работа до 14,00 часа, както и конкретна дейност - почистване площадка. От съвкупната преценка на събраните доказателства, обоснован се явява извода на административния съдия, че не може да се установят всички съществени елементи на една трудовоправна връзка, вкл. с оглед поставената и приета конкретно определена задача от лицето, която той е следвало да изпълни за посоченото време. В тази връзка правилно е дадена вяра на постъпилите от ГДИН София(чрез ОСИН Благоевград) писмени доказателства, вкл. и от разпита на Началника и М. в о.с.з. на 28.09.2023г., чрез които е прието за успешно осъщественото от тази страна насрещно доказване, което макар и непълно е разколебало проведеното от защитата на органа-издател на предписанията главно доказване, което се е оказало непълно досежно наличието на всички съществени елементи на една трудовоправна връзка. До различен извод не води и представеното писмо от ТД на НАП София, касаещо подадени уведомления по чл.62 ал.5 КТ за сключен трудов договор с М.(едно с дата на деклариране 16.12.2022г., а последващо с дата на деклариране 16.11.2022г.), доколкото първото е било заличено, а второ прекратено. По-същественото е, че в случая следва да се държи сметка, че и постановлението, а и издаденото същия ден(15.12.2022г.) въз основа на него предписание на основание чл.405а ал.4 КТ, подлежат на предварително изпълнение по силата на закона(чл.405а ал.7 КТ), поради което и работодателят е следвало да се съобрази с това обстоятелство, въпреки подадената жалба. В оспореното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на ответното дружество, но то не ангажира надлежни доказателства за извършването им до крайния възможен момент за това даване ход на устните състезания пред касационната инстанция, липсва и представен списък на разноските. Това обоснова извод за оставяне без уважение това искане. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,