Решение № 6021 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2072/2016 г.

Решение № 6021 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2072/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, заведена с вх. № 931/15.12.2015 г. по регистъра на Административен съд гр. С., подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. С., чрез пълномощника юрисконсулт М. Ж., против решение № 94/4.12.2015 г., постановено по адм. дело № 128/2015 г. по описа на Административен съд гр. С., в частта, с която е отменено решение № 1040-18-18/11.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. С.. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е отменил решението в частта, с която е потвърдено разпореждане № 181-00-893-6/29.06.2015 г. в частта, с която е посочено "...Дължимите суми да се изплатят на лицето/Изплатените суми в повече да се удържат от лицето", тъй като в доказателствата по делото се намирало разпореждане № 4103-18-1/1.07.2015 г., в което ясно било посочено, че надвзетите суми не се дължат от лицето, тъй като са добросъвестно получени, на основание чл. 114, ал. 2 КСО. Това обстоятелство било известно на жалбоподателя, затова за него не съществувал правен интерес от обжалване. В касационната жалба се иска да бъде отменено решение № 94/4.12.2015 г. по адм. дело № 128/2015 г. на Административен съд гр. С., в частта, с която е отменено решение № 1040-18-18/11.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. С., с което е потвърдено разпореждане № 181-00-893-6/29.06.2015 г. в частта, с която е посочено "...Дължимите суми да се изплатят на лицето/Изплатените суми в повече да се удържат от лицето". Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Подадена е също касационна жалба, заведена с вх. № 93/25.01.2016 г. по регистъра на Административен съд гр. С., подадена от Р. К. Д. от гр. С., против допълнително решение № 1/11.01.2016 г. по адм. дело № 128/2015 г. по описа на Административен съд гр. С., с което жалбоподателят е осъден да заплати на ТП на НОИ гр. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Поддържа, че решението е неправилно поради това, че съдът без основание се е произнесъл по законосъобразността на решение № 1040-18-18/11.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. С. в частта, с което е изменен размера на паричното обезщетение за безработица, след като в съдебното заседание оспорващият изрично бил посочил, че обжалва това решение само в частта относно началната дата на изплащане на обезщетението и в частта, с която е разпоредено "...Дължимите суми да се изплатят на лицето/Изплатените суми в повече да се удържат от лицето". Съдът се е произнесъл относно размера на обезщетението, без решението на директора на ТП на НОИ в тази част да е било обжалвано, поради което и съдът неправилно е присъдил разноски в полза на ответника по жалбата по отхвърлената част от жалбата. Моли допълнителното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Като ответник по касационната жалба, подадена от директора на ТП на НОИ гр. С., Р. К. Д. оспорва същата в писмен отговор, допълнителни молби, както и писмени бележки. Излага подробни съображения, че съдът правилно е отменил решението на директора на ТП на НОИ гр. С. в посочената част, тъй като за него, като засегнато от акта лице не е ясно какво всъщност е разпоредил органът и защо, след като последният поддържа, че получените суми не следва да се възстановят от лицето, разпореждането от 29.06.2015 г. не е отменено от този орган при обжалването по административен ред. Излага също съображения, че със съдебното решение № 94/4.12.2015 г. съдът недопустимо се е произнесъл по частта от решението на директора на ТП на НОИ, с която е изменен размера на паричното обезщетение за безработица, след като той не е обжалвал решението в тази част. Поддържа, че е обжалвал това решение относно началната дата на отпускане на обезщетението, която не следвало да бъде 8.04.2015 г., а датата на прекратяване на осигуряването, но съдът не се бил произнесъл по тази част от жалбата му. От директора на ТП на НОИ гр. С., като ответник по касационната жалба на Р. К. Д. против допълнително решение № 1/11.01.2016 г. по адм. дело № 128/2015 г. по описа на Административен съд гр. С., не е изразено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Р. К. е основателна, поради това, че съдът е излязъл извън предмета на правния спор, с който е бил сезиран, като е отхвърлил жалбата относно размера на обезщетението, без тази част от акта да е обжалвана. Същевременно съдът не се е произнесъл по въпроса, посочен от жалбоподателят относно началната дата на изплащане на паричното обезщетение. Относно касационната жалба на директора на ТП на НОИ гр. С. също дава заключение за основателност. Счита, че съдът в тази част не е обсъдил наличното по делото разпореждане № 4103-18-1/1.07.2015 г., в което е посочено, че надвзетите суми не се дължат от лицето и не са неоснователно получени. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в двете касационни жалби и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационните жалби са допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които съответно обжалваният акт е неблагоприятен. С решение № 94/4.12.2015 г., постановено по адм. дело № 128/2015 г. по описа на Административен съд гр. С., е отхвърлена жалбата на Р. К. Д. против решение № 1040-18-18/11.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. С., с което е потвърдено разпореждане № 181-00-893-6/29.06.2015 г. на ръководителя по осигуряването за безработица, в частта, с която размерът на отпуснатото парично обезщетение за безработица е определен на 14,98 лв. дневно, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а и чл. 54б КСО. С решението съдът е отменил по жалба на Р. К. Д. решение № 1040-18-18/11.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. С., с което е потвърдено разпореждане № 181-00-893-6/29.06.2015 г., в частта, с която е постановено "...Дължимите суми да се изплатят на лицето/Изплатените суми в повече да се удържат от лицето". За да отхвърли жалбата на Р. Д. против решение № 1040-18-18/11.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. С. в посочената част, съдът е приел, че с потвърденото разпореждане № 81-00-893-6/29.06.2015 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица на Р. Д. в размер на 14,98 лв. дневно, считано от 8.04.2013 г. до 31.05.2014 г., с което е променено преди това определено обезщетение в размер на 15,04 дневно. Съдът е изложил подробни съображения, с които е обосновал начина на изчисляване на паричното обезщетение за безработица по правилата на приложимите разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и съответно - относно дължимото обезщетение на Р. Д. и е заключил, че размерът правилно е изчислил. Изменението на размера е осъществено в резултат по-късно зачетеното обезщетение за болнични листи за периода от 18.03.2013 г. до 31.03.2013 г., което е довело до промяна на осигурителния доход, от който се изчислява паричното обезщетение за безработица и съответно до намаляване на неговия размер. Наред с това съдът е посочил, че периодът, за който се дължи паричното обезщетение, включително началната дата, от която се дължи, не са определени с процесното разпореждане, а с друго разпореждане - № 181-00893-7/6.08.2015 г., което е предмет на висящо съдебно производство, поради което този въпрос не следва да се обсъжда в конкретното съдебно производство. Поради изложените съображения за правилно изчисляване на размера на обезщетението с процесното разпореждане, съдът е приел, че жалбата на Р. Д. в тази част е неоснователна и е отхвърлил същата. За да отмени решение № 1040-18-18/11.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. С., в частта, което е потвърдено разпореждане № 181-00-893-6/29.06.2015 г. относно постановено с него "...Дължимите суми да се изплатят на лицето/Изплатените суми в повече да се удържат от лицето", съдът е приел, че тези изявления на административния орган не са обвързани с конкретна сума и не разписват определено по съдържание волеизявление. Бланкетното споменаване за изплатени в повече суми, които следва да се удържат от лицето не почива на нормативно правило за поведение, то не създава яснота по конкретното правоотношение. Затова тази част от разпореждането е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Следва изрично да се отбележи, че решение № 94/4.12.2015 г., постановено по адм. дело № 128/2015 г. на Административен съд гр. С. е обжалвано само от директора на ТП на НОИ гр. С. в частта, с която е отменено негово решение № 1040-18-18/11.09.2015 г. в частта, с която е потвърдено разпореждане № 181-00-893-6/29.06.2015 г. в частта, с която е посочено "...Дължимите суми да се изплатят на лицето/Изплатените суми в повече да се удържат от лицето". В останалата част решение № 94/4.12.2015 г. по адм. дело № 128/2015 г. на Административен съд гр. С. не е обжалвано и е влязло в сила. С допълнително решение № 1/11.01.2016 г. по адм. дело № 128/2015 г. съдът е допълнил решение № 94/4.12.2015 г. по същото дело, като е осъдил Р. К. Д. да заплати на ТП на НОИ гр. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът е постановил това решение по искане на директора на ТП на НОИ гр. С. от 7.12.2015 г. за произнасяне по направеното от същия искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да постанови допълнително решение в посочения смисъл съдът е посочил, че с решение № 94/4.12.2015 г. е отхвърлена частично жалбата на Р. К., а от ответника по жалбата е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът е определил съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е изчислил материален интерес по отхвърлената част от жалбата общо в размер на 162 лв., отчитайки намалението на размера на обезщетението за целия период на обезщетението за безработицата /9-месечен период, по 6 стотинки на ден намаление/. От фактическа страна по делото се установява, че Р. К. Д. е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. № 181-00-893/15.05.2013 г., с разпореждане № 181-00-893-1/17.05.2013 г. му е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 15,04 лв. дневно, считано от 8.04.2013 г. до 7.01.2014 г. От осигурителя "П. 8" ООД пред ТП на НОИ са представени два болнични листа за периода 18.03 - 31.03.2013 г., без да са посочени дните на изплатеното обезщетение за временна неработоспособност; въз основа на задължително предписание от 16.06.2015 г. на ТП на НОИ гр. В. осигурителят подал коригираща информация в регистъра на осигурените лица, като в периода от 18.03.2013 г. до края на същия месец е подадена информация за ползване на парично обезщетение за временна неработоспособност. С разпореждане № 181-00-893/29.06.2015 г. въз основа на подадената коригираща информация е изменен размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица в размер на 14,98 лв. дневно, считано от 8.04.2013 г. В същото разпореждане, накрая се съдържа текста "...Дължимите суми да се изплатят на лицето/Изплатените суми в повече да се удържат от лицето". Това разпореждане е обжалвано от Р. Д. пред директора на ТП на НОИ гр. С., който го е потвърдил изцяло с решение № 1040-18-18/11.09.2015 г., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд правилно е отменил решението на директора на ТП на НОИ гр. С. в частта, с която е потвърдено разпореждане № 181-00-893-6/29.06.2015 г., в частта, с която е постановено "...Дължимите суми да се изплатят на лицето/Изплатените суми в повече да се удържат от лицето". Разпореждането в тази част не съдържа ясно и конкретно властническо волеизявление, но въпреки това и доколкото с него се разпорежда да се удържат от лицето изплатените в повече суми, то с това волеизявление се засягат права и законни интереси на адресата на разпореждането, като се създава впечатление за пораждане на задължение. Вероятно е с посочения текст от разпореждането да е дадено само указание до административен орган за последващо процедиране /за възстановяването от лицето на изплатени в повече суми/, но доколкото съдържанието на волеизявлението не е ясно, нито е посочено, че е адресирано до друг административен орган, то съдът правилно е приел, че оспорването на тази част от разпореждането е допустимо. Поради неясното и вътрешно противоречиво съдържание на обсъжданото волеизявление, както и предвид липсата на мотиви за неговото постановяване, съдът правилно го е приел за незаконосъобразно. Неправилно по-горестоящият административен орган - директорът на ТП на НОИ гр. С. е потвърдил разпореждането в тази част, затова неговото решение правилно е отменено от съда в тази част. Наред с това, в мотивите на решение № 1040-18-18/11.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ се съдържа съждение, че с разпореждане № 4103-18-1/1.07.2015 г. е указано, че съгласно чл. 114, ал. 2 КСО изплатените суми за периода от 8.10.2013 г. до 7.01.2014 г. не следва да се удържат от лицето, тъй като са добросъвестно получени и няма правно основание да бъдат търсени. Въпреки тези мотиви, с диспозитива на решението е потвърдено изцяло разпореждане № 181-00-893-6/29.06.2015 г., тоест включително и в частта, в която е указано възстановяване на изплатените в повече суми. Затова в тази част решението на директора на ТП на НОИ е вътрешно противоречиво, което е отделно основание за отмяната му от съда. Доводът в касационната жалба на директора на ТП на НОИ, че на лицето било ясно, че не следва да възстановява сумите, не обосновава извод за неправилност на съдебното решение в обсъжданата част. Всъщност наличието на няколко последователни разпореждания, отнасящи се до паричното обезщетение за безработица на Р. Д., от чието съдържание не може еднозначно да се определи какво е разпоредено с тях, съответно какъв е предмета на всяко от разпорежданията и т. н., налага необходимостта от отмяната на разпореждането от 29.06.2015 г. в обсъжданата част. Недопустимо е да бъде толерирано поведение на административен орган, с което лицето се въвежда в заблуждение или неяснота относно неговите права и/или задължения. По изложените съображения, касационната жалба на директора на ТП на НОИ гр. С. е неоснователна и решение № 94/4.12.2015 г. по адм. дело № 128/2015 г. на Административен съд гр. С. в обжалваната от него част следва да бъде оставено в сила. Както вече се посочи, съдебното решение № 94/4.12.2015 г. в останалата част е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. Затова е недопустимо в настоящото производство да бъде обсъждана допустимостта и/или правилността на тази част от съдебното решение. В тази връзка, не следва да бъдат обсъждани изложените и от двете страни доводи и съображения, че пред първоинстанционния съд не бил обжалван размера на обезщетението, както и доводът на Р. Д., че той бил обжалвал началната дата на изплащането на обезщетението, но съдът не се произнесъл по този въпрос. В случай, че страните са считали, че съдът се е произнесъл по непредявен предмет, същите са имал процесуалната възможност да обжалват съдебното решение в тази част като недопустимо, но не са го сторили. В случаите, при които страните считат, че съдът не се е произнесъл по цялото им искане, могат да поискат постановяване на допълнително решение, но такова искане също не е направено. Касационната инстанция може да се произнася само при надлежно упражнено право на касационно обжалване на съответната част от съдебния акт, което включва както обжалване от надлежна страна, така и обжалване в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, каквото в случая не е осъществено. По касационната жалба на Р. Д. против допълнително решение № 1/11.01.2016 г. по адм. дело № 128/2015 г.: Обжалваното допълнително решение е неправилно. Съдът, на първо място е следвало да се произнесе по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно в съдебното административно производство на основание чл. 144 ГПК, тъй като предмет на искането за произнасяне, заявено с молбата на директора на ТП на НОИ гр. С. от 7.12.2015 г., подадена по адм. дело № 128/2015 г. на Административен съд гр. С. е произнасянето по въпроса за разноските. Независимо от това, допуснатото от съда нарушение, свързано с правната квалификация на искането и насрочването на открито съдебно заседание, вместо разглеждането на искането в закрито заседание, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като с проведеното производство не са нарушени процесуални права на страните, нито посочените нарушения имат значение за правилността на постановения съдебен акт. Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган е неправилно в конкретния случай. Въпреки че от органа е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същият не е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, видно от протоколите за проведените две съдебни заседания по делото. Наред с това, съдът не е отчел обстоятелството, че с постановеното съдебно решение № 94/4.12.2015 г. оспореният административен акт е отменен частично, което изключва наличието на хипотезата на чл. 143, ал. 3 АПК, която визира отхвърляне на оспорването. Поради това, допълнително решение № 1/11.01.2016 г. е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлено искането на директора на ТП на НОИ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред административния съд. За настоящото производство разноски не следва да бъдат присъждани, поради следните съображения: Касационната жалба на директора на ТП на НОИ гр. С. е неоснователна, поради което същият няма право на разноски за това производство. Касационната жалба на Р. Д. е основателна, а освен това същият е ответник по неоснователната касационна жалба на директора на ТП на НОИ, поради което принципно има право на разноски за производството пред настоящата инстанция. От доказателствата по делото обаче не се установяват направени разноски пред тази инстанция, които да подлежат на възстановяване. Държавна такса не е плащана и не е дължима. Разходите за пътуване не подлежат на възстановяване, тъй като не представляват разноски по делото. Разходите за преснимане на документи и за изпращането им по пощата до ВАС не подлежат на възстановяване, тъй като въпросните документи, представени с писмената молба от 15.12.2016 г. не се отнасят до предмета на настоящото производство. С част от тези документи Р. Д. обосновава недопустимост на съдебното решение № 94/4.12.2015 г. в частта, с която съдът се е произнесъл по решение № 1040-18-18/11.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ, в частта, с която е потвърдено разпореждането от 29.06.2015 г. относно размера на обезщетението и началната дата на изплащането му. Както се посочи по-горе, тази част от съдебното решение е извън предмета на настоящото производство и представените документи са неотносими. Останалата част от документите не са такива по чл. 219, ал. 1 АПК и затова също са неотносими. От договора за правна защита и съдействие № 061159 от 16.01.2017 г. на Адвокатска колегия гр. С., сключен между Р. К. Д. и адв. Д. Ч. е видно, че по него не е уговорено и не е заплатено адвокатско възнаграждение. Същевременно, присъждане на възнаграждение на адвоката при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата не е претендирано, а съдът не дължи служебно произнасяне по този въпрос. О. това, в представения списък на разноските не е посочено адвокатско възнаграждение. Поради тези съображения искането на Р. Д. за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция следва да бъде отхвърлено. За производството пред първата инстанция е недопустимо присъждане на разноски с настоящото решение, тъй като страната макар да е направила своевременно искане за присъждане на разноски пред първата инстанция, не е упражнила правото си по чл. 248, ал. 1 АПК да поиска допълване на решението в частта за разноските, след като първоинстанционният съд не се е произнесъл по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, вр. чл. 248, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК, Върховният административен съд, шесто отделение