Решение № 15021 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2019 г.

Решение № 15021 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЗК "Уника" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Л. Дъбов, срещу решение № 3460/22.05.2019 г., постановено по адм. д. № 951/2019 г. на Административен съд – София-град. С него е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Комисията за финансов надзор (КФН) за присъждане на сумата 14 086, 56 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2018 г. като неоснователен и недоказан. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречи на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на обжалваното решение и решаване по същество на спора, като бъде уважена подадената искова молба, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба – КФН, в представен по делото отговор на жалбата чрез процесуалния си представител К. Слабов я оспорва по подробно изложени съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за постановено при липса на релевираните касационни основания за отмяна. Според прокуратурата, същото е валидно, допустимо и правилно и постановено при изяснена фактическата обстановка, която е подробно отразена в мотивите на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Касационният жалбоподател ЗК "Уника" АД е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу КФН, с който е поискал осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 14 086, 56 лв., представляваща разликата между предложена цена от избрани за нуждите на дружеството одитори и реално платена на определени от ответника одитори на същото основание, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Според изложеното в исковата молба съдът установил, че ищеца е лице, задължено по силата на чл. 101, ал. 1 Кодекс за застраховането (КЗ), което следва да изготвя годишни финансови отчети в качеството му на застраховател, съответно презастраховател, който е крайно предприятие-майка, както и годишни справки, доклади и приложения по чл. 126, ал. 1, които да се проверяват и заверяват съвместно от две одиторски дружества, които са регистрирани одитори съгласно Закона за независимия финансов одит. Констатирано от съда е, че Комисията за финансов надзор утвърждава "Прайсуотърхаускупърс одит" ООД и "Мазарс" ООД, като одитори по чл. 101, ал. 1 КЗ за извършване на съвместна проверка и заверка на годишния финансов отчет за 2017 г. на ЗК "Уника" АД. Между страните е водена кореспонденция, в която ищецът сочи, че в процес на договаряне е уговорено за същата дейност с други лицензирани одитори по-ниска цена на обявената от посочените от КФН одитори. Посочено е, че съгласно действащите в дружеството вътрешни правила за избор на доставчици на стоки и услуги с цена, която е над определен материален интерес, е била организирана състезателна процедура за такъв избор, като са изпратени молби до всички одиторски дружества за подаване от тяхна страна на оферти за извършване на проверка и заверка на Справките по Платежоспособност II. ЗК "Уника" АД е получила оферти само от три двойки одитори, а именно - "Прайсуотърхаускупърс одит" ООД и "Мазарс" ООД с първоначално дадена обща цена за ЗК "Уника" АД и ЗК "Уника Живот" АД 77 000 евро, без включено ДДС, "Гранд Торнтон" ООД и "РСМ БГ" ЕООД с обща цена за двете дружества 32 000 евро, без включено ДДС и "Ърнест енд ЯНГ" ООД И "АФА" ООД с дадена обща цена за двете дружества от 111 000 евро, без включено ДДС. Предложените оферти, дори след незначително намаление от "Прайсуотърхаускупърс одит" ООД и "Мазарс" ООД, са били почти два и повече пъти повече от предложената от "Гранд Торнтон" ООД и "РСМ БГ" ЕООД цена. Именно цената, предложена от дружествата, както и други заложени критерии - опит на одиторските дружества, репутация, професионален екип, съотношение на цена и количество на услугата, са мотивирали управителният съвет на ЗК "Уника" АД, да ги предложи за одиторски дружества за извършване на съвместен одит на Справките по Платежоспособност II. Поради посочената причина, дружеството е подало искане и до КФН за утвърждаване на "Гранд Торнтон" ООД и "РСМ БГ" ЕООД за одитори на застрахователната компания, които да извършат проверка и заверка на Справките по Платежоспособност II. Към посоченото писмо били представени и офертите на трите двойки одиторски дружества, кандидатстващи за горепосочения избор. Установено по нататък по делото е, че Комисията по финансов надзор е постановила решение № 424-ОЗ от 23.04.2018 г., с което на основание чл. 30, ал. 1, т. 30 ЗКФН и чл. 101а, ал. 1 КЗ е отказала да утвърди "Гранд Торнтон" ООД и "РСМ БГ" ЕООД, като одитори по чл. 101, ал. 1 от КЗ за извършване на съвместна проверка и заверка на годишните справки за 2017 г. по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53), както и на образците с годишни количествени данни за 2017 г. по чл. 304, § 1, буква "г" от Д. Р. (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10.10.2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност на ЗК "Уника" АД. При проведено оспорване на административният акт, издаден от ответника, същият е отменен с решение № 10470/09.08.2018 г. по адм. д. № 6566/2018 г. на ВАС. Решението, на тричленния състав на ВАС е потвърдено с решение № 15182/07.12.2018 г., по адм. д. № 12394/2018 г. на ВАС, Петчленен състав, втора колегия. Въз основа на така установеното от фактическа страна (което не се оспорват по същество ), първоинстанционният съд е приел предявения иск за допустим, а по същество за неоснователен и го е отхвърлил изцяло. Приел е, че не е налице причинна връзка между отмененото решение на КФН и търпяната от ищеца вреда до размера на разлика от предложена цена от предпочитаните одитори и платената цена на одиторите, с които са проведени консултантско одиторски дейности, вследствие на отмененото решение на КФН. Обосновал се е, че в случая платената над намерението за плащане на по-ниска цена е обусловена от доброволно сключено споразумение, като намерението за плащане не е убедително и безспорно доказателство. Направил е извод, че ценовото предложение може да формира субективно желание и/или намерение, но невъзможността да бъде реализирано не е основание да се приеме, че е налице пряко причинена вреда. Решението е правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за неговата отмяна. Фактическата обстановка е изяснена и подробно отразена в мотивите на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, касационният жалбоподател не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Доводите изложени от жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон са неоснователни. Административния съд много подробно е обсъдил разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е достигнал до правилни и обосновани изводи. Настоящата съдебна инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях. Следва да се отбележи, че спорът по делото не е по фактите, те напълно са установени още в първоначалното съдебно производство, и доизяснени в хода на повторното разглеждане на делото. Основния спорен въпрос в настоящия процес е по тяхната правна интерпретация, която е от значение за правилното приложение на материалния спор – в случая налице ли е пряка причинно-следствена връзка между отмененото решение на КФН и претърпяната от касатора вреда до размера на разлика от предложена цена от предпочитаните одитори и платената цена на одиторите, с които са проведени консултантско одиторски дейности. Ето защо при изследване на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ съдът правилно е приел, че по отношение на касатора не е налице една от кумулативните предпоставки за реализиране на отговорността на държавата за вреди, а именно пряка причинно-следствена връзка между отменения акт на КФН и настъпилия вредоносен резултат. В тази насока са обосновани доводите на съда, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото решение на КФН и твърдяната от ищеца вреда, до размера на разлика от предложена цена от предпочитаните одитори и платената цена на одиторите, с които са проведени консултантско одиторски дейности, вследствие на отмененото решение на КФН. Правилно съдът е посочил, че намерението за плащане не е убедително и безспорно доказателство установяващо твърдяната от касатора в настоящето производство вреда. Първоинстанционният съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и след като е установил, че липсват някои от тях, правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, която следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищеца не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил исковете. Като е приел, че в случая липсват безспорно установени имуществени вреди от акта на КФН, както и липса на причинна връзка между отмененият акт и твърдените вреди и е отхвърлил предявеният иск, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора на касационния ответник следва да се присъди съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ от 01.01.2006 г. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева пред настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение