Решение № 8596 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2021 г.

Решение № 8596 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Директорът на Териториална дирекция Митница Варна, чрез главен юрисконсулт Тодорова, обжалва решение № 428/27.07.2021 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело № 1084/2020 г., с което по жалбата на "Евротекс" ЕООД, гр. Димитровград е отменено Решение рег. № 32-319847/2.11.2020 г. към MRN 20BG002002031999R1/1.07.2020 г., издадено от директора на ТД "Северна морска", сега ТД Митница Варна към Агенция Митници, с което са установени за довнасяне държавни вземания – мито /А00 в размер на 776, 59 лв. и ДДС в размер на 3 085, 86 лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Касаторът твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Намира, че е приложим способът за увеличаване на митническата стойност по чл. 74, § 3 от МКС след извършване на предвидения в чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 анализ. Сочи, че прилагането на т. "а", "б", "в" и "г" от чл. 74, § 2 от МКС е било невъзможно поради непредставяне на достатъчно данни в подкрепа на процесната декларирана митническа стойност. Счита, че заключението на ССчЕ е неотносимо към предмета на спора. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на осъществените разноски. Релевира и възражение за прекомерност на заплатеното от дружеството възнаграждение за адвокат. Ответникът по касационната жалба - "Eвротекс" ЕООД, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково е законосъобразността на Решение рег. № 32-319847/02.11.2020 г. към MRN 20BG002002031999R1/1.07.2020 г., издадено от Директора на ТД "Северна морска", сега ТД Митница Варна, с което за "Евротекс" ЕООД са установени за довнасяне държавни вземания – мито /А00 в размер на 776, 59 лв. и ДДС в размер на 3 085, 86 лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 114, пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. От фактическа страна първоинстанционния съд е констатирал, че с горепосочената митническа декларация "Евротекс" ЕООД, чрез представителя си "Ес-Пи Консулт" ООД, е декларирало пред митническите власти за допускане за свободно обращение с крайно потребление "употребявани дрехи" - 395 пакета, с брутно тегло 9875 кг. и нетно тегло 9760 кг., с тарифен код - код по КН - 63090000, държава на износ – Пакистан и държава на получаване - България, условие на доставката CIF Варна. Общата фактурна стойност в митническата декларация за режим допускане за свободно обращение е 12 660 USD, при валутен курс за митнически цели - 1.7.4130 лева за 1 USD. Декларираният метод на определяне на стойността е "договорна стойност на внасяните стоки, като към декларацията са представени търговска фактура JK-EXP-4264-2020, опаковъчен списък, морска товарителница, търговска товарителница MEDUPK674661, търговска фактура 7100030213.214.3197/2020 и др. След анализ на представените документи за стоките "дрехи втора употреба" по митническата декларация митническите органи са установили, че няма представена застрахователна полица към придружаващите я документи, както и към допълнително представените с писмо № 32-192880 от 6.07.2020 г. Няма представен външнотърговски договор, сключен между пакистанското дружество "J and К intemational Pvt" Ltd. и вносителя "Евротекс" ЕООД, от който да са видни условията по сделката, договорени поръчки, начини и срокове на разплащане и др. В търговската фактура № JK-EXP-4264/2020 от 30.01.2020 г. липсва информация относно срока и начина на разплащане по сделката. Представено е копие за валутен превод от "Райфайзенбанк" за сумата от 20 000 USD към "Flow Int" l LLD, но не е посочена фактура или друг документ като основание за преведената сума. Валутният превод от 3.01.2020 г. предхожда датата на доставката, а справедливата цена на ЕС за този вид внесени стоки е в размер на 7. 39 лв. /кг. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внесените стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са съобразили оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години - т. нар. "справедливи цени", съгласно нормата на § 1, т. 40 от допълнителните разпоредби от Закона за митниците. Приели са, че основателни съмнения могат да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност. Отчели са, че за целите на управление на риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на тези справедливи цени. Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата "ТЕЗЕЙ" (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Поради това, че декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС, съобразно разпоредбите на т. 40, § 1 от ДР на ЗМ и на база извършен сравнителен анализ чрез Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИСЗА за сходни стоки, митническите органи са обосновали възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност. След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система е установено, че за периода юни 2019 г. до февруари 2020 г. "Евротекс" ЕООД регулярно внася употребявани дрехи от Пакистан, в приблизително същото количество, като са декларирани по-високи стойности за внасяната стока. Извършена е съпоставка на митническата стойност на стоки с код по КН 63090000 с произход Пакистан във всички държави-членки за 2019 г., 2018 г. и 2017 г., въз основа на която е прието, че средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички държави членки е 8. 68 лв. /кг. за 2017 г., 8. 90 лв. /кг. за 2018 г. и 8, 61 лв. /кг. за 2019 г. Данните са от сайта на Европейската комисия - https: //trade. ec. europa. eultradehelp/statistics, като посочените в колона "EUR/kg" стойности представляват митническата стойност на стоката в EUR, включваща цената на стоката при условие на доставка FOB Пакистан, разходите за транспорт и застраховка, както и всички останали разходи до въвеждането на стоката до митническата територия на ЕС. От изложеното органите са извели заключение, че декларираната договорна стойност на стоката - "употребявани дрехи", е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС. Поради това, че са налице съмнения дали декларираната стойност на внесената стока представлявала цялата платена или платима за нея сума, те са счели, че не е приложим методът на договорната стойност. Тъй като истинността на договорната стойност не може да бъде проверена, то са приложими други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около вноса. Въз основа на разпоредбата на чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията поради неотпаднали съмнения, митническите органи са приели, че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вследствие на което приложими последователно са букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Доколкото за приблизително същия период не се установени декларирани митнически стойности по реда на член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за "идентични стоки", то са приели, че митническата стойност следва да се определи въз основа на договорната стойност на сходни стоки, посочена в чл. 74, параграф 2 буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013. При изследване на метода съгласно чл. 74, параграф 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 те са осъществили проверка в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки "по същото или приблизително същото време". При направения анализ в митническата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки от други вносители, които не били необичайно ниски. Така са преминали към третия вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките – "стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продавало на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите". Този метод също е възприет като неприложим в конкретния случай, тъй като липсва статистическа или друг вид база данни, съдържаща данни за единичната цена, по която се продавало на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. Същият извод е формиран и спрямо метода по чл. 74, параграф 2, буква "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013 поради липса на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока. Така за определяне на митническата стойност по процесната митническа декларация е приложен метода на чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според органа, митническата стойност на внесената стока следва да се определи на 3. 76 лв. /кг., като се вземе предвид декларираната митническа стойност по МД MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019 г., а според диспозитива на обжалваното решение – стойността по МД MRN 20BG002002032415R6/8.07.2020 г. За да достигне до извод за основателност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че изложените в акта мотиви не предоставят възможност за проверка доколко надлежно са обосновани "основателните съмнения" на митническите органи относно декларираната стойност на стоките съобразно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Съдът е съобразил и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което стойността на декларирания внос напълно съответства на издадената за същия фактура JK-EXP-4264-2020/30.01.2020 г., като платената по нея сума съвпада с направените банкови транзакции в полза на съответния контрагент. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице, решаващият състав е приел, че реално платената цена на процесните стоки е установена, поради което съмненията на митническите органи, че декларираната от дружеството стойност съставлява реално платената или подлежаща на плащане стойност за внесените стоки, са опровергани. Според експерта, платената цена от "Евротекс" ЕООД за процесните стоки е в размер на 12 660 USD, а други подлежащи на плащане суми по фактура JК-ЕХР-4264-2020/30.01.2020 г. няма. Налице е съответствие между платената цена за стоките и декларирана стойност по процесния ЕАД, а това определя приложимост на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Първоинстанционният съд е осъществил анализ на артикулите, предмет на фактура JК-ЕХР-4264-2020/30.01.2020 г., доказваща покупката на внасяните от "Евротекс" ЕООД стоки с МД с MRN 20BG002002031999R1/1.07.2020 г. и тези по фактура SHC-360-2018-19/24.05.2019 г., доказваща покупката на стоките по МД 19BG002002011762Rl/16.07.2019 г., използвана от административния орган като база за определяне на митническата стойност на стоките по вноса от 1.07.2020 г., в резултат на което е приел, че липсва както пълна идентичност на артикулите, така и възможност да се определи, че същите са сходни или напълно идентични с внасяните в случая. В тази насока той е посочил, че в двете фактури описанието на стоките е различно структурирано – няма код на стоките във фактурата, ползвана от органа за база при определянето на митническата стойност на внесените на 1.07.2020 г. стоки, като в заключение е формирал извод, че митническият орган немотивирано е пристъпил към определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 220 от Закона митниците (ЗМ) и е приложил правилно материалния закон. Административният съд е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ, въз основа на които е стигнал до обосновани фактически и правни изводи. По делото няма спор от фактическа страна. Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са доказали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, както и спазена ли е процедурата за определяне на митническата стойност по метода, визиран в чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Последният гласи, че когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е извършил задълбочен анализ при характеризирането на внесените стоки и сходството им с посочените от него такива - употребявани дрехи, внос от Пакистан, с продуктов код КН- 63090000. Съобразно процесната декларация митническата стойност е определена по реда на чл. 70, параграф 1 от посочения Регламент, а именно - договорната (фактурна) стойност за стока "употребявани дрехи" - 395 пакета, с брутно тегло 9875 кг. и нетно тегло 9760 кг., 12 660 USD, при валутен курс 1.7.4130 лева за 1 USD, и статистическа и митническа стойност 22 044. 86 лева. Към нея са представени търговска фактура JK-EXP-4264-2020, опаковъчен списък, морска товарителница, търговска товарителница MEDUPK674661, търговска фактура 7100030213.214.3197/2020 и други придружаващи документи. При тези доказателства решаващият състав правилно е приел, че съмненията на митническия орган за митническата стойност не могат да се определят като основателни и необосновано административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да изчерпи този по параграф 2 от същата разпоредба, съобразявайки и предвидените в член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Вярно е заключението, че митническите органи незаконосъобразно са обосновали съмненията си с обстоятелството, че декларираната от дружеството стойност на стоката е по-ниска от предоставената чрез системата ТЕЗЕЙ" цена от 7. 39 лв. /кг. Тази цена обаче, съгласно разпоредбата на § 1, т. 40 от ДР на ЗМ, може да представлява "справедлива цена", като средни цени за групата стоки от продуктов код 6309 00 00, но тя не може да се приеме за рискова прагова стойност, нито за средностатистически размер на покупните цени при вноса на сходни на декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с нея. В конкретния случай, въз основа на събраните доказателства и заключението по ССчЕ се формира еднозначен извод, че стойността на декларирания внос напълно съответства на издадената за същия фактура JK-EXP-4264-2020/30.01.2020 г., като платената по нея сума съвпада с направените банкови транзакции в полза на съответния контрагент. Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че заключението на ССчЕ е неотносимо към предмета на спора. Констатациите на вещото лице са релевантни за установяване на реално платената цена на процесните стоки и опровергават извода на органа за съмнение, че декларираната от дружеството стойност съставлява реално платената или подлежаща на плащане стойност за внесените стоки. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е съобразил тълкувателно приложимото решение по дело С-291/15 на СЕС, съгласно което чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. В разглеждания случай обаче събраната от митническия орган информация не е достатъчна, за да обоснове като основателни съмненията в декларираната митническа стойност от "Евротекс" ЕООД, в който смисъл е и практиката на ВАС по аналогични спорове между същите страни – така адм. д. № 4331/21 г., № 4390/21 г., № 4392/21 г. и 6182/21 г. С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, на "Евротекс" ЕООД следва да се присъди сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, което не се възприема от настоящия състав като прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,