Решение № 10541 от 14.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3206/2018 г.
ВАСVII отделение14.08.2018 г.докладчик Калина Арнаудова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на община В. П. срещу решение № 338 от 18.10.2017 г., постановено по адм. дело № 482 от 2017 г. по описа на Административен съд - В. Т. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3206 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд в тази част. ОТМЕНЯ решение № 338 от 18.10.2017 г. на Административен съд-В. Т., постановено по административно дело № 482 по описа за 2017 г., в частта, с която е отменено писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. на ръководителя на УО на ОПОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Опазване на околната среда" в частта, с която е прието, че при провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Строително-монтажни работи за реализиране на инвестицията по обособена позиция № 1: "Изграждане на канализационна и водоснабдителна мрежи на гр. В. Преслав, община В. П., област Ш." и по обособена позиция № 2 "Доизграждане и реконструкция на главен канализационен колектор до ПСОВ на гр. В. Преслав, община В. Преслав, област Ш.", се констатират нередности по т. 4 и по т. 8 от Приложението към чл. 6 от Методологията, както и в частта с която на община В. П. е определена финансова корекция в размер над 5 %. ИЗМЕНЯ писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Опазване на околната среда" в частта, с която като основа на финансовата корекция са определени допустимите разходи по засегнатия договор договор № 181 от 13.09.2013 г. с изпълнител "К. В. В. Преслав" ООД, като определя за основа на финансовата корекция допустимите разходи по договор договор № 181 от 13.09.2013 г. с изпълнител "К. В. В. Преслав" ООД, финансирани от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове. ОТХВЪРЛЯ жалбата на община В. П. в останалата част. ОСТАВЯ В СИЛА допълнително решение № 447 от 30.11.2017 г., постановено по адм. д. № 482 от 2017 г. по описа на Административен съд - В. Т.. ОТМЕНЯ определение № 448 от 30.11.2017 г., постановено по адм. д. № 482 от 2017 г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта, с която е оставено без уважение искането на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г. за изменение на решението в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение № 338 от 18.10.2017 г. постановено по адм. д. № 482 от 2017 г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта за разноските, като намалява присъдените в полза на община В. П. разноски от 29 997, 54 лв. (двадесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки) на 18 000, 00 лв. (осемнадесет хиляди лева). ОСТАВЯ В СИЛА определение № 448 от 30.11.2017 г., постановено по адм. д. № 482 от 2017 г. по описа на Административен съд - В. Т. в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на община В. П. сумата от 6 000, 00 лв. (шест хиляди лева) - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА О. В. П. да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 600, 00 лв. (шестстотин лева) - юрисконсултско възнаграждение. Решението, в частта, с която касационната жалба на община В. П. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. В останалата част съдебното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10541 от 14.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3206/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на община В. П. и на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 (ОПОС) срещу решение № 338 от 18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на Административен съд - В. Т. (АС - В. Т.), по касационна жалба на община В. П. срещу допълнително решение № 447 от 30.11.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС - В. Т. и по частни жалби на община В. П. и на Ръководителя на УО на ОПОС срещу определение № 448 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС - В. Т.. Касационният жалбоподател - О. В. П., чрез процесуалния си представител, оспорва съдебното решение изцяло като навежда доводи за неправилност на решение № 338 от 18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа на 2017 г. на АС - В. Т., поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че в нарушение на материалния закон и процесуалните правила съдът е упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и не се е произнесъл по същество на спора. Твърди, че съдът по силата на чл. 168 от АПК е длъжен да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, предвидени в чл. 146 от АПК, без значение дали жалбоподателят е направил искане за това или не. С отказа на АС - В. Т. да се произнесе относно това законосъобразни ли са изводите за наличие на основание за определяне на финансова корекция, община В. П. се лишава от възможността за двуинстанционен съдебен контрол. Сочи, че отмяната на процесния административен акт без произнасяне по съответствието му с материалноправните разпоредби и целта на закона нарушава принципа на бързина и процесуална икономия, изразен в разпоредбите на чл. 11 и чл. 173 от АПК, тъй като удължава пътя за постигане на съдебна защита със сила на пресъдено нещо, като спорът по същество между страните остава висящ. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения пред АС - В. Т. административен акт и за липса на твърдените с него нарушения. Счита, че УО не е изпълнил задължението си да докаже наличието на финансово отражение като необходим елемент от понятието за нередност съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013). Отбелязва, че документацията по обществената поръчка е преминала процедура по последващ контрол от Дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда" (ФЕСОС) - Междинно звено на ОПОС към Министерство на околната среда и водите (МОСВ), приключила със заключение за липса на основание за определяне на финансова корекция. Сочи, че в окончателния доклад за резултатите от проверката на проекта от страна на Изпълнителна агенция "Одит на средствата на Европейския съюз" (ИА ОСЕС) УО е изразил несъгласие с констатациите на одиторите. Относно твърдението за допуснато нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, отм.) твърди, че в релевантната към датата на провеждане на процедурата редакция на закона стойността на поръчката се определя към момента на откриване на процедурата, а прогнозната стойност на обществената поръчка не е задължителен елемент от съдържанието на обявлението за обществената поръчка. Сочи, че в периода от подаване на формуляра за кандидатстване на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ до решение № 250 от 22.06.2012 г. на ръководителя на УО са извършени 5 ревизии, касаещи промени във формуляра и съпътстващите го документи, в това число стойностните измерители на включените в проекта дейности. Решение № 250 от 22.06.2012 г. е издадено след изпращането на предварителното обявление на 27.03.2012 г. и стойностните измерители все още са можели да бъдат обект на промени. Към датата на предварителното обявление все още не е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП), съответно няма яснота какъв обем водопроводна и канализационна мрежа ще бъдат одобрени окончателно за финансиране. На следващо място сочи, че възложителят е осигурил пълен електронен достъп до документацията за обществената поръчка. Сочи, че възложителят не се е възползвал изцяло от дадената му от закона възможност, тъй като е могъл да намали срока общо до 29 дни без да се отчитат петте дни за осигуряване на пълен достъп до документацията по електронен път. Излага, че с решение за промяна № 001Б от 12.02.2013 г. не са променени критериите за подбор на участниците, а е отстранена грешка съгласно решение на Агенцията за обществени поръчки (АОП) по чл. 19, ал. 2, т. 22 от ЗОП . Излага, че на основание на чл. 10, ал. 6, т. 4 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методологията) определената финансова корекция не следва да е за сметка на получателя на помощта, доколкото се е съобразил с конкретно указание на АОП. Относно нарушението "недостатъчен срок за закупуване на документацията за участие" счита, че доколкото липсва промяна в критериите за подбор, то съответно липсва и задължение възложителят да предоставя нов срок за получаване на офертите съгласно чл. 27а, ал. 5 от ЗОП . Твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил и установил нарушение, което не е било констатирано от УО в процесния административен акт, а именно - че е налице незаконосъобразно съкращаване на срока за получаване на офертите с 5 дни поради обстоятелството, че е предвидено изискване за закупуване на документацията, респективно не е осигурен пълен и неограничен достъп до нея. Определеният от възложителя срок за закупуване на документацията отговаря на чл. 28, ал. 5 от ЗОП и не се явява недостатъчен. Доколкото възложителят е спазил националния закон, то на основание чл. 10, ал. 6, т. 1 от Методологията определянето на финансовата корекция не следва да е за сметка на получателя на помощта. По отношение на нарушението "незаконосъобразно изменение на документацията за участие с разясненията по нея" излага, че регионалните здравни инспекции (РЗИ) са правоприемник на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), считано от 1.01.2011 г. С писмо изх. № 0636 от 12.02.2013 г. възложителят не е променил изискването, посочено в обявлението за обществената поръчка, а само е внесъл уточнение, с което на практика е облекчил участниците при подготовка на офертите. Оспорва и констатацията за включени в обявлението и документацията ограничителни изисквания. Предвиденото от възложителя изискване участниците да притежават разрешение от РЗИ за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали е тясно свързано с предмета на поръчката и относимо към предвидените дейности в инвестиционните проекти като преценката за годността на кандидата да реализира дейността следва да се извърши още на етап подбор въз основа на представените от него документи., а не на етап сключване на договор. Излага, че не е налице хипотезата на т. 9 от Приложението към чл. 6 от Методологията, тъй като незаконосъобразната методика не представлява поставяне на неправомерни и дискриминационни критерии за подбор. Неправилното посочване на квалификацията на нарушението води до извод за неправилно приложение на материалния закон, представляващо основание за отмяна на административния акт. Методиката за оценка на офертите не противоречи на чл. 28, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП . Дори да е налице нарушение, то е довело до разширяване на кръга на потенциалните участници съответно липсва разубеждаващ ефект. По отношение на нарушението на чл. 30 и чл. 32 от ЗОП отбелязва, че еднократното посочване на думите "или еквивалент" на правилното систематично място в документацията е достатъчно за изпълнение на изискването на чл. 30, ал. 2 от ЗОП . Необходимостта от посочване в документацията на конкретни стандарти следва от разпоредбата на § 3, т. 5 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, като е заложено и в самите инвестиционни проекти. Включеното в техническите спецификации условие е пряко свързано с характеристиките на услугите и попада в обхвата на т. 31 от Допълнителните разпоредби на ЗОП . Счита, че УО е определил незаконосъобразно размера на финансовата корекция. В обхвата на одита на ИА ОСЕС се включва единствено междинно искане за плащане в размер на 2 227 784, 65 лв. като в одитния доклад е определена сума на финансова корекция в размер на 185 648, 72 лв., представляваща 10 % от посочената сума на междинното плащане. Недопустимо с процесния административен акт УО е определил финансова корекция в размер на 10 % върху стойността на целия договор, тъй като по ДБФП е налице национално финансиране, върху което е недопустимо определянето на финансова корекция. Въз основа на всичко изложено прави искане съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което процесният административен акт да бъде отменен като издаден в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Оспорва касационната жалба на ръководителя на УО на ОПОС по подробно изложени съображения в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски съгласно представен списък. О. В. П. излага, че обжалваното от нея допълнително решение № 447 от 30.11.2017 г., с което е оставено без уважение искането й за допълване на съдебното решение и произнасяне по въпросите налице ли са нарушения на закона, представляващи основание за налагане на финансова корекция, е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че с решение № 338 от 18.10.2017 г. АС - В. Т. не се е произнесъл по част от исканията на общината, а именно дали са налице установените с процесния административен акт нарушения, законосъобразно ли е определен размерът на финансовата корекция за всяко от тях и дали е определена финансова корекция за най-сериозното нарушение. Първоинстанционният съд се е произнесъл само по основанията за законосъобразност на административния акт, посочени в чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК, като не е извършил проверка на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и спорът между страните е останал висящ. Въз основа на горното прави искане допълнителното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне по искането за допълване на решението. Касационният жалбоподател - Ръководителят на УО на ОПОС, чрез процесуалния си представител, оспорва решение № 338 от 18.10.2017 г., като навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че при постановяване на решението съдът е пренебрегнал задължителните указания с решение № 8145 от 16.06.2017 г. по адм. дело № 1688 от 2017 г. на Върховния административен съд. Изразява несъгласие с извода на АС - В. Т., че УО е нарушил изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Погрешно съдът е приел, че административният акт е издаден по реда на чл. 99 от АПК във връзка с чл. 74 от ЗУСЕСИФ в резултат на възобновяване на административното производство. Счита за неправилен извода на съда, че административният акт не съдържа фактически установявания на нередност, както и властническо волеизявление за налагане на финансова корекция. Сочи, че според константната съдебна практика и тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС за да се приеме, че актът е мотивиран е достатъчно същият да препраща към друг документ, който е известен на адресата на акта, като няма изискване това да бъде подготвителен документ или да е издаден от помощен орган. Излага, че конкретният размер на финансовата корекция е ясно определен и изводът на съда в тази посока е неправилен. Твърди, че по силата на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ ръководителят на УО не разполага с фактическата възможност да определя финансова корекция върху средства, представляващи собствен принос на получателя на помощта, тъй като няма как да извърши прихващане или да поиска връщането на тези средства от страна на получателя. Твърди, че основата за определяне на финансова корекция са всички допустими разходи по нередния договор, независимо дали става дума за средства от европейските структурни и инвестиционни фондове или за средства от националния бюджет като се позовава на чл. 143, § 2 от Регламент 1303/2013 г. Счита съдебното решение за неправилно и в частта за разноските, доколкото делото не представлява правна и фактическа сложност, не е представен договор за правна и защита и съдът няма право да се произнася по претенцията за разноски, заявени при разглеждане на делото пред ВАС и при първото разглеждане на делото без да е упражнено правото на жалбоподателя по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Въз основа на изложеното моли да бъде постановено решение, с което съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което спорът да бъде решен по същество. Оспорва касационните жалби на община Преслав против решение № 338 от 18.20.2017 г. и против допълнително решение № 447 от 30.11.2017 г., постановени по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС - В. Т. по подробно изложени съображения в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. В. П. е подала и частна жалба против определение № 448 от 30.11.2017 г., постановено по същото дело, в частта, с която е оставено без уважение искането й по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 338 от 18.10.2017 г., относно присъдените й разноски. Счита за неправилен извода на съда, че начисленият данък добавена стойност (ДДС) върху адвокатските услуги не представлява понесени от жалбоподателя разходи във връзка с оспорване на административния акт. Сочи, че упълномощеното от жалбоподателя адвокатско дружество е регистрирано по Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и съгласно § 2а от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.) при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер, но върху този размер следва да се начисли ДДС. С., че ДДС се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Минималният размер на възнаграждението в случая съдът е определил на 9 999, 18 лв. без ДДС за всяка инстанция, а по силата на § 2а от Наредба № 1/2004 г. е следвало да определи сума в размер на 11 999, 01 лв. Позовава се на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и чл. 78 от ГПК и твърди, че след като отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, а размерът на адвокатското възнаграждение включва начисления ДДС, то и направените разноски, които съдът следва да присъди в полза на страната, включват пълния размер на възнаграждението с включен ДДС. О., че за преценката за отговорността за разноски е ирелевантно дали сторилата ги страна има право на приспадане на данъчен кредит, каквито мотиви е изложил първоинстанционният съд. Предвид изложеното моли определението да бъде отменено. Ръководителят на УО на ОПОС също е подал частна жалба против определение № 448 от 30.11.2017 г., в частта, с която е оставено без уважение искането му по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 338 от 18.10.2017 г., относно присъдените на община В. П. разноски. Счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът е присъдил разноски в полза на община В. П. без по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, който съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. дело № 6 от 2012 г. има писмена форма за доказване. Изразява несъгласие с извода на съда, че дори и единствено извършването на процесуално представителство в съдебното производство с лично явяване на упълномощения адвокат е достатъчно да се приеме, че е налице предоставена адвокатска услуга. Сочи, че за да бъдат възложени в тежест на другата страна, претендираните разноски следва да са договорени, реално извършени, както и да са съответни на възложената работа предвид нейната правна и фактическа сложност. Счита, по делото не е доказано реалното заплащане на претендираните разноски. В представените по делото извлечения от електронно банкиране липсват данни за основанието за паричния превод. След като в представения банков документ не е посочено основанието за плащане, не може да се направи извод, че същият доказва плащане по повод адвокатска защита за конкретното дело. Освен това излага, че извлечението от електронно банкиране не представлява банков документ съгласно тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд по тълк. д. № 6 от 2012 г. Въз основа на горното прави искане определението да бъде отменено. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационните и на частните жалби. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С решение № 338 от 18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС - В. Т., съдът е отменил писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. на ръководителя на УО на ОПОС като незаконосъобразно поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, осъдил е Министерство на околната среда и водите да заплати на община В. П. разноски в размер на 29 997, 54 лв. за процесуално представителство пред АС - В. Т. и ВАС и е оставил без уважение искането на общината за присъждане на разноски в размер на 6 136, 81 лв. За да постанови решението си, съдът е изложил, че между община В. П. и Министерството на околната среда и водите е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR 51011116-C023 от 12.07.2012 г. по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност за проект "Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на гр. В. Преслав" с максимална стойност на финансовата помощ в размер на 10 927 071, 34 лв., представляваща 93,43 % от общата стойност на проекта. За изпълнение на дейностите, предмет на сключения договор, община В. П. е провела процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Строително-монтажни работи за реализиране на инвестицията по обособена позиция № 1: "Изграждане на канализационна и водоснабдителна мрежи на гр. В. Преслав, община В. П., област Ш." и по обособена позиция № 2 "Доизграждане и реконструкция на главен канализационен колектор до ПСОВ на гр. В. Преслав, община В. Преслав, област Ш.", в резултат на която е сключен договор № 181 от 13.09.2013 г. с изпълнител "К. В. В. Преслав" ООД на стойност 9 160 525 лв. без ДДС. О. страна на ИА ОСЕС е извършена проверка на проекта, при която са констатирани няколко допуснати от възложителя нарушения. Констатирано е наличието на незаконосъобразен срок за получаване на офертите в нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗОП . В одитния доклад е посочено, че обявлението за обществена поръчка е изпратено до АОП на 29.01.2013 г. Съгласно т. IV. 3.4. от същото срокът за получаване на офертите изтича на 11.03.2013 г. и е в размер на 41 дни. На 27.03.2012 г. възложителят е изпратил предварително обявление до АОП, което съдържа информация за поръчка с предмет "Изпълнение на СМР на обект "Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейно и отпадъчни води на гр. В. Преслав". Предварителното обявление е изпратено 308 дни преди датата на изпращането на обявлението за обществената поръчка. Констатирано е, че в т. II. 4 "Кратко описание на обекта и обема на строителството" от предварителното обявление е посочено, че поръчката няма да бъде разделена на обособени позиции, а в последствие с обявлението предметът на обществената поръчка е обособен в две позиции, като обемът и количеството на СМР по всяка от тях е изчерпателно описан в информацията за съответната обособена позиция от обявлението за обществена поръчка. Съгласно т. II. 2.1 от обявлението прогнозната стойност на поръчката е 9 362 962 лв. Обявлението за обществена поръчка е изпратено до АОП на 29.01.2013 г. като е прието, че е налице основание за намаляване на срока за получаване на офертите със 7 дни на основание чл. 64, ал. 3 от ЗОП . В т. IV. 3.3 "Условия за получаване на документацията за участие" от обявлението е посочено, че документацията за участие се закупува, като е посочена и съответната цена за нея. В т. VI. 3 "Допълнителна информация" от обявлението е предвидено, че документацията за участие е достъпна на сайта на община В. П. като поради големия обем информация, инвестиционният проект (обяснителни записки, чертежи и др.) се предоставят на оптичен носител на участниците, закупили документация за участие и посочили адрес за доставка. На следващо място от страна на одиторите е констатирано, че в т. V. 5. "Текст за коригиране в оригиналното обявление" от решение за промяна № 001Б от 12.02.2013 г. е извършена промяна на критериите за подбор като е променен референтния период за придобиване на общ и специфичен оборот, включително на документите, с които са доказват тези изисквания, като от 2009 г., 2010 г. и 2011 г. периодът е променен на 2010 г., 2011 г. и 2012 г. без да е определен нов срок за получаване на оферти. Решението за промяна е изпратено за публикуване до РОП на 12.02.2013 г., т. е. 14 дни след датата на публикуване на обявлението за обществена поръчка - 29.01.2013 г. Прието е, че възложителят извършил промяна в обявлението, засягаща критериите за подбор, без да определи нов срок за подаване на офертите в нарушение на чл. 27а, ал. 5 от ЗОП . Следващата съдържаща се в одитния доклад констатация е за недостатъчен срок за закупуване на документация за участие. Посочено е, че в проверяваната процедура възложителят се е възползвал от възможността за намаляване на сроковете по чл. 64 от ЗОП и определил краен срок за получаване на офертите 11.03.2013 г., или 41 дни след изпращане на обявлението за обществената поръчка. Съгласно обявлението срокът за закупуване на документация за участие е до 1.03.2013 г., т. е. 31 дни след изпращане на обявлението. В т. IV. 3.3 от обявлението е предвидено документацията за участие да се закупува. В т. 5.5.1.15 от Указанията за участие възложителят е поставил условие за представяне от страна на участниците на заверено копие на документ за закупуване на документация за участие. Прието е, че общият срок от изпращането на обявлението до крайната дата на подаване на оферти след решението за промяна следва да бъде 55 дни. Посочено е, че определеният срок за закупуване на документацията в размер на 31 дни представлява 56.36 % от законосъобразния срок за получаване на офертите. На следващо място одитният доклад съдържа констатации за наличие на незаконосъобразно изменение на документацията за участие с разясненията по нея. Посочено е, че в т. III. 2.3 от обявлението възложителят е поставил изискване участниците да притежават разрешение за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали, издадено от Регионалната здравна инспекция. В т. III. 2.3) от обявлението и т. 5.4.7 от документацията за участие е посочено, че участниците следва да представят копие на разрешение на РЗИ за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали. С предоставено разяснение по документацията за участие с писмо изх. № 0636 от 12.02.2013 г. до всички участници възложителят е посочил, че ще приеме разрешителни за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали, издадени от Регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, като при сключване на договор възложителят ще изиска разрешително, издадено от РЗИ съгласно чл. 73 и чл. 74 от Закона за здравето. Следващото констатирано нарушение е за наличието на ограничителни изисквания, изразяващо се в поставеното в т. III. 2.3.6 от обявлението и т. 5.4.7 от документацията за участие изискване участникът да притежава разрешение на РЗИ за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали, което се доказва със съответния официален документ. Следващата констатация е за наличие на незаконосъобразна методика за оценка на офертите, която позволява оценяване на оферти, които не отговарят на изискванията на възложителя. На последно място е посочено, че възложителят е изготвил техническите спецификации в нарушение на чл. 30, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗОП . При проверката е установено, че в т. IV "Технически спецификации" от документацията за участие са посочени следните стандарти и конкретни мерки, без да са употребени думите "или еквивалент": БДС ЕN 13476-1: 2008, БДС ЕN 103105/2004, БДС 12996/86, БДС-1660/70, БДС 72268/83, изолационна паста "Изомакс-а", БДС ЕN 1452-2:2004, БДС ISO 4427:2002, БДС 1623-75. Въз основа на така направените констатации от одитния орган ръководителят на УО орган е издал процесното писмо, в което е посочил, че след получаване в периода 15.01. - 30.06.2015 г. на окончателен одитен доклад, обхващащ сертифицираните разходи за 2014 г. по оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г. по договор с "К. В. В. Преслав" ООД са констатирани следните нарушения с финансов ефект: 1. Незаконосъобразен срок за получаване на офертите - нарушение по т. 3 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията; 2. Недостатъчен срок за закупуване на документация за участие - нарушение по т. 4 от Приложението към чл. 6 от Методологията; 3. Незаконосъобразни изменения на документацията за участие с разясненията по нея - нарушение по т. 8 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията; 4. Ограничителни изисквания - нарушение по т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията; 5. Незаконосъобразни технически спецификации - нарушение по т. 11 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията. С писмото ръководителят на УО е посочил, че уведомява получателя на помощта, че ще бъде наложена финансова корекция в препоръчания от одитния орган размер от 10 %, като сумата на нередността възлиза на 746 917, 98 лв., представляващи 10 % върху верифицираните разходи по договор с изпълнител "К. В. В. Преслав" ООД. При така изложеното от фактическа страна, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата законосъобразност. АС- В. Т. е приел, че одитният доклад на ИА ОСЕС представлява основание за възобновяване на производството по издаване на административен акт съгласно чл. 74 от ЗУСЕСИФ, но доколкото в представената административна преписка липсват данни за наложена финансова корекция на община В. П. за същия договор и такава не се твърди и от одитния орган, то редът за възобновяване на административно производство е неприложим. АС - В. Т. е приел, че ръководителят на УО е приел одитния доклад като основание за регистриране на нередност, като административният акт не съдържа нито фактически установявания на нередността, нито властническо волеизявление за налагане на финансова корекция по основание и размер. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че процесният административен акт е издаден в нарушение на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Посочил е, че одитният орган по силата на закона е специализиран орган за осъществяване на специфични одитни дейности по фондове и програми на Европейския съюз и е функционално и организационно независим от органите, отговарящи за управлението и плащането по оперативните програми. В одитното производство страни са както управляващият орган, така и получателят на помощта, като страните се намират в положение на равнопоставеност, а не на власт и подчинение, респективно и на двете страни се предоставя възможност за изразяване на становище по констатациите. Посочил е, че съгласно ЗУСЕСИФ одитният доклад няма обвързваща сила за УО и представлява единствено основание за възобновяване на производството, но не и основание за налагане на финансова корекция, като преценката за наличието на основание за налагане на финансова корекция и определянето на нейния размер е в изключителните правомощия на управляващия орган. Предвид изложеното е приел, че УО не е изпълнил задължението си по осигуряване на възможност получателят на помощта да упражни правото си на защита чрез подаване на възражение по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. На следващо място съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ поради липса на посочване на правни и фактически основания за издаване на акта. Не е посочена нито нормата, предвиждаща упражненото властническо правомощие, нито правната квалификация на нарушенията съобразно Закона за обществените поръчки и Методологията. Посочил е, че от съдържанието на акта не могат да бъдат изведени фактическите основания за неговото издаване като липсва яснота кои факти и обстоятелства са възприети от решаващия орган като релевантни и обуславящи постановяването на акт за определяне на финансова корекция. Приел е, че УО не е обосновал наличието на всички елементи от фактическия състав на нередността по смисъла на Регламент № 1303/2013. Изложил е, че съгласно тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС няма пречка мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, но в случая окончателният одитен доклад няма характер на подготвителен документ спрямо акта по определяне на финансова корекция. От една страна докладът изхожда от одитен екип на ИА ОСЕС, който не представлява помощен спрямо издателя на акта орган, а от друга страна самият документ не може да бъде определен като подготвителен документ спрямо издаването на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, тъй като съдържа препоръки, които по силата на закона нямат задължителен характер и обвързващо адресата им действие. В подкрепа на този извод съдът е изложил, че в одитното производство УО е представил писмени възражения както по отношение на приетото процентно изражение на нередностите, така и за наличието на нередност, като е налице противоречие между писмено заявеното пред одитния орган и фактическите действия по налагане на финансова корекция на получателя на помощта. Освен това съдът е стигнал до заключение, че УО неправилно е определил и основата, върху която следва да се изчислява финансовата корекция, тъй като финансовата корекция е определена като процент от стойността на засегнатия договор без да е отчетен фактът дали всички разходи по посочения договор са верифицирани, както и собственият принос на общината, който съгласно договора е 6,57 %. Посочил е, че ЗУСЕСИФ има за предмет управлението единствено средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което в производството по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ ръководителят на УО няма правомощие да определя финансова корекция по отношение на разходите по проект, които представляват собствен принос на получателя на помощта, което е сторено с процесния административен акт. Въз основа на горното съдът е извел краен извод за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи неговата отмяна. Предвид констатирания порок на акта съдът е приел, че не следва да се произнася по същество на спора, независимо от дадените му указания. Обосновал е този с извод с мотива, че изразяването на становище за наличието или липсата на нарушения на Закона за обществените поръчки, без те да са установени от административния орган, представлява произнасяне от съда вместо органа, което е недопустимо, тъй като от една страна се лишава органа от правото да се произнесе по въпроса, а от друга страна се лишава адресата на акта от възможността да защити тезата си пред органа и пред две съдебни инстанции. По молба на община В. П. по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК съдът е постановил допълнително решение № 447 от 30.11.2017 г., с което е отхвърлил искането на общината за допълване на решение № 338 от 18.10.2017 г. В допълнителното решение АС - В. Т. е приел, че с жалбата си против писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. на ръководителя на УО на ОПОС жалбоподателят е изложил искане за отмяна на процесния административен акт като с диспозитива на решението си съдът е постановил именно това. Въз основа на това е приел, че не се констатира липса на произнасяне от съда по предмета на спора и е отхвърлил искането за допълване на решението. По молби на община В. П. и на ръководителя на УО на ОПОС 2007-2013 г. съдът е постановил определение № 448 от 30.11.2017 г., с което е поправил допусната в решение № 338 от 18.10.2017 г. очевидна фактическа грешка и е отхвърлил искането на страните за изменение на решението в частта за разноските. Определението, в частта, с която е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 338 от 18.10.2017 г., не е обжалвано и е влязло в сила в посочената част. По искането на страните за изменение на решението в частта за разноските, съдът е приел с определението, че както адвокатското дружество, така и жалбоподателят са регистрирани по ЗДДС лица, като от една страна за адвокатското дружество възниква задължение за начисляване на ДДС върху стойността на предоставената услуга, а от друга страна за община В. П. възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Посочил е, че начисленият ДДС върху стойността на адвокатската услуга ще бъде възстановен на жалбоподателя от държавата по съответния ред, поради което не представлява понесени от него разходи във връзка с оспорване на акта пред съда. На следващо място, за да отхвърли искането на ръководителя на УО на ОПОС съдът е посочил, че е налице действително предоставена услуга от страна на адвокатското дружество като дори и единствено извършването на процесуално представителство в съдебното производство с лично явяване на адвокат в съдебно доказателство е достатъчно да се приеме, че е налице предоставена услуга. На следващо място АС - В. Т. е приел, че законовите разпоредби, предвиждащи ограничение на разноските за адвокатско възнаграждение до такова за един адвокат, не представляват ограничение на процесуалното представителство чрез изискване по делото да е работил само един адвокат, а представляват ограничение единствено на размера на възнаграждението. На последно място съдът е посочил, че са налице достатъчно доказателства за реалното заплащане от страна на жалбоподателя на адвокатското възнаграждение. Посочил е, че към фактурите са представени и извлечение от електронно банкиране, съдържащи данни за платеца, получателя, размера на сумата и дата на получаването й по банкова сметка. По касационните жалби: Касационната жалба на община В. П. срещу решение № 338 от 18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС - В. Т., е процесуално недопустима. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК предоставя право на касационно обжалване на страните по делото, за които решението е неблагоприятно. В случая с обжалваното решение е отменено писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. на ръководителя на УО на ОПОС, с което е определена финансова корекция на община В. П. в размер на 10 % върху верифицираните разходи по договор № 181 от 13.09.2013 г. с изпълнител "К. В. В. Преслав" ООД. Така постановеният съдебен акт е изцяло в полза на касационния жалбоподател община В. П.. За него актът е благоприятен и той няма интерес от неговата отмяна. Тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на жалба, отсъствието му прави жалбата недопустима. Поради това, на основание и чл. 159, т. 4 от АПК, приложим субсидиарно на основание чл. 228 от АПК, касационната жалба на кмета на община В. П., срещу решение № 338 от 18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС - В. Т. следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - да бъде прекратено в посочената част. Касационната жалба на ръководителя на УО на ОПОС срещу решение № 338 от 18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС - В. Т. е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите в оспореното съдебно решение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. В ЗУСЕСИФ законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на получателя на помощта да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Както правилно е приел първоинстанционният съд това изискване на закона формално не е спазено - община В. П. не е надлежно уведомена за основанието и за размера на финансовата корекция по смисъла на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Формално, това е нарушение на установената в закона процедура. Независимо от това, видно от данните по делото, от съдържанието на представения по делото окончателен доклад за резултатите от проверка на проект на одитори при ИА "Одит на средствата от ЕС" се установява, че община В. П. е изложила своите възражения по всяка констатация от предварителния доклад. Установява се, че одитния орган е обсъдил становищата както на УО, така и на получателя на помощта, в резултат на което е потвърдил констатациите си от предварителния одитен доклад, като за част от тях е потвърдил и първоначално предложения размер на финансова корекция, а за други от тях е намалил процентния показател от 10 % на 5 %. Въз основа на това се обосновава извод, че констатациите, изложени в предварителния доклад, съответстват на изводите, изложени в окончателния доклад, и в същото време са изцяло възприети от ръководителя на управляващия орган в процесния административен акт чрез препращане в мотивите на акта към изложеното в одитния доклад. О. В. П. не се позовава на нарушение на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Напротив - с искането за постановяване на допълнително решение същата е заявила изрично претенцията си за произнасяне от съда по материалната законосъобразност на акта. Доколкото на община В. П. фактически е предоставена възможност да изложи своите възражения по основанието и размера на финансовата корекция, преди органът да издаде оспорения акт и същата не възразява относно начина по който това е сторено, настоящата съдебна инстанция намира, че макар да е налице допуснато от органа нарушение на административнопроизводствените правила, то не е съществено в конкретния случай. Нещо повече, с оглед разпоредбата на чл. 224 от АПК АС - В. Т. е следвало да съобрази мотивите на решение № 8145 от 26.06.2017 г. по адм. № 1688 от 2017 г. по описа на ВАС, в което са изложени съображения за липса на допуснато нарушение на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ от страна на административния орган и са дадени задължителни указания за изследване на въпроса за материалната законосъобразност на административния акт. Неправилен е изводът на съда за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ поради липса в процесния административен акт на мотиви от правна и фактическа страна. С. Т. решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите на административния акт могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В случая, видно от съдържанието на писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г., УО на ОПОС е препратил към констатациите, съдържащи се в окончателен одитен доклад на ИА "ОСЕС". Правилно е прието от АС - В. Т., че одитният доклад на ИА "ОСЕС" няма задължителен характер за УО на ОПОС, тъй като съдържа единствено препоръки за предприемане на определени действия, с които УО може да не се съобрази. Вярно е също така, че ИА "ОСЕС" е специализиран и независим орган, осъществяваш одит на разходването на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове и не представлява помощен орган на УО. Никъде в ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС обаче не е посочено, че документът, в който мотивите могат да бъдат изложени, следва да бъде съставен от помощен на издателя на акта орган. Същественото условие, което следва да бъде спазено, за да се приеме, че административният акт действително е мотивиран в тези случаи, е адресатът му да е запознат със съдържанието на документа, към чиито мотиви е направено препращането, за да е изпълнена целта адресатът да е своевременно запознат със съображенията, по които е издаден актът, и да организира защитата си срещу него. След като община В. П. фактически е разполагала с възможността да се запознае и да вземе становище по констатациите, съдържащи се в предварителния одитен доклад, и след като констатациите са идентични с тези в окончателния доклад и след като УО препраща в процесния административен акт изцяло към тях, то настоящата инстанция намира, че писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. не е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и изводът на съда в тази насока е неправилен. От страна на АС - В. Т. не са изложени други мотиви за отмяна на процесния административен акт, като съдът не се е произнесъл по същество относно материалната законосъобразност на акта. Предвид обстоятелството, че настоящето касационно производство е повторно, при съобразяване на разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 143 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (Регламент 1303/2013), държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите, за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Аналогично задължение за държавите членки е предвидено и в чл. 98 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (Регламент № 1083/2006 г.), който, с оглед на чл. 152, § 1 от Регламент № 1303/2013, продължава да се прилага и след 31.12.2013 г. за одобрените помощи и за съответните операции до приключването им. Съгласно чл. 122, § 2 от Регламент № 1303/2013 и чл. 70, § 1 от Регламент № 1083/2006 държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 и в чл. 2, § 7 от Регламент № 1083/2006, съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. По делото е безспорно, че първият елемент на определението е налице - община В. П. има качеството на икономически субект, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, тя е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Видно от оспореното пред първоинстанционния съд решение на ръководителя на УО е установено наличието на нарушения, попадащи в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ - нередност, която съставлява нарушение на националното право, извършено чрез действие от получателя на безвъзмездната помощ и има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ нередностите по т. 9 се "посочват" в акт на Министерския съвет. Такъв акт е Методологията (понастоящем отм.), с която Министерският съвет е определил основните категории нарушения, за които се определят финансови корекции. С оглед на това и поради липсата на регламентация в закона на този вид обществени отношения, за целите на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ и за програмния период 2007 г. - 2013 г. следва да се приеме, че именно Методологията е актът, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. В процесния административен акт ръководителят на УО на ОПРР, като основание за определяне на финансова корекция, е приел извършването от страна на община В. П. на нарушения при провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Строително-монтажни работи за реализиране на инвестицията по обособена позиция № 1: "Изграждане на канализационна и водоснабдителна мрежи на гр. В. Преслав, община В. П., област Ш." и по обособена позиция № 2 "Доизграждане и реконструкция на главен канализационен колектор до ПСОВ на гр. В. Преслав, община В. Преслав, област Ш., квалифицирани както следва: незаконосъобразен срок за получаване на офертите - нередност по т. 3 от Приложението към чл. 6 от Методологията; - недостатъчен срок за закупуване на документацията за участие - нередност по т. 4 от Приложението към чл. 6 от Методологията; - незаконосъобразни изменения на документацията за участие с разясненията по нея - нередност по т. 8 от Приложението към чл. 6 от Методологията; - незаконосъобразна методика за оценка - нередност по т. 9 от Приложението към чл. 6 от Методологията; - незаконосъобразни технически спецификации - нередност по т. 11 от Приложението към чл. 6 от Методологията. По отношение на нарушението, изразяващо се в незаконосъобразен срок за получаване на офертите, квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложението към чл. 6 от Методологията, в констатациите от окончателния одит на ИА "ОСЕС", възприети от УО в процесния административен акт чрез препращане, е прието, че община В. П. в качеството си на възложител на обществена поръчка е определила срока за получаване на офертите в нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 и чл. 27а, ал. 5 от ЗОП . Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗОП при провеждане на открита процедура за обществена поръчка възложителят изпраща обявлението за обществена поръчка до Агенцията по обществени поръчки (АОП) за вписване в Регистъра на обществените поръчки (РОП) най-малко 52 дни преди крайния срок за получаване на офертите. Съгласно втората алинея на чл. 64 от ЗОП сроковете по ал. 1 могат да се намалят до 36 дни, когато предварителното обявление е изпратено за публикуване между 52 дни и 12 месеца преди датата на изпращането на обявлението по ал. 1 и съдържа информацията, налична към датата на изпращането му. Според ал. 3 от същата разпоредба сроковете по ал. 1 и 2 могат да се намалят със 7 дни, ако обявлението е изпратено по електронен път, и с още 5 дни, ако от датата на публикуване на обявлението в електронен вид възложителят предостави пълен достъп по електронен път до документацията за участие в процедурата и ако в обявлението е посочен Интернет адрес, на който тя може да бъде намерена. Не се спори между страните, че възложителят община Преслав е изпратил предварително обявление до АОП на 27.03.2012 г., в раздел II. 4. "Кратко описание на обекта и обема на строителството" от което възложителят е посочил, че процесната обществена поръчка няма да бъде разделена на обособени позиции. Не се спори също, че в предварителното обявление възложителят е посочил прогнозна стойност на поръчката 9 389 827, 00 лв. като липсва посочване на обема и количеството на предвидените строително-монтажни работи. В одитния доклад е прието, че доколкото формулярът за кандидатстване по проекта е подаден на 29.04.2011 г., т. е. преди датата на изпращане на предварителното обявление, то възложителят община Преслав е разполагала с конкретна информация за количеството и обема на строително-монтажните работи, прогнозната стойност и необходимостта от разделяне на поръчката на обособени позиции. Видно е от съдържанието на изпратеното на 27.03.2012 г. предварително обявление, че последното съдържа информация за обема, количеството и качеството на предмета на поръчката, известна към момента на изпращането му, според изискването на действащото европейско и българско законодателство. ДБФП е подписан на 12.07.2012 г., т. е. след датата на публикуване на предварителното обявление. От събраните по делото доказателства е видно, че процедурата по одобрение на проекта на общината за финансиране по ОПОС е преминала през общо пет становища на Експертна работна група в рамките на министерството, изискващи корекции, допълнения и изменения на проектното предложение за целите на съответствие с предварително обявени критерии за оценка. Така от данните по делото е видно, че последната ревизия № 5 на проектно предложение № DIR-51011116-13-47 e предадена от община В. П. на държавен експерт от дирекция "ФЕСОС" на 6.06.2012 г. Поради това възложителят не е могъл към датата на изпращане на предварителното обявление да посочи каквито и да е количества или обем на строително-монтажните работи в рамките на обществената поръчка, тъй като това би било неправилно именно поради обстоятелството, че окончателният обхват на работите е бил известен за община В. П. едва след сключването на ДБФП. Предвид извършените ревизии на проектното предложение, посочването на количество и обем на предвидените дейности потенциално би въвело заинтересованите лица в заблуждение, както и би довело до различие между количеството и обема, посочени в предварителното обявление и тези, посочени впоследствие в обявлението за обществената поръчка. Останалата информация, известна към момента на подготовка на предварителното обявление, е посочена от общината, като по този начин е спазено изискването на закона за неговото съдържание. Същите доводи следва да бъдат изложени и относно посочването в раздел II. 4. на предварителното обявление, че поръчката няма да бъде разделена на обособени позиции и обособяването й впоследствие на две позиции. Доколкото към датата на изпращане на предварителното обявление за публикуване в РОП община В. П. не е разполагала с точна информация за обема и количеството на очакваните СМР, то не е могла да предвиди необходимостта от разделяне на поръчката на обособени позиции съответно техният брой. Що се отнася до посочването на прогнозна стойност различна от посочената в обявлението за обществената поръчка, следва да се отбележи, че според действащата към датата на изпращане на предварителното обявление редакция на ЗОП липсва изискване за посочване на прогнозна стойност на поръчката в предварителното обявление. Съгласно чл. 38, § 4 от Директива 2004/18/ЕО съкратените срокове се допускат при условие, че в обявлението за предварителна информация се съдържа цялата необходима информация за обявлението за поръчка съгласно приложение VIIА, доколкото тази информация съществува по време на публикуването на обявлението и обявлението за предварителна информация е било изпратено за публикуване в срок от 52 дни до 12 месеца преди датата, на която е било изпратено обявлението за поръчка. Преценката дали е изпълнено първото условие изисква да се определи какво следва да се разбира под понятието "необходима информация за обявлението за поръчка съгласно приложение VIIА". Налице е изрично препращане, което реферира към съдържанието на обявлението за поръчка, т. е. - това, с което се открива процедурата. В приложение VIIА от Директива 2004/18/ЕО е регламентирана информацията, която задължително трябва да се съдържа в това обявление. Следователно, за да може да се съкрати срокът за подаване на оферти в съответствие с чл. 38, § 4 от цитираната директива, в предварителното обявление е необходимо да се посочи онази информация, която се изисква за същинското обявление за поръчката съгласно приложението и при условие, че тя е налична към момента на публикуване на предварителното обявление. Видно от приложение VIIА, по отношение на обявлението за поръчка няма изискване за посочване на прогнозната стойност. От това следва, че за да е допустимо определянето на по-кратки срокове при условията на чл. 38, § 4 от Директива 2004/18/ЕО не е необходимо в предварителното обявление да е посочена прогнозна стойност. Предварителното обявление не е част от процедурата по възлагане на обществената поръчка. То има своя относително самостоятелна функция, като основното му предназначение е да информира предварително заинтересованите лица оператори за възможни поръчки, които възложителят планира да обяви през годината. Що се отнася до това, че в съдържанието на обявлението за предварителна информация, съгласно приложение VIIА, е предвидено посочване на прогнозна стойност (т. 3), следва да се има предвид, че този текст визира прогнозната обща стойност на всички планирани от възложителя поръчки от съответната категория, със съответния код, а не се отнася за отделна поръчка. Наред с посоченото, при липса на надлежно транспониране на чл. 38, § 4 от Директива 2004/18/ЕО не може да се претендира нарушаването му от страна на стопанските субекти. На следващо място, за да обоснове наличие на нередност по т. 3 от Приложението към чл. 6 от Методологията УО е приел, че срокът за получаване на оферти е незаконосъобразно съкратен с 5 дни на основание чл. 64, ал. 3, предл. второ от ЗОП, тъй като предоставеният електронен достъп до документацията за участие е непълен и ограничен. Този извод на административния орган е неправилен. Действително от съдържанието на обявлението за обществената поръчка - раздел VI. 3., се установява, че документацията за участие в поръчката е била публикувана на официалния сайт на възложителя като е посочено, че поради големия обем на информацията част от документацията (инвестиционен проект, обяснителни записки и чертежи) ще бъде предоставян на участниците, закупили документацията, на оптичен носител на посочен от тях адрес. С. в раздел IV. 3.3. от обявлението е поставено изискване към участниците за закупуване на документацията. С оглед на така визираното изискване предоставеният достъп до документацията на електронния адрес на възложителя се явява непълен, ограничен, а извършеното намаление на срока за подаване на оферти с 5 дни на основание чл. 64, ал. 3 от ЗОП , не съответства на фактическия състав на правната норма. Необходимостта от закупуване на документацията ограничава смисъла на изискването за пълен достъп по електронен път, защото задължава кандидата, независимо от възможността да се запознае с документите по електронен път, да ги закупи фактически, т. е. да отдели ресурс, за да се сдобие с фактическото държане на релевантния образец на документите - този, получен не по електронен път, а чрез фактическо предаване от възложителя при определените от възложителя място, време и цена. Задължителното изискване за закупуване на документацията означава, че не е осигурен пълен електронен достъп до нея, защото тя не се използва чрез безплатно изтегляне за директно участие в обществената поръчка. В случая обаче от страна на административния орган не е доказано обстоятелството, че възложителят община В. П. действително се е възползвал от съкращаването на срока за получаване на оферти с 5 дни поради предоставен пълен електронен достъп до документацията за участие. Както се посочи по-горе, възложителят е разполагал с правото да съкрати срока за получаване на оферти на основание чл. 64, ал. 2 от ЗОП поради изпратено предварително обявление. При правомерно използване на тази възможност възложителят има право да съкрати срока до 36 дни, като не е спорно между страните, че община В. П. се е възползвала от тази възможност, но не в пълния й обем. Освен това, предвид приетото от УО законосъобразно съкращаване на срока на основание чл. 64, ал. 3 от ЗОП със 7 дни поради изпращане на обявлението за обществената поръчка по електронен път, то се обосновава извод, че възложителят е разполагал с възможността да съкрати сроковете общо до 29 дни само на горепосочените две основания. От доказателствата по делото се установява, че определеният от община В. П. срок е в размер на 41 дни, т. е. с 12 дни над срока от 29 дни. Предвид изложеното необоснован се явява изводът на УО на ОПОС в оспорения административен акт, че в случая срокът по чл. 64, ал. 3 от ЗОП е незаконосъобразно намален. Макар достъпът до документацията за участие действително да не е бил пълен и неограничен, в тежест на административния орган е да докаже, че възложителят се е възползвал от възможността по чл. 64, ал. 3 от ЗОП за намаляване на срока за получаване на офертите с 5 дни в нарушение на посочените в цитираната норма изисквания. На следващо място, за да обоснове наличие не нередност по т. 3 от Приложението към чл. 6 от Методологията УО е приел, че е налице нарушение на чл. 27а, ал. 5 от ЗОП Съгласно цитираната разпоредба, в приложимата й редакция, в решението за промяна възложителят определя и нов срок за получаване на оферти или заявления за участие, който не може да бъде по-кратък от първоначално определения. Изключение от императивното задължение за определяне на нов срок законодателят е предвидил в алинея 6 като е посочил, че изключението не може да се прилага, когато промяната засяга критериите за подбор, изискванията към офертата или изпълнението на поръчката. УО е приел, че с решението за промяна от 12.02.2013 г. е извършена промяна на обявлението за обществената поръчка, касаеща критериите за подбор. Извършената с решение № 001Б от 12.02.2013 г. промяна, която УО е приел за промяна на критериите за подбор, се изразява в това, че при изискването за реализиран оборот за последните три години преди откриване на поръчката е уточнено, че последните три години са 2010, 2011 и 2012 вместо първоначално посочените в обявлението 2009, 2010 и 2011 г., което е довело и до промяна на документите, които участниците следва да представят - съответно заверени годишни финансови отчети за 2010, 2011 и 2012 г. вместо такива за 2009, 2010 и 2011 г. Промяната е продиктувана от становище изх. № ПК-ОС-200 от 6.02.2013 г. от на АОП от осъществен предварителен контрол. В становището е посочено, че доколкото поръчката е обявена през 2013 г., то за да се обхване коректно изискваният тригодишен период, възложителят следва да включи в него 2012 г. вместо 2009 г. Видно от така извършената промяна възложителят, за да осигури законосъобразност на процедурата и за да отстрани свой пропуск, е допуснал изменението. В случая не става въпрос за отстраняване на фактическа грешка. Макар действително самият критерий за подбор да остава същият - "реализиран общ оборот за последните три години, то с оглед на съдържанието на извършената промяна в случая е налице хипотезата на промяна на изискванията към офертата - документите, които трябва да бъдат представени от участника като доказателство за съответствие с условията за участие. Промяната на включените в периода години е довела най-малко до промяна на документите, които участниците следва да подготвят и да представят към своята оферта. Не на последно място, промяната потенциално води и до промяна на кръга от лицата, които биха взели решение за участие или не в така обявената процедура в зависимост от това какъв оборот са реализирали през всяка една от годините, включени в първоначалния период и в периода след промяната. Това значи, че в случая не може да бъде приложено изключението на чл. 27а, ал. 6 от ЗОП . Причината, поради която възложителят прави промяна в обявлението е ирелевантна за законодателя досежно възложеното задължение за удължаване на срока. Това, което е от значение, е същността на промяната - фактът, че се променят изискванията към офертата, а не причината, поради която се стига до необходимостта от това изменение. Обстоятелството, че е извършена промяна, която произтича от регламентираните в ЗОП задължения на възложителя, не е основание за неизпълнение на останалите му задължения по този закон, в случая удължаване на срока за получаване на оферти. В случая от страна на УО не се оспорва законосъобразността на извършената промяна, а обстоятелството, че по този начин са изменени критериите за подбор, което от своя страна налага удължаването на срока за получаване на оферти. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са били налице предпоставките на чл. 27а, ал. 5 във вр. с ал. 6 от ЗОП и възложителят е следвало да определи нов срок по чл. 27а, ал. 5 от ЗОП . Тук е мястото да се посочи, че не може да бъде споделено твърдението на община В. П., че липсва нередност, доколкото с извършената промяна всъщност е разширен кръгът на потенциалните участници в процедурата. В случай на издадено от възложителя решение за промяна, въпросът дали промените са в посока утежняване или облекчаване на изискванията към участниците и разширяване на кръга на потенциално заинтересованите икономически оператори е неотносим. Щом инициираната промяна засяга критериите за подбор и/или изискванията към офертата и/или изпълнението на поръчката, то по силата на чл. 27а, ал. 5 от ЗОП възложителят е длъжен да удължи срока за получаване на оферти, който не може да бъда по-кратък от първоначално определения. Предвид обстоятелството, че решение за промяна № 001Б от 12.02.2013 г. е публикувано в РОП на 12.02.2013 г., т. е. 14 дни след публикуване на обявлението за обществената поръчка, то възложителят община В. П. е следвало да удължи срока за подаване на офертите с още 41 дни до общ размер от 55 дни. Описанието на нередността, квалифицирана по т. 3 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията - неспазване на сроковете за получаване на офертите, се изразява в това, че сроковете за получаване на офертите са по-кратки от сроковете, посочени в приложимите нормативни актове. Първоначално обявеният от възложителя община В. П. срок за получаване на офертите е в размер на 41 дни. Промяната е направена на 12.02.2013 г., на 14-тия ден, т. е. срокът е следвало да бъде удължен с още 14 дни. В процентно отношение незаконосъобразното намаляване на срока с 14 дни формира 25.45 % от законосъобразния срок в размер на 55 дни. По отношение на констатираното от УО нарушение по т. 3 към Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията е налице и третият елемент от фактическия състав на нередността, изискващ нередността да има или да би имала като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Обективно не би могло да се установи, в резултат на неспазения срок за получаване на офертите колко други лица биха участвали в обществената поръчка и биха предложили оферти, както и дали тези оферти биха били по-конкурентни от офертата на спечелилия конкурса. За случаи като настоящия, когато финансовото изражение на нередността (нарушението) не може да бъде точно определено законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата - чл. 9, ал. 1 от Методологията. Предвид изложеното изводът на УО за допуснато от страна на община В. П. нарушение на чл. 27а, ал. 5 от ЗОП . Същото правилно е квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложението към чл. 6 от Методологията. Като не е удължил на основание цитираната разпоредба срока за получаване на офертите, възложителят незаконосъобразно е съкратил същия с 14 дни, който срок представлява 25, 45 % от законосъобразния срок за получаване на офертите. Предвид изложеното от страна на УО правилно е определен и процентният показател на финансовата корекция за предвидената нередност в размер на 5 %. По отношение на нарушението, изразяващо се в недостатъчен срок за закупуване на документацията за участие квалифицирано като нередност по т. 4 от Приложението към чл. 6 от Методологията, административният орган е извел констатацията си за наличие на това нарушение от предходната такава, касаеща незаконосъобразното намаление на срока за подаване на оферти. Следва да бъде отбелязано, че незаконосъобразният срок за получаване на оферти не води автоматично до незаконосъобразност на определения от възложителя срок за закупуване на оферти. Съгласно предвиденото в т. 4 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията дори законосъобразното съкращаване на срока по чл. 64 от ЗОП и изпълнението на изискването на чл. 28, ал. 6 от ЗОП , която разпоредба не се твърди да е нарушена от административния орган, обективно поставят възложителя в хипотеза на недостатъчност на срока. Дори без да се счита за незаконосъобразното намалението на срока с пет дни поради въведеното изискване за закупуване на документацията на основание чл. 64, ал. 3 от ЗОП , само при отчитане на законосъобразното намаление на срока и законовото изискване за срок от десет дни между получаването на документите и на офертите възложителят е в нарушение, защото не е осигурил достатъчен срок за получаване на документацията. Законът за обществените поръчки , видно от § 85, въвежда изискванията на Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (Директива 2004/18). Директива 2004/18 не съдържа изискването на чл. 28, ал. 6 от ЗОП , редакция към датата на провеждане на процесната процедура, за задължителен срок от десет дни между получаването на документите за участие и на офертите. Релевантните разпоредби на чл. 38 и 39 от директивата не съдържат такова изискване. Член 39,
Директива 2004/18 изисква изпращане на документите в рамките на шест дни от получаване на заявлението за участие. Това значи, че националният законодател не е транспонирал правилно Директива 2004/18, което обстоятелство е причина за нарушение на правото на Съюза. Това нарушение на правото на Съюза е посочено в Насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат внесени във финансирани от Съюза разходи в рамките на споделеното управление, в случай на неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки, приети с решение на Комисията от 19.12.2013 г. Целта на Насоките е да дадат ориентир на службите на Комисията относно принципите, критериите и ставките, които следва да се прилагат във връзка с финансовите корекции, направени от Комисията по отношение на разходи, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, поради несъответствие с приложимите правила за обществените поръчки. В т. 4 на Насоките е посочено нарушение на чл. 39,
Директива 2004/18, което обосновава недостатъчния срок за получаване на документацията от потенциалните кандидати. Насоките на Европейската комисия обаче не са нормативен акт на Съюза и не представляват приложимо право спрямо получателите на помощта, а спрямо държавите - членки на ЕС. Н. законодател е възприел изцяло и буквално установеното в Насоките в Приложението по чл. 6, ал. 1 от Методологията, но за разлика от Комисията не е посочил кои са националните разпоредби, които обективират конкретните нарушения. Директива 2004/18 не е транспонирана правилно в националното законодателство, а при неправилно транспониране на директива, държавата в лицето на своите органи - в случая на ръководителя на УО, не може да се позове директно на директивата и да черпи права от нея. На нетранспонирана или на лошо транспонирана директива може да се позове частноправният субект, за да защити гарантираното му от правото на Съюза субективно право. В приложимата редакция на ЗОП към датата на откриване на обществената поръчка - 29.01.2013 г. липсва разпоредба, която да определя т. нар. "достатъчност" на сроковете. Няма правна норма, която да въвежда изрично изискване за съотношението между срока за получаване на документацията за участие и срока за получаване на офертите. Законът съдържа разпоредби единствено за точната продължителност на сроковете и за основанията и размера на тяхното съкращаване. Недостатъчност на срока за получаване на документацията за участие в обществената поръчка е въведено като нарушение на ЗОП с т. 4 на Приложението на чл. 6, ал. 1 от Методологията. В графа четвърта на Приложението ("Показател на корекцията") са установени съотношенията между срока за достъп/получаване на документацията и срока за получаване на офертите, за които се приема, че обосновават недостатъчност на срока за получаване на документацията. Процентните показатели на финансовата корекция за този вид нарушения са диференцирани в зависимост от процентното съотношение между двата срока, като за случаите, при които срокът, който потенциалните участници имат за получаване на тръжната документация, е по-малък от 80 на сто от срока за получаване на офертите, показателят на финансовата корекция (ставката) е 5 на сто. Анализът на посочените съотношения и законово установените срокове сочи, че по смисъла на т. 4 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията достатъчен може да бъде само срок, определен без да бъде използвано което и да е от намаленията по чл. 64, ал. 3 ЗОП . С оглед на това, настоящата инстанция намира, че не е налице нарушение на националното право, извършено от получателя на помощта, макар да е налице нарушение на правото на Съюза. Нарушението на правото на Съюза е извършено от законодателя чрез неправилното транспониране на Директива 2004/18. С оглед на това не е налице елемент на фактическия състав на нередността - не е налице действие на получателя на помощта в нарушение на правото на Съюза, както и негово действие в нарушение на националното право, свързано с правото на Съюза. Поради това и определената финансова корекция за нередността по т. 4 в размер на 10 % от всички допустими разходи по договор № 181 13.09.2013 г. с "К. В. В. Преслав" ООД е незаконосъобразна, поради липса на нарушение. По отношение на нарушението, изразяващо се в незаконосъобразни изменения на документацията за участие с разясненията по нея, квалифицирано от УО като нередност по т. 8 от Приложението към чл. 6 от Методологията, в окончателния одитен доклад е посочено, че в т. III. 2.3. от обявлението за поръчката е поставено изискване участниците да притежават разрешение на РЗИ за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали. В тази точка от обявлението, както и в т. 5.4.7 от документацията за участие е посочено, че участниците следва да представят копие на разрешение на РЗИ за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали, което се доказва със съответния официален документ. С писмо изх. № 0636 от 12.02.2013 г. в отговор на отправено от участник запитване, възложителят община В. П. е предоставил разяснение по цитираното изискване като е посочил, че ще приеме представени от участниците разрешителни за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали, издадени от РИОКОЗ, като при сключване на договор възложителят ще изиска разрешително, издадено от РЗИ съгласно чл. 73 и чл. 74 от Закона за здравето. Прието е, че възложителят община В. П. е нарушил чл. 27а и чл. 29 от ЗОП , като чрез предоставено разяснение по документацията за участие е изменил документа, с който участниците могат да доказват съответствие с изискването за притежаване на разрешение за извършени на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали, променил е изискването към кой момент следва да се представи първоначално изисканият документ и е изменил смисъла на изискването от доказване на възможност за извършване на работата - предмет на възлагане, в доказване на опит с азбестосъдържащи материали. Според чл. 29, ал. 1 от ЗОП лицата могат да поискат писмено от възложителя разяснения по документацията за участие до 10 дни, а за поръчки по чл. 14, ал. 3 - до 7 дни, преди изтичането на срока за получаване на офертите или заявленията. Според ал. 2 на същия чл. разясненията по ал. 1 се публикуват в профила на купувача в 4-дневен срок от получаване на искането. Предназначението на разясненията е да формират в участниците яснота относно вече въведени с документите за обществената поръчка изисквания и условия. Посредством тези разяснения възложителят няма право да въвежда нови условия за участие в процедурата и изисквания към участниците или пък да внася промени в първоначално обявените такива. С оглед на така действалата нормативна уредба, за да е налице твърдяното от органа нарушение е необходимо даденото допълнително указание да е довело до съществено изменение на условията на поръчката. В случая с разяснения с изх. № 0636 от 12.02.2013 г. в отговор на запитване от заинтересовано лице възложителят е посочил, че ще приеме за спазено изискването, заложено в т. III. 2.3 от обявлението и т. 5.4.7 от документацията изискване участниците да разполагат с издадено разрешение от РЗИ за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали, ако участниците представят копие на такова разрешение, издадено от РИОКОЗ. Правилно е приетото от УО, че по този начин възложителят е извършил промяна в документите, които изисква за удостоверяване, че участниците отговарят на посоченото изискване, както и е изменил момента, към който същите следва да се представят. Както правилно е посочила и община В. П. в касационната жалба регионалните здравни инспекции са правоприемник на регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве по силата на § 93, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето, в сила от 1.01.2011 г. Безспорно е, че считано от влизане в сила на разпоредбата правомощията по чл. 73 и чл. 74 от Закона за здравето се упражняват от регионалните здравни инспекции, респективно разрешенията за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали, се издават от тях. Независимо от горното следва да се отбележи, че съгласно цитираните разпоредби от Закона за здравето редът такова разрешение се издава за конкретен повод и за извършването на конкретна дейност, детайлизирана чрез представен от заявителя набор от документи като план за работа, списък за ангажирани работници и служители и др. Това означава, че издаденият от РЗИ административен акт няма характер на лиценз за извършване на дадена дейност по принцип, а има еднократно действие с оглед изпълнението на конкретна работа за всеки отделен случай. Предвид изложеното като е променил документа, чрез който участниците могат да доказват съответствието си с поставените изисквания, възложителят на практика е поставил към участниците изискване за предходен опит в извършването на такава дейност и изпълнението на проекти, включващи такава дейност, доколкото представянето на разрешение, издадено от РИОКОЗ удостоверява единствено получаването на разрешение за извършване на предходна работа и не е пряко свързано с възможността за изпълнение на конкретната поръчка. Не на последно място възложителят е променил и момента, към който следва да се представи посоченото в обявлението и документацията копие на разрешение от РЗИ, а именно - към датата на сключване на договора за участниците, представили в офертата си документ, издаден от РИОКОЗ. Въз основа на горното настоящата инстанция намира, че не се доказа наличието на нарушение на чл. 29, ал. 1 от ЗОП от страна на възложителя. Видно е, че община В. П. е изпълнила задължението си да предостави изисканите разяснения. Съгласно другата посочена като нарушена разпоредба - тази на чл. 27а, ал. 1 от ЗОП възложителят може, по собствена инициатива или по предложение на заинтересовано лице, еднократно да направи промени в обявлението и/или документацията на обществена поръчка, свързани с осигуряване законосъобразност на процедурата, отстраняване на пропуски или явна фактическа грешка. В случая административният орган е приел, че така описаното нарушение съответства на т. 8 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията. Така определената от УО квалификация на нередността е неправилна. Законодателят е описал нередността по т. 8 от Приложението към чл. 6 от Методологията като "липса на определяне в обявлението за обществена поръчка на критериите за подбор и/или на показателите за комплексна оценка, както и тяхната относителна тежест". Съгласно чл. 9, ал. 6 от Методологията, ако установен случай на нарушение не е обхванат в приложението към чл. 6, ал. 1, за изчисляване размера на финансовата корекция се приема процентният показател, предвиден за най-близкото по категория нарушение. В случая най-близкото по категория нарушение не е това на т. 8, а това на т. 13. Както се посочи по-горе, нарушението по т. 8 се изразява в "Липса на определяне в обществената поръчка на критериите за подбор и/или показателите за комплексна оценка, както и тяхната относителна тежест". Следователно доколкото съдържанието на посочената норма не може да се тълкува разширително, описаното в акта нарушение не представлява липса на критерии за подбор или показател за оценка, а изменение на документацията за участие чрез разясненията по нея, то най-близкото по категория нарушение е това на т. 13 "Изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите, което води до незаконосъобразно допускане на участници/кандидати в процедурата". По изложените съображения е налице неправилна квалификация на посоченото нарушение, поради което и определената от УО финансова корекция в размер на 5 % от разходите по засегнатия договор за твърдените нарушения е незаконосъобразна. Следващото констатирано от УО нарушение е това на чл. 25, ал. 5 от ЗОП , изразяващо се в наличието на ограничителни изисквания и квалифицирано като нередност по т. 9 от Приложението към чл. 6 от Методологията. В одитния доклад е прието, че поставеното изискване участникът да представя копие на разрешение на РЗИ за извършване на дейности, свързани с разрушаване на азбестосъдържащи материали на етап подаване на оферта представлява необоснована административна тежест, която има разубеждаващ ефект по отношение на потенциалните участници. Посочено е, че документът следва да бъде изискан едва от избрания за изпълнител участник преди сключване на договора, доколкото чл. 73 и чл. 74 от Закона за здравето предвижда специален ред за издаване на такова разрешение, което е за конкретен повод и работа, а не за принципното извършване на такава дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Закона за здравето дейностите по разрушаване или отстраняване на азбест и/или азбестосъдържащи материали от сгради, конструкции, предприятия, инсталации или кораби се извършват след получаване на разрешение от директора на регионалната здравна инспекция, на чиято територия се извършват. Редът за получаването на такова разрешение е подробно регламентиран в цитираната разпоредба и в разпоредбата на чл. 74 от Закона за здравето. Получаването на такова разрешение е административна процедура, която изисква определен период от технологично време както за подготовка на всички необходими за представяне документи от страна на заявителя, така и за произнасянето от страна на административния орган предвид нормативно определените срокове и получаването на становище от страна на регионалната инспекция по околната среда и водите. Видно е от разпоредбата на чл. 73, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 3 от Закона за здравето, че заявителят следва да представи подробен план за работа, който да съдържа цялата посочена в т. 1 до т. 7 от ал. 3 на разпоредбата информация. Това означава, че подготовката на заявителните документи и провеждането на самата процедура представляват административна тежест за потенциалните участници, за които не съществува никаква сигурност, че ще бъдат избрани за изпълнители в конкретната процедура за обществена поръчка. В тази връзка въведеното от възложителя община В. П. изискване за представяне на разрешение от РЗИ за извършване на дейност, свързана с разрушаване на азбестосъдържащи материали, като условие за допустимост до участие в обществената поръчка, се явява предварително условие, което с оглед на административната и финансова тежест, е ограничително. Както се посочи по-горе, при липса на гаранция, че ще бъде избран за изпълнител на обществената поръчка потенциалният кандидат следва да направи административни и финансови разходи, които по своята същност се явяват бариера за участие в процедурата, т. е. ограничават потенциалния кръг от участници. Безспорно е, че за спечелилия обществената поръчка кандидат изискването за наличие на разрешение за извършване на търговия от РЗИ е задължително условие за сключване на договора, но изискването за представянето му към момента на подаване на офертата и третирането му като условие за допустимост, е необосновано. Нормативното изискване за разрешително за извършване на дейността не може да обоснове необходимост от изискването на това разрешително към момента на подаване на документите. То е необходимо към момента на сключване на договора предвид обстоятелството, че се издава за и има валидност само за вида и очакваната продължителност на дейностите, посочени от заявителя в административната процедура по издаването му. Видно от изложеното, мотивът на органа за ограничителния характер на изискването за представяне на разрешение от РЗИ за извършване на дейности, свързани с азбестосъдържащи материали към датата на подаване на офертите, а не към датата на сключване на договора за възлагане на обществената поръчка, е правилен. Това изискване, както правилно е прието от УО, съставлява нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП . Същото правилно е квалифицирано като нередност по т. 9 от Приложението към чл. 6 от Методологията. В рамките на нормативно предвидените граници правилно за това нарушение е определена финансова корекция като е приложен минималния процентен показател от 5 % предвид обстоятелството, че оферта за участие по двете обособени позиции са подали общо 11 участници и прогнозната стойност на поръчката е под праговете на Директива 2004/18/EO. По отношение на нарушението, изразяващо се в незаконосъобразна методика за оценка на офертите, квалифицирано като нередност по т. 9 от Приложението към чл. 6 от Методологията, УО е приел, че възложителят община В. П. е нарушил чл. 28. ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП . Посочено е, методиката за оценка предвижда възможността при Технически показател П1, подпоказател А2, подпоказател В2 и подпоказател В3 да бъдат присъждани точки при непълни предложения, които не отговарят на изискванията на възложителя вместо участниците да бъдат отстранявани. На следващо място е констатирано, че в методиката за оценка са използвани неясни дефиниции на оценъчни понятия. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗОП, изр. първо от ЗОП методиката за определяне на комплексната оценка на офертите съдържа показателите за комплексна оценка, тяхната относителна тежест и точни указания за определяне на оценката по всеки показател. В конкретната процедура, съгласно т. 7.1. от документацията, за оценяване на офертите по обособена позиция № 1 е използван критерият "икономически най-изгодна оферта". Съгласно методиката за определяне на комплексна оценка на офертите за тази позиция техническото предложение се оценява по съответните подпоказатели, като стойността на показателя се формира като сбор от поставените точки по подпоказателите с максимален брой точки 40. Предвидени три подпоказателя: А. Концептуално решение на цялостното изпълнение на дейностите по изпълнение на предмета на обществената поръчка, което да гарантира спазването на крайния срок за изпълнение на проекта - максимален брой от 10 точки, Б. Технико-технологична концепция за поетапно затваряне на кръстовищата в хода на изпълнение на предвидените СМР - максимален брой от 15 точки, и В. Организация на изпълнение на строителството - максимален брой от 15 точки. По всеки подпоказател се поставя фиксиран брой точки съгласно разписани в документацията правила в зависимост от степента на съответствие с изискванията на възложителя, както следва: за подпоказател А - отлична оценка - 10 точки и задоволителна оценка - 3 точки, и за подпоказател Б и В - отлична оценка - 15 точки, добра оценка - 10 точки и задоволителна оценка - 5 точки. В тези правила са описани критериите за оценка по всеки подпоказател, като са използвани изрази като "обстойна стратегия", "конкретна, точна и изчерпателна информация ", "цялостна и ясна концепция", "ясно и подробно описание", "оптимална комбинация", "правилно е разчел", "детайлно предвиждане", "несъществени грешки", "без ясна и разбираема последователност", "описани най-общо" и т. н. Административният орган законосъобразно е приел, че в случая Методиката за оценка на офертите е неясна и неточна. Същата, макар и формално да съдържа указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, по своята същност е предполага субективизъм при присъждането на съответния брой точки по Показател П1 "Техническо предложение". Това е така, защото никъде в документацията не е посочена дефиниция за това, например: кога разписаната от участника стратегия е обстойна и съдържа конкретна, точна и изчерпателна информация, коя комбинация от използване на технически и човешки ресурси възложителят би приел за оптимална, кога според възложителя участникът е рачел времето за изпълнение съобразно техническите норми и предвидените човешки и технически ресурси правилно, кое предвиждане на критични точни възложителят би счел за детайлно и кое - за описано най-общо, и т. н., за да може да се направи обективна съпоставка между оценяваните предложения. Никъде в документацията за участие възложителят не е въвел дефиниции за използваните от него понятия или фрази и не е предоставил указания как следва да бъдат тълкувани тези понятия от страна на оценителната комисия. Това налага извода, че описаните критерии за оценяване не съдържат обективни критерии за сравнение и съпоставяне, каквито биха били налице ако възложителят беше конкретизирал използваните от него понятия чрез посочване на конкретни параметри, числово изражение на определени величини или дори примерно изброяване на случаите, при които би приел че предложението на участника отговаря на дадения критерий. Действително ЗОП не забранява дефинирането на показатели за оценка, които нямат точен математически или друг стойностен израз, но в този случай за получаването на максимален брой точки следва да са изброени изчерпателно критериите, като да става ясно, че дори и липсата на един от тях би довела до присъждане на по-малък брой точки. Установеното по-горе противоречи на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗОП , която въвежда императивно изискване методиката за оценка на предложенията да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертите, включително и относителната тежест, която възложителя дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта, така, че да се избегне възможността за субективно оценяване, като същевременно участниците да могат да се запознаят с параметрите, в рамките на които да предложат офертата си, за да постигнат най- добро класиране. Предварително обявените от възложителя показатели следва да са точно определени по съдържание и с оглед степента на съответствие да са определени точни указания за тяхното оценяване. В конкретния случай използваните в методиката изрази, които обуславят поставянето на съответните точки по подпоказателите от техническото предложение, действително позволяват субективно оценяване. Допуснатото нарушение би могло да има разубеждаващ ефект у потенциални участници по процедурата, доколкото същите не могат да направят преценка как да изготвят офертата си така, че да отговаря на изискванията на възложителя и съответно да имат разумно очакване, че при така изготвената от тях оферта ще постигнат добър резултат. В методиката за оценка възложителят не е посочил ясни определения на използваните от него критерии за оценка, не е дал насоки за тълкуване на понятията и за тяхното разграничаване, не е използвал абсолютни величини или конкретни параметри, които да позволят при следващият етап на процедурата - оценката и класирането на офертите, назначената комисия да може да извърши обективна оценка. Напротив. В методиката са използвани преимуществено абстрактни и неопределени понятия, които дават възможност за субективизъм при оценяването на офертите, тъй като позволяват свобода в интерпретацията от страна на членовете на комисията при присъждането на точки по всеки подпоказател. Предвид изложеното изводът на УО за допуснато от страна на община В. П. нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП е правилен. Констатираното нарушение правилно е квалифицирано като такова по т. 9 от Приложението към чл. 6 от Методологията. В рамките на нормативно предвидените граници правилно за това нарушение е определена финансова корекция като е приложен минималния процентен показател от 5 % предвид обстоятелството, че оферта за участие по двете обособени позиции са подали общо 11 участници и прогнозната стойност на поръчката е под праговете на Директива 2004/18/EO. По отношение на нарушението, изразяващо се в незаконосъобразни технически спецификации, квалифицирано като нередност по т. 11 от Приложението към чл. 6 от Методологията, УО е приел, че община В. П. е допуснала нарушение на чл. 30, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗОП . Изводът е обоснован с констатацията, че в т. IV "Технически спецификации" от документацията за участие възложителят е посочил конкретни стандарти по БДС и конкретни марки без да употреби думите "или еквивалент" след посочването им. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗОП предвижда, че в документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка възложителят определя техническите спецификации чрез посочване български стандарти, които въвеждат европейски стандарти, европейски технически одобрения, общоприети технически спецификации, български стандарти, които въвеждат международни стандарти, други международни стандарти, други технически референции, създадени от европейски органи по стандартизация, или в случай на липса на такива - други национални стандарти, национални технически одобрения или национални технически спецификации, отнасящи се до проектирането, метода на изчисление и изпълнение на строителството, както и до използването на стоките, технически спецификации, създадени и широко възприети от индустрията, национални стандарти в областта на отбраната и подобни на тях спецификации за оборудване и доставки в областта на отбраната. Във втората алинея на разпоредбата изрично е регламентирано, че всяко посочване на конкретен стандарт, спецификация, техническо одобрение или друга техническа референция следва да е допълнено чрез добавяне на думите "или еквивалент". Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗОП техническите спецификации трябва да дават възможност за равен достъп на кандидатите или участниците за участие в процедурата и да не създават необосновани пречки пред конкуренцията. Алинея втора на същата разпоредба предвижда, че техническите спецификации не трябва да се определят чрез посочване на конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент, тип, произход или производство, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или продукти. Нормата предвижда, че в изключителни случаи, когато е невъзможно предметът на поръчката да се опише точно и разбираемо по реда на чл. 30, ал. 1 и чл. 33 от закона, се допуска подобно посочване, като задължително се добавят думите "или еквивалент". В случая на стр. 24 от документацията, в раздел IV "Технически спецификации" възложителят е посочил изискване стените от външната страна на подлежащата на монтаж водомерна шахта да се измазват с изолационна паста "Изомакс-а". На страница 27 от документацията е предвидено чугунените капаци на ревизионните шахти да отговарят на БДС - 1660/70 г., уличната канализация да се изпълни от полипропиленови тръби по БДС EN 13476-1: 2008, сградните канални отклонения да се изпълнят от дебелостенни РVС по БДС 12996/86 г. (БДС EN 1452-2:2004). На следващата страница е предвидено отвеждането на дъждовните отпадни води от уличните отоци към каналната мрежа да се осъществи чрез съединителни връзки, изпълнени от дебелостенни РVС по БДС 12996/86 г., както и тръбите за уличните водопроводи и сградните отклонения да са по БДС ISO 4427: 2002. По същия начин, посочване на конкретни стандарти, на които следва да отговарят материалите, които ще бъдат използвани от участниците, може да бъде открито на стр. 19, 20, 21, 33, 34, 35, 40, 41, 42, 43, като никъде възложителят не е използвал израза "или еквивалент". Не може да се сподели изложеното от община В. П., че изразът "или еквивалент" е използван на правилното систематично място т. 5.4. от документацията, като еднократното му посочване е напълно достатъчно, за да удовлетвори изискването на чл. 30, ал. 2 от ЗОП . В т. 5.4. от документацията, озаглавена "Минимални изисквания за технически възможности и квалификация" възложителят е поставил изисквания към на участниците като осигуреност с определени категории квалифициран персонал, оборудване, брой изпълнени договори, сходни с предмета на поръчката, внедрени системи за управление на качеството и околната среда и др. Техническата спецификация на поръчката е нейна отделна систематично и логически обособена самостоятелна част, в конкретния случай поместена в раздел IV от документацията за обществената поръчка. Това означава, че използването на израза "или еквивалент" в т. 5.4. от документацията в частта, уреждаща минимални изисквания към участниците в обществената поръчка, не удовлетворява изискването на чл. 30, ал. 2 от ЗОП , което се отнася конкретно до техническата спецификация на поръчката. Не може да бъде споделено и твърдението, че необходимостта от посочване в документацията на конкретни стандарти следва от разпоредбата на § 3, т. 5 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, като е заложено и в самите инвестиционни/работни проекти и обяснителните записки към тях. Съгласно цитираната разпоредба "Спецификация на предвидените за влагане строителни продукти" - материали, изделия, комплекти и системи с технически изисквания към тях в съответствие с действащи норми и стандарти, е списък на продуктите с качествените им характеристики по отношение на безопасност, здраве, изискванията на строителната физика, на енергийна ефективност и на комфорта. Определянето на качествените характеристики може да се извършва и чрез директно посочване на действащи норми и стандарти, на които продуктите следва да отговарят. Спецификацията може да съдържа и технологията и условията на изпълнение, както и критериите за качество на полагане и приемане. Съгласно § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗОП "Техническа спецификация за строителство" е съвкупността от технически предписания, посочени в документацията за участие, които определят изискванията към характеристики на материалите и стоките по такъв начин, че да отговарят на предвидената от възложителя употреба. Тези характеристики трябва да включват ниво на изпълнение съгласно изискванията за опазване на околната среда, проектиране, което да отговаря на всички изисквания, включително достъп за лица с увреждания, и оценка на съответствието, работни характеристики, безопасност или размери, включително процедурите относно осигуряването на качеството, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране. Те трябва да включват и правила за проектиране, изпитване, строителен надзор и условия за приемане на строителни работи и методи или технологии на строителство, и всички други технически условия, които възложителят е в състояние да предпише по силата на закон или на подзаконови нормативни актове по отношение на завършен строеж и материалите или частите, включени в него. При проектиране и изпълнение на строеж техническите спецификации включват и задание за проектиране, а в останалите случаи на строителство - техническата документация за изпълнение на строителството, включително одобрен инвестиционен проект, когато има такъв. Действително § 3, т. 5 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти предвижда възможността определянето на качествените характеристики на материалите може да се извършва и чрез директно посочване на действащи норми и стандарти, на които продуктите следва да отговарят, което в случая е сторено, видно от представените по делото работни проекти. Доколкото обаче община В. П. има качеството на възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 7 от ЗОП , при изготвяне на техническата спецификация като част от документацията за възлагане на обществена поръчка за строителство, същата е длъжна да спазва разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗОП . Макар и спецификацията да се изготвя въз основа на инвестиционен проект, в който в съответствие с Наредба № 4 от 21.05.2001 г. да са посочени конкретни стандарти, на които влаганите в строителството материали да отговарят, при изготвяне на спецификацията община В. П. е била длъжна да добави израза "или еквивалент" при всяко посочване на стандарт, марка или друга конкретна референция. С това свое действие възложителят не се отклонява от предписаното в инвестиционния проект качество на материалите, доколкото предложеното от потенциалните участници следва да бъде еквивалентно, като преценката за еквивалентност и удовлетворяване на изискванията се извършва именно от възложителя посредством назначената от него комисия. Вярно е, че възложителят следва да си осигури, чрез поставените от него условия, икономически най-изгодни предложения, чрез които най-целесъобразно да изразходи предвидените бюджетни средства, но това не бива да става с цената на нарушаване на принципите на конкуренция и чрез въвеждане на дискриминационни условия. Възложителят е свободен да определи условия и критерии, както и показатели, които счита, че ще му гарантират предоставянето на качествено строителство при най-изгодни условия, с оглед своите потребности. Същите обаче следва да отговарят на основните принципи на Закона за обществените поръчки и да осигуряват провеждането на процедурата за възлагане на обществена поръчка, при свободна и честна конкуренция и равнопоставеност между всички кандидати. Нарушението на чл. 30, ал. 2 и чл. 32 от ЗОП административният орган правилно е приел, че следва да се квалифицира по т. 11 "Дискриминационни технически спецификации" от приложението към чл. 6, ал. 1 на Методологията, представляващи технически стандарти, които са прекалено специфични и по този начин не предоставят равен достъп на участниците/кандидатите за участие, или това води до необосновано ограничаване на конкуренцията за участие в обществената поръчка. За това нарушение е предвиден размер на финансова корекция - 25 % който може да бъде намален до 10 % или 5 % в зависимост от тежестта на нарушението. Административният орган, като е взел предвид характера и тежестта на установено нарушение, както и броя на подадените оферти и обстоятелството, че прогнозната стойност на поръчката попада под праговете на Директива 2004/18/EO, е направил извод, че така описаното нарушение не засяга общественият интерес в степен оправдаваща налагането на финансова корекция в средния за нарушението размер и е определил в размер на 5 %. Налице е и третият елемент от фактическия състав на нередността, изискващ тя да има или да би имала като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Видно от по-горе посочената дефиниция за нередност, такава може да съществува и когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. С оглед на характера на нарушението е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. Обективно не би могло да се установи, в резултат на неясната методика колко други лица биха участвали в обществената поръчка и биха предложили оферти, както и дали тези оферти биха били по-конкурентни от офертата на спечелилия конкурса. За случаи като настоящия, когато финансовото изражение на нередността (нарушението) не може да бъде точно определено законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата - чл. 9, ал. 2 от Методологията. При така направеният извод за липса на извършено нарушение, представляващо нередност по т. 4 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията и незаконосъобразност на определената финансова корекция в размер на 10 %, определена за това нарушение в качеството му на най-тежко по смисъла на чл. 10, ал. 3 от Методологията, административният акт се явява незаконосъобразен в частта, с която е определена финансова корекция в този размер. Определянето на крайния размер на финансовата корекция в диспозитива на акта на органа по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ може и да не съдържа отделните, определени за всяко от установените нарушения финансови корекции, защото не те, а финансовата корекция за най-тежкото нарушение става ликвидно и изискуемо задължение, ако актът влезе в сила. От мотивите на оспореното писмо, съдържащи се в окончателен одитен доклад на ИА "ОСЕС" се установява, че преди да приложи правилото на чл. 10, ал. 3 от Методологията УО на ОПОС е определил размер на финансова корекция за всяко нарушение по т. 3, т. 4, т. 8, т. 9 и т. 11 от Методологията поотделно. Доколкото съобразно гореизложените мотиви е обоснован извод за допуснато от страна на община В. П. нарушение на чл. 27а, ал. 5 от ЗОП , представляващо нередност по т. 3 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, на чл. 25, ал. 5 от ЗОП и чл. 28, ал. 3 от ЗОП , представляващо нередност по т. 9 от Приложението към чл. 6 от Методологията, и на чл. 30, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗОП , представляващо нередност по т. 11 от Приложението към чл. 6, ал. 1 на Методологията, административният акт се явява правилен в частта, с която за изброените нарушения е определен процентен показател от 5 %. Независимо от това от страна на органа неправилно е определена основата върху която следва да се изчислява финансовата корекция. Видно от оспореното писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г., финансовата корекция е определена в размер на 746 917, 98 лв., представляваща 10 % от стойността на договор № 181 от 13.09.2013 г. с изпълнител "К. В. В. Преслав" ООД. Видно от чл. 4, ал. 1 от ДПБФП № DIR-5101116-C023 от 12.07.2012 г., проектът не е финансиран 100 % от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове. Финансирането е в размер на 93,43 % от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, като останалата част е собствен принос на бенефициента. В акта на УО финансовата корекция е определена в размер на 746 917, 98 лв., представляваща 10 % от стойността на договор № 181 от 13.09.2013 г. с изпълнител "К. В. В. Преслав" ООД.. Това значи, че финансова корекция е определена не само върху допустимите разходи, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, но и върху допустимите разходи, представляващи собствен принос на община В. П.. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗУСЕСИФ в приложимата редакция той има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т. ч. определянето на финансови корекции. Фактът, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове се установява и от разпоредите на чл. 2, 3 и 6 от ЗУСЕСИФ, в релевантната към датата на издаването на акта редакция. Законът няма за предмет регламентирането на правоотношенията възникващи по повод на националното съфинансиране на проектите, които получават безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Наред с това дефиницията на "нередност" - чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, съответно чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006, визира единствено нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на правото на Съюза, което има или би имало за последица нанасянето на вреда бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза, т. е. нередността по смисъла на тези разпоредби не визира нарушение, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на националното съфинансиране. В съответствие с тази дефиниция и с предмета на закона, чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ изрично сочи, че може да бъде отменена финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Член 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ също изрично сочи, че чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размера на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Ето защо в производството по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ ръководителят на Управляващия орган няма правомощие да определя финансова корекция по отношение на разходите по проект, които представляват национално съфинансиране, което на практика е сторил. Предвид това законосъобразният размер на финансовата корекция е процент не от стойността на всички сертифицирани разходи по сключения договор, а на 93, 43 % от тях. Финансовата корекция е административна мярка по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95), а не административна санкция по смисъла на чл. 5 от същия регламент. Общото правило е, че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага като мерките, предвидени за осъществяване на това отнемане, не се разглеждат като санкция. Финансовата корекция се изразява в отмяна на целия или на част от публичния принос за дадена операция. С оглед на това финансовата корекция се определя върху размера на предоставената от средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове финансова подкрепа, като в съответствие с етапа, на който нередността е открита, или се постановява връщане на предоставените средства в размера на наложената финансова корекция, или се намалява размера на допустимите (верифицирани) разходи по проекта. Ето защо основата, върху която следва да бъде наложена финансовата корекция по отношение на договора, не е нито неговата стойност, нито стойността на верифицираните разходи, а единствено онази част от последните, които са финансирани от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове. Това е така, тъй като на верификация подлежат всички разходи, независимо от източника на финансиране, съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Финансовата корекция обаче може да се наложи само върху тази част от тях, която е финансирана от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове. В ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г. са обнародвани изменения на ЗУСЕСИФ. В частност, изменен е чл. 1, ал. 2 от същия закон, като е посочено, че за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. В § 1, т. 8 от ДР на ЗУСЕСИФ е добавена и дефиниция на "национално съфинансиране". Нормата е материалноправна, не е предвидено нейното обратно действие, което означава, че същата се прилага занапред, по арг. от чл. 14 от Закона за нормативните актове. С оглед горното и съобразно чл. 142, ал. 1 от АПК, следва, че към датата на издаване на оспорения административен акт финансова корекция не е можела да бъде определена върху средствата представляващи национално съфинансиране. Изложеното по-горе води до извод, че писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. е издадено при спазване на материалноправните разпоредби досежно определената финансова корекция в размер на 5 % за допуснати от община В. П. нарушения на чл. 27а, ал. 5, чл. 25, ал. 5, чл. 28, ал. 2, чл. 30, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗОП , представляващи нередности съответно по т. 3, т. 8, т. 9 и т. 11 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията. Същевременно административният акт противоречи на материалния закон в частта, с която на община В. П. е определена финансова корекция за нередност по т. 4 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията в размер на 10 % от разходите по договор № 181 от 13.09.2013 г. с "К. В. В. Преслав" ООД. Липсата на изричен диспозитив по всяка от констатираните от органа нередности, за което е определена финансова корекция, налага съдебното решение, в частта, с която е отменено писмо № 08-00-204 от 21.01.2016 г., да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго решение, по съществото на спора, с което да отмени писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. в частта, с която е прието, че от община В. П., че при провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка се констатират нередности по т. 4 и по т. 8 от Приложението към чл. 6 от Методологията и в частта с която на община В. П. е определена финансова корекция в размер над 5 %, както и да измени акта в частта, с която като основа на финансовата корекция са определени допустимите разходи по засегнатия договор от 13.09.2013 г. с "К. В. В. Преслав" ООД, като определи за основа на финансовата корекция допустимите разходи по договор от 13.09.2013 г. с "К. В. В. Преслав" ООД, финансирани от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове и да отхвърли жалбата на община В. П. в останалата част. Касационната жалба на община В. П. срещу решение № 447 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 482 от 2017 г. по описа на АС - В. Т. е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не се констатира непроизнасяне от страна на съда по предмета на спора. По смисъла на чл. 176 от АПК решението е непълно, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, в резултат на което част от предмета на спора е останал висящ. Непълнотата на мотивите не е предмет на допълнителното решение по чл. 176 от АПК. На допълване подлежи диспозитивът на решението, който именно е източник на сила на присъдено нещо и в който се съдържа разрешението на спорното право. В производството по чл. 176 АПК е недопустимо излагането на нови мотиви по същество на спора, както и да се допълват мотивите, съдържащи се в решението. В конкретния случай съставът на АС - В. Т. се е произнесъл по спора изцяло като е отменил процесния административен акт. Молбата на община В. П. за допълване на решението е основана на липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по доводите му за материална незаконосъобразност на административния акт и по същество представлява искане за допълване на мотивите на съдебното решение. Както се посочи по - горе на допълване подлежи единствено диспозитивът на решението, но не и мотивите му. В случая не се установява, че част от спора е останал висящ и диспозитивът на решението се нуждае от допълване на основание чл. 176 от АПК, тъй като с отмяната на процесния акт, предметът на първоинстанционното производство е изчерпан. Искането на община В. П. за допълване на решението по-скоро представлява несъгласие с правните изводи до които е достигнал съдът в решението си, което не може да бъде преодоляно в производство по чл. 176 от АПК. С искането се цели преразглеждане и пререшаване на спора, в смисъла посочен от жалбоподателя, което е недопустимо, тъй спорът може да бъде пререшаван единствено по пътя на инстанционния контрол. По частните жалби:
Частните жалби на община В. П. и на ръководителя на УО на ОПОС против определение № 448 от 30.11.2017 г. по адм. № 482 от 2017 г., в частта, с която са оставени без уважение исканията им по чл. 248 от ГПК са допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба на ръководителя на УО на ОПОС се явява частично основателна, а на община В. П. - неоснователна, като краен резултат.
Както посочва ръководителят на УО в частната си жалба, действително по делото не е представен отделен документ, наречен "договор" за предоставяне на правна защита и съдействие, но уговорката за предоставяне на защитата по делото може да бъде обективирана и в други документи. Нещо повече, съгласно чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА), както и т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС достатъчно е да е налице упълномощаване на адвоката и извършване от негова страна на действия по предоставяне на защита, за да се приеме, че е възникнало възмездно мандатно правоотношение между адвоката и клиента като писмената форма на договора за правна защита и съдействие е за доказване, а не за валидност. В случая по делото е представено надлежно писмено пълномощно, с което кметът на община В. П. е упълномощил Адвокатско дружество "Кинкин и партньори" да защитава и представлява интересите на общината във връзка с оспорване на писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. на ръководителя на УО на ОПОС като изрично е предоставено право за преупълномощаване на други адвокати. От своя страна и в изпълнение на предоставената от упълномощителя възможност управителят на Адвокатско дружество "Кинкин и партньори" е преупълномощил адвокат С. С. с горепосочените права, като отново е предоставено право за преупълномощаване на други адвокати. Въз основа на горното АС - В. Т. е приел адвоката за редовно упълномощен от страната и го е допуснал до участие в делото в качеството му на процесуален представител. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗА предоставяната от адвоката защита е по правило възмездна.
За отговорността на страната за разноски, както правилно е отбелязал и АС - В. Т., от значение е не уговореното, а реално заплатеното възнаграждение. По делото процесуалният представител на жалбоподателя е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който е претендирал заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 36 000, 00 лв., от които 12 000, 00 лв. за представителство пред първа инстанция по адм. дело № 470 от 2016 г. по описа на АС - В. Т., 12 000, 00 лв. представителство пред ВАС по адм. дело № 1688 от 2017 г. по описа на ВАС и 12 000, 00 лв. представителство при повторното разглеждане на делото от АС - В. Т.. Като доказателство за размера на платения от община В. П. адвокатски хонорар са представени: - фактура № 0000000412 от 16.02.2016 г. на стойност 6 000, 00 лв. с вкл. ДДС, с предмет частично плащане на адвокатски хонорар за процесуално представителство във връзка с обжалване на писмо изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. на Главна дирекция ОПОС към МОСВ по договор за правна помощ № 74/2016 г.; - фактура № 0000000493 от 7.06.2016 г. на стойност стойност 6 000, 00 лв. с вкл. ДДС, с предмет втора част от адвокатски хонорар за обжалване на изх. № 08-00-204 от 21.01.2016 г. на Главна дирекция ОПОС към МОСВ; - фактура № 0000000560 от 29.09.2016 г. на стойност стойност 132, 00 лв. с вкл. ДДС, с предмет пътни разходи и командировъчни за участие в открито съдебно заседание на 13.10 2016 г. по адм. дело № 470/2016 г. по описа на АС - В. Т.; - фактура № 0000000614 от 11.01.2017 г. на стойност 6 000, 00 лв. с вкл. ДДС, в която е посочено, че има за предмет частично плащане на адвокатски хонорар за обжалване на решение № 386 от 6.12.2016 г. по дело № 470/2016 г.; - фактура № 0000000661 от 10.03.2017 г. на стойност 6 000, 00 лв. с вкл. ДДС, в която е посочено, че има за предмет окончателно плащане на адвокатски хонорар за обжалване на решение № 386 от 6.12.2016 г. по дело № 470/2016 г.; - фактура № 0000000784 от 19.09.2017 г. на стойност 12 000, 00 лв. с вкл. ДДС, в която е посочено, че има за предмет адвокатски хонорар за процесуално представителство по адм. дело № 482 от 2017 г. по описа на Административен съд - В. Т., За удостоверяване заплащането на сумите по фактурите са представени банкови извлечения от електронно банкиране, от които се установява извършено плащане от страна на община Преслав по банковата сметка на "Адвокатско дружество "Кинкин и партньори" в размер на отбелязаната във фактурите сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат - пълномощник, а когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с включен ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с включеното ДДС. П. услуги, предоставени по реда на Закона за адвокатурата съставляват облагаема възмездна доставка. Съгласно § 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за регистрираните по ДДС адвокати дължимият данък се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Дали страната - ползвател на облагаема по ЗДДС услуга, има право на възстановяване на данъчен кредит не е от значение при преценката за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна. Отношенията на страната с трети страни, включително с държавния бюджет, са ирелевантни за отговорността за разноските. Предвид изложеното следва да бъдат споделени доводите, изложени в частната жалба на община В. П., че в определения от съда размер на разноските за адвокатско възнаграждение по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. следва да бъде включен и дължимият ДДС, като страната, в чиято тежест разноските се възлагат, следва да бъде осъдена да заплати общата сума на адвокатското възнаграждение с включен ДДС. В. от представените фактури, те са на обща стойност 36 000, 00 лв., като в същите на отделен ред издателят е включил дължимия ДДС, като цялата сума фактурите заплатена от община В. П. съгласно представените банкови извлечения от сметката на адвокатското дружество. Поради това, при основателност на жалбата на общината срещу административния акт, искането за присъждането им би се явило изцяло основателно, противно на приетото от първоинстанционния съд. Правилно АС - В. Т. е приел, че претенцията на община В. П. за присъждане пътни разходи е неоснователна. Пътните разходи в размер на 134, 35 лв. не представляват съдебни разноски, поради което не се дължи и присъждането им.
Независимо от изложеното, предвид установената частична неправилност на обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт, определение № 448 от 30.11.2017 г., в частта, с която е оставено без уважение искането на ръководителя на УО на ОПОК за изменение на решение № 338 от 18.10.2017 г., в частта за разноските следва да бъде отменено, а решението да бъде изменено, като бъдат намалени присъдените на община В. П. разноски от 29 997, 54 лв. на 18 000, 00 лв. Определението, в частта, с която е оставено без уважение искането на община В. П. за изменение на решението в частта за разноските се явява правилно, като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора съдът следва да се произнесе по заявените от страните искания за присъждане на разноски. Тъй като касационната жалба на община В. П. срещу решение № 338 от 18.10.2017 г., е недопустима, а срещу решение № 447 от 30.11.2017 г. - неоснователна, разноски за касационното производство на общината, в частта по обжалване на посочените решения, не и се дължат. Независимо от това община В. П. следва да се присъдят разноски, предвид успешно осъществената частична защита срещу касационната жалба на ръководителя на УО на ОПОС. О. В. П. е направила искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 12 000 лв. От страна на ръководителя на УО на ОПОС е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски. Както бе посочено и по-горе, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в настоящия случай се изчислява на 9 999, 18 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като върху тази сума следва да бъде начислен ДДС. Т. изчисленият размер на възнаграждението възлиза на 11 999, 02 лв., т. е. само с 0, 98 лв. по-нисък от претендирания от община В. П. размер, поради което и възражението на ръководителя на УО на ОПОС за прекомерност на разноските е неоснователно. Въз основа на горното Министерство на околната среда и водите - юридическото лице, в чиято структура е ответника по тази касационна жалба, следва да бъде осъдено да заплати на община В. П. сумата от 6 000, 00 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от касационната жалба на ръководителя на УО на ОПРР.
Предвид частичната основателност на касационната жалба на ръководителя на УО на ОПОС, претенцията му за разноски в касационното производство също е частично основателна. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 от АПК вр. с чл. 24 и 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, община В. П. следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на околната среда и водите - юридическото лице, в чиято структура е касационният жалбоподател, сумата от 150, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от касационната жалба. О. В. П. следва да бъде осъдена да заплати на МРРБ и сумата от 450, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на органа по адм. дело № 470 от 2016 г. по описа на АС - В. Т., по адм. дело № 1688 от 2017 г. по описа на ВАС и по адм. дело № 482 от 2017 г. по описа на АС - В. Т., съответна на отхвърлената част на жалбата на община В. П. срещу оспорения административен акт.
Цитирани разпоредби
2- чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ
- чл. 3