Решение № 14176 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11971/2014 г.
ВАСVII отделение22.12.2015 г.докладчик Соня Янкулова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Михаил Иванов Дойнов, гр. Бургас, ж. к. "Петко Р. Славейков" бл. 12, вх. 8, ет. 5 за тълкуване на Решение № 8335 от 07.07.2015 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 11971/2014 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14176 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11971/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Михаил Иванов Дойнов, гр. Бургас, ж. к. "Петко Р. Славейков" бл. 12, вх. 8, ет. 5 за тълкуване на Решение № 8335 от 07.07.2015 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 11971/2014 г. Искателят моли съда да тълкува Решение № 8335 досежно употребеното в мотивите на съдебното решение понятие "присъствено обществено обсъждане". Сочи, че не намира легална дефиниция за такова обществено обсъждане, както и досежно разликата му с "обществено обсъждане" по чл. 3 от Наредбата за реда и начина на провеждане на обществено обсъждане на територията на Община Бургас (Наредбата). Сочи, че не намира легална дефиниция за "дискреция" на органа и счита за неясно трябва ли да има обратно решение - да няма обществено обсъждане. Ответникът по искането - Общински съвет Бургас, счита същото за неоснователно. Позовава се на чл. 251 ГПК и сочи, че с диспозитива на Решение № 8335 е оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и е осъден Дойнов да заплати направените по делото разноски. Сочи, че на тълкуване подлежи само диспозитива на съдебното решение, който в случая е ясен, не и мотивите на решението. С тълкуването, което Дойнов иска, се цели "съдът да изложи други мотиви като даде други отговори по съществото на спора относно съдебните разноски по делото, което е недопустимо". Излага подробно становището си по характера на разноските и дължимостта им. Моли съда да остави без уважение искането. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Галина Тонева. Върховният административен съд счита молбата за тълкуване за допустима - подадена е от надлежна страна и при отсъствие на предпоставката по чл. 251, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С решение № 8335 от 07.07.2015 г. съдът оставил в сила Решение № 1094 от 19.06.2014 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 2690/2013 г. Формулиран по този начин диспозитивът на съдебното решение не съдържа неяснота относно формираната и формулирана воля на съда. Употребеният език е ясен и не предполага повече от един смисъл. А на тълкуване подлежи само и единствено диспозитивът. Той е съдебното решение и този, който притежавайки сила на пресъдено нещо, установява какво е действителното правно положение между спорещите страни и ги задължава да се съобразяват с него. Именно диспозитивът на решението, като констатация на съда относно спорното право, прави неговия предмет определен и безспорен. Мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо, те са само елемент, но не и иманентна негова част (тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно гражданско дело № 1/2000 г. на общото събрание на гражданската колегия, т. 18), видно и от разпоредите на чл. 235, ал. 4 и 5 и чл. 236, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и чл. 172а, ал. 1, т. 6 и ал. 2 АПК. Мотивите на съдебното решение не са самостоятелен източник на правни последици наред с диспозитива на съдебното решение, поради което тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК. Видно от изложеното искането за тълкуване на решение № 8335 от 07.07.2015 г. на Върховния административен съд като основаващо се на твърдения за неясност на мотивите, а не на диспозитива на съдебното решение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 1 и 5 във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд