Решение № 13366 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6694/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - от Община Приморско и от ЕТ ЕЛА-ПРИМ Е. С. , против Решение 241 от 28.11.2019 г., постановено по адм. д. 362 по описа на Административния съд Сливен за 2018 г., една частна жалба от едноличния търговец срещу същото решение в частта му, имаща характер на определение, и по частна жалба на Община Приморско и кмета на Община Приморско против Определение 33 от 24.01.2020 г., постановено по същото административно дело. С обжалваното решение, Административният съд Сливен, по искова молба от ЕТ ЕЛА-ПРИМ Е. С. е постановил следното: прогласил е нищожността на Заповед 134/14.02.2006 г. и на Заповед 142/15.02.2006 г. на кмета на Община Приморско; върнал е исковата молба на едноличния търговец с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Община Приморско за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от Заповед 134/14.02.2006 г. в размер на 39 000, 00 лв., заедно със законната лихва от 14 583, 55 лв. върху тази сума, а относно Заповед 142/15.02.2006 г. на кмета на Община Приморско такова в размер на 1 000, 00 лв., заедно със законната лихва от 500, 00 лв. върху сумата на обезщетението, както и законната лихва върху главницата на претендираните суми, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, като е прекратил производството по делото в тази му част; отхвърлил е предявения от едноличния търговец иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Община Приморско за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на наемна цена за обект, представляващ магазин Децфонд , находящ се в гр. Приморско, на [улица], в периода 01.01.1998 г. 18.02.2006 г. в размер на 5 790, 00 лв., както и законната лихва върху тази сума за периода 18.02.2006 18.02.2011 г. в размер на 3 764, 00 лв. (т. 1.1); за заплащане на унищожена стока и пропуснат приход в резултат на премахването на търговския обект в размер на ЗЗ 995, 00 лв., както и законната лихва върху тази сума за периода 18.02.2006 - 18.02.2011 г., в размер на 22 104, 00 лв. (т. 1.2); за заплащане на унищожени лични вещи в резултат на премахването на търговския обект на стойност 1 209, 60 лв., както и законната лихва върху тази сума за периода 18.02.2006 18.02.2011 г. в размер на 786, 00 лв. (т. 1.3); за заплащане на пропуснати ползи в резултат на прекратен договор за съвместна дейност поради премахването на обекта в общ размер на 68 000, 00 лв., както и законна лихва върху всяко едно месечно възнаграждение за периода 01.03.2006 г. 18.02.2011 г. в общ размер на 58 002, 00 лв. (т. 1.4) и за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в резултат на премахването на обекта в размер на 21 547, 50 лв., както и законната лихва върху тази сума за периода 18.02.2006 18.02.2011 г. в размер на 14 010, 00 лв. (т. 1.7), както и законната лихва върху главницата на всички претендирани суми, считано от завеждането на исковата молба до окончателното им изплащане. С обжалваното Определение 33/24.01.2020 г. по адм. д. 362/2018 г. на Административния съд Сливен, е оставена без разглеждане молбата на кмета на Община Приморско и Общински съвет Приморско за изменение на Решение 241 от 28.11.2019 г., постановено по същото административно дело в частта му за разноските и е отхвърлена молбата на Община Приморско за същото. С Определение от 10.08.2022 г., постановено по настоящото дело, оставено в сила с Определение на петчленен състав на Върховния административен съд 906 от 26.01.2023 г. по адм. д. 160 по описа на съда за 2023 г., е оставена без разглеждане касационната жалба на Община Приморско срещу обжалвания съдебен акт в частта му, в която, по искане на едноличния търговец, е прогласена нищожността на Заповед 134/14.02.2006 г. и на Заповед 142/15.02.2006 г. на кмета на Община Приморско, като е прекратено производството по адм. д. 6694/2020 г. по описа на Върховния административен съд в тази част. Подадената касационна жалба от ЕТ ЕЛА-ПРИМ Е. С. с ЕИК 102161252 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, [жк], [адрес], е срещу решението на Административния съд Сливен в частта му, в която са отхвърлени предявените от нея искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковете. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. Представен е списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за извършването им. Представени са писмени доказателства, за които се твърди, че са във връзка с касационните основания. Подадената от едноличния търговец частна жалба е срещу Решение 241/28.11.2019 г. по адм. д. 362/2018 г. на Административния съд Сливен в частта му, в която производството по предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди в общ размер на 40 000, 00 лв. е прекратено и исковата молба е върната. Иска се отмяна на решението в тази част с характер на определение и връщане на делото в същата част със задължителни указания за произнасяне по същество. Ответниците по касационната и частната жалби кметът на Община Приморско и Община Приморско ги оспорват, като неоснователни, по съображения в писмени отговори, постъпили на 23.01.2020 г. Искат отхвърлянето им. Претендират разноски за настоящото производство. По представените писмени доказателства изразяват становище за неотносимостта им към спора. С частна жалба, вх. 7627 от 09.06.2020 г. по описа на Върховния административен съд, кметът на Община Приморско и Община Приморско обжалват Определение 33 от 24.01.2020 г. по адм. д. 362/2018 г. по описа на Административния съд Сливен с доводи за неправилността му. Искат отмяна на определението и присъждане на разноски за първоинстанционното производство на Община Приморско. Ответникът по тази частна жалба ЕТ ЕЛА-ПРИМ Е. С. я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, постъпил на 28.02.2020 г. Ответникът З. Г. Б. с адрес в гр. Приморско, на [адрес] не изразява становище по нито една от подадените жалби. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост на всички жалби, но за тяхната неоснователност. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява, че касационната и частните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211 АПК1 респективно по чл.230, ал.1 АПК и срещу съдебни актове, които подлежат на последващ инстанционен контрол, които са неблагоприятни за обжалвалите ги страни, поради което същите са процесуално допустими. По основателността им, съдът приема следното: Административният съд Сливен е приел, че е сезиран от ЕТ ЕЛА-ПРИМ Е. С. с искова молба (л. 2-9 от адм. д. 423/2011 г. по описа на Административния съд Бургас) против Община Приморско, с която са предявени обективно съединени искове за осъждането й да му заплати обезщетение за имуществени вреди, причинени на търговеца от Заповед 134/14.02.2006 г. и Заповед 142/15.02.2006 г. на кмета на Община Приморско, за които е направено искане да бъдат прогласени за нищожни, както и от свързаните с тях фактически действия по премахването на стопанисван от едноличния търговец обект, представляващ магазин Децфонд , находящ се в гр. Приморско, на ул. Св. св. Кирил и Методий 4, както и искове за заплащане на неимуществени вреди. Исковете са както следва: за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от загуба от платен наем за обекта в периода 01.01.1998 г. 18.02.2006 г. в размер на 12 800, 00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 4 826, 69 лв. за периода 18.02.2006 18.02.2011 г. (т. 1.1 от исковата молба); за заплащане на обезщетение за причинена имуществена вреда от унищожена стока в резултат на премахването на търговския обект в размер на ЗЗ 995, 00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 12 819, 11 лв. за периода 18.02.2006 18.02.2011 г. (т. 1.2); за заплащане на обезщетение за причинена имуществена вреда от унищожени лични вещи в резултат на премахването на търговския обект ;на стойност 1 209, 60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 456, 13 лв. за периода до 18.02.2006 18.02.2011 г. (т. 1.3); за заплащане на обезщетение за причинена имуществена вреда от пропуснати ползи за периода 01.03.2006 г. 01.01.2009 г. от прекратен договор за съвместна дейност поради премахването на обекта в общ размер на 68 000, 00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 21 980, 50 лв. за периода 01.03.2006 18.02.2011 г. (т. 1.4); за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в резултат на премахването на обекта в размер на 30 000, 00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 11 312, 65 лв. за периода от 18.02.2006 18.02.2011 г. (т. 1.7), както и законната лихва върху главницата на така претендираните суми, считано от завеждането на исковата молба до окончателното им изплащане. Като се е позовал на допълнителна искова молба от 14.02.2018 г., именувана Заявление (л. 54-56 от адм. д. 3240/2017 г. по описа на Административния съд Бургас), уточнена със Заявление, вх. 2239/21.02.2018 г. (л. 73-75 от същото дело), първоинстанционният съд е приел, че е сезиран от едноличния търговец и с иск за неимуществени вреди против Община Приморско, причинени на ищеца от Заповед 134/14.02.2006 г. и Заповед 142/15.02.2006 г. на кмета на Община Приморско и изразяващи се в големи болки и страдания, силен стрес от вида на унищожения търговски обект, от плячкосването на цялото имущество там стока и вещи, при това поощрено от местната общинска власт, от претърпяната огромна имуществена вреда, от оставане на С. и семейството и без ясна икономическа перспектива за десетилетия напред, в обезсмислянето на живота на С., в [заличен текст], потиснатост, безпомощност и безперспективност за решаване на възникналите по вина на ответника проблеми в общ размер от 40 000, 00 лв., ведно със законна лихва върху тази сума (като обезщетение на неимуществените вреди от Заповед 134/14.02.2006 г. на кмета на Община Приморско се претендира главница от 39 000, 00 лв. ведно със законната лихва върху нея от 14 583, 55 лв., а от Заповед 142/15.02.2006 г. на кмета на Община Приморско се претендира главница от 1 000, 00 лв., ведно със законната лихва върху нея от 500, 00 лв.). Със Заявление от 04.11.2019 г. (л. 216 от първоинстанционното дело) е отправено искане до съда за изменение на предявените искове за имуществена обезвреда по първоначалната искова молба, като същите да се считат предявени в размер, както следва: за главница в размер на 5 790, 00 лв. по т. 1.1 от исковата молба, ведно с мораторна лихва върху тази сума от 3 764, 00 лв.; по т. 1.2 от исковата молба искът за мораторна лихва да се счита предявен за сумата от 22 104, 00 лв.; по т. 1.3 от исковата молба искът за мораторна лихва да се счита предявен за сумата от 786, 00 лв.; по т. 1.4 от исковата молба искът за мораторна лихва да се счита предявен за сумата от 58 002, 00 лв.; за главница в размер на 21 547, 50 лв. по т. 1.7 от исковата молба и мораторна лихва върху тази сума в размер на 14 010, 00 лв. Исканото изменение на първоначалните искови претенции за имуществена обезвреда е допуснато в съдебно заседание, проведено на 04.11.2019 г. от л. 220 до л. 225 от първоинстанционното дело. Административният съд Сливен е приел за установена следната фактическа обстановка: С Договор за наем 4 от 28.04.1993 г., сключен между ОФ Търговия Приморско, от една страна и ЕТ ЕЛА-ПРИМ Бургас и ЕТ Вес Бургас от друга, на наемателите са предоставени под наем текстилен магазин Китен и Децфонд Приморско за извършване на търговска дейност и за срок от 5 месеца, считано от 01.05.1993 г. при наемна цена в общ размер на 120 000, 00 лв. (неденоминирани) л. 11-12 от адм. д. 423/2011 г. на Административния съд Бургас). С Анекс към този договор (л. 13, пак там) от 01.10.1993 г. ЕТ ЕЛА-ПРИМ Бургас е наела магазин Децфонд Приморско за срок от 01.10.1993 г. до 31.12.1993 г., при месечен наем от 3 800, 00 лв. (неденоминирани). С нов договор без дата между страните ОФ Търговия Приморско и ЕТ ЕЛА-ПРИМ Бургас, са предоставени под наем на едноличния търговец следните обекти: Хлебарница Китен за 50 000, 00 лв. и магазин Децфонд Приморско за 95 000, 00 лв. или общо наемна цена 125 000, 00 лв. за едногодишен срок календарната 1994 г. л. 14-15, пак там. Магазин Децфонд Приморско е заведен като материален актив в баланса на бившата ОФ Търговия Приморско с балансова стойност 40 980, 00 лв. Същият бил разположен на пресечка от север ул. Странджа и от запад ул. Св. Св. Кирил и Методий, граничеща с Крайморски парк и подход за пристанището на Приморско. Представлявал метален павилион, поставен на бетонови основи, с настилка с мозайка и мозаечни и мраморни плочи, с размери 14, 00 х 9, 00 м. или с площ 126 кв.м., според Констативен протокол (КП) от 03.02.2006 г. на Община Приморско, а според Удостоверение 3462/29.10.1997 г. на Община Приморско, застроената площ на обекта е 145 кв.м, година на построяване 1980 г. Съгласно писмо, изх. 967 от 12.04.1996 г. на кмета на Приморско, магазин Децфонд Приморско е построен върху имоти с пл. 377 и 380 л. 42 от адм. д. 3240/2017 г. на Административния съд Бургас. При действието на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП отменен), ищцата подала предложение за приватизация с вх. Е-94-36/18.09.1995 г. до тогавашния компетентен орган по чл. 3, ал. 4 от закона Общински съвет Царево. Последвал мълчалив отказ от страна на административния орган, който ищцата обжалвала по съдебен ред. Отказът е отменен с Решение 9856/04.11.2003 г., постановено по адм. д. 6026 по описа на Върховния административен съд за 2003 г., поправено с Решение 8362/18.10.2004 г. по същото дело (л. 16-22 от адм. д. 423/2011 г. на Административния съд Бургас). Съдът е приел, че ищцата е направила предложение за приватизация на магазина в срок и към момента на подаването му е била в наемно правоотношение с ОФ Търговия Приморско. Приел е още, че по безспорен начин е доказано обстоятелството, че магазинът е обособена част, съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗППДОП. Наред с установените положителни предпоставки, съдът е стигнал до извода, че липсват отрицателни такива по чл. 38 от закона, обуславящи правото на собственика да откаже предложението за приватизация. Едновременно с отмяната на мълчаливия отказ на Общинския съвет като незаконосъобразен, касационната инстанция е задължила административния орган, при условията на § 17, ал. З от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗППДОП (отменен), да вземе решение за приватизацията на конкретния обект. С Указ на Президента на Република България 258/18.07.1997 г. настъпила промяна в административно-териториалното устройство на Община Царево, като от същата е отделена и обособена нова община с административен център гр. Приморско. Кметът на Община Приморско издал Заповед 103/16.02.1999 г., с която наредил премахването на съществуващите постройки в имотите, посочени в нея, сред които и имот с пл. 377 по плана на Приморско, където бил разположен процесният магазин л. 23-24 от адм.д. 423/2011 г. на Административния съд Бургас. Със Заповед РД-09-15/18.04.2000 г. на Областния управител на Област Бургас е прогласена нищожността на Заповед 103/16.02.1999 г. на кмета на Община Приморско (л. 25-27 от адм.д. 423/2011 г. на Административния съд Бургас). Ищцата подала ново Заявление до Общински съвет Царево за приватизация с вх. 139/30.04.2004 г., като отново последвал мълчалив отказ, който е отменен с влязло в сила Решение III-276/2005 г., постановено по адм. д. 595/2004 г. по описа на Окръжен съд Бургас (л. 28-29, пак там), потвърдено с Решение 10519/28.11.2005г. по адм. д. 6322/2005 г. на Върховния административен съд (л. 30-33, пак там). Съдът, имайки предвид настъпилата промяна в териториалната компетентност, е задължил Общински съвет Приморско, да се произнесе по предложението за приватизация на ЕТ ЕЛА-ПРИМ Е. С. . Общинският съвет Приморско приел Решение 450/25.11.2005 г., с което отказал всички предложения за приватизация на процесния магазин. Административният орган се мотивирал, че магазин Децфонд Приморско не представлява обособена част от ОФ Търговия Приморско, поради което липсвали предпоставките на чл. 35 ЗППДОП (отменен). Този административен акт едноличният търговец оспорил първо по административен ред. С писмо, изх. 9197-3/09.01.2006 г., Областният управител на Област Бургас е приел, че Решение 450/25.11.2005 г. на Общински съвет Приморско е нищожно и дал указания да се приеме решение, съобразно влезлите в сила съдебни актове на Върховния административен съд (л. 34, пак там). С влязло в сила Решение I-155/14.06.2007 г. по адм. д. 43/2007 г. по описа на Окръжен съд Бургас е прогласена нищожността на Решение 450/25.11.2005 г. на Общински съвет Приморско, като съдът отново дал задължителни указания на органа по чл. 3, ал. 4 ЗППДОП (отменен) да вземе решение за приватизация на обособената част от ОФ Търговия Приморско, при условията на чл. 35, ал. 2 ЗППДОП (отменен) , във вр. с § 17, ал. 3 от ПЗР на ЗПСК (л. 35-38, пак там). Това решение на окръжния съд е потвърдено с Решение 3717/31.03.2008 г., постановено по адм. д. 11580/2007 г. по описа на Върховния административен съд (л. 39-41, пак там). С четири броя жалби, вх. 874, 875, 876 и 877 от 02.02.2006 г., жители на Приморско сигнализирали кмета на Общината за грозяща и опасна полумасивна сграда, намираща се в близост до сградата на общинската администрация в Приморско и представляваща бивш магазин на ОФ Търговия Приморско (л. ЗЗ-36 от адм. д. 3240/2017 г. на Административния съд Бургас). На 03.02.2006 г. комисия от служители на Община Приморско извършила проверка във връзка с подадените жалби и съставила протокол от същата дата, с който установила, че в УПИ VIII-377 в кв. 29 по плана на Приморско е изградена паянтова постройка с размери 14/9 м., от скелетна метална конструкция, остъклена с дограма с метални профили (винкели) и покрив от LT ламарина, със собственик З. Б.. Постройката се ползвала като магазин за промишлени стоки през летния сезон. Същата била неестетична, нехигиенична, застрашена от самосрутване предвид корозиралата и амортизирана конструкция. Сградата била вредна в санитарно-хигиенно отношение и застрашавала живота и здравето, сигурността, безопасността и спокойствието на гражданите. л. 37 от адм. д. 3240/2017 г. Административния съд Бургас. Последвало предписание до Б., издадено от кмета на Община Приморско (л. 38, пак там), с което е указано на лицето да премахне изградената паянтова постройка с размери 14/9 м. в УПИ VIII-377 в кв. 29 по плана на Приморско, със срок за изпълнение до 13.02.2006 г. Кметът издал и Заповед 134/14.02.2006 г., с която, на основание чл. 179, ал. 2 (отменен) от Закона за устройство на територията (ЗУТ), наредил на З. Б., в 3-дневен срок от връчване на заповедта, да премахне паянтовата постройка (л. 39, пак там). Със Заповед 142/15.02.2006 г. кметът на Община Приморско е оттеглил своя Заповед 134/14.02.2006 г. л. 40, пак там. На 18.02.2006 г. неизвестни лица започнали разрушаването на магазина. Едноличният търговец узнал за предприетите действия от свои близки, които станали свидетели на фактическото премахване на магазина. Когато пристигнала на място, собственичката на ЕТ установила, че магазинът е полуразрушен. С писмо, вх. 2284 от 27.03.2006 г. С. сигнализирала кмета на Община Приморско за извършвани от Б. строителни работи в УПИ VIII-377, 380 в кв. 29 по плана на Приморско, където се намирал наетия от нея магазин л. 43, пак там. В отговор, с писмо, изх. 900 от 04.04.2006 г., кметът на Общината уведомил, че след извършена проверка по документи и на място, не са констатирани строително-монтажни дейности в този имот, респ. незаконно строителство, като няма одобрен инвестиционен проект и строително разрешение (л. 44, пак там). За изясняване на обстоятелствата по делото, пред първата инстанция е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице инж. С. Илчев (от л. 22 до л. 27 от първоинстанционното дело), както и основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещо лице С. Арабаджиева (л. 176-182; л. 210-212 от първоинстанционното дело). Приобщена е, като доказателство, назначената по адм. дело 3240/2017 г. на Административния съд Бургас съдебно-психологична експертиза, извършена от вещо лице магистър-психолог Д. Кондева от л. 102 до л. 104 от това дело. Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. М. Б., приятелка на Е. С. и А. С. С., нейн съученик от гимназията и психиатър. С Решение от 19.01.2017 г. по дело С. срещу България (жалба 8725/07), постановено по жалба на С. срещу българската държава с оплакване за нарушаване на правото й на мирно ползване на притежанията в съответствие с чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС/Конвенция/та), произтичащо от неприлагането от страна на националните общински власти на три окончателни съдебни решения на български съдилища за започване на приватизационна процедура по отношение на магазин Децфонд Приморско , Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург е приел, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от Конвенцията, както и на чл. 13 във вр. с чл. 1 от този Протокол, като е осъдила Република България да заплати на С. 25 000, 00 евро, плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, по отношение на иска й за имуществени вреди с цена 227 981, 00 евро и 5 000, 00 евро, плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, по отношение на иска й за неимуществени вреди с цена 30 668, 00 евро. Исковите претенции на С. за справедливо обезщетение са отхвърлени в останалата им част, до пълния предявен размер. С Решение 239/29.10.2019 г. по адм. д. 100/2018 г. по описа на Административния съд Ямбол, в исково производство по ЗОДОВ, наред с останалото, постановено от съда, Община Приморско е осъдена да заплати на ЕТ ЕЛА-ПРИМ Е. С. сумата от 10 000, 00 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпени от едноличния търговец неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и трайно продължаващо болестно състояние на Е. Д. С. и произтекли от бездействието на Общински съвет Приморско да изпълни съдебните решения по адм. дело 6026/2003 г. по описа на Върховния административен съд. Със същото решение Административният съд Ямбол е отхвърлил претенцията на търговеца за разликата до 40 000, 00 лв., както и иска за присъждане на законната лихва върху тази сума в размер на 15 083, 50 лв. за периода 18.02.2006 18.02.2011 г. При така установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административния съд Сливен е приел, от правна страна, че предявените от едноличния търговец искови претенции за неимуществена обезвреда в общ размер на 40 000, 00 лв., ведно със законна лихва, са процесуално недопустими, доколкото са предмет на друго съдебно производство това по адм. дело 100/2018 г. по описа на Административния съд Ямбол. Поради това не е разгледал по същество исковата молба на едноличния търговец в тази й част, върнал я и е прекратил съдебното производство в посочената част. Съдът е приел за допустими за разглеждане по същество исковете на ЕТ ЕЛА-ПРИМ Е. С. за имуществени вреди по т. 1.1, 1.2, 1.3, 1.4 и т. 1.7 от първоначалната искова молба. Като се е позовал на КП от проверка, извършена на 03.02.2006 г. от комисия, състояща се от служители на Община Приморско, е преценил, че изградената паянтова постройка с размери 14/9 м. в УПИ VIII-377 в кв. 29 по плана на Приморско, заради която е издадена Заповед 134/14.02.2006 г. на кмета на Община Приморско, представлява основно застрояване, поради което последният няма компетентност да реализира правомощията, визирани в разпоредбата на чл. 179, ал. 2 (отменена) ЗУТ. Обосновавайки липсата на материална компетентност на кмета на Община Приморско да издаде процесната заповед, съдът е формирал извод за нейната нищожност. На следващо място съдът е обсъдил Заповед 142/15.02.2006 г. на кмета на Община Приморско, която е счел за индивидуален административен акт, подлежащ само на съдебен контрол за законосъобразност на основание чл. 215, ал. 1 ЗУТ в относимата редакция на разпоредбата. Съобразил е Закона за административното производство (ЗАП) отменен. Приел е, че административният орган може да оттегли издадената от него заповед по чл. 179, ал. 2 (отменен) ЗУТ, само в хипотезата на чл. 26, ал. 4 ЗАП (отменен), но е преценил, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки, предвидени в разпоредбата, а именно невлязъл в сила административен акт, срещу който да е подадена жалба. Посочил е, че административният орган не е ангажирал доказателства, от които да е видно че е налице депозирана жалба срещу Заповед 142/15.02.2006 г. на кмета на Община Приморско. Като се аргументирал, че в конкретния случай за кмета на Община Приморско не е било налице право на отзив по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗАП (отменен), е формирал извод за нищожност на издадената от него Заповед 142/15.02.2006 г. Съдът обаче е приел, че едноличният търговец не се е справил с доказателствената тежест да установи твърдените от него имуществени вреди. Преценил е, че заплащането на месечен наем в размер на 5 790, 00 лв. в периода 01.01.1998 г. 18.02.2006 г. за процесния магазин не се явява вреда, причинена му заради неуважаване от Общински съвет Приморско на искането за приватизация на магазина. Мотивирал се е, че едноличният търговец сам се е задължил, чрез сключени договори с ОФ Търговия Приморско, да заплаща наемна цена за Децфонд Приморско . Посочил е, че изпълнението на задължение по облигационен договор не може да се разглежда като причинена вреда. Относно претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в унищожена стока и вещи, и причинени на ЕТ ЕЛА-ПРИМ Е. С. от разрушаването на магазина, административният съд е преценил, че липсват доказателства, че към момента на премахване на процесния магазин 18.02.2006 г., в него са се намирали стоки и лични вещи на ищеца. Посочил е също така, че към исковата молба са приложени фактури за закупени от ЕТ ЕЛА-ПРИМ Е. С. стоки в периода 2001 2005 г., но е преценил, че от тях не може да се установи каква част от стоките са реализирани чрез търговската дейност на ищеца и каква част са останали, съответно са се намирали в магазина към момента на разрушаването му. Изложил е съображения, че това обстоятелство не може да бъде доказано чрез приложения към исковата молба опис, тъй като това е документ, изхождащ от страната и съставен във връзка с образуването на съдебното производство. Посочил е, че едноличният търговец не е представил отчетни документи, сочещи счетоводното отчитане и операциите по заприходяване и отписване на сочените стоки, от които да се направи обоснован извод за движението им, съответно за наличието на стоките по представения опис към момента на премахването на магазина. С тези доводи, съдът е приел за неоснователна исковата претенция на ищеца, че е бил лишен от възможността да реализира продажбата на стоките по описа с надценка. Административният съд не е установил ЕТ ЕЛА-ПРИМ Е. С. да е претърпял имуществени вреди от неизпълнение на договор за съвместна дейност, сключен между него и Руслана Нова ООД. Мотивирал се е, че по делото липсват данни този договор да е сключен преди и към момента на премахване на магазина, както и че по него са извършвани плащания. За хипотетично и свързано с множество условности съдът е приел твърдението на ищеца, че вследствие на незаконното унищожаване на търговския обект, пропуснал ползи в размер на 21 547, 50 лв., ведно със законна лихва, свързани със загубата на клиенти купувачи, които познавал и редовно посещавали търговския обект. Посочил е, че едноличният търговец е разполагал с още един търговски обект в Китен, като данните по делото не обосновават разграничение, каква част от печалбата за 2005 г. е реализирана от дейността на едноличния търговец в Приморско и каква част от дейността в Китен, както и каква е печалбата от цялостната дейност на търговеца. Приел е, че представените по делото доказателства не подкрепят свързването на дейността в процесния магазин с цялостния финансов резултат, реализиран от едноличния търговец. С оглед липсата на ощетяване на патримонимума на ищеца, съдът е счел за недоказано и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между издадените нищожни заповеди и претендираните вреди. Изложил е доводи, че премахването на постройката е извършено не въз основа на процесиите заповеди, а въз основа на лична инициатива от страна на нейния собственик и собствениците на терена, върху който тя била построена. Посочил е, че Общинска администрация Приморско не е пристъпвала към принудително изпълнение на издадената от кмета на Общината Заповед 134/14.02.2006 г., а фактическите действия по премахването на магазина са извършени от трети лица. Приел е, че, ако процесният случай е свързан с непозволено увреждане, то същото е причинено от тези трети лица и не е в резултат на изпълнение на издадените от кмета на Община Приморско Заповед 134/14.02.2006 г. и Заповед 142/15.02.2006 г. С тези мотиви, Административният съд Сливен е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява следното: Касационната жалба на Община Приморско не следва да се разглежда по същество, тъй като с влязло в сила определение е оставена без разглеждане. Касационната жалба на едноличния търговец е неоснователна по следните съображения: Административният съд е изложил подробни и съдържателни мотиви по предявените с исковата молба претенциите на търговеца за обезщетяване на имуществените вреди, които мотиви напълно се споделят от касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. Следва да се добави следното: неоснователно е възражението на касатора за неправилност на обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлена претенцията му за обезщетяване на вреда от платени наеми за магазина, за периода от 01.01.1998г. до 18.02.2006г. Твърдението на самия ищец е, че платената сума е за наем на магазина. Наемното правоотношение е договорно правоотношение. Тоест, плащането на сумата не е в резултат на деликт, а на договор, в който ищецът участва доброволно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че платеният наем не може да се разглежда като вреда. От друга страна, намаляването на партимониума на ищеца с размера на този наем не е в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на ответника да изпълни влезлите в сила съдебни решения, както и с двете заповеди на кмета на Община Приморско, които съдът е прогласил за нищожни. Обосновано и правилно, административният съд е отхвърлил претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за причинена вреда от унищожена стока, намираща се в магазина. Обективна и вярна е преценката му за недоказаност на твърденията на ищеца, свързани с тази искова претенция. Представените в касационното производство доказателства не водят до друг извод. От представения документ, наименован "свидетелски показания", лист 153 от касационното дело следва, че стоките и вещите са изнесени от магазина. В този смисъл са и част от показанията на разпитаната по делото св. Б.. Правилно е и заключението на съда, че премахването на постройката не е резултат на заповедите на кмета на Община Приморско. Тоест, дори да е имало останала стока в магазина, собственост на едноличния търговец, както и вещи на търговеца, които са били унищожени, което обстоятелство не е доказано, то щетата не е в резултат на административна дейност. Недоказана е останала претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за пропусната полза от неизпълнението на договор за съвместна дейност с Руслана-Нова ООД. Според установената съдебна практика вредата от пропусната полза трябва да е реална и сигурна, за да се обезщети, за което по делото не са представени доказателства от ищеца. Представените в касационното производство писмени документи, изходящи от Община Созопол и удостоверението от "Руслана нова" ООД не променят този извод По същото съображение, касационната инстанция преценява като правилен извода на административния съд за недоказаност на пропусната полза от загуба на клиенти на стоките в търговския обект. Основателна е частната жалба на едноличния търговец. За да прекрати производството в частта, относно предявените два иска за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от Заповед 134/14.02.2006г. и Заповед 142/15.02.2006г. на кмета на община Приморско, съдът е приел, че същите искове са предявени по рано, в производството по адм.д. 100/18г. по описа на Ямболския административен съд. Производството по адм.д. 100/18г. по описа на Ямболския административен съд е приключило с Решение 239/29.10.2019г., което след обжалването му е оставено в сила с Решение 5027/26.05.2022г. на Върховния административен съд по адм.д. 5280/20 година. Видно от решенията на посочените съдилища е, че в производството пред Ямболския административен съд е разгледан иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от бездействието на Общински съвет Приморско да изпълни съдебни решения на Върховния административен съд. В производството пред Сливенския административен съд претендираните обезщетения за неимуществени вреди са във връзка с двете кметски заповеди, т.е. от различни фактически основания. Следователно, неправилна е преценката на съда за идентичност на исковите претенции за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предявени в производството пред Ямболския административен съд по адм.д. 100/18г. и пред Сливенския административен съд по адм.д. 362/18 г. По тези съображения, решението с характер на определение в частта, в която е върната исковата молба на ЕТ ЕЛА-ПРИМ-Е. С. , гр. Бургас с пр. осн. Чл.1, ал.1 ЗОДОВ, против Община Приморско, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от Заповед 134/14.02.2006г. в размер на 39000 лв. заедно със законната лихва върху нея от 14583,55лв., а относно Заповед 142/15.02.2006г. на кмета Община Приморско в размер на1000 лв. ведно със законната лихва от 500 лв., както и законната лихва върху главницата на претендираните суми, считано от завеждането на исковата молба до окончателното им изплащане и е прекратено производството по адм.д. 362/18г. на АС-Сливен в тази му част, следва да се отмени, а вместо това делото в тази част се върне на същия съдебен състав за разглеждането му по същество. По частната жалба от Община Приморско и от кмета на Община Приморско. С обжалваното определение, административният съд е оставил без разглеждане молбата по чл.248 ГПК, подадена от кмета на Община Приморско с мотивите, че тя е просрочена и кметът не е представил списък за направените по делото разноски. В частната жалба се поддържа, че искането по чл.248 ГПК от 18.12.2019г. е направено, както от Община Приморско, така и от административните й органи кметът на Община Приморско и Общинският съвет Приморско, чрез процесуалните им представители, както и че списъкът на разноските, представен от Община Приморско е списъкът на претендираните разноски, които следва да се присъдят на юридическото лице, а именно Община Приморско. В частната жалба се твърди, че съдът правилно е преценил, че Общинският съвет Приморско не е страна по делото, поради което молбата му по чл.248 ГПК е недопустима. Във връзка с това, касационната инстанция приема, че определението на административния съд не се обжалва в частта, в която е оставена без разглеждане молбата на Общински съвет Приморско за изменение на Решение 241 от 28.11.2019г., постановено по адм. д. 362/2018г. по описа на АдС Сливен , в частта му за разноските. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като правилно определението, в частта, в която е оставена без разглеждане молбата на кмета на Община Приморско. Съгласно разпоредбата на чл.80 ГПК и тълкуването й, направено с тълкувателното решение, на което се е позовал първоинстанционният съд, при липсата на представен списък за разноски, какъвто е именно случаят с разноските, претендирани от кмета на Община Приморско, молбата за изменение на решението в частта за разноските е недопустима. Правилно е определението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлена молбата на Община Приморско за изменение на решението чрез присъждане на разноски в полза на този ответник. Съдът е тълкувал и приложил правилно ЗОДОВ (чл.10, ал.2) в относимата му редакция . По гореизложените съображения, определението на административния съд в обжалваната му част следва да се остави в сила. По исканията на страните за присъждане на разноски за касационната инстанция. На касатора ЕТ ЕЛА-ПРИМ-Е. С. не се дължат разноски за касационното производство предвид изхода на спора по касационната жалба на търговеца. По разноските, направени във връзка с частната жалба на ЕТ ЕЛА-ПРИМ-Е. С. следва да се произнесе първоинстанционният съд на осн. чл.226, ал.3 АПК, при разглеждането на делото. Искането за присъждане на разноски на Община Приморско във връзка с отхвърляне на касационната жалба на едноличния търговец е неоснователно предвид приложимата разпоредба на 10, ал.2 ЗОДОВ ( преди допълването на този член с новата разпоредба на ал.4 на чл.10 ЗОДОВ). Разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ е неприложима към настоящия случай, тъй като исковата молба е подадена преди 02.12.2019г., т.е. по аргумент на противното от § 6, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ ( обн. ,ДВ, бр.94 от 29.11.2019г.).