Решение № 5689 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7904/2017 г.

Решение № 5689 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7904/2017 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Н., чрез процесуалния му представител А. Н. С., срещу решение № 292 от 25.05.2017 г. постановено по адм. дело № 647/2016 г. на Административен съд Х. /АС Х./, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-260-6500/17052 от 20.09.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/. Наведени са доводи за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт. Не се претендират разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност в условията на евентуалност. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 292 от 25.05.2017 г. постановено по адм. дело № 647/2016 г. на Административен съд Х. е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател, подадена срещу уведомително писмо изх. № 02-260-6500/17052 от 20.09.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което във вр. с влязло в сила Решение № 6282 от 22.10.2014 г. по адм. дело № 10946/2013 г. на АС Х., потвърдено с решение № 12926 от 01.12.2015 г. по адм. дело № 15637/2014 г. на ВАС, е отказано изцяло финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. По същество първоинстанционният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. За изясняване на релевантните за спора факти е допусната съдебно-техническа експертиза, която съдът е кредитирал изцяло като обективно и безпристрастно изготвена. Въз основа на нея съдът е приел за безспорно доказани твърденията на органа, така както той ги визира в своя акт, вкл. и това, че общият размер на недопустимата за подпомагане площ, установен от Разплащателната агенция /РА/ след извършените административни проверки е именно в посочения от ответника размер, поради което е счел за правилно определена от административния орган. От заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е приел за установено по несъмнен начин, че за територията, в която попадат процесните парцели, границите на допустимите/недопустимите площи са определяни въз основа на специализирани теренни проверки на служител на ОСЗ М., за които са съставени цитираните от експертизата протоколи. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е отчел, че земеделският стопанин не е участвал в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" и не е упражнил правото си подаде жалба срещу заповед № РД 09-148/28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой, при което последната е влязла в сила по отношение на него, давайки основание за постановения отказ по СЕПП и НР1 за имотите заявени за подпомагане по тези мерки, попадащи извън допустимия за подпомагане слой. В заключение съдът е приел, че по делото са събрани необходимите доказателствени средства, от които се установява, че са налице основанията по чл. 16г от Наредба 105/2006 г. предвид влязлата в сила заповед на Министъра на земеделието и храните от 28.02.2013 г. и изискванията на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и с оглед неоспорената СТЕ и разясненията, дадени от вещото лице при приемане на експертизата в съдебно заседание, както и съобразявайки неоспорените протоколи на теренни проверки, които се ползват се материална доказателствена сила, оспорването срещу процесното уведомително писмо е неоснователно. Предвид изложеното съдът е отхвърлил жалбата и с оглед изхода на спора е осъдил М. Н. да заплати на ДФ "Земеделие" сторени по делото разноски в размер на 414 лева. Постановеното решение е правилно. На първо място не намират основание твърденията на касационния жалбоподател, че административният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка, ясно отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин, и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените кръстосани проверки и проверки на място, съответно - установените като недопустими за подпомагане площи. В този смисъл, писмото, таблиците към него и поясненията на отделните колони и отразявания, съставляват мотивите на издадения акт. Съдебният състав е проверил размера на констатираните при административните проверки, недопустими за подпомагане площи, като направените в тази връзка изводи кореспондират изцяло с данните от приобщените по делото доказателства. Настоящият състав не споделя доводите в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г., ОСС на ВАС и необосновано е отхвърлил жалбата. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/2006 г., в относимата редакция - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 18.12.2012 г./ всяка година след приключване на обновяването по чл. 16а, ал. 2 Министерството на земеделието и храните /понастоящем Министерство на земеделието, храните и горите/ открива производство по чл. 66 от АПК за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните /понастоящем министъра на земеделието, храните и горите/ чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 2, с която се одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. въз основа на получения съгласно ал. 3 специализиран слой и извършените повторни административни проверки РА може да извърши отказ частично или пълно плащане на площ. От анализа на цитираните разпоредби следва, че РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 2 от Наредба № 105/2006 г. В този смисъл заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители и същата подлежи на обжалване. /Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г., ОСС на ВАС/. С нея се създават съответните права за земеделските производители, свързани със заявените за подпомагане земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой, т. е. по отношение на отделния земеделски производител заповедта е индивидуален административен акт, има непосредствено значение за него и от нея зависи възникването и упражняването на правото на подпомагане по схемите и мерките за подпомагане, посочени в ЗПЗП. По своя характер тази заповед съставлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и има конкретно определено съдържание и засяга единствено отделните лица, претендиращи право на подпомагане въз основа на един или повече имоти. В настоящия случай със заповед № РД-09-4 от 03.01.2013 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105/2006 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" (ПДЗС) за кампания 2012 г. В т. IV от заповедта, министърът е определил едномесечен срок от уведомяването, за подаване на възражения от земеделските стопани за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой ПДЗС. П. постъпили възражения, Областните дирекции "Земеделие" са задължени да извършат необходимите проверки на физически блокове с оглед включването или невключването на определи площи в слоя ПДЗС. С. заповед № РД09-148 от 28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2012 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, който е актуализиран за 2012 г. чрез отразяване на резултатите от теренни проверки извършени през годината от страна на Технически инспекторат към ДФ "Земеделие" - РА и областните и общински структури на МЗХ, както и чрез разглеждане на подадените възражения срещу обхвата на специализирания слой "площи в добро земеделско състояние" одобрен чрез заповед № РД 09-4 от 03.01.2013 г. на министъра на земеделието и храните. По безспорен начин е установено, че М. Н. се е възползвал от дадената му възможност и е подал възражение с вх. № ВР-111 от 06.02.2013 г. срещу обхвата на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012, одобрен със заповед № РД-09-4 от 03.01.2013 г. на министъра на земеделието и храните. Видно от приложения по делото отговор на министъра на земеделието и храните възражението му в по-голямата част не е уважено и площите извън ПДЗС са останали същите и след възражението. Единствено от процесните БЗС парцел № 22856-192-1-1 от 0,11 ха извън ПДЗС преди възражението е променен на 0,1 ха след възражението. В случая обаче жалбоподателят не е обжалвал последващата заповед № РД09-148 от 28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2012. В оспореното уведомително писмо е отразена направената корекция в допустимите площи спрямо определените с първоначалната заповед от 2012 г. Така, при липсата на спор по делото, че заповед № РД09-148 от 28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните не е обжалвана от М. Н. в законоустановения, респективно същата е влязла в сила в частта отнасяща се до заявените от него имоти и РА е обвързана от постановеното в този акт. Съгласно трайната съдебна практика на ВАС, в конкретния случай е недопустимо административният съд да упражни инцидентен /косвен/ контрол за законосъобразност по отношение на Заповед № РД09-148 от 28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой, тъй като тази заповед е влязла в сила по отношение на бенефициента. В случая, разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на лицето не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 2 от Наредба 105. В тази връзка всички наведени доводи в касационната жалба относно допустимостта на заявените площи и състоянието им са неоснователни. Същите са относими към определянето на слоя и са от значение за преценка законосъобразността на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой, но не и за процесното оспорване на уведомителното писмо. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че теренните проверки не могат да се приемат за достоверни. Следва да се посочи, че теренната проверка е извършена на 23.10.2012 г., т. е. в периода от 01.10.2012 г. до 30.09.2013 г., включващ времето на една "стопанска година", съобразно § 2, т. 3 от Закона за арендата в земеделието, уреждащ арендните отношения в земеделието. Издаването на заповед № РД09-148 от 28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните на база извършени теренни проверки е уредено в нормативните актове, приети от Европейския съюз, задължителни за изпълнение от Р. Б. като държава-членка и регламентиращи условията и правилата за директно подпомагане на земеделските стопани, а именно - Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор /отм., но действащ за кампания 2012 г./. Съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета всяка държава-членка е задължена да създаде и да прилага интегрирана система за администриране и контрол (интегрирана система. Съгласно чл. 17 Системата за идентификация на земеделските парцели се създава на базата на карти или документи от поземлените регистри или други картографски документи. Използваните техники се основават на компютризирана географска информационна система, която е желателно да включва въздушни или сателитни ортогонални изображения, с хомогенен стандарт, гарантиращ точност, равна поне на картографско изображение с мащаб 1:10 000. Ето защо, задължението за създаване и прилагане на ИСАК следва да се осъществи от държавата, като по силата на принципа на процесуалната автономия, всяка държава-членка сама решава с какви правно-технически средства да извърши това. Именно в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. се създава специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", който се обновява и представлява геореферентна графична база данни за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изграден на база актуални ортофото или сателитни изображения на територията на страната за съответната година. Актуализирането се извършва с използване на сателитни или самолетни изображения, и отразяването на резултати от теренни проверки на характеристики на физическите блокове. Настоящият съдебен състав на ВАС приема, че първоинстанционния съд правилно е кредитирал изготвеното и неоспорено от страните заключение по извършената съдебно-техническа експертиза. Видно от същото, вещото лице е потвърдило фактическите констатации в административния акт относно недопустимите за подпомагане площи като е достигнал до извод, че в случая заявената по СЕПП площ е 24,41 ха, установената е 19,98ха, недопустимата по СЕПП площ е 4.43 ха, което представлява 22,17% наддекларирана, а по НР1 декларирана площ е 24,30ха, установената е 19,87ха, недопустимата е 4,43ха, което процентно се равнява на 22,29% наддекларирана площ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че в случая административния орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. /за СЕПП/ и чл. 16 от Регламент 65/2011 /за НР1/, съгласно които в случаите на наддекларирана площ в размер от 20% до 50%, санкционираната площ е равна на установената. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е оспорил така изготвеното заключение на вещото лице. Видно от провелото се на 25.04.2017 г. открито заседание жалбоподателят е задал изцяло правен въпрос на вещото лице, при което правилно първоинстанционният съд не го е допуснал с мотивите, че вещото лице е специалист инженер-геодезист и на този въпрос не може да отговори, тъй като не е в неговата компетенция. Не намира основание и оплакването на касатора за необоснованост на съдебното решение. Съдът е установил вярно фактите по спора, съпоставил ги е с приложимото материално право, при което извел правилни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящият тричленен състав на ВАС. По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Поради това и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ДФ "Земеделие възнаграждение в размер на 100 лв., за производството пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение