Решение № 11873 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3693/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Х. Д., подадена чрез адвокат Докова, срещу решение 223 от 12.02.2025, постановено по адм. дело 192/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК се иска отмяната му и присъждане на направените разноски Ответникът Българска агенция по безопасност на храните, чрез адвокат Георгиев в писмен отговор и чрез адвокат Караджов в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователна искова молба с вх. 1579 от 10.07.2023 г. от Т. Х. Д., против Българска агенция по безопасност на храните, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди за 2018, 2019, 2020 и 2021 година, представляващи пропуснати ползи от неполучени субсидии от ДФ Земеделие и пропуснати ползи от нереализирана продукция на мляко и месо, като резултат от незаконосъобразен акт - заповед Я-3-702 от 10.10.2018 г. на директора на ОБДХ-Ямбол, отменен с влязло в сила решение 7606 от 17.06.2020 г. по адм. д. 13004/2019 г. по описа на Върховния административен съд, в размер на 266 922, 57 лв., както и законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по делото върнато за ново разглеждане. Според чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Следователно за производството по чл. 203 - 207 АПК законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът, като предпоставка за допустимостта му. В случая изискванията на закона не са спазени от първоинстанционния съд. Предявените пред административния съд от Т. Х. Д. обективно съединени искове срещу Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) се основават на отменен като незаконосъобразен административен акт, заповед на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Ямбол. Съдът с определение от 11.08.2023 г. е приел исковата молба за редовна и допустима, насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е конституирал като ответник по делото този, посочен от ищеца БАБХ. С участието на този ответник е проведено съдебното производство и спрямо него е постановено обжалваното решение. Допустимостта на исковата молба съдът е обосновал в постановеното по делото решение, при приетото, че тя е предявена след отменен административен акт - заповед на директора на ОДБХ-Ямбол, орган в структурата на ответника и в изпълнение на неподлежаща на обжалване заповед на изпълнителния директор на БАБХ, съответно, срещу процесуално правоспособна страна според изискването на чл. 205, ал. 1 АПК. Исковете за обезщетение в случая се основават единствено и само на отменен като незаконосъобразен административен акт заповед на директора на ОДБХ Ямбол. Съгласно чл. 7 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните, областните дирекции по безопасност на храните по чл. 4, ал. 1 , т. 2 са изградени съобразно административно-териториалното деление на страната и са юридически лица в структурата на БАБХ, които се ръководят от директори. Следователно исковата молба е насочена срещу ненадлежен ответник съгласно чл. 205, ал. 1 АПК, тъй като ОДБХ Ямбол е самостоятелно юридическо лице, съответно на незаконосъобразна заповед на директора на която се основават претендираните за обезщетяване вреди. При неправилно приложение на разпоредбата на чл. 205, ал. 1 АПК първоинстанционния съд е конституирал ответник, който не е легитимиран по предявените искове, и се произнесъл спрямо него с обжалваното решение. Установеното, че предявените искове са били разгледани с участието на ненадлежна страна, по отношение на която е постановено и съдебното решение и при неучастието на надлежна такава има за последица недопустимост на обжалвания съдебен акт. От недопустимостта на обжалвания съдебен акт не следва прекратяване на делото, а връщането му за ново разглеждане с оглед разпоредбата на чл. 205, ал. 2 АПК. Според тази разпоредба, когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, какъвто е случая, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник, като неизпълнението на указанията в срок предпоставя връщане на исковата молба. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото върнато за ново разглеждане при изпълнение разпоредбата на чл. 205, ал. 2 АПК. С оглед изхода на спора при новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските направени пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,