Решение № 1093 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8640/2020 г.

Решение № 1093 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8640/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Ангелова и И. Митков и двамата от [населено място], [община], чрез процесуалния им представител адв. Каров срещу решение № 687 от 18.06.2020 г., постановено по административно дело № 634/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на М. Ангелова и И. Митков против Заповед № 3 Д/Д-А-050 от 24.03.2020 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас, с която считано от 25.03.2020 г. временно е продължено настаняването на малолетния А. М., с [ЕГН] в Център за настаняване от семеен тип за деца в [населено място] за срок до произнасяне на Съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето /ЗЗдет. /. По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушения на процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторите молят съдебното решение да бъде отменено изцяло, като се отмени и оспорената заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас. Ответникът - Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас, моли производството по делото да бъде прекратено, като се позовава на новосъздадената разпоредба на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗдет., в сила от 15.08.2020 г. и влязлото в сила на 23.09.2020 г. решение на РС-Бургас, постановено по гр. д. № 2234/2020 г. за продължаване настаняването на детето А. М., с [ЕГН] в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в [населено място] за срок от още една година, считано от постановяване на решението. Ответникът - А. М., редовно призован чрез особения си представител адв. Градинарска, представител не се явява. В писмен отговор процесуалния представител на ответника излага съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е допустима, но по същество неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, от страна в съдебното производство, за която същият е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. При произнасянето си по същество, настоящият състав съобрази, че след постановяване на оспореното съдебно решение, с § 6 от заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги, е направено изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, като е създаден нов чл. 27а, а текста на ал. 7 указва, че "административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 за настаняване на дете по съдебен ред". Този закон е обнародван в ДВ бр. 71/11.08.2020 г., като не е посочен срок отлагащ влизането му в сила, следователно е приложимо общото право за влизане в сила три дни след обнародване в Държавен вестник, с оглед указаното в Конституцията на Република България, или тази законна промяна е в сила от 15.08.2020 г. Нормата е процесуална и е императивна и следва да се приложи и при заварените производства, като настоящото. Тълкуването на нормата на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. налага извода, че под "административно дело" следва да се разбира образуваното съдебно производство във връзка с оспорване на заповедта за временно настаняване по административен ред, което съдебно производство, съгласно чл. 27а, ал. 6 от ЗЗДет. е двуинстанционно. В случая съдебното производство във връзка с оспорването на Заповед № 3 Д/Д-А-050 от 24.03.2020 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас за временно настаняване на непълнолетното дете А. М. все още е висящо пред Върховен административен съд. В касационната инстанция е прието заверено копие, с отбелязване - влязлото в сила на 23.09.2020 г., на решение на РС-Бургас, постановено по гр. д. № 2234/2020 г., с което на основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 28 от ЗЗДет. е продължен срока на настаняване на детето А. М. с [ЕГН] в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в [населено място] за срок от още една година, считано от постановяване на решението. След като въпросът за настаняване на детето принципно е решен с окончателен съдебен акт, влязъл в сила на 23.09.2020 г., Заповед № 3 Д/Д-А-050 от 24.03.2020 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас, която е с временно действие е прекратила същото. По силата на изричното законово разрешение, визирано в чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет., жалбата на М. Ангелова и И. Митков и двамата от [населено място], [община] срещу посочената заповед е останала без предмет и по отношение на същата са налице предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК. Съдебното решение на Административен съд-Бургас се явява постановено по недопустима жалба, поради което следва да бъде обезсилено - с оглед произнасянето на Административен съд-Бургас по съществото на спора със съдебен акт, при условията на настъпило десезиране на съда с правния спор поради липса на предмет, следва настоящата инстанция да обезсили решението на Административен съд-Бургас, а съдебното производство да бъде прекратено на основание чл. 221, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,