Решение № 5414 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3659/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Л. М., чрез адв. Събинска, против Решение №81 от 14.01.2026г., постановено по адм. дело №446/2025г. по описа на Административен съд – Враца. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствени правила и е необосновано. Моли за отмяната му и постановяване на друго, с което се отмени процесната заповед. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът – ВПД директор на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР, чрез процесуален представител Василева, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Враца отхвърля жалбата на И. Л. М. срещу Заповед №484з-4205/19.08.2025г. на ВПД директор на ГД „ЖСОБТ“, с която, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР на длъжност [заличен текст]. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът излага правен извод, че служителят М. извършва тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във вр. с т.15, т.19, т.20 и т.28, б. „а“ и б. „г“ от Етичния кодекс /ЕК/ за поведение на държавните служители в МВР, поради което процесната заповед е законосъобразно издадена. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати нарушения на процесуални правила и е обосновано. Настоящият касационен състав споделя напълно всички фактически установявания и изведените въз основа на тях правни изводи на първоинстанционния съд. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на процесуалните правила в дисциплинарното производство и при гарантиране правото на защита на наказания служител. В административният акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на М., с които извършва цитираните в заповедта нарушения и правила за поведение от ЕК за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР, при наличие на данни за извършени от М. тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, същият е запознат с нея и с правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Била му е предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство. В заповедта изрично е налице позоваване на становището и обобщената справка, с която служителят е запознат и е депозирал писмени обяснения по тях. Процесното дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и в съответствие с чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като при определяне вида му е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че служителят М. е осъществил фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че същият, към датата на издаване на оспорената заповед, е заемал длъжност [заличен текст]. От съвкупния анализ на приобщените доказателства, безспорно е установено, че на 12.05.2025 г. около 00.35 ч., в гр. Мездра, на ул. „Ал. Стамболийски“ до № 132, служители на РУ - Враца спират за проверка автомобил Мерцедес с peг. № [рег. номер], собственост и управляван от И. Л. М.. Поводът за проверката е бил съмнително движение на автомобила в средата на пътното платно. По време на проверката полицейските служители усещат, че водача лъха на алкохол, говори забавено и не отговаря ясно на зададените от тях въпроси. Заявил, че не носи никакви документи, постоянно повтарял да го пуснат да се прибира, че е техен колега и живеел наблизо. При отправени многократни покани, в качеството си на водач на МПС, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, за което му е съставен АУАН. Издаден му е талон за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, но той не се явил в указания срок в съответното медицинско заведение и не е дал кръвна проба. Проверката на служителя, в качеството му на водач на МПС, е извършена в извън работно за него време. Деянието на М. е било отразено в средства за масово осведомяване, където със заглавия „Хванаха пиян полицай да шофира в Мездра, той отказа да духа“, „Скандал в Мездра: Спипаха пиян полицай зад волана, той заплаши с..“, „Спипаха пиян полицай зад волана“, „Наш град се разтресе! Спипаха пиян полицай зад волана, той заплаши с уволнения“. В Ежедневен информационен бюлетин за състоянието на оперативната обстановка и дейността на ГДЖСОБТ Дирекция „Жандармерия“, случаят с М. е отразен. Така, освен на полицейските служители, извършили проверката и на неговите колеги, той е станал достояние и на обществеността. При тези данни е правилен извода на съда, че фактическият състав на нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е осъществен с факта, че на посочената в заповедта дата и описани обстоятелства, служителят в МВР М., е извършил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, а именно – при извършена проверка от контролните органи, като водач на МПС е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и не се явил в медицинско заведение за да даде проба за изследване за наличие на алкохол в кръвта, при издаден талон за такова медицинско изследване. С поведението си служителят осъществява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а“ и б. „г“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Кодекса/ - „държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“ /т.15/, „държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява” /т. 19/; „държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си” /т. 20/; „държавният служител, независимо от заеманата длъжност по време на изпълнение на служебните си задължения или извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България“, „държавният служител не отказва да му бъде извършена проверка и се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.“ /т. 28, б. „а“ и б. „г“/. С изброените нарушения на ЕК е уронен престижът на службата в МВР, като деянието, извършено от М., става известно на обществеността. Същото е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като изпълват състава на тежко дисциплинарно нарушение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като в този случай ДНО действа в условията на обвързана компетентност. В заповедта подробно са изложени мотиви, защо описаните нарушения водят до уронване престижа на службата. Съдът е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства и извел подробни и съобразени с материалния закон правни изводи, които почиват на негов собствен и задълбочен анализ на установените по делото факти. Обосновано е приел тезата на ДНО, че извършеното от оспорващия е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата. Отговорил мотивирано и на всички възражения и оспорвания, предявени пред него. Постановил е решение в съответствие с материалния закон, тъй като служителят М. доказано е извършил описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения. Неоснователни и недоказани остават доводите на касатора за немотивираност на обжалваното решение, за допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция е основателна. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да му заплати направените разноски в размер на 60 /шестдесет/ евро за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,