Решение № 2903 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14461/2013 г.

Решение № 2903 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14461/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Стефанка Димитрова Бонева, от гр. Търговище, срещу решение № 64 от 16.09.2013 г. по адм. д. № 116/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Търговище, пети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директорът на РУ "Социално осигуряване", гр. Търговище, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 64 от 16.09.2013 г. по адм. д. № 116/2013 г., Административен съд - гр. Търговище, пети състав, е отхвърлил жалбата на Стефанка Димитрова Бонева, от гр. Търговище, против Решение № 91-РД-11 от 15.07.2013 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Търговище и потвърденото с него разпореждане № 5010298294 от 8.03.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване", гр. Търговище, ТП на НОИ - гр. Габрово. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предмет на обжалване по първоначалното дело е бил началният момент на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст. По делото е установено, че на 2.11.2010 г. Стефанка Димитрова Бонева е подала заявление вх. № ЕИ - 6 за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. В същото тя е декларирала, че притежава осигурителен стаж, както в България, така и в Гърция. На 12.11.2010 г. органите на НОИ са изпратили формуляр Е 001 до гръцката компетентна институция за установяване на осигурителния стаж в Гърция. Към него са приложени формуляр Е 202 за проучване на молба за пенсия за старост, удостоверение за осигурителни периоди в България формуляр Е 205 и формуляр Е 207, съдържащ информация за осигурителната история на осигуреното лице. На 31.01.2011 г., на 27.05.2011 г., на 26.08.2011 г., на 18.01.2012 г., на 17.05.2012 г., на 31.08.2012 г. и на 30.11.2012 г., до Административната комисия за социална сигурност на работници мигранти в Гърция, отново са изпращани формуляри и напомняне за молбата от 12.11.2010 г. Тези данни са обсъдени в мотивите към обжалваното решение и съдът правилно е отбелязал, че жалбоподателката е поискала признаване и на осигурителен стаж, положен в Гърция и не е било възможно той да бъде установен без потвърждаването му от гръцката компетентна институция. От писмо вх. № 9401-6125-1 от 21.01.2013 г. се установява, че гръцката страна е изпратила необходимите документи до Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ и едва на цитираната дата тя ги е получила, като ги е препратила на РУСО, гр. Търговище, на 28.01.2013 г. На 31.01.2013 г. последното е уведомило Стефанка Димитрова Бонева, че след потвърдения от чуждата компетентна институция в Гърция на осигурителен стаж от 5 г., 2 м. и 2 дни, на лицето не достигат 2 г., 10 м. и 27 дни, за който осигурителен стаж могат да се внесат осигурителните вноски в размер на 2596. 62 лв. На 18.02.2013 г. Бонева е представила пред пенсионния орган Удостоверение обр. УП-16 за закупен осигурителен стаж на 13.02.2013 г. Пенсията е отпусната от последната цитирана дата. При така изложената фактическа обстановка липсват данни за забавено изпълнение на служебни задължения от страна на длъжностни лица на РУСО, гр. Търговище, във връзка с отпускане на пенсията. Бонева е поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, а правото при тези пенсии възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски или от датата на утвърждаване на плана за разсроченото им плащане. Освен това въпросите дали е било налице неизвършване на фактически действия, които органите на РУСО, гр. Търговище, са били длъжни да извършат по силата на закона в определен срок, както и дали кандидатстващата за пенсия е претърпяла по тяхна вина вреди, не е предмет на това производство, а на такива по чл. 256 и чл. 203 АПК. Настоящият състав на ВАС разглежда в тези мотиви процедурата по отпускането на пенсията, предвид наведените в касационната жалба оплаквания в тази насока, но счита, че въпросът дали е налице забавено изпълнение на задълженията на органите на НОИ е периферен за същността на спора, който е бил относно началния момент на отпускане на пенсията. Разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО дава възможност за осигурителен стаж при пенсиониране да се зачете и времето, за което лицата навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2, но на които не достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и внесат осигурителни вноски, да получат пенсия. Според § 9, ал. 5 ПЗР на КСО за придобит осигурителен стаж по реда на ал. 3 правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски или от датата на утвърждаване на плана за разсроченото им плащане. Следователно отпускайки пенсията, считано от 13.02.2013 г. - датата на внасянето на осигурителните вноски, административният орган правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО урежда специален ред за отпускане на пенсия при недостигащ осигурителен стаж в размер на не повече от 5 години, при който отпускането на пенсията се извършва след датата на внасянето на осигурителните вноски или утвърждаване на плана за разсрочено плащане. Ето защо в случая не са приложими други текстове на КСО, уреждащи хипотези, при които осигурителният стаж е наличен в пълен размер. При отпускане на пенсията по реда на § 9, ал. 3 ПЗР на КСО правото възниква при наличието на посочените по-горе предпоставки, които са специфични за този вид пенсия. Първоинстанционният съд, макар и лаконично, е изложил аналогични съображения относно началния момент за отпускане на пенсията. Що се касае до пространствено изложените от съда мотиви относно валидността на обжалвания административен акт, то това е било наложително предвид релевираните от жалбоподателя оплаквания за нищожност на решението на Директора на РУСО. Стигайки до извода за законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на касационната жалбоподателка не се присъждат поради неоснователността на жалбата - чл. 143, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,