Решение № 961 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1874/2008 г.

Решение № 961 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1874/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР ГПК, във вр. с чл. 218а ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Й. Н. Й., Р. Й. Й. и Н. Й. Н. срещу решение от 19.12.2007 г. по гр. д. № 1550/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл. чл. 108 ЗС. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответницата К. Т. Б. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е основателна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 28.05.2007 г. по гр. д. № 2112/2006 г. на Варненски РС, е осъдил Й. Н., Р. и Н. Й. и (като наследници на починалата в хода на процеса Я. А.) да предадат на К. Т. (като наследник на Г. Я.) собствеността и владението на част от имот пл. № 156 по кадастралния план "Т", землището на гр. В., кв. Виница, м. "М" в размер на 137 кв.м, означено в червен цвят на скицата на в.лице В. от 11.05.2007 г., което е неразделна част от решението. Съдът е приел за установено, че с н.акт № 117/1940 г. на Варненски нотариус Г. Я. е признат за собственик по силата на публична продан на нива от 6 дка в м. м. "М", като в кадастралния план от 1956 г. имотът е записан на ТКЗС, а сега, видно от заключение на съдебно-техническа експертиза е посочен като подлежащ на възстановяване в реални граници на наследници на Г. Я. в решение от 20.07.1998 г. на ПК- В., с пл. № 1* по плана от 1956 г., като в решението е посочено, че част от тази нива са и процесните 137 кв.м от им пл. № 156. Установено е по делото, че ответникът Й. Н. е заплатил имот пл. № 156, след като с решение от 24.01.1996 г. по адм.д. № 663/1995 г. на Варненски ОС е отменен отказа на К. на Община В. да му признае права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът приел, при осъществения косвен съдебен контрол, че липсват данни ответникът Й. Н. да е получи имота по някои от постановленията изброени в § 63 от ПП ЗСПЗЗ, поради което той владее земята без правно основание. А доколкото в имота има поставена дървена барака, то същата не представлява строеж, който по смисъла на закона да представлява пречка за настъпване на земеделската реституция и жалбоподателите нямат права нито по § 4а, нито по § 4б ЗСПЗЗ. Съдът е конституирал Р. и Н. Й. и като страни по делото, тъй като имотът е платен по време на брака на Й. Н. и Я. Й., която е починала на 01.07.2006 г., а същите са нейни наследници - синове. При така установените данни по делото съдът неправилно, без да е направил анализ на всички доказателства по делото, е приел за установено, че за ищцата К на жалбата, се е породило правото да й да си възстанови по реда на ЗСПЗЗ част от имота на жалбоподателите. Съдът не е взел предвид факта, че спорната част от имота на жалбоподателите попада в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което границите му ще се определят въз основа на плана на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ и такъв имот не може да бъде възстановен в стари реални граници. По делото не са събрани доказателства такъв план дали е изготвен. Местоположението на имота на ищцата, границите на същия следва да бъдат определени със скица. Само при пълна идентичност на имота, заснет по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ и този на жалбоподателите съдът би могъл да направи косвения си съдебен контрол доколко последните не са имали правото да изкупят имота по реда на § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като те се легитимират като собственици с нотариален акт за покупка на предоставена им за ползуване земя. Въззивният съд, като инстанция решаваща спора по същество, не е положил усилия да изясни фактите по делото включително и чрез изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение дали възстановения на ищцата имот е индивидуализиран с изготвяне на плана по чл. 28 ППЗСПЗЗ, тъй като този план има предвид заснемането на имотите, спрямо които правото на ползване е трансформирано в собственост, какъвто е конкретния случай. Съдът не е взел предвид факта, че имотът на ищцата след като попада в зона на имоти по § 4 ЗСПЗЗ следва да е новообразуван, макар и в решението да е записано, че е възстановен в стари реални граници, каквито видно от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза на място не съществуват. Допуснатото нарушение на процесуалния закон е довело и до неправилно приложение на материалния и неразглеждане на иска в неговата цялост, поради което обжалваното решение следва да се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който като съобрази дадените по-горе указания следва да прецени доколко процедурата по възстановяване правото на собственост върху земеделската земя, принадлежала на наследодателя на ищцата, част от която е и спорният имот, е приключила, т.е. налице ли е конкретен обект на собственост, който може да бъде предмет на иска за ревандикация и едва след това следва да направи преценка дали имотът се владее от жалбоподателите без основание. При така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.