Решение № 6652 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2596/2026 г.
ВАСТрето отделение17.06.2026 г.докладчик Десислава Ахладова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1511 от 13.11.2025г., постановено по адм. дело №194/2025г. по описа на Административен съд Габрово. Връща делото в тази част на Административен съд – Габрово за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Г., подадена чрез упълномощен представител адвокат Г. Николов – АК Габрово, срещу Решение № 1511 от 13.11.2025г., постановено по адм. дело №194/2025г. по описа на Административен съд Габрово.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Счита, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди.
Моли да се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение и да се осъди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Габрово да заплати обезщетение в претендирания размер, както и да бъдат присъдени разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът– Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Габрово не е изразила становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова иска да бъде потвърдено.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
Административен съд- Габрово е сезиран с искова молба на И. Н. Г. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово с правно основание чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Претендира се заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 лева – платени за вземане на кръвна проба за изследване след съставяне на АУАН и издаване на талон за изследване, като се твърди, че се претендират неимуществени вреди в размер на 1500 лева за периода 22.09.2024-08.05.2024 година настъпили в резултат на издаден:
- Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА, № 1405531, съставен на 22.09.2024 година от мл. автоконтрольор при РУ – Габрово – неимуществени вреди в размер на 1000 /хиляда/ лева; Неправомерно задържане за срок от 24 часа, извършено също на 22.09.2024 година от служители на ОДМВР – Габрово – неимуществени вреди в размер на 300 /триста/; Изземване на свидетелството за управление на МПС, осъществено на същата дата – неимуществени вреди в размер на 200 /двеста/ лева.Претендира се и законната лихва върху горепосочената главница от 1500 лева претендирани неимуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар. В исковата молба се развиват подробни доводи за основателност и доказаност на исковата претенция.
С обжалвания съдебен акт на Административен съд Габрово са отхвърлени изцяло исковете на И. Н. Г.. Освен това И. Н. Г. е бил осъден да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Габрово сумата от 130 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
За да достигне до този резултат Административен съд Габрово е преценил, че на 22.09.2024 година, около 15:30 часа, на улица в гр. Габрово ищецът И. Г., в качеството му на водач на лек автомобил, собственост на трето лице, бил подложен на проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен № ARJL-0025№ на проба – 00003, като уредът отчел валиден положителен резултат за „бензодиазепини“; издаден бил талон за медицинско изследване № 259442, в който Г. собственоръчно вписал, че не приема показанията на техническото средство и се подписал; предадени му били 7 броя стикери с № А 090997 с поредни номера от 2 до 8; Г. бил транспортиран в ЦСМП при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, където пред медицинско лице дал кръв и урина за химичен анализ; Г. бил изпробван и с техническо средство Дрегер за употреба на алкохол, като бил отчетен нулев резултат. При гореописаната проверка бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА, № 1405531, съставен на 22.09.2024 година от мл. автоконтрольор при РУ – Габрово, в който акт е описана горната фактическа обстановка, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, като доказателство било иззето СУМПС [номер].От преписката по Досъдебно производство № 1752 ЗМ 401/2024 по описа на РУ – Габрово, пр. преписка № 2951/2024 по описа на Районна прокуратура – Габрово, се установява, че е назначена съдебно-химическа експертиза, възложена на ВМА – София, с поставени от разследващия полицай въпроси, резултатите от която не установяват наличие на наркотични/упойващи вещества в предоставената проба кръв от И. Г.. Издадена е Заповед за задържане на лице рег. № 264зз-36 от 22.09.2024 година, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Габрово, според посоченото в която заповедта е издадена в 15:47 на 22.09.2024 година и с нея е разпоредено задържането на ищеца И. Г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с оглед установяване управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози /бензодиазепини/, като е отбелязано, че лицето не е привеждано в помещение за временно задържане. С Постановление от 17.04.2024 година на прокурор при Районна прокуратура – Габрово, влязло в сила на 25.04.2025 година, досъдебното производство е прекратено поради липсата на категорични доказателства за осъществяване от обективна и субективна страна на признаците на престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК.
Административният съд е събрал гласни доказателства по случая, като е допуснал до разпит свидетели, взел предвид техните показания и ги оценил с оглед на всички останали събрани доказателства в хода на съдебното производство.
Решаващият съд приел, че не е установено от доказателствата по делото наличието на първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника при осъществяване на административна дейност. От всички събрани в хода на производството доказателства в тяхната съвкупност и логична връзка не се установили незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица от администрацията на ответника при извършената административно- наказателна дейност по констатирано нарушение на правилата за движение по пътищата.
Посочил, че в проведеното съдебно производство останали недоказани твърденията на ищеца за пряка причинна връзка между претендираните имуществени вреди от изплатените суми за извършване на химичен анализ на кръвна проба. Съдът е приел,че заплащането на посочената сума не е в резултат на неправомерни действия на служители на ответната страна по съставяне на АУАН и издаване на талон за изследване. Разходът, направен от ищеца за предприетото изследване, не произтича като нужда, директно от незаконосъобразни действия на служители на ответната страна, а от личната воля на ищеца да опровергае резултата от техническото средство. Заплатената сума не е пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, като подобна претенция може да бъде квалифицирана с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Относно претендираните неимуществени вреди в размер на 1500 лева също е приел,че липсват незаконосъобразни действия.
Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. На жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б."б" ЗДвП, а именно „иззето като доказателство СУМПС [номер]“ със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №1405531 от 22.09.2024г.Липсва административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Мерките се налагат със заповед на компетентния за това орган, която по естеството си представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване за законосъобразност по реда на АПК. При прилагане на принудителните административни мерки компетентните органи действат при форма на компетентност - обвързана администрация /обвързана компетентност/, т.е. те не разполагат с възможност за преценка дали да действат, кога да действат и какъв по съдържаниие административен акт да издадат - всички тези обстоятелства са посочени в закона. Ето защо в случая при проверката при получени от теста с техническото средство данни за употреба на Бензодиазепини“ от страна на водача, на същия е следвало да се приложи мярката по чл. 171, т.1, б."б" ЗДвП,но задължително това е следвало да се извърши със заповед компетентния орган,която би могла да бъде обжалвана по съдебен ред. Неправилно съдът е приел в мотивите си,че липсата на издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка не води до незаконосъобразност на действията на административния орган, както и че липсата на незаконосъобразност в действията на служителите на ответника не се променя поради липсата на издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка, която предполага временно отнемане на СУМПС, а не изземване, каквото се претендира от ищеца. С оглед обстоятелството,че съдът не е изяснил обстоятелството има ли издаден административен акт за прилагане на принудителна административна мярка -временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача,същия е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка и е достигнал до погрешни правни изводи.
Освен това съдът не е отчел,че актът за установяване на административно нарушение не е административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Той е част от производството по налагане на административно наказание, регламентирано от ЗАНН. АУАН не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и отмяна. Срещу констатациите в него могат да се подадат възражения – чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Контролът за законосъобразност на акта се осъществява при обжалването на наказателното постановление по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Върховният административен съд намира,че следва да бъде отменено решението в цялост,тъй като с диспозитива съдът е отхвърли исковете за заплащане на неимуществени вреди в размер на 1500 лева в цялост, като не ги и конкретизирал съобразно посочените отделни размери на искови претенции за неимуществени вреди, произтичащи от АУАН, неправомерно задържане за срок от 24 часа и изземване на свидетелство за управление на МПС.
С оглед на изложеното решението на АС – Габрово следва да се отмени като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото да се върне в тази част за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от изложеното Върховният административен съд