Решение № 10541 от 14.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3206/2018 г.

Решение № 10541 от 14.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3206/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на община В. П. и на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 (ОПОС) срещу решение № 338 от 18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на Административен съд - В. Т. (АС - В. Т.), по касационна жалба на община В. П. срещу допълнително решение № 447 от 30.11.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС - В. Т. и по частни жалби на община В. П. и на Ръководителя на УО на ОПОС срещу определение № 448 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС - В. Т.. Касационният жалбоподател - О. В. П., чрез процесуалния си представител, оспорва съдебното решение изцяло като навежда доводи за неправилност на решение № 338 от 18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа на 2017 г. на АС - В. Т., поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че в нарушение на материалния закон и процесуалните правила съдът е упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и не се е произнесъл по същество на спора. Твърди, че съдът по силата на чл. 168 от АПК е длъжен да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, предвидени в чл. 146 от АПК, без значение дали жалбоподателят е направил искане за това или не. С отказа на АС - В. Т. да се произнесе относно това законосъобразни ли са изводите за наличие на основание за определяне на финансова корекция, община В. П. се лишава от възможността за двуинстанционен съдебен контрол. Сочи, че отмяната на процесния административен акт без произнасяне по съответствието му с материалноправните разпоредби и целта на закона нарушава принципа на бързина и процесуална икономия, изразен в разпоредбите на чл. 11 и чл. 173 от АПК, тъй като удължава пътя за постигане на съдебна защита със сила на пресъдено нещо, като спорът по същество между страните остава висящ. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения пред АС - В. Т. административен акт и за липса на твърдените с него нарушения. Счита, че УО не е изпълнил задължението си да докаже наличието на финансово отражение като необходим елемент от понятието за нередност съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013). Отбелязва, че документацията по обществената поръчка е преминала процедура по последващ контрол от Дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда" (ФЕСОС) - Междинно звено на ОПОС към Министерство на околната среда и водите (МОСВ), приключила със заключение за липса на основание за определяне на финансова корекция. Сочи, че в окончателния доклад за резултатите от проверката на проекта от страна на Изпълнителна агенция "Одит на средствата на Европейския съюз" (ИА ОСЕС) УО е изразил несъгласие с констатациите на одиторите. Относно твърдението за допуснато нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, отм.) твърди, че в релевантната към датата на провеждане на процедурата редакция на закона стойността на поръчката се определя към момента на откриване на процедурата, а прогнозната стойност на обществената поръчка не е задължителен елемент от съдържанието на обявлението за обществената поръчка. Сочи, че в периода от подаване на формуляра за кандидатстване на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ до решение № 250 от 22.06.2012 г. на ръководителя на УО са извършени 5 ревизии, касаещи промени във формуляра и съпътстващите го документи, в това число стойностните измерители на включените в проекта дейности. Решение № 250 от 22.06.2012 г. е издадено след изпращането на предварителното обявление на 27.03.2012 г. и стойностните измерители все още са можели да бъдат обект на промени. Към датата на предварителното обявление все още не е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП), съответно няма яснота какъв обем водопроводна и канализационна мрежа ще бъдат одобрени окончателно за финансиране. На следващо място сочи, че възложителят е осигурил пълен електронен достъп до документацията за обществената поръчка. Сочи, че възложителят не се е възползвал изцяло от дадената му от закона възможност, тъй като е могъл да намали срока общо до 29 дни без да се отчитат петте дни за осигуряване на пълен достъп до документацията по електронен път. Излага, че с решение за промяна № 001Б от 12.02.2013 г. не са променени критериите за подбор на участниците, а е отстранена грешка съгласно решение на Агенцията за обществени поръчки (АОП) по чл. 19, ал. 2, т. 22 от ЗОП . Излага, че на основание на чл. 10, ал. 6, т. 4 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методологията) определената финансова корекция не следва да е за сметка на получателя на помощта, доколкото се е съобразил с конкретно указание на АОП. Относно нарушението "недостатъчен срок за закупуване на документацията за участие" счита, че доколкото липсва промяна в критериите за подбор, то съответно липсва и задължение възложителят да предоставя нов срок за получаване на офертите съгласно чл. 27а, ал. 5 от ЗОП . Твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил и установил нарушение, което не е било констатирано от УО в процесния административен акт, а именно - че е налице незаконосъобразно съкращаване на срока за получаване на офертите с 5 дни поради обстоятелството, че е предвидено изискване за закупуване на документацията, респективно не е осигурен пълен и неограничен достъп до нея. Определеният от възложителя срок за закупуване на документацията отговаря на чл. 28, ал. 5 от ЗОП и не се явява недостатъчен. Доколкото възложителят е спазил националния закон, то на основание чл. 10, ал. 6, т. 1 от Методологията определянето на финансовата корекция не следва да е за сметка на получателя на помощта. По отношение на нарушението "незаконосъобразно изменение на документацията за участие с разясненията по нея" излага, че регионалните здравни инспекции (РЗИ) са правоприемник на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), считано от 1.01.2011 г. С писмо изх. № 0636 от 12.02.2013 г. възложителят не е променил изискването, посочено в обявлението за обществената поръчка, а само е внесъл уточнение, с което на практика е облекчил участниците при подготовка на офертите. Оспорва и констатацията за включени в обявлението и документацията ограничителни изисквания. Предвиденото от възложителя изискване участниците да притежават разрешение от РЗИ за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали е тясно свързано с предмета на поръчката и относимо към предвидените дейности в инвестиционните проекти като преценката за годността на кандидата да реализира дейността следва да се извърши още на етап подбор въз основа на представените от него документи., а не на етап сключване на договор. Излага, че не е налице хипотезата на т. 9 от Приложението към чл. 6 от Методологията, тъй като незаконосъобразната методика не представлява поставяне на неправомерни и дискриминационни критерии за подбор. Неправилното посочване на квалификацията на нарушението води до извод за неправилно приложение на материалния закон, представляващо основание за отмяна на административния акт. Методиката за оценка на офертите не противоречи на чл. 28, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП . Дори да е налице нарушение, то е довело до разширяване на кръга на потенциалните участници съответно липсва разубеждаващ ефект. По отношение на нарушението на чл. 30 и чл. 32 от ЗОП отбелязва, че еднократното посочване на думите "или еквивалент" на правилното систематично място в документацията е достатъчно за изпълнение на изискването на чл. 30, ал. 2 от ЗОП . Необходимостта от посочване в документацията на конкретни стандарти следва от разпоредбата на § 3, т. 5 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, като е заложено и в самите инвестиционни проекти. Включеното в техническите спецификации условие е пряко свързано с характеристиките на услугите и попада в обхвата на т. 31 от Допълнителните разпоредби на ЗОП . Счита, че УО е определил незаконосъобразно размера на финансовата корекция. В обхвата на одита на ИА ОСЕС се включва единствено междинно искане за плащане в размер на 2 227 784, 65 лв. като в одитния доклад е определена сума на финансова корекция в размер на 185 648, 72 лв., представляваща 10 % от посочената сума на междинното плащане. Недопустимо с процесния административен акт УО е определил финансова корекция в размер на 10 % върху стойността на целия договор, тъй като по ДБФП е налице национално финансиране, върху което е недопустимо определянето на финансова корекция. Въз основа на всичко изложено прави искане съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което процесният административен акт да бъде отменен като издаден в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Оспорва касационната жалба на ръководителя на УО на ОПОС по подробно изложени съображения в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски съгласно представен списък. О. В. П. излага, че обжалваното от нея допълнително решение № 447 от 30.11.2017 г., с което е оставено без уважение искането й за допълване на съдебното решение и произнасяне по въпросите налице ли са нарушения на закона, представляващи основание за налагане на финансова корекция, е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че с решение № 338 от 18.10.2017 г. АС - В. Т. не се е произнесъл по част от исканията на общината, а именно дали са налице установените с процесния административен акт нарушения, законосъобразно ли е определен размерът на финансовата корекция за всяко от тях и дали е определена финансова корекция за най-сериозното нарушение. Първоинстанционният съд се е произнесъл само по основанията за законосъобразност на административния акт, посочени в чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК, като не е извършил проверка на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и спорът между страните е останал висящ. Въз основа на горното прави искане допълнителното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне по искането за допълване на решението. Касационният жалбоподател - Ръководителят на УО на ОПОС, чрез процесуалния си представител, оспорва решение № 338 от 18.10.2017 г., като навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че при постановяване на решението съдът е пренебрегнал задължителните указания с решение № 8145 от 16.06.2017 г. по адм. дело № 1688 от 2017 г. на Върховния административен съд. Изразява несъгласие с извода на АС - В. Т., че УО е нарушил изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Погрешно съдът е приел, че административният акт е издаден по реда на чл. 99 от АПК във връзка с чл. 74 от ЗУСЕСИФ в резултат на възобновяване на административното производство. Счита за неправилен извода на съда, че административният акт не съдържа фактически установявания на нередност, както и властническо волеизявление за налагане на финансова корекция. Сочи, че според константната съдебна практика и тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС за да се приеме, че актът е мотивиран е достатъчно същият да препраща към друг документ, който е известен на адресата на акта, като няма изискване това да бъде подготвителен документ или да е издаден от помощен орган. Излага, че конкретният размер на финансовата корекция е ясно определен и изводът на съда в тази посока е неправилен. Твърди, че по силата на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ ръководителят на УО не разполага с фактическата възможност да определя финансова корекция върху средства, представляващи собствен принос на получателя на помощта, тъй като няма как да извърши прихващане или да поиска връщането на тези средства от страна на получателя. Твърди, че основата за определяне на финансова корекция са всички допустими разходи по нередния договор, независимо дали става дума за средства от европейските структурни и инвестиционни фондове или за средства от националния бюджет като се позовава на чл. 143, § 2 от Регламент 1303/2013 г. Счита съдебното решение за неправилно и в частта за разноските, доколкото делото не представлява правна и фактическа сложност, не е представен договор за правна и защита и съдът няма право да се произнася по претенцията за разноски, заявени при разглеждане на делото пред ВАС и при първото разглеждане на делото без да е упражнено правото на жалбоподателя по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Въз основа на изложеното моли да бъде постановено решение, с което съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което спорът да бъде решен по същество. Оспорва касационните жалби на община Преслав против решение № 338 от 18.20.2017 г. и против допълнително решение № 447 от 30.11.2017 г., постановени по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС - В. Т. по подробно изложени съображения в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. В. П. е подала и частна жалба против определение № 448 от 30.11.2017 г., постановено по същото дело, в частта, с която е оставено без уважение искането й по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 338 от 18.10.2017 г., относно присъдените й разноски. Счита за неправилен извода на съда, че начисленият данък добавена стойност (ДДС) върху адвокатските услуги не представлява понесени от жалбоподателя разходи във връзка с оспорване на административния акт. Сочи, че упълномощеното от жалбоподателя адвокатско дружество е регистрирано по Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и съгласно § 2а от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.) при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер, но върху този размер следва да се начисли ДДС. С., че ДДС се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Минималният размер на възнаграждението в случая съдът е определил на 9 999, 18 лв. без ДДС за всяка инстанция, а по силата на § 2а от Наредба № 1/2004 г. е следвало да определи сума в размер на 11 999, 01 лв. Позовава се на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и чл. 78 от ГПК и твърди, че след като отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, а размерът на адвокатското възнаграждение включва начисления ДДС, то и направените разноски, които съдът следва да присъди в полза на страната, включват пълния размер на възнаграждението с включен ДДС. О., че за преценката за отговорността за разноски е ирелевантно дали сторилата ги страна има право на приспадане на данъчен кредит, каквито мотиви е изложил първоинстанционният съд. Предвид изложеното моли определението да бъде отменено. Ръководителят на УО на ОПОС също е подал частна жалба против определение № 448 от 30.11.2017 г., в частта, с която е оставено без уважение искането му по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 338 от 18.10.2017 г., относно присъдените на община В. П. разноски. Счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът е присъдил разноски в полза на община В. П. без по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, който съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. дело № 6 от 2012 г. има писмена форма за доказване. Изразява несъгласие с извода на съда, че дори и единствено извършването на процесуално представителство в съдебното производство с лично явяване на упълномощения адвокат е достатъчно да се приеме, че е налице предоставена адвокатска услуга. Сочи, че за да бъдат възложени в тежест на другата страна, претендираните разноски следва да са договорени, реално извършени, както и да са съответни на възложената работа предвид нейната правна и фактическа сложност. Счита, по делото не е доказано реалното заплащане на претендираните разноски. В представените по делото извлечения от електронно банкиране липсват данни за основанието за паричния превод. След като в представения банков документ не е посочено основанието за плащане, не може да се направи извод, че същият доказва плащане по повод адвокатска защита за конкретното дело. Освен това излага, че извлечението от електронно банкиране не представлява банков документ съгласно тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд по тълк. д. № 6 от 2012 г. Въз основа на горното прави искане определението да бъде отменено. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационните и на частните жалби. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С решение № 338 от 18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС - В. Т., съдът е отменил писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. на ръководителя на УО на ОПОС като незаконосъобразно поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, осъдил е Министерство на околната среда и водите да заплати на община В. П. разноски в размер на 29 997, 54 лв. за процесуално представителство пред АС - В. Т. и ВАС и е оставил без уважение искането на общината за присъждане на разноски в размер на 6 136, 81 лв. За да постанови решението си, съдът е изложил, че между община В. П. и Министерството на околната среда и водите е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR 51011116-C023 от 12.07.2012 г. по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност за проект "Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на гр. В. Преслав" с максимална стойност на финансовата помощ в размер на 10 927 071, 34 лв., представляваща 93,43 % от общата стойност на проекта. За изпълнение на дейностите, предмет на сключения договор, община В. П. е провела процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Строително-монтажни работи за реализиране на инвестицията по обособена позиция № 1: "Изграждане на канализационна и водоснабдителна мрежи на гр. В. Преслав, община В. П., област Ш." и по обособена позиция № 2 "Доизграждане и реконструкция на главен канализационен колектор до ПСОВ на гр. В. Преслав, община В. Преслав, област Ш.", в резултат на която е сключен договор № 181 от 13.09.2013 г. с изпълнител "К. В. В. Преслав" ООД на стойност 9 160 525 лв. без ДДС. О. страна на ИА ОСЕС е извършена проверка на проекта, при която са констатирани няколко допуснати от възложителя нарушения. Констатирано е наличието на незаконосъобразен срок за получаване на офертите в нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗОП . В одитния доклад е посочено, че обявлението за обществена поръчка е изпратено до АОП на 29.01.2013 г. Съгласно т. IV. 3.4. от същото срокът за получаване на офертите изтича на 11.03.2013 г. и е в размер на 41 дни. На 27.03.2012 г. възложителят е изпратил предварително обявление до АОП, което съдържа информация за поръчка с предмет "Изпълнение на СМР на обект "Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейно и отпадъчни води на гр. В. Преслав". Предварителното обявление е изпратено 308 дни преди датата на изпращането на обявлението за обществената поръчка. Констатирано е, че в т. II. 4 "Кратко описание на обекта и обема на строителството" от предварителното обявление е посочено, че поръчката няма да бъде разделена на обособени позиции, а в последствие с обявлението предметът на обществената поръчка е обособен в две позиции, като обемът и количеството на СМР по всяка от тях е изчерпателно описан в информацията за съответната обособена позиция от обявлението за обществена поръчка. Съгласно т. II. 2.1 от обявлението прогнозната стойност на поръчката е 9 362 962 лв. Обявлението за обществена поръчка е изпратено до АОП на 29.01.2013 г. като е прието, че е налице основание за намаляване на срока за получаване на офертите със 7 дни на основание чл. 64, ал. 3 от ЗОП . В т. IV. 3.3 "Условия за получаване на документацията за участие" от обявлението е посочено, че документацията за участие се закупува, като е посочена и съответната цена за нея. В т. VI. 3 "Допълнителна информация" от обявлението е предвидено, че документацията за участие е достъпна на сайта на община В. П. като поради големия обем информация, инвестиционният проект (обяснителни записки, чертежи и др.) се предоставят на оптичен носител на участниците, закупили документация за участие и посочили адрес за доставка. На следващо място от страна на одиторите е констатирано, че в т. V. 5. "Текст за коригиране в оригиналното обявление" от решение за промяна № 001Б от 12.02.2013 г. е извършена промяна на критериите за подбор като е променен референтния период за придобиване на общ и специфичен оборот, включително на документите, с които са доказват тези изисквания, като от 2009 г., 2010 г. и 2011 г. периодът е променен на 2010 г., 2011 г. и 2012 г. без да е определен нов срок за получаване на оферти. Решението за промяна е изпратено за публикуване до РОП на 12.02.2013 г., т. е. 14 дни след датата на публикуване на обявлението за обществена поръчка - 29.01.2013 г. Прието е, че възложителят извършил промяна в обявлението, засягаща критериите за подбор, без да определи нов срок за подаване на офертите в нарушение на чл. 27а, ал. 5 от ЗОП . Следващата съдържаща се в одитния доклад констатация е за недостатъчен срок за закупуване на документация за участие. Посочено е, че в проверяваната процедура възложителят се е възползвал от възможността за намаляване на сроковете по чл. 64 от ЗОП и определил краен срок за получаване на офертите 11.03.2013 г., или 41 дни след изпращане на обявлението за обществената поръчка. Съгласно обявлението срокът за закупуване на документация за участие е до 1.03.2013 г., т. е. 31 дни след изпращане на обявлението. В т. IV. 3.3 от обявлението е предвидено документацията за участие да се закупува. В т. 5.5.1.15 от Указанията за участие възложителят е поставил условие за представяне от страна на участниците на заверено копие на документ за закупуване на документация за участие. Прието е, че общият срок от изпращането на обявлението до крайната дата на подаване на оферти след решението за промяна следва да бъде 55 дни. Посочено е, че определеният срок за закупуване на документацията в размер на 31 дни представлява 56.36 % от законосъобразния срок за получаване на офертите. На следващо място одитният доклад съдържа констатации за наличие на незаконосъобразно изменение на документацията за участие с разясненията по нея. Посочено е, че в т. III. 2.3 от обявлението възложителят е поставил изискване участниците да притежават разрешение за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали, издадено от Регионалната здравна инспекция. В т. III. 2.3) от обявлението и т. 5.4.7 от документацията за участие е посочено, че участниците следва да представят копие на разрешение на РЗИ за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали. С предоставено разяснение по документацията за участие с писмо изх. № 0636 от 12.02.2013 г. до всички участници възложителят е посочил, че ще приеме разрешителни за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали, издадени от Регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, като при сключване на договор възложителят ще изиска разрешително, издадено от РЗИ съгласно чл. 73 и чл. 74 от Закона за здравето. Следващото констатирано нарушение е за наличието на ограничителни изисквания, изразяващо се в поставеното в т. III. 2.3.6 от обявлението и т. 5.4.7 от документацията за участие изискване участникът да притежава разрешение на РЗИ за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали, което се доказва със съответния официален документ. Следващата констатация е за наличие на незаконосъобразна методика за оценка на офертите, която позволява оценяване на оферти, които не отговарят на изискванията на възложителя. На последно място е посочено, че възложителят е изготвил техническите спецификации в нарушение на чл. 30, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗОП . При проверката е установено, че в т. IV "Технически спецификации" от документацията за участие са посочени следните стандарти и конкретни мерки, без да са употребени думите "или еквивалент": БДС ЕN 13476-1: 2008, БДС ЕN 103105/2004, БДС 12996/86, БДС-1660/70, БДС 72268/83, изолационна паста "Изомакс-а", БДС ЕN 1452-2:2004, БДС ISO 4427:2002, БДС 1623-75. Въз основа на така направените констатации от одитния орган ръководителят на УО орган е издал процесното писмо, в което е посочил, че след получаване в периода 15.01. - 30.06.2015 г. на окончателен одитен доклад, обхващащ сертифицираните разходи за 2014 г. по оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г. по договор с "К. В. В. Преслав" ООД са констатирани следните нарушения с финансов ефект: 1. Незаконосъобразен срок за получаване на офертите - нарушение по т. 3 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията; 2. Недостатъчен срок за закупуване на документация за участие - нарушение по т. 4 от Приложението към чл. 6 от Методологията; 3. Незаконосъобразни изменения на документацията за участие с разясненията по нея - нарушение по т. 8 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията; 4. Ограничителни изисквания - нарушение по т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията; 5. Незаконосъобразни технически спецификации - нарушение по т. 11 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията. С писмото ръководителят на УО е посочил, че уведомява получателя на помощта, че ще бъде наложена финансова корекция в препоръчания от одитния орган размер от 10 %, като сумата на нередността възлиза на 746 917, 98 лв., представляващи 10 % върху верифицираните разходи по договор с изпълнител "К. В. В. Преслав" ООД. При така изложеното от фактическа страна, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата законосъобразност. АС- В. Т. е приел, че одитният доклад на ИА ОСЕС представлява основание за възобновяване на производството по издаване на административен акт съгласно чл. 74 от ЗУСЕСИФ, но доколкото в представената административна преписка липсват данни за наложена финансова корекция на община В. П. за същия договор и такава не се твърди и от одитния орган, то редът за възобновяване на административно производство е неприложим. АС - В. Т. е приел, че ръководителят на УО е приел одитния доклад като основание за регистриране на нередност, като административният акт не съдържа нито фактически установявания на нередността, нито властническо волеизявление за налагане на финансова корекция по основание и размер. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че процесният административен акт е издаден в нарушение на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Посочил е, че одитният орган по силата на закона е специализиран орган за осъществяване на специфични одитни дейности по фондове и програми на Европейския съюз и е функционално и организационно независим от органите, отговарящи за управлението и плащането по оперативните програми. В одитното производство страни са както управляващият орган, така и получателят на помощта, като страните се намират в положение на равнопоставеност, а не на власт и подчинение, респективно и на двете страни се предоставя възможност за изразяване на становище по констатациите. Посочил е, че съгласно ЗУСЕСИФ одитният доклад няма обвързваща сила за УО и представлява единствено основание за възобновяване на производството, но не и основание за налагане на финансова корекция, като преценката за наличието на основание за налагане на финансова корекция и определянето на нейния размер е в изключителните правомощия на управляващия орган. Предвид изложеното е приел, че УО не е изпълнил задължението си по осигуряване на възможност получателят на помощта да упражни правото си на защита чрез подаване на възражение по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. На следващо място съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ поради липса на посочване на правни и фактически основания за издаване на акта. Не е посочена нито нормата, предвиждаща упражненото властническо правомощие, нито правната квалификация на нарушенията съобразно Закона за обществените поръчки и Методологията. Посочил е, че от съдържанието на акта не могат да бъдат изведени фактическите основания за неговото издаване като липсва яснота кои факти и обстоятелства са възприети от решаващия орган като релевантни и обуславящи постановяването на акт за определяне на финансова корекция. Приел е, че УО не е обосновал наличието на всички елементи от фактическия състав на нередността по смисъла на Регламент № 1303/2013. Изложил е, че съгласно тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС няма пречка мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, но в случая окончателният одитен доклад няма характер на подготвителен документ спрямо акта по определяне на финансова корекция. От една страна докладът изхожда от одитен екип на ИА ОСЕС, който не представлява помощен спрямо издателя на акта орган, а от друга страна самият документ не може да бъде определен като подготвителен документ спрямо издаването на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, тъй като съдържа препоръки, които по силата на закона нямат задължителен характер и обвързващо адресата им действие. В подкрепа на този извод съдът е изложил, че в одитното производство УО е представил писмени възражения както по отношение на приетото процентно изражение на нередностите, така и за наличието на нередност, като е налице противоречие между писмено заявеното пред одитния орган и фактическите действия по налагане на финансова корекция на получателя на помощта. Освен това съдът е стигнал до заключение, че УО неправилно е определил и основата, върху която следва да се изчислява финансовата корекция, тъй като финансовата корекция е определена като процент от стойността на засегнатия договор без да е отчетен фактът дали всички разходи по посочения договор са верифицирани, както и собственият принос на общината, който съгласно договора е 6,57 %. Посочил е, че ЗУСЕСИФ има за предмет управлението единствено средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което в производството по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ ръководителят на УО няма правомощие да определя финансова корекция по отношение на разходите по проект, които представляват собствен принос на получателя на помощта, което е сторено с процесния административен акт. Въз основа на горното съдът е извел краен извод за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи неговата отмяна. Предвид констатирания порок на акта съдът е приел, че не следва да се произнася по същество на спора, независимо от дадените му указания. Обосновал е този с извод с мотива, че изразяването на становище за наличието или липсата на нарушения на Закона за обществените поръчки, без те да са установени от административния орган, представлява произнасяне от съда вместо органа, което е недопустимо, тъй като от една страна се лишава органа от правото да се произнесе по въпроса, а от друга страна се лишава адресата на акта от възможността да защити тезата си пред органа и пред две съдебни инстанции. По молба на община В. П. по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК съдът е постановил допълнително решение № 447 от 30.11.2017 г., с което е отхвърлил искането на общината за допълване на решение № 338 от 18.10.2017 г. В допълнителното решение АС - В. Т. е приел, че с жалбата си против писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. на ръководителя на УО на ОПОС жалбоподателят е изложил искане за отмяна на процесния административен акт като с диспозитива на решението си съдът е постановил именно това. Въз основа на това е приел, че не се констатира липса на произнасяне от съда по предмета на спора и е отхвърлил искането за допълване на решението. По молби на община В. П. и на ръководителя на УО на ОПОС 2007-2013 г. съдът е постановил определение № 448 от 30.11.2017 г., с което е поправил допусната в решение № 338 от 18.10.2017 г. очевидна фактическа грешка и е отхвърлил искането на страните за изменение на решението в частта за разноските. Определението, в частта, с която е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 338 от 18.10.2017 г., не е обжалвано и е влязло в сила в посочената част. По искането на страните за изменение на решението в частта за разноските, съдът е приел с определението, че както адвокатското дружество, така и жалбоподателят са регистрирани по ЗДДС лица, като от една страна за адвокатското дружество възниква задължение за начисляване на ДДС върху стойността на предоставената услуга, а от друга страна за община В. П. възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Посочил е, че начисленият ДДС върху стойността на адвокатската услуга ще бъде възстановен на жалбоподателя от държавата по съответния ред, поради което не представлява понесени от него разходи във връзка с оспорване на акта пред съда. На следващо място, за да отхвърли искането на ръководителя на УО на ОПОС съдът е посочил, че е налице действително предоставена услуга от страна на адвокатското дружество като дори и единствено извършването на процесуално представителство в съдебното производство с лично явяване на адвокат в съдебно доказателство е достатъчно да се приеме, че е налице предоставена услуга. На следващо място АС - В. Т. е приел, че законовите разпоредби, предвиждащи ограничение на разноските за адвокатско възнаграждение до такова за един адвокат, не представляват ограничение на процесуалното представителство чрез изискване по делото да е работил само един адвокат, а представляват ограничение единствено на размера на възнаграждението. На последно място съдът е посочил, че са налице достатъчно доказателства за реалното заплащане от страна на жалбоподателя на адвокатското възнаграждение. Посочил е, че към фактурите са представени и извлечение от електронно банкиране, съдържащи данни за платеца, получателя, размера на сумата и дата на получаването й по банкова сметка. По касационните жалби: Касационната жалба на община В. П. срещу решение № 338 от 18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС - В. Т., е процесуално недопустима. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК предоставя право на касационно обжалване на страните по делото, за които решението е неблагоприятно. В случая с обжалваното решение е отменено писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. на ръководителя на УО на ОПОС, с което е определена финансова корекция на община В. П. в размер на 10 % върху верифицираните разходи по договор № 181 от 13.09.2013 г. с изпълнител "К. В. В. Преслав" ООД. Така постановеният съдебен акт е изцяло в полза на касационния жалбоподател община В. П.. За него актът е благоприятен и той няма интерес от неговата отмяна. Тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на жалба, отсъствието му прави жалбата недопустима. Поради това, на основание и чл. 159, т. 4 от АПК, приложим субсидиарно на основание чл. 228 от АПК, касационната жалба на кмета на община В. П., срещу решение № 338 от 18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС - В. Т. следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - да бъде прекратено в посочената част. Касационната жалба на ръководителя на УО на ОПОС срещу решение № 338 от 18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС - В. Т. е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите в оспореното съдебно решение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. В ЗУСЕСИФ законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на получателя на помощта да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Както правилно е приел първоинстанционният съд това изискване на закона формално не е спазено - община В. П. не е надлежно уведомена за основанието и за размера на финансовата корекция по смисъла на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Формално, това е нарушение на установената в закона процедура. Независимо от това, видно от данните по делото, от съдържанието на представения по делото окончателен доклад за резултатите от проверка на проект на одитори при ИА "Одит на средствата от ЕС" се установява, че община В. П. е изложила своите възражения по всяка констатация от предварителния доклад. Установява се, че одитния орган е обсъдил становищата както на УО, така и на получателя на помощта, в резултат на което е потвърдил констатациите си от предварителния одитен доклад, като за част от тях е потвърдил и първоначално предложения размер на финансова корекция, а за други от тях е намалил процентния показател от 10 % на 5 %. Въз основа на това се обосновава извод, че констатациите, изложени в предварителния доклад, съответстват на изводите, изложени в окончателния доклад, и в същото време са изцяло възприети от ръководителя на управляващия орган в процесния административен акт чрез препращане в мотивите на акта към изложеното в одитния доклад. О. В. П. не се позовава на нарушение на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Напротив - с искането за постановяване на допълнително решение същата е заявила изрично претенцията си за произнасяне от съда по материалната законосъобразност на акта. Доколкото на община В. П. фактически е предоставена възможност да изложи своите възражения по основанието и размера на финансовата корекция, преди органът да издаде оспорения акт и същата не възразява относно начина по който това е сторено, настоящата съдебна инстанция намира, че макар да е налице допуснато от органа нарушение на административнопроизводствените правила, то не е съществено в конкретния случай. Нещо повече, с оглед разпоредбата на чл. 224 от АПК АС - В. Т. е следвало да съобрази мотивите на решение № 8145 от 26.06.2017 г. по адм. № 1688 от 2017 г. по описа на ВАС, в което са изложени съображения за липса на допуснато нарушение на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ от страна на административния орган и са дадени задължителни указания за изследване на въпроса за материалната законосъобразност на административния акт. Неправилен е изводът на съда за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ поради липса в процесния административен акт на мотиви от правна и фактическа страна. С. Т. решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите на административния акт могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В случая, видно от съдържанието на писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г., УО на ОПОС е препратил към констатациите, съдържащи се в окончателен одитен доклад на ИА "ОСЕС". Правилно е прието от АС - В. Т., че одитният доклад на ИА "ОСЕС" няма задължителен характер за УО на ОПОС, тъй като съдържа единствено препоръки за предприемане на определени действия, с които УО може да не се съобрази. Вярно е също така, че ИА "ОСЕС" е специализиран и независим орган, осъществяваш одит на разходването на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове и не представлява помощен орган на УО. Никъде в ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС обаче не е посочено, че документът, в който мотивите могат да бъдат изложени, следва да бъде съставен от помощен на издателя на акта орган. Същественото условие, което следва да бъде спазено, за да се приеме, че административният акт действително е мотивиран в тези случаи, е адресатът му да е запознат със съдържанието на документа, към чиито мотиви е направено препращането, за да е изпълнена целта адресатът да е своевременно запознат със съображенията, по които е издаден актът, и да организира защитата си срещу него. След като община В. П. фактически е разполагала с възможността да се запознае и да вземе становище по констатациите, съдържащи се в предварителния одитен доклад, и след като констатациите са идентични с тези в окончателния доклад и след като УО препраща в процесния административен акт изцяло към тях, то настоящата инстанция намира, че писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. не е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и изводът на съда в тази насока е неправилен. От страна на АС - В. Т. не са изложени други мотиви за отмяна на процесния административен акт, като съдът не се е произнесъл по същество относно материалната законосъобразност на акта. Предвид обстоятелството, че настоящето касационно производство е повторно, при съобразяване на разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 143 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (Регламент 1303/2013), държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите, за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Аналогично задължение за държавите членки е предвидено и в чл. 98 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (Регламент № 1083/2006 г.), който, с оглед на чл. 152, § 1 от Регламент № 1303/2013, продължава да се прилага и след 31.12.2013 г. за одобрените помощи и за съответните операции до приключването им. Съгласно чл. 122, § 2 от Регламент № 1303/2013 и чл. 70, § 1 от Регламент № 1083/2006 държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 и в чл. 2, § 7 от Регламент № 1083/2006, съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. По делото е безспорно, че първият елемент на определението е налице - община В. П. има качеството на икономически субект, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, тя е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Видно от оспореното пред първоинстанционния съд решение на ръководителя на УО е установено наличието на нарушения, попадащи в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ - нередност, която съставлява нарушение на националното право, извършено чрез действие от получателя на безвъзмездната помощ и има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ нередностите по т. 9 се "посочват" в акт на Министерския съвет. Такъв акт е Методологията (понастоящем отм.), с която Министерският съвет е определил основните категории нарушения, за които се определят финансови корекции. С оглед на това и поради липсата на регламентация в закона на този вид обществени отношения, за целите на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ и за програмния период 2007 г. - 2013 г. следва да се приеме, че именно Методологията е актът, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. В процесния административен акт ръководителят на УО на ОПРР, като основание за определяне на финансова корекция, е приел извършването от страна на община В. П. на нарушения при провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Строително-монтажни работи за реализиране на инвестицията по обособена позиция № 1: "Изграждане на канализационна и водоснабдителна мрежи на гр. В. Преслав, община В. П., област Ш." и по обособена позиция № 2 "Доизграждане и реконструкция на главен канализационен колектор до ПСОВ на гр. В. Преслав, община В. Преслав, област Ш., квалифицирани както следва: незаконосъобразен срок за получаване на офертите - нередност по т. 3 от Приложението към чл. 6 от Методологията; - недостатъчен срок за закупуване на документацията за участие - нередност по т. 4 от Приложението към чл. 6 от Методологията; - незаконосъобразни изменения на документацията за участие с разясненията по нея - нередност по т. 8 от Приложението към чл. 6 от Методологията; - незаконосъобразна методика за оценка - нередност по т. 9 от Приложението към чл. 6 от Методологията; - незаконосъобразни технически спецификации - нередност по т. 11 от Приложението към чл. 6 от Методологията. По отношение на нарушението, изразяващо се в незаконосъобразен срок за получаване на офертите, квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложението към чл. 6 от Методологията, в констатациите от окончателния одит на ИА "ОСЕС", възприети от УО в процесния административен акт чрез препращане, е прието, че община В. П. в качеството си на възложител на обществена поръчка е определила срока за получаване на офертите в нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 и чл. 27а, ал. 5 от ЗОП . Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗОП при провеждане на открита процедура за обществена поръчка възложителят изпраща обявлението за обществена поръчка до Агенцията по обществени поръчки (АОП) за вписване в Регистъра на обществените поръчки (РОП) най-малко 52 дни преди крайния срок за получаване на офертите. Съгласно втората алинея на чл. 64 от ЗОП сроковете по ал. 1 могат да се намалят до 36 дни, когато предварителното обявление е изпратено за публикуване между 52 дни и 12 месеца преди датата на изпращането на обявлението по ал. 1 и съдържа информацията, налична към датата на изпращането му. Според ал. 3 от същата разпоредба сроковете по ал. 1 и 2 могат да се намалят със 7 дни, ако обявлението е изпратено по електронен път, и с още 5 дни, ако от датата на публикуване на обявлението в електронен вид възложителят предостави пълен достъп по електронен път до документацията за участие в процедурата и ако в обявлението е посочен Интернет адрес, на който тя може да бъде намерена. Не се спори между страните, че възложителят община Преслав е изпратил предварително обявление до АОП на 27.03.2012 г., в раздел II. 4. "Кратко описание на обекта и обема на строителството" от което възложителят е посочил, че процесната обществена поръчка няма да бъде разделена на обособени позиции. Не се спори също, че в предварителното обявление възложителят е посочил прогнозна стойност на поръчката 9 389 827, 00 лв. като липсва посочване на обема и количеството на предвидените строително-монтажни работи. В одитния доклад е прието, че доколкото формулярът за кандидатстване по проекта е подаден на 29.04.2011 г., т. е. преди датата на изпращане на предварителното обявление, то възложителят община Преслав е разполагала с конкретна информация за количеството и обема на строително-монтажните работи, прогнозната стойност и необходимостта от разделяне на поръчката на обособени позиции. Видно е от съдържанието на изпратеното на 27.03.2012 г. предварително обявление, че последното съдържа информация за обема, количеството и качеството на предмета на поръчката, известна към момента на изпращането му, според изискването на действащото европейско и българско законодателство. ДБФП е подписан на 12.07.2012 г., т. е. след датата на публикуване на предварителното обявление. От събраните по делото доказателства е видно, че процедурата по одобрение на проекта на общината за финансиране по ОПОС е преминала през общо пет становища на Експертна работна група в рамките на министерството, изискващи корекции, допълнения и изменения на проектното предложение за целите на съответствие с предварително обявени критерии за оценка. Така от данните по делото е видно, че последната ревизия № 5 на проектно предложение № DIR-51011116-13-47 e предадена от община В. П. на държавен експерт от дирекция "ФЕСОС" на 6.06.2012 г. Поради това възложителят не е могъл към датата на изпращане на предварителното обявление да посочи каквито и да е количества или обем на строително-монтажните работи в рамките на обществената поръчка, тъй като това би било неправилно именно поради обстоятелството, че окончателният обхват на работите е бил известен за община В. П. едва след сключването на ДБФП. Предвид извършените ревизии на проектното предложение, посочването на количество и обем на предвидените дейности потенциално би въвело заинтересованите лица в заблуждение, както и би довело до различие между количеството и обема, посочени в предварителното обявление и тези, посочени впоследствие в обявлението за обществената поръчка. Останалата информация, известна към момента на подготовка на предварителното обявление, е посочена от общината, като по този начин е спазено изискването на закона за неговото съдържание. Същите доводи следва да бъдат изложени и относно посочването в раздел II. 4. на предварителното обявление, че поръчката няма да бъде разделена на обособени позиции и обособяването й впоследствие на две позиции. Доколкото към датата на изпращане на предварителното обявление за публикуване в РОП община В. П. не е разполагала с точна информация за обема и количеството на очакваните СМР, то не е могла да предвиди необходимостта от разделяне на поръчката на обособени позиции съответно техният брой. Що се отнася до посочването на прогнозна стойност различна от посочената в обявлението за обществената поръчка, следва да се отбележи, че според действащата към датата на изпращане на предварителното обявление редакция на ЗОП липсва изискване за посочване на прогнозна стойност на поръчката в предварителното обявление. Съгласно чл. 38, § 4 от Директива 2004/18/ЕО съкратените срокове се допускат при условие, че в обявлението за предварителна информация се съдържа цялата необходима информация за обявлението за поръчка съгласно приложение VIIА, доколкото тази информация съществува по време на публикуването на обявлението и обявлението за предварителна информация е било изпратено за публикуване в срок от 52 дни до 12 месеца преди датата, на която е било изпратено обявлението за поръчка. Преценката дали е изпълнено първото условие изисква да се определи какво следва да се разбира под понятието "необходима информация за обявлението за поръчка съгласно приложение VIIА". Налице е изрично препращане, което реферира към съдържанието на обявлението за поръчка, т. е. - това, с което се открива процедурата. В приложение VIIА от Директива 2004/18/ЕО е регламентирана информацията, която задължително трябва да се съдържа в това обявление. Следователно, за да може да се съкрати срокът за подаване на оферти в съответствие с чл. 38, § 4 от цитираната директива, в предварителното обявление е необходимо да се посочи онази информация, която се изисква за същинското обявление за поръчката съгласно приложението и при условие, че тя е налична към момента на публикуване на предварителното обявление. Видно от приложение VIIА, по отношение на обявлението за поръчка няма изискване за посочване на прогнозната стойност. От това следва, че за да е допустимо определянето на по-кратки срокове при условията на чл. 38, § 4 от Директива 2004/18/ЕО не е необходимо в предварителното обявление да е посочена прогнозна стойност. Предварителното обявление не е част от процедурата по възлагане на обществената поръчка. То има своя относително самостоятелна функция, като основното му предназначение е да информира предварително заинтересованите лица оператори за възможни поръчки, които възложителят планира да обяви през годината. Що се отнася до това, че в съдържанието на обявлението за предварителна информация, съгласно приложение VIIА, е предвидено посочване на прогнозна стойност (т. 3), следва да се има предвид, че този текст визира прогнозната обща стойност на всички планирани от възложителя поръчки от съответната категория, със съответния код, а не се отнася за отделна поръчка. Наред с посоченото, при липса на надлежно транспониране на чл. 38, § 4 от Директива 2004/18/ЕО не може да се претендира нарушаването му от страна на стопанските субекти. На следващо място, за да обоснове наличие на нередност по т. 3 от Приложението към чл. 6 от Методологията УО е приел, че срокът за получаване на оферти е незаконосъобразно съкратен с 5 дни на основание чл. 64, ал. 3, предл. второ от ЗОП, тъй като предоставеният електронен достъп до документацията за участие е непълен и ограничен. Този извод на административния орган е неправилен. Действително от съдържанието на обявлението за обществената поръчка - раздел VI. 3., се установява, че документацията за участие в поръчката е била публикувана на официалния сайт на възложителя като е посочено, че поради големия обем на информацията част от документацията (инвестиционен проект, обяснителни записки и чертежи) ще бъде предоставян на участниците, закупили документацията, на оптичен носител на посочен от тях адрес. С. в раздел IV. 3.3. от обявлението е поставено изискване към участниците за закупуване на документацията. С оглед на така визираното изискване предоставеният достъп до документацията на електронния адрес на възложителя се явява непълен, ограничен, а извършеното намаление на срока за подаване на оферти с 5 дни на основание чл. 64, ал. 3 от ЗОП , не съответства на фактическия състав на правната норма. Необходимостта от закупуване на документацията ограничава смисъла на изискването за пълен достъп по електронен път, защото задължава кандидата, независимо от възможността да се запознае с документите по електронен път, да ги закупи фактически, т. е. да отдели ресурс, за да се сдобие с фактическото държане на релевантния образец на документите - този, получен не по електронен път, а чрез фактическо предаване от възложителя при определените от възложителя място, време и цена. Задължителното изискване за закупуване на документацията означава, че не е осигурен пълен електронен достъп до нея, защото тя не се използва чрез безплатно изтегляне за директно участие в обществената поръчка. В случая обаче от страна на административния орган не е доказано обстоятелството, че възложителят община В. П. действително се е възползвал от съкращаването на срока за получаване на оферти с 5 дни поради предоставен пълен електронен достъп до документацията за участие. Както се посочи по-горе, възложителят е разполагал с правото да съкрати срока за получаване на оферти на основание чл. 64, ал. 2 от ЗОП поради изпратено предварително обявление. При правомерно използване на тази възможност възложителят има право да съкрати срока до 36 дни, като не е спорно между страните, че община В. П. се е възползвала от тази възможност, но не в пълния й обем. Освен това, предвид приетото от УО законосъобразно съкращаване на срока на основание чл. 64, ал. 3 от ЗОП със 7 дни поради изпращане на обявлението за обществената поръчка по електронен път, то се обосновава извод, че възложителят е разполагал с възможността да съкрати сроковете общо до 29 дни само на горепосочените две основания. От доказателствата по делото се установява, че определеният от община В. П. срок е в размер на 41 дни, т. е. с 12 дни над срока от 29 дни. Предвид изложеното необоснован се явява изводът на УО на ОПОС в оспорения административен акт, че в случая срокът по чл. 64, ал. 3 от ЗОП е незаконосъобразно намален. Макар достъпът до документацията за участие действително да не е бил пълен и неограничен, в тежест на административния орган е да докаже, че възложителят се е възползвал от възможността по чл. 64, ал. 3 от ЗОП за намаляване на срока за получаване на офертите с 5 дни в нарушение на посочените в цитираната норма изисквания. На следващо място, за да обоснове наличие не нередност по т. 3 от Приложението към чл. 6 от Методологията УО е приел, че е налице нарушение на чл. 27а, ал. 5 от ЗОП Съгласно цитираната разпоредба, в приложимата й редакция, в решението за промяна възложителят определя и нов срок за получаване на оферти или заявления за участие, който не може да бъде по-кратък от първоначално определения. Изключение от императивното задължение за определяне на нов срок законодателят е предвидил в алинея 6 като е посочил, че изключението не може да се прилага, когато промяната засяга критериите за подбор, изискванията към офертата или изпълнението на поръчката. УО е приел, че с решението за промяна от 12.02.2013 г. е извършена промяна на обявлението за обществената поръчка, касаеща критериите за подбор. Извършената с решение № 001Б от 12.02.2013 г. промяна, която УО е приел за промяна на критериите за подбор, се изразява в това, че при изискването за реализиран оборот за последните три години преди откриване на поръчката е уточнено, че последните три години са 2010, 2011 и 2012 вместо първоначално посочените в обявлението 2009, 2010 и 2011 г., което е довело и до промяна на документите, които участниците следва да представят - съответно заверени годишни финансови отчети за 2010, 2011 и 2012 г. вместо такива за 2009, 2010 и 2011 г. Промяната е продиктувана от становище изх. № ПК-ОС-200 от 6.02.2013 г. от на АОП от осъществен предварителен контрол. В становището е посочено, че доколкото поръчката е обявена през 2013 г., то за да се обхване коректно изискваният тригодишен период, възложителят следва да включи в него 2012 г. вместо 2009 г. Видно от така извършената промяна възложителят, за да осигури законосъобразност на процедурата и за да отстрани свой пропуск, е допуснал изменението. В случая не става въпрос за отстраняване на фактическа грешка. Макар действително самият критерий за подбор да остава същият - "реализиран общ оборот за последните три години, то с оглед на съдържанието на извършената промяна в случая е налице хипотезата на промяна на изискванията към офертата - документите, които трябва да бъдат представени от участника като доказателство за съответствие с условията за участие. Промяната на включените в периода години е довела най-малко до промяна на документите, които участниците следва да подготвят и да представят към своята оферта. Не на последно място, промяната потенциално води и до промяна на кръга от лицата, които биха взели решение за участие или не в така обявената процедура в зависимост от това какъв оборот са реализирали през всяка една от годините, включени в първоначалния период и в периода след промяната. Това значи, че в случая не може да бъде приложено изключението на чл. 27а, ал. 6 от ЗОП . Причината, поради която възложителят прави промяна в обявлението е ирелевантна за законодателя досежно възложеното задължение за удължаване на срока. Това, което е от значение, е същността на промяната - фактът, че се променят изискванията към офертата, а не причината, поради която се стига до необходимостта от това изменение. Обстоятелството, че е извършена промяна, която произтича от регламентираните в ЗОП задължения на възложителя, не е основание за неизпълнение на останалите му задължения по този закон, в случая удължаване на срока за получаване на оферти. В случая от страна на УО не се оспорва законосъобразността на извършената промяна, а обстоятелството, че по този начин са изменени критериите за подбор, което от своя страна налага удължаването на срока за получаване на оферти. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са били налице предпоставките на чл. 27а, ал. 5 във вр. с ал. 6 от ЗОП и възложителят е следвало да определи нов срок по чл. 27а, ал. 5 от ЗОП . Тук е мястото да се посочи, че не може да бъде споделено твърдението на община В. П., че липсва нередност, доколкото с извършената промяна всъщност е разширен кръгът на потенциалните участници в процедурата. В случай на издадено от възложителя решение за промяна, въпросът дали промените са в посока утежняване или облекчаване на изискванията към участниците и разширяване на кръга на потенциално заинтересованите икономически оператори е неотносим. Щом инициираната промяна засяга критериите за подбор и/или изискванията към офертата и/или изпълнението на поръчката, то по силата на чл. 27а, ал. 5 от ЗОП възложителят е длъжен да удължи срока за получаване на оферти, който не може да бъда по-кратък от първоначално определения. Предвид обстоятелството, че решение за промяна № 001Б от 12.02.2013 г. е публикувано в РОП на 12.02.2013 г., т. е. 14 дни след публикуване на обявлението за обществената поръчка, то възложителят община В. П. е следвало да удължи срока за подаване на офертите с още 41 дни до общ размер от 55 дни. Описанието на нередността, квалифицирана по т. 3 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията - неспазване на сроковете за получаване на офертите, се изразява в това, че сроковете за получаване на офертите са по-кратки от сроковете, посочени в приложимите нормативни актове. Първоначално обявеният от възложителя община В. П. срок за получаване на офертите е в размер на 41 дни. Промяната е направена на 12.02.2013 г., на 14-тия ден, т. е. срокът е следвало да бъде удължен с още 14 дни. В процентно отношение незаконосъобразното намаляване на срока с 14 дни формира 25.45 % от законосъобразния срок в размер на 55 дни. По отношение на констатираното от УО нарушение по т. 3 към Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията е налице и третият елемент от фактическия състав на нередността, изискващ нередността да има или да би имала като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Обективно не би могло да се установи, в резултат на неспазения срок за получаване на офертите колко други лица биха участвали в обществената поръчка и биха предложили оферти, както и дали тези оферти биха били по-конкурентни от офертата на спечелилия конкурса. За случаи като настоящия, когато финансовото изражение на нередността (нарушението) не може да бъде точно определено законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата - чл. 9, ал. 1 от Методологията. Предвид изложеното изводът на УО за допуснато от страна на община В. П. нарушение на чл. 27а, ал. 5 от ЗОП . Същото правилно е квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложението към чл. 6 от Методологията. Като не е удължил на основание цитираната разпоредба срока за получаване на офертите, възложителят незаконосъобразно е съкратил същия с 14 дни, който срок представлява 25, 45 % от законосъобразния срок за получаване на офертите. Предвид изложеното от страна на УО правилно е определен и процентният показател на финансовата корекция за предвидената нередност в размер на 5 %. По отношение на нарушението, изразяващо се в недостатъчен срок за закупуване на документацията за участие квалифицирано като нередност по т. 4 от Приложението към чл. 6 от Методологията, административният орган е извел констатацията си за наличие на това нарушение от предходната такава, касаеща незаконосъобразното намаление на срока за подаване на оферти. Следва да бъде отбелязано, че незаконосъобразният срок за получаване на оферти не води автоматично до незаконосъобразност на определения от възложителя срок за закупуване на оферти. Съгласно предвиденото в т. 4 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията дори законосъобразното съкращаване на срока по чл. 64 от ЗОП и изпълнението на изискването на чл. 28, ал. 6 от ЗОП , която разпоредба не се твърди да е нарушена от административния орган, обективно поставят възложителя в хипотеза на недостатъчност на срока. Дори без да се счита за незаконосъобразното намалението на срока с пет дни поради въведеното изискване за закупуване на документацията на основание чл. 64, ал. 3 от ЗОП , само при отчитане на законосъобразното намаление на срока и законовото изискване за срок от десет дни между получаването на документите и на офертите възложителят е в нарушение, защото не е осигурил достатъчен срок за получаване на документацията. Законът за обществените поръчки , видно от § 85, въвежда изискванията на Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (Директива 2004/18). Директива 2004/18 не съдържа изискването на чл. 28, ал. 6 от ЗОП , редакция към датата на провеждане на процесната процедура, за задължителен срок от десет дни между получаването на документите за участие и на офертите. Релевантните разпоредби на чл. 38 и 39 от директивата не съдържат такова изискване. Член 39,