Решение № 13636 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6100/2009 г.
ВАСI отделение16.11.2009 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
Отменя решение № 193/17.03.2009 г. по ахд № 727/2006 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, втори състав и вместо него постановява: Отменя обжалваната част от данъчен ревизионен акт № 939/14.10.2005 г., издаден от данъчен орган на ТДД, гр. Добрич, потвърдена с решение № 1225/ 22.12.2005 г. на директора на РДД - Варна, с която на Стелиян Иванов Стелиянов, с. Овчарово, за 2003 година е увеличен финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 7 от ЗКПО (отм.) със сумата 259 220 лв. и вследствие на това увеличение му е определено допълнителен размер данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 74 513, 80 лв. ведно с лихви в размер на 13 218, 48 лв, по жалба на Стелиян Иванов Стелиянов, с. Овчарово. Осъжда дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, да заплати разноски по делото в размер на 325 (триста двадесет и пет) лева, на Стелиян Иванов Стелиянов, с. Овчарово, община Добрич, ул. "Седемнадесета" № 1. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13636 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6100/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стелиян Иванов Стелиянов, с. Овчарово, община Добрич, срещу решение № 193/17.03.2009 г. по ахд № 727/2006 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, втори състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу данъчен ревизионен акт (ДРА) № 939/14.10.2005 г., издаден от данъчен орган на ТДД, гр. Добрич, потвърден с решение № 1225/ 22.12.2005 г. на директора на РДД - Варна. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на ДРА, присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, ВОС е приел, че с ДРА законосъобразно е увеличен финансовия резултат на жалбоподателя за 2003 година със стойността на зърнокомбайн, който е липсващ дълготраен актив на основание чл. 23, ал. 2, т. 7 от ЗКПО (отм.) със сумата 259 220 лв. и вследствие на това увеличение му е определено допълнителен размер данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 74 513, 80 лв. ведно с лихви в размер на 13 218, 48 лв. Решението е необосновано и материалноправно незаконосъобразно. На първо място зърнокомбайнът не е липсващ - същият е продаден на публичен търг от съдия-изпълнител за погасяване задължения на жалбоподателя през 2002 година и всички приходи са използвани за погасяване на тези му задължения. Видно от СИЕ комбайнът счетоводно е отписан, като няма заведени постъпления от продажбата, но такива жалбоподателят не е получил. Тоест не е налице "липса на ДМА" по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 7 ЗКПО (отм.). Отделно от това процесният зърнокомбайн представлява дълготраен материален актив за производство на непреработена земеделска продукция, с каквато дейност се е занимавал жалбоподателя, както и при придобиване на актива, така и през 2003 година, видно от ДРА. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) в редакцията към 2003 година доходите на земеделските производители от непреработена растителна продукция не подлежат на облагане. Даже и да беше налице липса на ДМА, свързан с производството на тази продукция, незаконосъобразно е да се формира отделна данъчна основа, само от стойността на липсващия ДМА, която отделно да се обложи, както са постъпили данъчните органи в ДРА, а за останалата част от данъчната основа да посочат, че не подлежи на облагане на основание чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.). Липсата на ДМА, свързан с тази дейност може да доведе до увеличаване на данъчната основа за производство на непреработена земеделска продукция, но това е без значение за облагането по ЗОДФЛ за 2003 г. предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) в редакцията към 2003 г. . Предвид изложеното решението е неправилно - необосновано и метериалноправно незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отменя спорната част от ДРА. На касатора следва да се присъдят всички направени по делото разноски в размер на 325 (триста двадесет и пет лева), платими от дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение