Решение № 369 от 01.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 760/2026 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Велико Търново, на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 105/2025 г., по описа на Павликенския районен съд, В искането за възобновяване окръжният прокурор се позовава на събраните в хода на предварителна проверка доказателства, че отнетият в полза на държавата лек автомобил на осъдения е бил предаден от него за разкомплектоване след постановяване на съдебното определение, поради което не е наличен. Представителят на Върховната прокуратура поддържа искането за възобновяване, като счита, че новото обстоятелство налага възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционният съд, който по реда на чл. 306 от НПК да присъди равностойността на липсващия лек автомобил, послужил за извършване на престъплението, понеже отнетото превозно средство не е налично след разпоредителните действия на осъдения. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Р. Х. Б. не взема становище. Върховният касационен съд, след като обсъди искането за възобновяване, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: Със споразумение от 08.07.2025 г. по н.о.х.д. № 105/2025 г., по описа на Павликенския районен съд, осъденият Р. Х. Б. е признат за виновен в престъпление по чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 01.04.2025 г. в [населено място] управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 3,07 промили, след като бил осъден в влязло в сила споразумение по н.о.х.д. № 502/2009 г. на Павликенския районен съд за управление на МПС след употреба на алкохол над 1,2 промили, като му било определено наказание от шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години и глоба в размер на 250 лв. Споразумението влязло в сила на същата дата. Съдебното заседание по делото продължило, като с определение по реда чал. 306, ал. 1, т. 1 от НПК Павликенският районен съд отнел в полза на държавата лекият автомобил, послужил за извършване на транспортното престъпление, а именно - „Фолксаген Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС], собственост на осъдения Р. Х. Б.. Това определение не било обжалвано и влязло в сила на 24.07.2025 г. Определението за отнемане на лекия автомобил било приведено в изпълнение, но след предприемане на необходимите действия служители от Националната агенция по приходите (НАП) установили, че моторното превозно средство било предадено от осъдения Б. на 17.04.2025 г. за разкомплектоване в „К. Л.“ в [населено място], общ. П. Т., [улица], № 2. Поради действията на осъдения след постановяване на определението същото не е могло да бъде изпълнено и автомобилът физически не е отнет. Искането на окръжния прокурор на Великотърновската окръжна прокуратура е процесуално допустимо и е направено от легитимен орган. Разгледано по същество искането е основателно. При постановяване на съдебното определение за отнемане по чл. 343б, ал. 5, изр. първо от НК превозното средство вече не е било налично. Върнато е на осъдения от разследващия полицай с протокол от 07.04.2025 г. на досъдебното производство и десет дни след това осъденият Б. го предал за разкомплектоване (за скраб). Първоинстанционният съд не е знаел за това обстоятелство, защото то не е установено в хода на наказателното производство. Осъденият укрил от правосъдните органи извършеното от него отчуждаване на лекия автомобил. Тези негови действия са могли да бъдат предварително осуетени от прокуратурата, чрез налагане на запор върху вещта, което не е било сторено. Затова, вместо да постанови присъждане на равностойността на лекия автомобил, съдът отнел в полза на държавата превозното средство, макар то вече да не съществувало обективно. Доколкото автомобилът вече не е физически наличен осъденият Б. дължи на държавата неговата равностойност в пари, на основание чл. 343б, ал. 5, изр. първо, пр. ІІ от НК. Допуснато е нарушение на материалния закон, което следва да бъде отстранено. Установяването на липсата на отнетото превозно средство било разкрито в хода на предприетото от служителите на НАП изпълнение по отнемане, за което бил уведомен прокурорът. В хода на проверка той предприел действия за събиране на писмени доказателства, които имат съществено значение за правилното решаване на делото. Ето защо, искането на окръжния прокурор по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК е основателно. То налага необходимост от възобновяване на приключилото наказателно производство по н.о.х.д. № 105/2025 г. на Павликенския районен съд и отмяна на съдебното определение от 08.07.2025 г., с което са решени въпросите по чл. 343б, ал. 5, изр. първо от НК. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд, който в процедура по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и в открито съдебно заседание да постанови ново определение, с което да присъди в полза на държавата равностойността на моторното превозно средство, защото същото е било отчуждено от осъдения Р. Б.. Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК.