Решение № 8857 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15657/2010 г.

Решение № 8857 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15657/2010 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Фийдес Хакъева Селимова, действаща като ЕТ "Нова звезда-95-Фийдес Хабилова", с. П. Хитово, Община Омуртаг, против решение № 28 от 20.10.2010 г., постановено от Административен съд - Русе по адм. д. № 399/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу решение № 4511/0072/28.07.2010 г. В касационната жалба се изразява становището, че решението е незаконосъобразно и необосновано-касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че неправилно е прието съда, че е налице извършено нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС, т. е. че ЕТ е извършвала търговия с тютюневи изделия без разрешение през последните 24 месеца. Изтъква се, че лицето отговаря на всички изисквания, визирани в чл. 114, ал. 1 ППЗАДС. По тези съображения се иска отмяна на решението. Ответната страна- Началникът на митница Русе -не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, а досежно основателността й приема следното: Административният съд гр. Русе е бил сезиран с жалба от Фийдес Хакъева Селимова, действаща като ЕТ "Нова звезда-95- Фийдес Хабилова", против решение № 4511/0072/28.07.2010 г. на началника на Митница гр. Русе с което на основание чл. 116, ал. 1 от ППЗАДС е отказано на ЕТ да се издаде разрешение за търговия с тютюневи изделия. Отказът е мотивиран като от фактическа страна е прието, че на 19.07.2010 г. ЕТ "Нова звезда-95-Фийдес Хабилова" е подала заявление до Началник Митница Русе по смисъла на чл. 100а, ал. 2 от ЗАДС и чл. 112 и сл. от ППЗАДС за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, към което са приложени и документи съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ППЗАДС. При тези данни, решаващият административен орган е приел, че към датата на влизане в сила на промените на ЗАДС- 01.01.2010 г., дружеството не е притежавало разрешение за търговия с тютюневи изделия, издадено по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, поради което до получаване на такова за него е съществувала забрана да осъществява тази дейност. Въпреки това обстоятелство, при извършена проверка от служители на РУ на МВР гр. Омуртаг на 21.04.2010 г. в търговски обект- магазин за хранителни стоки на ЕТ "Нова звезда-95-Фийдес Хабилова" в с. П. Хитово било установено наличието на 30 броя кутии цигари и съставен АУАН за нарушение на разпоредбите на чл. 100а, 108а и 123, ал. 2 ЗАДС. Административният съд е счел, че посочените по- горе обстоятелства се установяват по несъмнен начин от писмените доказателства по административната преписка, като е очертал предмета на спора като правен, свеждащ се до въпроса налице ли е било изискването на чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС за издаване на исканото разрешение. За да отхвърли жалбата, съдът е дал отрицателен отговор на така очертания спорен въпрос, позовавайки се на разпоредбата на § 87, ал. 1 от ПЗР на ЗАДС (в сила от 01.12.2009 г., ДВ, бр. 95 от 2009 г.), съгласно която лицата по чл. 100а, които към датата на влизане в сила на този закон притежават разрешение за търговия с тютюневи изделия, издадено по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия в срок до 30 април 2010 г. подават заявление до началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект за издаване на ново разрешение. В мотивите на съдебното решение е направена и връзка с ал. 2 на цитираната норма, съгласно която до получаване на разрешението или на отказа за неговото издаване лицата по ал. 1 продължават да осъществяват дейността си. Въз основа на извършеното тълкуване на посочените разпоредби, административният съд е достигнал до извода, че законодателят е регламентирал изрично като условие, за да продължат да осъществяват дейността си тази категория лица да са подали заявление за издаване на ново разрешение до 30.04.2010 г. По аргумент за противното, лицата, които не са подали такова заявление в горния срок следва да спрат да осъществяват дейността си до получаване на новото разрешение. В последната хипотеза, според съда, лицето няма право да търгува с тютюневи изделия. По тези съображения, административният съд е приел, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон и е отхвърлил жалбата срещу него. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, направени са съответните на нея правни изводи, като е изградена преценка за законосъобразност на обжалвания административен акт. Правилна е преценката на съда, че не намира проявление изискването на чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС за издаване на исканото разрешение: оспорващата е подал заявлението за издаване на ново разрешение на 12.07.2010 г., т. е. след изтичане на срока по § 87, ал. 1 от ПЗР на ЗАДС, поради което за нея не е съществувала възможността да продължи да осъществява дейността си въз основа на издаденото разрешение по реда на ЗТТИ № 219 от 11.02.2002 г. Наред с това, обосновано е релевиран от съда и факта, че оспорващата е извършвала търговия с тютюневи изделия без разрешение, тъй като в складовото помещение, което е част от търговската площ на магазина, са намерени тютюневи изделия, както и че тази търговия се е извършвала без разрешение, по визираните по- горе съображения, като търговията без разрешение е осъществена през последните 24 месеца. Доводът в касационната жалба, че издаденият АУАН не е влязъл в законна сила, предвид обжалването му, е ирелевантен. Следва да бъдат споделени решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че предвид установения факт, че търговецът е продавал тютюневи изделия в нарушение на чл. 100а от ЗАДС, то налице е хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 8 ППЗАДС, което е и основанието на административният орган, за да постанови оспорения отказ. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение