Решение № 6506 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3774/2009 г.

Решение № 6506 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3774/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 159, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция "Полиция" (ПП-СДП) срещу решение № 792 от 27.11.2008 г., постановено по адм. д. № 6517 от 2007 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отменен обективиран в съобщение с рег. № 6233 от 14.11.2007 г. отказ на касатора да издаде на Ивелин Георгиев Терзиев свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), и административната преписка е изпратена на касатора за ново произнасяне по реда на чл. 173, ал. 3 от АПК. В касационната жалба се навеждат оплаквания, че атакуваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Иска се същото да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора. Касаторът претендира и присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ивелин Георгиев Терзиев от гр. София, чрез пълномощника си адв. Лазаров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира същата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна. За да отмени акта на началника на отдел ПП-СДП първоинстанционният съд е приел, че отказът за издаване на СУМПС поради неплатени глоби по ЗДвП е постановен в противоречие с материалния закон. Развил е съображения, че след като наказателните постановления (НП), на които се е позовал административния орган в оспорения акт са обжалвани по съдебен ред, задълженията за заплащане на наложените с тях глоби не са били изискуеми към датата на постановяването му. След подробен и прецизен анализ на установените факти и тяхната правна квалификация, АССГ е уважил жалбата на Ивелин Терзиев. Решението е неправилно. По делото е установено, че предоставените на Терзиев контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП са отнети поради наложени наказания за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата с издадени в периода 29.04.2002 г. - 27.03.2006 г. девет наказателни постановления. Според разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си в съответната служба на МВР. Административният орган, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е издал заповед № 37474/23.05.2006 г. (л. 56), с която е наредил изземване на притежаваното от Терзиев СУМПС № 257096344 за категории "В" и "М". Заповедта е връчена на адресата на 9.08.2006 г. и няма данни да е оспорена по съдебен ред. Със заявление вх. № 26550128 от 30.10.2007 г. Ивелин Терзиев е поискал да му се издаде СУМПС, т. к. след прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) е възстановил правоспособността си на водач на МПС. С оспорения отказ № 6233/14.11.2007 г. началникът на отдел ПП-СДП, позовавайки се на разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП е уведомил лицето, че не може да му бъде издадено ново СУМПС, т. к. не са заплатени дължимите глоби, наложени с отразените в заповедта за прилагане на ПАМ наказателни постановления. Оспорвайки наличието на възприетото от административния орган фактическо основание за постановяване на отказа, Терзиев е ангажирал доказателства, че НП № 160906/09.01.2006 г.; № 24997/09.03.2006 г.; № 37474/05.04.2006 г., № 52714/15.05.2006 г., № 130441/13.10.2006 г., № 137395/25.10.2006 г., № 165415/21.12.2006 г., № 184362/18.01.2007 г. (съгласно справка от 7.03.2008 г. за дължимите от лицето глоби, приложена на л. 67), са обжалвани пред компетентния районен съд. Представените на л. 97 - л. 105 от делото жалби срещу описаните НП са изготвени и подадени на една и съща дата - 8.10.2007 г., а жалбата срещу цитираното в същата справка НП № 145845/5.12.2005 г. е депозирана на 30.06.2008 г., т. е. след постановяване на оспорения отказ за издаване на СУМПС. Същевременно в приложената заповед № 37474/23.05.2006 г. за налагане на ПАМ (към която препраща отказа за издаване на СУМПС), като основание за постановяването й са описани НП № 29908/29.04.2002 г.; № 70301/26.08.2002 г. ; № 0400/874/9.02.2003 г. ; № 31147/18.03.2003 г.; № 59551/26.03.2003 г. ; № 11603/1.02.2004 г. (л. 9 - 13); както и № 160906/2.12.2005 г. ; 24997/25.02.2006 г. и 37474/27.03.2006 г. (на л. 14 - 16 са приложени НП с тези номера, но от други дати, съответстващи на показаните в справката от 7.03.2008 г.). При тези данни, в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК решаващият съд е събирал доказателства и е изследвал правните последици на описаните в справката НП, вместо да се занимае с отразените в заповедта за прилагане на ПАМ и послужили като основание за отказа за издаване на СУМПС такива. При анализ на доказателствения материал е видно, че само последните 3 от изброените в заповедта НП съвпадат с цитираните в справката и са били обжалвани по съдебен ред. Отделен е въпросът за допустимостта на тези жалби при условие, че най-късно на 9.08.2006 г., с връчването на копие от заповед № 37474/23.05.2006 г. за прилагане на ПАМ, Терзиев е уведомен за постановените 9 броя НП, част от които е оспорил едва на 8.10.2007 г. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му. Съдебната инстанция по същество преценява материалната законосъобразност на обжалвания административен акт на базата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Т. е. законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. Въведените от страните за първи път пред решаващия съд фактически твърдения, ведно с представените писмени доказателства относно обжалването на НП, постановени след издаване на заповед № 37474/23.05.2006 г. не са били предмет на административното производство и поради това са неотносими към законосъобразността на оспорения административен акт на възприетото от органа при произнасянето му фактическо и правно основание. Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК при оспорване на отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Следователно в тежест на жалбоподателя Терзиев е било доказването на визираните в материалноправната норма предпоставки за издаване на СУМПС - в случая изпълнението на изискванията на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП. От своя страна административният орган не може да изменя юридическия факт на упражненото с него субективно право (чл. 62 и чл. 156 от АПК), поради което незаконосъобразно АССГ е изследвал описаните в представената справка НП вместо цитираните в заповед № 37474/23.05.2006 г. и послужили като основание за отказа такива. С оглед изложеното, възприетият от решаващия съд извод за незаконосъобразност на заповедта на началника на ПП-СДП на визираното в нея основание, се опровергава от данните по делото. Като не е обсъдил относимите към спора НП като източници на непогасени публични държавни вземания (Арг.: чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК) и е подменил фактическото основанието на постановения отказ, изследвайки различни предпоставки за издаването му, съдът е нарушил процесуалния закон - чл. 235 от ГПК, чл. 168 от АПК. Допуснатото нарушение на правнорегламентираната дейност съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро от АПК. Нарушението е съществено, т. к. е пряко относимо към правилността на оспореното решение. Последното следва да бъде отменено и с оглед необходимостта от събиране на нови доказателства от съществено значение за спора, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,