Решение № 6876 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2922/2016 г.

Решение № 6876 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2922/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Г., от гр. Я., подадена срещу решение № 10 от 29.01.2016 г. по адм. дело № 229/2015 г. на Административен съд Я., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № Я1125/12.10.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Я., потвърдена с Решение № РД-07-0050/18.11.2015 г. на Директора на Р. Д. "Социално подпомагане" - Я. В жалбата, която е бланкетна, се излага довод за неправилност на решението. Ответникът директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Я. не е изложил становище във връзка с касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на Н. Г. Г. срещу Заповед № Я1125/12.10.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Я., потвърдена с Решение № РД-07-0050/18.11.2015 г. на Директора на Р. Д. "Социално подпомагане" - Я. За да постанови решението си административният съд е приел, че в случая не са изпълнени условията на чл. 16 от ППЗСП за отпускане на еднократна социална помощ, тъй като не е установена настъпването на внезапно възникнала потребност за жалбоподателя. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че Н. Г. е подал молба-декларация с вх. № Я-1125/15.09.2015 г. до Директора на дирекция "Социално подпомагане" - Я., с която е поискал отпускане на еднократна и на месечна помощ на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП с мотив, че няма никакви доходи за м. септември и м. октомври 2015 г. По молбата е изготвен социален доклад от 7.10.2015 г., включващ анкетна карта с описание на семейното и материалното положение на заявителя, който е неженен, обитаващ наследствено жилище, пенсионер с ЕР на ТЕЛК поради психично заболяване с 60% трайно намалена работоспособност и месечен доход от пенсия в размер на 133, 82 лева. С разпореждане № 22/9.10.2015 г. на ТП на НОИ - Я., Гайдаров е получавал пенсия за инвалидност по чл. 74 от КСО в размер на 133,82 лева месечно за времето от 17.04.2007 г. до 1.09.2015 г., като с това разпореждане е възобновено получаването на пенсията в същия размер, считано от 2.09.2015 г. до 1.09.2018 г. Освен това със Заповед № Я1540/13.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Я. на Гайдаров е отпусната месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП в размер на 65 лева, считано от 1.10.2015 г., която от 1.11.2015 г. е спряна, а впоследствие е прекратена. Със заповед № Я-1125/12.10.2015 г. на Директора на дирекция "Социално подпомагане" - Я. е отказана исканата еднократна помощ с мотива, че не са представени доказателства, с които да се установи необходимостта от отпускането на такава помощ, както и наличието на доход от пенсия през предходния месец. По жалба на Гайдаров заповедта е потвърдена с решение № РД 07-0050/18.11.2015 г. на Директора на РД "Социално подпомагане" Я. С обжалваното решение обосновано първоинстанционният съд е приел, че не се налице предпоставките, при наличието на които за Гайдаров да възникне правото на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП, тъй като не се установява настъпването на внезапно възникнала потребност. В разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Съдържанието на разпоредбата налага изводът че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т.е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. От събраните по делото доказателства не се установява в конкретния случай да са налице такива потребности. Искането за отпускане на помощта е формулирано по следния начин - "никакви доходи за септември октомври 2015", без да е посочен конкретният вид на битовата нужда и съответно размера й, без да е обоснован инцидентният характер на потребността. Същевременно, от естеството на потребностите, за чието покриване е поискана помощта е видно, че се касае за постоянни потребности и съответно - постоянно необходими разходи за покриването им. Необходимостта за задоволяването на потребностите за битови нужди /които могат да бъдат за храна, отопление, ел. енергия, вода и други подобни/ са постоянни и обичайни потребности, които са в рамките на обичайния живот и бит на всяко лице. От приложените доказателства се установява, че жалбоподателят има доходи от пенсия предходния месец. В житейски аспект този доход е минимален, и е налице тежко финансово състояние на оспорващия, но то не е настъпило изведнъж и само по себе си не е основание или предпоставка за отпускане на помощ по чл. 16 от ППЗСП. Поради това правилен е изводът на административния орган, който е възприет и от съда, че не е доказано наличието на инцидентно възникнали потребности, за чието задоволяване да се предостави специалната еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП. По изложените съображения, решението е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон и не е налице твърдяното касационно основание за отмяна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение