Решение № 86 от 5.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г.

Решение № 86 от 5.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на "Л" О., гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 36 от 4.05.2007 г. по гр. д. № 1577/2006 г. на Старозагорски районен съд, с което са уважени предявените от Г. А. П. от гр. П. срещу молителя "Л" О., гр. С. искове: иск за сумата 8 463 лв. - стойност на продаден лавандулов разсад, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба 28.09.2006 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 531.26 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 12.05.2003 г. до завеждане на делото. Присъдени са и направените по делото разноски в размер на 690 лв. Молителят поддържа, че атакуваното решение е постановено при допуснато нарушение на правилата за призоваване, изразяващо се в призоваването му не на адреса на управление, вписан в Търговския регистър. Ответникът по молбата - Г. А. П. от гр. П. оспорва молбата и поддържа становище за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 22.12.2009 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, с оглед релевираното основание за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 305 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е и основателна. По подадената от Г. А. П. искова молба вх. № 1* от 28.09.2006 г. първоначално е образувано т. д. № 391/2006 г. по описа на Старозагорски окръжен съд. С протоколно определение от съдебно заседание на 17.10.2006 г. производството по същото е прекратено, като на основание чл. 80, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) делото е изпратено по подсъдност на Старозагорски районен съд. За първото съдебно заседание по образуваното пред Старозагорски районен съд гр. д. № 1577/2006 г. на ответника "Л" О. е изпратена призовка от 13.12.2006 г., като в нея са отразени едновременно два адреса: гр. С., ул. "Б" 60, вх. А, ап. 60 и гр. С., ул. У. № 2, вх. 2, ап. 5. Тази призовка е върната в цялост със забележка, че адресът е посетен няколко пъти, но не е открит представител на фирмата, както и че е оставено съобщение, на което никой не е отговорил. При тези данни и с оглед представеното по делото удостоверение за актуално състояние на дружеството, съдебният състав е приел, че ответникът е редовно призован. Независимо от това, за следващото съдебно заседание на ответника отново е изпратена призовка, но само на адрес гр. С., ул. У. № 2, вх. 2, ап. 5. Тази призовка също е върната в цялост с отбелязване, че фирмата е напуснала посочения адрес по сведение на лицето И. П., въз основа на което съдебният състав е приел, че ответникът е редовно призован по реда на чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.). Информация за напускане на адреса в гр. С., ул. У. № 2, вх. 2, ап. 5 и наличието на нови собственици на жилището се съдържа и в изпратеното на този адрес съобщение до ответника за постановеното решение. Настоящият състав намира, че призоваването на молителя "Л" О. е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила, което го е лишило от възможността да участва в процеса и да организира своята защита. Нарушението се изразява в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.). Установената в нея фикция за редовност на призоваването е приложима единствено в хипотезата, когато страната-търговец или юридическо лице е променила вписания в съответния регистър свой адрес без да е изпълнила задължението си за вписване на това обстоятелство, т. е. приложимостта на горната разпоредба предпоставя призовката да е изпратена именно на вписания в регистъра адрес на управление. По отношение на призовката за първото по делото заседание на 31.01.2007 г.: доколкото в нея са вписани едновременно два адреса - адресът на управление по представеното удостоверение за актуално състояние, а също и другият адрес, посочен в исковата молба като "адрес за кореспонденция" - не може да се прецени за кой от тези два адреса се отнася сведението от 26.01.2007 г., че "адресът е посетен няколко пъти и не е открит представител на фирмата". Поради това, неправилно съдът е счел призоваването на ответника за това заседание за редовно. По отношение на призовката за съдебно заседание на 20.02.2007 г. и на съобщението за постановеното по делото решение: прилагането на чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.) е неправилно, тъй като същите са изпратени на другия адрес, а не на адреса на управление на ответното дружество. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Старозагорски районен съд и за връщане на делото за ново разглеждане. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на молителя следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 240 лв. - заплатена държавна такса. Поради липса на доказателства за заплащане на сумата 500 лв. - уговорено адвокатско възнаграждение в договора за правна помощ и съдействие № 0* от 04.10.2009 г., искането за присъждане на същата е неоснователно. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение