Решение № 7078 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3797/2016 г.

Решение № 7078 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3797/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. Търново при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и от Р. Н. В., чрез процесуалния му представител адв. А. С. срещу решение № 20 от 05.02.2016 г. по адм. дело № 607/2015 г. по описа на Административен съд -В. Т., с което по жалба на Р. Н. В. е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04001514002769-091-001/13.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 324/03.08.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т. Касаторът - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-04001514002769-091-001/13.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 324/03.08.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т., в частта на определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 6 410,69 лв. и съответните лихви за забава и в частта на определени допълнително задължения за ЗОВ - ДОО, ДЗПО и УПФ и ЗО за периода 2008 г. и 2009 г. в размер общо на 11 342.40 лв. и са начислени съответните лихви за забава. Обжалва решението и в частта за разноските. Твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, поради съществено нарушение на материално - правните норми и на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска жалбата да бъде уважена и да му се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът - Р. Н. В. в представено по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касаторът - Р. Н. В. обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради противоречието му със закона и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно не е включил част от претендираните налични суми в брой в началното салдо за проверявания период, както и не е кредитирал предварителен договор за покупко-продажба по който е получена сума в размер на 55 000 евро, като не е кредитирана разписка, с която сумата е получена. Моли за отмяната на решението в обжалваната част. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ревизираното лице срещу Ревизионен акт № Р-04001514002769-091-001/13.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 324/03.08.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т., с който са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски за 2008 г., 2009 г. и 2011 г. С обжалваното съдебно решение е отменен процесния РА в частта, с която е определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2011 г., заедно със съответните лихви за забава и в частта на определени задължителни осигурителни вноски за 2008 г., 2009 г. и 2011 г., заедно със съответните лихви за забава. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени ревизионния акт за определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2011 г. първоинстанционният съд е приел, че органа по приходите неправилно е приел че за ревизираните години е налице превишение на разходите над приходите. Съдът е приел, че незаконосъобразно с РА е извършено съпоставяне на разходите на жалбоподателя с получените приходи към определена дата, а не за целия годишен период и е установил, че за 2011 г. не е налице недостиг на парични средства, за 2009 г. и 2010 г. не са налице различия с установеното при ревизията. Приел е, че към 01.01.2008 г. РЛ е разполагало с парични средства в брой в размер на 73 683,78 лева, а не приетите от ревизиращите органи 30 247, 08 лв. Към признатите от ревизията доходи в брой от продажба на недвижим имот в размер на 22 170 лв. следва да се добавят получени доходи от продажба на имот по НА от 04.09.2006 г. в размер на 19 001.10 лв. и доходите от наем за цялата 2007 г. общо в размер на 32 512.68 лв. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че неправилно приходните органи са преминали към определяне на данъчната основа за облагане с прекия данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК вр. чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК и неправилно е определен допълнителен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2011 г. Според ревизионния акт и изготвения паричен баланс на паричния поток на лицето за 2008 г., 2009 г. и 2011 г., е установено превишение на разходите над приходите. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че не е налице недостиг на парични средства на РЛ както за 2008 г., така и за 2011 г., т. е не са били налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради което е отменил РА, в тази му част. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП: В частта относно допълнително установени задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2008 г., 2009 г. и 2011 г. решението е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приел, че задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2008 г. 2009 г. не се дължат. Недължимостта на задължителните осигурителни вноски произтича от разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., която е материално-правна и при липса на преходна разпоредба, която да и придава изрично обратно действие е неприложима по отношение на обществени отношения, възникнали преди приемането й. Тези задължения са определени по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК съгласно чл. 124а от ДОПК. Посочената норма е влязла в сила на 15.02.2011 г., същата е материално-правна и няма обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд. Съдът правилно е приел, че нормата на чл. 124а от ДОПК е приложима за периода след 15.02.2011 г., но в случая не са налице основания за определяне на допълнителни задължения за ЗОВ за 2011 г., тъй като за този отчетен период не е налице превишение на разходите над доходите на лицето. С оглед изложеното решението на Административен съд-В. Т. следва да бъде оставено в сила в тази му обжалвана част. Правилно е приел първоинстанционният съд, че при определяне на началното салдо към 01.01.2008 г. ревизиращите органи неправилно са се ограничили до изследване на приходи и разходи на РЛ единствено за последните три месеца на 2007 г. Според настоящият състав посоченият времеви обхват не дава представа за реалното имуществено и финансово състояние на РЛ в началото на ревизирания период. По този начин от приходните органи неправилно не е взета като налична към 01.01.2008 г. сума в размер на 19 001, 10 лева, която е заплатена в брой по НА от 04.09.2006 г., както и доходите от наем на РЛ за цялата календарна 2007 г., а не за последните три месеца на 2007 г. Първоинстанционният съд е извършил преизчисление на паричния поток на РЛ за 2008 г. и е достигнат извод, че РЛ е разполагало с парични средства, превишаващи извършените от него разходи. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Р. Н. В. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Обоснован, с оглед представените по делото доказателства, е изводът за наличие на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Спорът в процесния казус е дали въз основа на представените от ДЗЛ доказателства може да бъде прието, че сумите по предварител договор за покупко-продажба на невижим имот са реално получени, както и налице ли са доходи получени от "Еврофутбол", съответно има ли превишение на разходите над приходите за процесната 2009 г., което да обуславя определянето на данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ. Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение преценява като недоказано по делото реалното получаване на сумите съгласно предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 12.02.2008 г. В случая е останал недоказан правнорелевантния факт на предаване на сумите от купувача към продавача. Правилно е посочено, че за тези средства не са представени достатъчно доказателства за притежаването и предоставянето им от страна на В. В. Правилно не са възприети доводите на ДЗЛ за получени печалби от "Еврофутбол", предвид липсата на доказателства, идентифициращи го като получател на сумите. Предвид установения недостиг на парични средства за 2009 г. законосъобразен се явява изводът на АС-В. Т. и органите по приходите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - данни за укрити приходи и получените доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Поради това законосъобразно е приложен особеният ред за определяне на данъчната основа и дължимия данък за ревизирания период. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Р. Н. В. като ответник по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. Т. следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на 1867 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,