Решение № 3527 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2019 г.

Решение № 3527 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба на Ц. Хаджигеоргиева от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Тодоров, срещу решение № 59 от 08.05.2019 г., постановено по адм. дело № 16/2019 г. (и присъединеното към него адм. д. № 17/2019 г.) по описа на Административен съд – гр. Видин, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД – 02 – 11 - 64 от 14.01.2019 г. на Кмета на община Видин, с която на основание чл. 65 от ЗОС е наредено изземване от жалбоподателката на жилищен имот – частна общинска собственост, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10971.502.867. 2. 30 с площ 59, 05 кв. м., находящ се в [населено място], [адрес], тъй като се държи без правно основание. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че не са били налице предпоставките за изземване на общинското жилище, тъй като не са били налице предпоставките за прекратяване на наемното й правоотношение със заповед, потвърдена с решение от съда. Излага съображения, че не са били налице предпоставките за прекратяване на наменното й правоотношение, тъй като жилището не е било ведомствено както е прието при прекратяване на наемното правоотношение. Твърди в тази връзка, че не са били налице предпоставките за изземване на жилището и поради това, че тя отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище и е картотекирана от 2014 г. като нуждаеща се, като в тази връзка посочва, че е следвало наемното й правоотношение да бъде продължено, а не прекратявано, като посочва, че предложеното й в тази връзка жилище е било негодно за живеене. Твърди и че не са обсъдени при постановяване на оспореното решение всички наведени от нея възражения. Твърди и че не е спазен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и § 8, ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), тъй като не е обсъдена при прекратяване на наемното й правоотношение възможността за удължаването му. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът кметът на община Видин изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна За да постанови оспореното решение АС – гр. Видин е приел, че с влязла в сила заповед № РД - 02 – 11 - 18 от 08.01.2018 г. на кмета на Община Видин на основание чл. 46, т. 5 от ЗОС е прекратено наемното правоотношение за общинското жилище, в което е била настанена жалбоподателката, като е приел, че като основание за това в заповедта е вписано прекратяване на трудовото й правоотношение съгласно чл. 4 от договора за наем, описан в констативен протокол от 20.12.2017 г. Приел е, че тази заповед е връчена лично на жалбоподателката на 17.01.2018 г., като е била оспорена пред АС – гр. Видин, който с решение № 35 от 19.04.2018 г. е отхвърлил жалбата й и е потвърдил акта за прекратяване на наемното правоотношение. Посочил е, че това решение е оставено в сила с решение № 15374 от 11.12.2018 г. на ВАС. Приел е, че оспорената заповед за изземване на жилището е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е, че тъй като е налице влезнала в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение за общинското жилище, то същото се държи без правно основание и при липса на доброволно изпълнение от страна на жалбоподателката, правилно е издадена оспорената заповед за изземване на общинския имот. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Необосновани са изложените от съда мотиви за наличие на предпоставките по чл. 65 от ЗОС за изземване на общинското жилище, тъй като не са събрани доказателства досежно приетото от съда, че наемното правоотношение на жалбоподателката е прекратено. Съдът е приел, че с влезнала в сила заповед, потвърдена от съда, е прекратено наемното правоотношение на жалбоподателката, но тази заповед, както и потвърждаващите я съдебни решения не са събрани като доказателства по делото, въпреки направени в тази връзка искания, включително и пред касационната инстанция. В тази връзка оспореното решение е постановено при непълнота на доказателствата, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Необосновано съдът е приел за доказани изложените в оспорената заповед обстоятелства досежно наличието на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, като дори и в случая, че този факт е служебно известен на съда, то е налице задължение за събиране на доказателства в пълнота. Основателно е и възражението за това, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не се е произнесъл по всички наведени в жалбата възражение. Съдът не е направил преценка и не е изложил мотиви за спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и § 8, 6 и 3 от ЕКЗПЧОС, включително досежно наведените в жалбата пред първата инстанция възражение, че е поискано прекратяване на наемното правоотношение на жалбоподателката, поради прекратяване на трудовите й правоотношение, но с тази молба е поискано подновяване на наемното правоотношение на друго основание, а именно, тъй като жалбоподателката отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище на общо основание, тъй като отговаря на условията за това. Не само не са изложени мотиви досежно спазване на принципите по чл. 6 от АПК и § 8 от ЕКЗПЧОС, но и не са събрани доказателства и не е указано разпределението на доказателствената тежест, досежно твърдяните в жалбата в тази връзка обстоятелства. В настоящия случай не са събрани доказателства относно това намесата при упражняване на правото по § 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС дали е осъществена при условията на чл. 8 § 2 от Конвенцията, т. е. засягането да е предвидено в закона, да е насочено е към постигане на легитимна цел и да е пропорционално, предвид твърдението на жалбоподателката, че отговаря на условията за настаняване на общо основание в общинско жилище. По изложените съображения оспореното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост и като такова следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Видин. При новото разглеждане следва да бъдат събрани доказателства досежно това налице ли е надлежно прекратяване на наемното правоотношение на жалбоподателката с влезнала в сила заповед, както и доказателства относно другите наведени от нея твърдения в жалбата, както и въз основа на събраните доказателства да бъде направена преценка за съразмерност на мярката и да бъдат изложени мотиви досежно спазването на принципите по чл. 6 от АПК и § 8 от ЕКЗПЧОС. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение