Решение № 2001 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15468/2008 г.

Решение № 2001 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15468/2008 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 506 от 23.10.2008 г., постановено по адм. д. № 399/2008 г. Административен съд гр. Плевен е отменил писмена покана № 29-05-1167/12.03.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Плевен за възстановяване на суми, получени без правно основание от ЕТ "Д-р Босев - Цецко Босев" гр. Плевен, представлявано от д-р Цецко Константинов Босев, в размер от 643,44 лева, от които главница 551,49 лева и законоустановена лихва 91,95 лв., в частта относно лихвата и е отхвърлил жалбата в останалата част. Срещу това решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Д-р Босев - Цецко Босев", с която счита неправилно решението в частта относно отхвърлената жалба срещу оспорената писмена покана досежно определената за възстановяване главница. Счита за незаконосъобразен извода на съда, че липсата на произнасяне от страна на директора на РЗОК-Плевен срещу подаденото от д-р Босев възражение срещу писмената показа не е съществено процесуално нарушение. Твърди, че не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на изпълнителя на първична медицинска помощ, тъй като поддържането на пациентската листа не е негово задължение, а на НЗОК. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено. Ответникът - директорът на РЗОК-Плевен, представляван в съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт Владинска, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, спрямо която решението в обжалваната му част е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Със заповед № РД-08-1151/17.12.2007 г. директорът на РЗОК-Плевен е възложил извършването на финансова проверка на ЕТ "Д-р Босев - Цецко Босев" с месторазположение на изпълнителя на медицинска помощ с. Каменец, община Левски, област Плевен по изпълнение на индивидуалните договори за 2006 г. и 2007 г. Спазена е процедурата по чл. 222, ал. 4 от НРД 2006 г. за връчване на тази заповед на изпълнителя на медицинска помощ. Съобразно разпоредбата на чл. 224 от НРД 2006 г. проверяващият екип е съставил финансов протокол № 664/28.12.2008 г., в който са отразени констатации, че за периода от м. януари 2006 г. до м. февруари 2007 г. д-р Цецко Босев неправомерно е получил суми за 52 починали пациенти ЗЗОЛ от пациентската му листа, като сумите са изплатени по реда на чл. 24, ал. 4, връзка с чл. 24, ал. 1 от ИД 2006 г. и чл. 138, ал. 4, връзка с чл. 137, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 г., чл. 24, ал. 4, връзка с чл. 24, ал. 1 от ИД 2007 г. и т. 80, връзка с т. 74.1 от Решение № РД-УС-04-12/2.02.2007 г. на УС на НЗОК. Прието е, че тези суми на основание чл. 47, ал. 1 от ИД 2006 г., чл. 47, ал. 1 от ИД 2007 г. и чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г. следва да бъдат възстановени от д-р Босев като неоснователно получени. Финансовият протокол е подписан от изпълнителя на медицинска помощ при връчването му. Лицето, представляващо обекта на проверка, се е възползвало и от процесуалната възможност, уредена в чл. 225 от НРД 2006 г. - да представи пред директора на РЗОК - Плевен писмено възражение по направените във финансовия протокол констатации в 7-дневен срок от деня, следващ деня на получаване на протокола. Директорът на РЗОК не е отговорил на възражението, а е издал процесната писмена покана изх. № 29-05-1167/12.03.2008 г., връчена на д-р Босев на 25.03.2008 година. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК пред Плевенския административен съд е оспорената от жалбоподателя писмена покана изх. № 29-05-1167/12.03.20082 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Плевен за възстановяване на суми, получени без правно основание от ЕТ "Д-р Босев - Цецко Босев" гр. Плевен, в размер от 643,44 лева, от които главница 551,49 лева и законоустановена лихва 91,95 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата в частта относно задължението за главницата и е отменил като незаконосъобразна поканата по отношение определената лихва. Върховният административен съд намира, че решението в обжалваната част за отхвърляне жалбата на касатора срещу писмената покана за възстановяване на сумата 551, 49 лв. главница, е правилно. При спазени съдопроизводствени правила първоинстанционният съд е изяснил релевантните за случая факти. Обсъдил е доказателствата и относимия правен регламент. Изводът за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и правилно приложение на материалноправните разпоредби. Съгласно приложеното от административния орган основание - чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г., в случаите, когато изпълнителят на медицинската помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено при проверка от контролните органи на РЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В случая е установено, че за периода от м. януари 2006 до м. февруари 2007 г. изпълнителят на медицинската помощ е получил суми от НЗОК, заплатени помесечно по чл. 138 във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 г. за 52 починали пациенти, от които 6 до 65 г. и 46 над 65 г., в размер общо от 551, 49 лв. При тези обстоятелства по делото, правилно съдът е приел, че е осъществен фактическият състав на соченото от административния орган основание за възстановяване от изпълнителя на медицинската помощ на неоснователно получената сума. По отношение на наведеният от касатора довод за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, обусловено според твърдението му от обстоятелството, че подаденото писмено възражение срещу финансовия протокол не е било отнесено за разглеждане от Арбитражната комисия. Върховният административен съд намира този довод за неоснователен. В чл. 234 от НРД 2006 г. не е регламентирано задължение за административния орган да отговори на възражението и да го изпрати на АК. Според ал. 2 от тази норма, единственото условие за директора на РЗОК, преди да издаде писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание е да изчака изтичане на срока за възражение по ал. 1. След като текстът на чл. 234 от НРД 2006 изцяло проследява действията на двете страни по възникналите между тях отношения във връзка с възстановяването на неоснователно получени суми, не се касае за празнота на процедурата, която да бъде отстранена чрез прилагане на норми по аналогия, т. е. на процедурата при прилагане на санкции - финансови неустойки. Правото на защита на изпълнителя на медицинска помощ е гарантирано чрез възможността да оспори законосъобразността на писмената показа по съдебен ред. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че сумите не се дължат, тъй като не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на изпълнителя на първична медицинска помощ. Поддържането на пациентската листа не е негово задължение, а на НЗОК. В чл. 233 от НРД 2006 г. се съдържат две алинеи, всяка от които регламентира различни хипотези. В конкретния случай изпълнителят на медицинска помощ е задължен да възстанови неоснователно получените суми по ал. 1, която не съдържа друго условие, каквото е заложено в ал. 2 - сумите да са получени в резултат на извършено нарушение на НРД. Следователно, за възникване на задължение за възстановяване на неоснователно получени суми по ал. 1 е достатъчно само констатация за такава предпоставка, без да е налице виновно поведение от страна на лицето. Поради това, в хипотезата на ал. 2, освен удържане на неоснователно платените суми, директорът на РЗОК прилага и предвидените в договора санкции. В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел оспореният административен акт за законосъобразен в частта, касаеща главницата за неоснователно получени суми за починали пациенти 52 ЗЗОЛ от пациентската листа на д-р Цецко Босев. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като обосновано и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,