Решение № 15068 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5537/2011 г.

Решение № 15068 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5537/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ГППМП - Хипократ" ООД гр. Велико Търново, чрез пълномощника адв. Жанета Димова, против решение № 108/15.03.2011 г., постановено по адм. дело № 319/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против писмена покана изх. № 29-05-673/9.04.2010 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на РЗОК - гр. Велико Търново, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата и писмени бележки от пълномощника адв. Аня Минчева, се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на "ГППМП - Хипократ" ООД против писмена покана изх. № 29-05-673/9.04.2010 г. на директора на РЗОК - гр. Велико Търново за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 861,11 лв. в резултат на превишаване на определените регулативни стандарти (РС) по бланки МЗ-НЗОК № 4 за първото тримесечие на 2009 г. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-икономическата експертиза съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени неоснователно получените суми в посочения в нея размер в резултат на констатираното нарушение на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2009 г. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се поделят от настоящия състав. От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № РД-09-1045/13.10.2009 г. на директора на РЗОК, е назначена тематична финансова проверка на лечебното заведение "ГППМП - Хипократ" ООД за осъществяване на контрол по изпълнението на възложените регулативни стандарти за първото тримесечие на 2009 г. Резултатите от тази проверка са обективирани във финансов протокол № ПМ/Ф/86/14.10.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми № ПМ-Ф/87/14.10.2009 г. От лечебното заведение е подадено възражение до Арбитражната комисия, която при проведеното гласуване не е достигнала до конкретно решение поради равен брой гласове, видно от т. 1.3 от съставения на заседанието на комисията протокол № 1/8.01.2010 г. В резултата на това директорът на РЗОК е отправил процесната писмена покана за внасяне на дължимата сума в размер на 861,11 лв. по сметка на РЗОК. По делото е установено, че жалбоподателят е изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ съгласно индивидуален договор (ИД) № 040229/4.03.2009 г. С протокол № 1/16.02.2009 г. са определени индивидуалните РС за първото тримесечие на 2009 г., като предвидената стойност за дейностите, назначени с "Направление за медико-диагностични дейности" по бл. МЗ-НЗОК № 4 е 14193 лв., а с протокол № 2/25.03.2009 г. РС за МДД са завишени на 14994 лв. Според чл. 37, ал. 1 и 2 от ИД броят/стойността в РС могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител и могат да бъдат нахвърляни с до 10 на сто, а през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15 % определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 37 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя (НЗОК, представлявана от РЗОК) заплатените средства за медико-диагностични дейности (МДД) и специализирани медицински дейности (СМД), назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране. От съставения при проверката финансов протокол се установява, че общата стойност на МДД, назначени от изпълнителя на медицинска помощ и заплатени на СИМП по бланки МЗ-НЗОК № 4 е 19603,61 лв., а стойността на възложените за същото тримесечие с РС е 14994 лв., и при отчитане на разрешените завишения и задължението за компенсиране на РС, възлизащи на 18742,50 лв., е констатирано превишение с 861,11 лв. В същия смисъл е заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, което съдът е обсъдил в решението и обосновано е възприел. От изложеното се налага изводът, че е налице щета за НЗОК в размер на 861,11 лв., равняваща се на изплатените суми за издадени в превишение на РС направления за МДД по бланки обр. МЗ-НЗОК № 4. Извършено е плащане от бюджета на НЗОК над определените РС за стойността на ММД за първото тримесечие на 2009 г., поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане съгласно чл. 37, ал. 3 от ИД и чл. 233, ал. 1 от НРД - 2006 г. С оглед на това обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определената с регулативните стандарти стойност на ММД и над разрешените надвишения, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Единственото възражение, което се поддържа в касационната жалба е свързано с това, че протоколът за определянето на РС за първото тримесечие на 2009 г. е връчен късно на изпълнителя на медицинска помощ, което е довело до невъзможност същият да се съобрази с РС. Това възражение е поддържано и пред първата инстанция и първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод по този въпрос. Протокол № 1/16.02.2009 г. за определяне на РС за първото тримесечие е връчен на изпълнителя на медицинска помощ на 4.03.2009 г., което се установява недвусмислено от съдържанието на самия протокол. Индивидуалния договор е сключен на същата дата. В чл. 25, ал. 1 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-10/12.01.2009 г. на УС на НЗОК (Правилата), представляващи Приложение № 16 към решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, е предвидено, че регулативните стандарти се определят от РЗОК за лечебните заведения и за лекарите в тях, сключили договор с НЗОК за изпълнение на ПИМП или СИМП, като с всеки изпълнител се подписва протокол съгласно Приложение № 1 "Протокол за определяне на РС на изпълнител на ПИМП за тримесечие" и Приложение № 2 "Протокол за определяне на РС на изпълнител на СИМП за тримесечие". Следователно, протоколите за определяне на РС не могат да бъдат предадени на изпълнителя на медицинска помощ преди да е сключен индивидуалния договор със същия. В конкретния случай протоколът за РС е предаден на същата дата, на която е подписан и договора, поради което не е допуснато нарушение с оглед срока на предаване на протокола. Наред с това, в § 5 от ДР на Правилата е предвидено, че до изготвянето на окончателните РС за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първият месец от текущото тримесечие назначават СМД и МДД, съобразно медицинската целесъобразност и съобразно определения РС за предходното тримесечие. Поради това, че протоколът е връчен почти един месец преди края на тримесечието, то изпълнителят на медицинска помощ е имал възможност да се съобрази с него. От заключението на експертизата се установява, че към датата на предаване на протокола стойността на назначените МДД е била 12396,04 лв., т. е. обективно е имало възможност за съобразяване с определения РС. По делото не се спори, че РС за предходното тримесечие са близки до тези за процесното, поради което при съобразяване с РС за предходното тримесечие не би било допуснато превишение на РС за процесното тримесечие. Предвид изискването в цитирания § 5 от Правилата за едновременно съобразяване на РС за предходното тримесечие и на медицинската целесъобразност, то въпреки че не е изследван въпросът за медицинската целесъобразност на извършените назначения, не е допуснато нарушение на материалния закон, нито на процесуалните правила при издаването на оспорения акт. При извършената проверка на обжалваното решение настоящият състав установи, че първоинстанционният съд се е произнесъл мотивирано по всички доказателствени искания на жалбоподателя, като е уважил тези, които са допустими и съответно е оставил без уважение исканията за събиране на доказателства, които не са относими и необходими за правилното решаване на спора. Не са допуснати нарушения при разпределение на доказателствената тежест, както и при преценка на доказателствената сила на събраните доказателства. Предвид изложеното, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че жалбоподателят следва да възстанови на НЗОК неправомерно изплатената сума, надвишаваща определените за тримесечието регулативни стандарти. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Предвид неоснователността на касационната жалба ответникът по делото - РЗОК - гр. Велико Търново има право на разноски, но по делото не са представени доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, поради което съдът не присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,