Решение № 4718 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2817/2010 г.

Решение № 4718 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2817/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: Първата- подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна против решение № 2128/11.12.2009 г. по адм. д. № 83/2008 г. на Варненски административен съд, с което е отменена негова Заповед № РД-07-7706-206/8.08.2007 г., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на осн. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност "Кум тепе", землище гр. Аксаково, област Варна в частта на Регистъра към плана досежно имоти № № 1688 и 1458,по отношение на които преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне по същество и го осъдил да заплати разноски в размер на 650 лв. Касаторът релевира доводи за неправилност на обжалваното решение на трите касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения, че изводите на съда били изведени при неизяснена фактическа обстановка и на база заключение на вещо лице, което в съдебно заседание на 24.11.09 г. уточнило, че няма пълна идентичност между двете ниви съставляващи имоти №№ 101 и 85 и НИ №№ 1688 и 1458, от където извежда довод, че съдът се произнесъл при "предположение за идентичност" между тях. Освен това бил налице спор за материално право. Наред с това съдът не съобразил императивните изисквания към плана по чл. 28 ППЗСПЗЗ относно собствеността, площта и имената на собствениците. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. Втората касационна жалба, подадена срещу същото решение е от Красимир Петков Киров . Навежда доводи за неправилност на обжалваното решение на трите касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения, че описания от вещото лице имот бил почти два пъти по-голям от този по решението на ОСЗГ, представено от оспорващата Ели Стоянова . Съдът "дал вяра единствено на желанията" на тази жалбоподателка и безкритично приел заключението на вещото лице без да уточни по безспорен начин наличие на идентичност между претендираните от жалбоподателката имоти и този, признат с решението на ОСЗГ от 1996 г. С довод за нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 7 изр. второ от ЗСПЗЗ, обосновава извод за практическа неизпълнимост на решението. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което подадената срещу оспорената заповед жалба да бъде отхвърлена. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - Ели Илиева Стоянова, не се явява и не изпраща представител. В писмени отговори оспорва двете жалби. Заинтересованите страни Добринка Илиева Славова, Янка Георгиева Атанасова, Александър Иванов Атанасов, Добрин Петков Киров и Кмет на община Аксаково, не се явяват и не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Посочва, че от доказателствата, включително и заключението на съдебно-техническа експертиза се установява незаконосъобразност на плана в оспорената част, тъй като Е. Стоянова се легитимира като собственик на имотите съгласно решение на ПК от 1996 г., заключението на експертизата установява идентичност на имот 1688 и 1458 с този по решението на ПК, като вписаните като собственици на имот 1458 лица не са представили доказателства за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, а за имот 1688 е вписан неидентифициран собственик. Намира, че в случая при одобряването на плана не са съобразени изискванията на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Предлага решението да бъде потвърдено. Касационните жалби са подадени в срока по в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, спрямо които постановените съдебни актове са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на посочените в тях касационни основания, са неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният съд отменил заповед № РД-07-7706-206/8.08.2007 г., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност "Кум тепе", землище гр. Аксаково, област Варна в частта от Регистъра към плана досежно имоти № № 1688 и 1458 и изпратил преписката на ответника за съобразяване с указанията, дадени в решението. За да достигне до този резултат АС - Варна обсъдил решение № 8100 от 28.10.1996 г. на Общинска служба "Земеделие" - Аксаково, с което на наследниците на Александър Калайджиев /между които и Е. Стоянова/ е признато право на собственост в стари реални граници в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имат, представляващ нива с площ от 3 дка в местността "Хавралък". Посочил, че с оспорената заповед № РД-07-7706-206/8.08.2007 г. на Областния управител на Област Варна е одобрен ПНИ за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на осн. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с. о. местност "Кум тепе, землище Аксаково и регистъра към него, като видно от извадките от Регистъра /л. 52 и л. 53/ на имотите към ПНИ за посочената местност "Кум тепе", одобрен с процесната заповед, като собственици на имот № 1458 с площ 599,89 кв. м са вписани наследници на Петко Иванджиков, без да е налице доказателство за трансформирането на правото им на ползване в право на собственост, а за собственик на имот № 1688 с площ 2553,52 кв. м е вписано "неидентифициран собственик", без да е посочен документ за собственост. По отношение на първия имот /№ 1458/ посочил, че е в регистъра, за документ за собственост е отразено Решение по адм. д. № 863/97 г. на ВОС /л. 95 от делото/, с което се отменя отказа на кмета на Община Аксаково да признае права по § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Петко Иванджиков досежно имот с площ 600 кв. м в местност "Кум тепе, землище с. Аксаково. Съдът кредитирал заключението по неоспорената от страните експертиза, което установило, че записаните на неидентифициран собственик"стари имоти" № 101/ от 1493 кв. м/ и № 85 /от 3967 кв. м/ с обща площ 5460 кв. м по ПКП/2000 г., респективно новообразувани имоти НИ№ № 1688 /от 2554 кв. м/ и НИ-1458 /от 600 кв. м по ПНИ/2007 г., отговарят на имота по Решение № 8100/28.10.1996 г., който с преобладаващата си площ попада върху тях, както и че местност "местността "Хавралък" участва в обединената местност "Кум тепе" . Приел, че имотът, правото на собственост върху които жалбоподателката, ведно с останалите наследници е придобила по наследство от Ал. Калайджиев, е идентичен в преобладаващата си част с имоти № № 1458 и 1688 по ПНИ. На тази база и като обсъдил чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, и § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ обосновал извод, че тъй като данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана, съдът преценява законосъобразността на одобрения със Заповедта на областния управител ПНИ във всичките му части /текстова, графична, цифрова и регистър на имотите/. Обосновал и извод, че след като регистърът на новообразуваните имоти е неразделна част от плана, който се обжалва, преценката за законосъобразност се разпростира и върху този регистър и отразените в него данни, а в случая направеното от административния орган вписване на собственици на имоти № № 1458 и 1688 с площ на първия имот 599,89 кв. м, а на втория 2553,52 кв. м не кореспондира с представените по делото доказателства. Обосновал решаващия си извод, че не е съществувало законово основание за вписване като собственици на имотите по ПНИ наследниците на П. Иванджиков и неидентифициран собственик, тъй като първите не са представили по делото доказателства за закупуване на имота, предоставен за ползване на П. Иванджиков, поради което не е налице трансформация на правото на ползване в право на собственост, а за втория имот не са налице документи за собственост. На това основание приел, че в частта досежно посочените два имота следва да отмени оспорената заповед, и тези имоти да се отразят с легитимните собственици. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АС - Варна е издал законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Законосъобразен е извода на съда за основателност на жалбата, с която е бил сезиран, предвид следното: Съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, за земите, предоставени на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 2 помощният план съдържа данни, както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудово-кооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Съгласно препращащата разпоредба на ал. 4 на цитирания текст, съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал. 1 и реда за изработването му се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва въз основа на помощния план, а данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. С оглед горното е обоснован и законосъобразен извода на съда, че по отношение на имоти № № 1458и1688 е нарушена разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, вр. ал. 10, т. 4 от същия текст. Този извод се налага от анализа на посоченото по-горе Решение № 8100/28.10.1996 г. на ОбСЗГ - Аксаково, установяващо правото на собственост на оспорващата и останалите наследници на Ал. Калайджиев, и кредитираното като неоспорено заключение на вещото лице /л. 148 от делото/ установяващо, че новообразувани имоти НИ № № 1688 /от 2554 кв. м/ и НИ-1458 /от 600 кв. м/ по ПНИ/2007 г., отговарят на имота по Решение № 100/28.10.1996 г. Горните изводи се налагат и от приложената към експертното заключение скица/л. 151/, а приложената към жалбата на първия касатор скица - копие от Плана на новообразуваните имоти, не е ново доказателство /копие от него се намира на л. 54 от делото/. От трета страна, от данните по делото се установява, че наследниците на Петко Иванджиков не се легитимират като собственици на имот № 1458, тъй като правото им на ползване не се е трансформирало в право на собственост. А както бе посочено по-горе, за бившите собственици на спорните два имота безспорно е установено, че е възстановена собствеността, поради което същите успешно са се легитимирали като собственици, на чието име следва да се запишат в регистъра на имотите, представляващ неразделна част от ПНИ. Въведеното в тази връзка основно възражение на касаторите не намира опора в закона. Решението е съобразено с практиката на ВАС . Така напр. в Решение № 13103/2.12.2008 г. по адм. дело № 8168/2008 г. и Решение № 15518 от 16.12.2009 г. по адм. д. № 7779/2009 г., двете - на IV отд. на ВАС. Предвид посоченото по-горе ВАС намира, че първостепенният съд е направил правилен извод за незаконосъобразност на плана в обжалваната му част. С оглед горното правилно преписката е върната на административния орган, тъй като съдът не може да замести волята на административния орган. Одобряването на плана на новообразуваните имоти е в кръга на специалните правомощия на областния управител, като самата процедура се изпълнява от лица със специални познания, каквито съдът не притежава. Затова съдът, след като е констатирал несъответствието със закона, правилно е отменил порочния акт и в съответствие с правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган, като дал указания по тълкуването и прилагането на закона. Останалите възражения в жалбите са също неоснователни: Неоснователен е довода на първия касатор, че бил налице спор за собственост, тъй като наследниците на Петко Иванджиков не се легитимират като собственици на имот № 1458 - правото им на ползване не се е трансформирало в право на собственост, поради което в конкретния случай областният управител е извършил нарушение на закона, като е вписал за собственици лицата, които не са се легитимирали пред него като такива. Освен това, както бе отразено по-горе, Ели Стоянова се легитимира като собственик на имотите съгласно решение на ПК от 1996 г. на основание чл. 18ж от ППЗСПЗЗ. Твърдението, че нямало пълна идентичност между двете ниви съставляващи имоти №№ 101 и 85 и НИ №№ 1688 и 1458, и че съдът се произнесъл при "предположение за идентичност" между тях се опровергава от неоспорената експертиза, установяваща идентичност на имоти № № 1688 и 1458 с имота по Решение № 8100/28.10.1996 г. на ОбСЗГ - Аксаково. Довода на втория касатор, че описания от вещото лице имот бил почти два пъти по-голям и не съответствал по граници с описания в Решението на ОСЗГ имот се опровергава от заключение на вещото лице установяващо, че новообразувани имоти НИ № № 1688 /от 2554 кв. м/ и НИ-1458 /от 600 кв. м/ с обща площ 3154 кв. м по ПНИ/2007 г., отговарят на имота по Решение № 100/28.10.1996 г. с площ от 3 дка. В случая действително малка част от общата площ на описаните два новообразувани имота попада върху стар черен път, което обстоятелство правилно е преценено, че следва да бъде отразено в ПНИ и регистъра. Другия довод на втория касатор - за нарушение на чл. 28, ал. 7 изр. 2 ППЗСПЗЗ е ирелевантен за спора, който не касае разлики, от които не може да се образува нов имот, а този за "практическа неизпълнимост" на решението не представлява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на административния съд съответства на материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,