Решение № 3067 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12420/2010 г.
ВАСVII отделение01.03.2011 г.докладчик т Юлия Ковачева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 450 от 12.08.2010 г. по адм. дело № 318/2010 г. на Административен съд - Благоевград, в частта, с която са отменени разпоредбите на чл. 19а, ал. 7 и ал. 11 и чл. 23, ал. 3, т. 5 от Наредбата за опазването на общинската собственост и обществения ред на община Благоевград и вместо него постанови: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Емил Любомиров Илчев и на областния управител на област Благоевград срещу приетите с решение № 80 по протокол № 3 от 27.03.2009 г. на Общински съвет гр. Благоевград изменени и допълнени разпоредби на чл. 19а, ал. 7 и ал. 11 и чл. 23, ал. 3, т. 5 от Наредбата за опазването на общинската собственост и обществения ред на община Благоевград. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 450 от 12.08.2010 г. по адм. дело № 318/2010 г. на Административен съд - Благоевград в частта, с която са обявени за нищожни разпоредбите на чл. 8, ал. 2, ал. 3 и ал. 4; чл. 19а, ал. 14, т. 31, т. 41 и т. 42; чл. 19а, ал. 15; чл. 20 и чл. 23, ал. 1, ал. 2, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4, т. 6 - т. 10 и ал. 4 - ал. 11 от Наредбата за опазването на общинската собственост и обществения ред на община Благоевград, относно измененията и допълненията в публикуваната им редакция като приети с решение № 80 по протокол № 3 от 27.03.2009 г. на Общински съвет гр. Благоевград. ОСТАВЯ В СИЛА определението по чл. 190, ал. 2 от АПК от 18.06.2010 г. по адм. дело № 318/2010 г. на Административен съд - Благоевград. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3067 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12420/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Администравнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на председателя на Общински съвет гр. Благоевград, чрез процесуалния му представител срещу решение № 450 от 12.08.2010 г. по адм. дело № 318/2010 г. на Административен съд - Благоевград. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът Емил Любомиров Илчев е представил писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - областният управител на област Благоевград не е изразил становище по касационната жалба. Областният управител на област Благоевград е подал частна жалба срещу определението от 18.06.2010 г. на АС - Благоевград по делото, с което е оставено без уважение искането му за спиране изпълнението на оспорените разпоредби от Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред в община Благоевград. Председателят на Общински съвет гр. Благоевград е представил възражение срещу частната жалба, с което иска да се отхвърли същата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, прие следното: По касационната жалба: Касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на Емил Любомиров Илчев за отмяна на разпоредбите на чл. 8, ал. 2, ал. 3 и ал. 4; чл. 19а, ал. 7, ал. 11 и ал. 14, т. 41 и т. 42 и чл. 20 от Наредбата за опазването на общинската собственост и обществения ред на община Благоевград, относно измененията и допълненията, приети с решение № 80 по протокол № 3 от 27.03.2009 г. на ОбС гр. Благоевград като процесуално недопустима поради липса на правен интерес. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не подлежи на обсъждане. С решението си АС - Благоевград, по оспорването на Емил Илчев и на областния управител на област Благоевград, е обявил за нищожни разпоредбите на чл. 8, ал. 2, ал. 3 и ал. 4; чл. 19а, ал. 14, т. 31, т. 41 и т. 42; чл. 19а, ал. 15; чл. 20 и чл. 23, ал. 1, ал. 2, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 - т. 10 и ал. 4 - ал. 11 от Наредбата за опазването на общинската собственост и обществения ред на община Благоевград, относно измененията и допълненията, приети с решение № 80 по протокол № 3 от 27.03.2009 г. на ОбС гр. Благоевград. Съдът е отменил разпоредбите на чл. 19а, ал. 7, чл. 19а, ал. 11 и чл. 23, ал. 3, т. 5 от наредбата. Съдът е приел от фактическа страна, че с решение № 80 по протокол № 3 от 27.03.2009 г. от заседание на ОбС гр. Благоевград по т. 1 от дневния ред - изменение на наредбата са приети изменения и допълнения на чл. 19а чрез допълване с нова ал. 7, изменение и допълнение на ал. 10 и на чл. 23, ал. 3, т. 5. На това заседание са присъствали всички 37 общински съветници, като ал. 7 на чл. 19 и чл. 23, ал. 3, т. 5 са приети с 34 от гласовете, а ал. 10 на чл. 19 с 21 от гласовете. Съдът е посочил, че измененията са приети по предложение на кмета на община Благоевград с изх. № 60-00-45/20.02.2009 г. за изменение и допълнение на наредбата чрез създаване на нови алинеи 1, 2, 3 и 4 на чл. 8, нова ал. 7 на чл. 19а, изменение на ал. 10 и на ал. 14 на чл. 19а и изменение на чл. 20 и чл. 23 и създаване на нов раздел Преходни и заключителни разпоредби с Приложение № 1 и № 2. Предложението на кмета на община Благоевград е оповестено на интернет-страницата на община Благоевград на 30.01.2009 г. и е обсъдено и прието на заседание на 09.03.2009 г. от съответните комисии при общината. Със заповед № 749/06.04.2009 г. на кмета е възложено да се отразят на интернет - страницата на община Благоевград промените в наредбата, приети с решение № 80/27.03.2009 г. на ОбС гр. Благоевград. Съдът, след като е съпоставил текстовете на наредбата, изменени и допълнени с решение № 80/27.03.2009 г. на общинския съвет и публикуваните редакции, е констатирал, че: 1) разпоредбата на чл. 8 е допълнена с нови ал. 2, 3 и 4; 2) разпоредбата на чл. 19а е допълнена с нова ал. 7; 3) разпоредбите на чл. 19а, ал. 11 (предишна ал. 10), ал. 14, т. 31, т. 41, т. 42 са изменени чрез редакции в текста; 4) разпоредбата на чл. 19а, ал. 15 е с изменена редакция на ал. 1 и допълнена с т. 1 - т. 6; 5) разпоредбата на чл. 20 също е с изменена редакция на ал. 1 и допълнена с нови алинеи 2 и 3; 6) разпоредбата на чл. 23 е изменена в редакцията по ал. 1 - 6 и допълнена с нови алинеи 7 - 11. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че оспорването на Емил Любомиров Илчев е процесуално допустимо по отношение на изменените и допълнени разпоредби на чл. 19а, ал. 14, т. 31 и ал. 15 и на чл. 23 от наредбата, а оспорването на областния управител е изцяло допустимо с оглед правомощията му по чл. 31 от Закона за администрацията. По съществото на оспорването, съдът е счел, че част от измененията и допълненията на текстове от общинската наредба не са приети по законово установения ред. Съдът е посочил, че допълнението на чл. 8 с ал. 2, 3 и 4, измененията на 19а, ал. 14, т. 31, т. 41, т. 42 и ал. 15, чл. 20 и чл. 23 (с изключение на ал. 3, т. 5) не са приети на заседание на общинския съвет при необходимия кворум и мнозинство, съгласно изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. При липсата на валидно формирана воля на компетентния орган за приемане на измененията и допълненията на визираните разпоредби от наредбата съдът е приел, че същите са нищожни. По отношение на текстовете на чл. 19а, ал. 7 и ал. 11 (предишна ал. 10) и на чл. 23, ал. 3, т. 5 от наредбата съдът е приел, че са приети в нарушение на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА. В тази връзка е посочил, че регламентирането на реда и условията за паркиране на имоти и улици - публична общинска собственост е дейност по управление на общинско имущество по см. на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. За изменението на наредбата в тази част е предвиден императивен ред - с поименно гласуване - чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА, което в случая не е било спазено. Поради това съдът е приел, че изменението и допълнението на тези текстове е незаконосъобразно и ги е отменил. С оглед изложените фактически и правни обстоятелства, съдът е постановил обжалвания резултат. Решението в частта, с която са обявени за нищожни допълнените и изменени текстове от Наредбата за опазването на общинската собственост и обществения ред на община Благоевград е правилно. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА, решенията на общинския съвет се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници. Решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17 и 20 и по чл. 21а, ал. 3 от ЗМСМА се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. В настоящия случай съдът правилно е приел, че на заседанието, проведено на 27.03.2009 г. общинският съвет е обсъдил измененията и допълненията на текстовете на чл. 19а, ал. 7 и ал. 11 (предишна ал. 10) и на чл. 23, ал. 3, т. 5 от наредбата, след което е приел същите при необходимия кворум и мнозинство. С решение № 80/27.03.2010 г. е обективирана волята на общинския съвет за изменение и допълнение на подзаконовия акт по отношение на визираните разпоредби. Предложението на кмета на община Благоевград е внесено за разглеждане по т. 1 от дневния ред на заседанието на общинския съвет, но видно от приложения протокол същото не е било разгледано, няма проведени дебати и не е било подложено на гласуване както по всяка предлагана редакция на разпоредбите, така и изцяло на предложените изменения и допълнения и не е взето решение по приемане на същите. Въпреки отсъствието на акт на общинския съвет по приемане на измененията и допълненията на общинската наредба, същата е била публикувана с нова редакция на текстовете, съобразно предложената редакция от кмета на община Благоевград. Правилно, при това положение съдът е достигнал до извод за липса на валидно формирано волеизявление по предложените изменения и допълнения в подзаконовия акт от кмета на община Благоевград и е обявил нищожността им. Доводите в касационната жалба за допуснати технически грешки не се подкрепят от данните по делото и са несъстоятелни. Неправилно съдът е отменил разпоредбите на чл. 19а, ал. 7 и ал. 11 (предишна ал. 10) и на чл. 23, ал. 3, т. 5 от наредбата като приети при допуснати нарушения на законовите изисквания за начина на гласуването им от общинските съветници. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА, на която се е позовал съдът, решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6, 7, 8, 9, 10, 14 и 15 от ЗМСМА се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието. Съдът е счел като релевантна към приемането на текстовете на чл. 19а, ал. 7 и ал. 11 и чл. 23, ал. 3, т. 5 от наредбата хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА - решения във връзка с придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определяне на конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Разпоредбата на чл. 19а, ал. 7 в обсъжданата редакция предвижда, че изменения и допълнения на списъка на улици, площади и паркинги общинска собственост, на които е въведен режим за кратковременно платено паркиране "Синя зона" се извършват с решение на общинския съвет с последваща заповед на кмета на общината, а с ал. 11 е прието, че в "синя зона" могат да паркират автомобили без заплащане и за неограничено времетраене, на субектите и при условията, изброени в т. 1 и т. 2. Член 23, ал. 3, т. 5 от наредбата предвижда, че принудително задържане на МПС чрез използване на техническо средство "скоба" (извън "синя зона") се извършва в присъствието на служители на РУ на МВР и на места, където престоят и паркирането са забранени - при паркиране пред входовете на учебни заведения и детски градини, входове на паркинги, паркове, производствени и други обществени места, където е възможно да влизат и излизат хора или ППС. Видно от съдържанието на разпоредбите е, че с тях не се дава регламент на управление на общинско имущество. С текста на ал. 7 на чл. 19 се урежда реда за изменение и допълнения на списъка на улици, площади и паркинги общинска собственост. Предвидено е, че изменението ще се извършва с решение на общинския съвет и доколкото последното има за предмет управленчески действия, при приемането му ще е относимо правилото на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА. С новелата на ал. 11 се въвежда преференция за определен кръг субекти при съответните условия във връзка с паркирането в т. нар. "синя зона", т. е. не се касае за решение по управление на общинската собственост, а за привилегировано изключение на установения вече режим на ползване на общинските терени за паркиране. Правилото на чл. 23, ал. 3, т. 5 от наредбата също не обективира решение по управление на общинско имущество, а разписва реда и способите, които следва да се прилагат при провеждането на санкционни действия от оторизираните органи и лица спрямо нарушители на разпоредбите за паркиране на пътните превозни средства, установени с наредбата. Анализът на текстовете сочи, че за валидното им приемане от общинския съвет е достатъчно да са изпълнени изискванията на чл. 27, ал. 2 - 4 от ЗМСМА, без да е необходимо поименното им гласуване по реда на ал. 5 на чл. 27. С оглед данните по делото, че изменението и допълнението на разпоредбите на чл. 19а, ал. 7 и ал. 11 и чл. 23, ал. 3, т. 5 от наредбата е прието при наличие на необходимия кворум и мнозинство, съдът неправилно ги е отменил. В тази част решението следва да се отмени и поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго, като се отхвърлят първоначалните жалби на ответниците по касация. По частната жалба: С оспореното определение съдът е оставил без уважение искането на областния управител на област Благоевград за спиране изпълнението на атакуваните разпоредби до решаване на спора за тяхната законосъобразност. Съдът е приел, че за периода от приемане на обжалваните нормативни правила до сезирането на съда няма данни за настъпило увреждане на заинтересовани страни, искането не е мотивирано с конкретни факти и обстоятелства, поради което не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и постановил обжалвания резултат. Определението е правилно. Съгласно чл. 190, ал. 2 от АПК, съдът може да спре изпълнението на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК, когато предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Само при преценка на тези основания съдът може да спре предварителното изпълнение. В случая решаващият съд се е произнесъл с оглед въведените критерии. Както пред първоинстанционния съд, така и с частната жалба са изложени подробни доводи, но те са свързани изцяло със законосъобразността на оспорените решения. Искането за спиране на предварително изпълнение следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване на имуществена или неимуществена вреда за жалбоподателя, която при условията на алтернативност може да е значителна или трудно поправима. Съдът правилно е приел, че липсват данни в тази насока и е оставил без уважение искането по чл. 190, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното определение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,