Решение № 5962 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5132/2015 г.

Решение № 5962 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5132/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" Хасково срещу решение № 37 от 25.02.2015 г., постановено от Административен съд Хасково, пети състав, по адм. д. № 9/2014 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена. Ответникът Мирослав Митков Момчилов, представляван в производството от адв. Атанасов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03-260-РД/405 от 13.11.2013 г., издадена от директора но Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" Хасково. С оспорената заповед на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" № 03-РД/1869 от 19.12.2012 г. и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 9/2008 г.) е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор № 26/112/01881 от 27.07.2009 г., прекратен е договорът и е разпоредено връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лв. Съдът е обявил нищожност на оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът приема, че съгласно приложимата редакция на на чл. 20а от ЗПЗП единствено оправомощеният орган, който може и следва да се произнесе с нарочен акт в случая, е изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция гр. София. Налице е изрично установена в закон компетентност на изпълнителния директор на фонда и няма уредена възможността за делегиране на предоставените му правомощия на заместници или на други служители на фонда, включително и на директорите на областните дирекции. По тези доводи съдът приема, че представената по делото заповед № 03-РД/1869 от 19.12.2012 г. не обосновава извод за компетентността на директора на областната дирекция при ДФ "Земеделие" да издаде индивидуален административен акт с предмета на процесния. По тези доводи съдът приема, че оспорената заповед страда от най-тежкия порок, поради което е негодна да поражда свързаните с нея правни последици и на това основание заповедта е обявена за нищожна. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. По смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява, съгласно приложимата редакция на чл. 20а от ЗПЗП. С оглед законовото правомощие на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че той е компетентен да издава индивидуалните административни актове, свързани с дейността на агенцията. Законът за подпомагане на земеделски производители не дава възможност за делегиране на възложените му правомощия, поради което той не може да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Освен това изпълнителният директор на фонда е посочен като компетентен орган за издаването на заповедите за изплащане или за отказ за изплащане на финансовата помощ и в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 3 април 2008 г. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените нему органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Тоест, не всеки административен орган и във всички случаи, може да делегира предоставените му със закон правомощия. За целта е необходимо в съответния закон изрично да е предвидена такава възможност. С аргументи от посоченото, компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" (УПДФЗ) във връзка с посочената заповед за делегиране на правомощия. Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" предвижда възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на други лица, но използването на тази възможност не води до валидното им предоставяне, доколкото приложимия специален закон не предвижда такава възможност. Този извод се налага и с оглед последната редакция на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, обн. Дв бр. 12/2015 г. Именно с тази редакция изрично се предвиди възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по издаване на актове във връзка с подадения заявления за подпомагане. Към момента на издаване на оспорената заповед приложимия специален закон не е предвиждал такава възможност, поради което изводът на решаващият съд, че заповед № 03-РД/1869 от 19.12.2012 г. не поражда целения правен резултат, е законосъобразен. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените за тази инстанция разноски. По делото са представени доказателства, че за процесуалното представителство пред Върховния административен съд ответникът Мирослав Митков Момчилов е направил разноски в размер на 540 лв. - уговорен и заплатен адвокатски хонорар. Искането за разноски е направено своевременно. Представени са доказателства за плащане на хонорара с превод по банкова сметка на адвокатското дружество. С касационната жалба е направено възражение за прекомерност, което настоящият състав прецени като неоснователно. Съгласно Наредба № 1/2004 за минималните адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по административни дела минималния хонорар е в размер на 300 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед осъщественото представителство - изготвяне на мотивирано възражение по касационната жалба, както и представителство, осъществено в проведеното съдебно заседание, заплатения хонорар не е прекомерен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение