Решение № 14991 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9541/2018 г.

Решение № 14991 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9541/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест и две касационни жалби, подадени, както следва: касационният протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас и касационни жалби от Х. Райков, чрез адв. С. Кралев и от Прокуратурата на Република България, чрез юрисконсулт Т. Гогова срещу Решение № 1107 от 6.06.2018 г., постановено по адм. д. № 346 по описа на Административен съд – Бургас (АС – Бургас) за 2018 г. С него Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Райков сума в размер на 5216,42 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно издадено постановление от Окръжна прокуратура – Бургас от 3.11.2014 г., отменено с постановление на Върховната касационна прокуратура от 12.01.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 2.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, като исковата претенция на Райков е отхвърлена в частта по искането му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата й част за размера над 1000,00 лв. до пълния предявен размер от 6000,00 лв. Наред с това, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Райков направените по делото разноски в размер на 410,00 лв. съответно на уважената част от иска. С касационния протест решението, предмет на проверка, се протестира в осъдителната Прокуратурата на Република България част. Твърди се, че в тази част то е неправилно поради неговата необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за твърдените имуществени и неимуществени вреди. По тези причини се иска отмяната на решението в осъдителната Прокуратурата на Република България част и отхвърляне на исковата претенция в тази й част. С касационната жалба на Райков съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между присъдената сума на обезщетението над 1000,00 лв. до претендираната такава от 6000,00 лв., е отхвърлен. Поддържа се становище, че в тази част то е постановено в противоречие с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Оспорва се направеният от съда извод във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди като се твърди, че съдът не оценил в пълна степен казаното от свидетелите относно преживените от Райков негативни емоции и отражението им върху неговото поведение в семейството и в работата. Недооценен останал и фактът, че в продължение на над две години Райков трябвало да обжалва актовете на Прокуратурата, което било свързано с изискване за предоставяне на множество документи и е довело до допълнителни интензивни негативни емоции. По тези причини се иска решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът в отхвърлената част да се уважи. Претендират се сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател - Райков не се явява и не се представлява. Касационната жалба на Райков се оспорва в представен по делото от Прокуратурата на Република България писмен отговор. Поддържа се становище, че присъждането на по – висок размер на обезщетение би представлявало източник на обогатяване. Моли се отхвърляне на касационната жалба и се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба на Прокуратурата на Република България решението, предмет на проверка, се обжалва в осъдителната този касационен жалбоподател част. Твърди се, че е неправилно поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон. Според изложеното в жалбата, по делото не е установено, че Райков е собственик на процесния автомобил. Наред с това, не били ангажирани и доказателства, от които да се установи състоянието, в което автомобилът се намирал към момента на доброволното му предаване. В допълнение се поддържа, че ирелевантни били твърденията на Райков за "изтеглен" кредит за заплащането на автомобила, както и неговите семейни отношения. По изложените съображения се иска отмяната на решението в осъдителната част и присъждане на сторените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за недопустимост, а при условията на евентуалност за неоснователност на касационната жалба на Райков и за основателност на подадените касационна жалба от Прокуратурата на Република България и касационен протест. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационният протест и касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срок. Разгледани по същество те са основателни, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение. Установява се, че първоинстанционният съд приел за разглеждане предявените от Райков искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 2.03.2017 г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4216,42 лв., ведно със законната лихва, считано от 2.03.2017 г., вследствие от незаконосъобразни действия на прокуратурата – Постановление от 3.11.2014 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас, с което е постановено връщане на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат", с българска регистрация РР3505 АР, ведно с ключ на автомобила, като вещ – предмет на кражба, извършена на територията на Република Словакия, на "РАИ – ИНТЕРНЕШЕНЪЛ" ООД, потвърдено с Постановление от 18.11.2014 г. на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас, отменено с Постановление от 12.01.2015 г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура; Постановление от 6.04.2016 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, потвърдено с Постановление от 11.04.2016 г. на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас, отменено с Постановление от 19.05.2016 г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура; Постановление от 2.12.2016 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, потвърдено с Постановление от 5.01.2017 г. на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас, отменено с Постановление от 2.03.2017 г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура (така на страница първа от решението, предмет на проверка). Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, първоинстанционният съд приел предявените искове за допустими за разглеждане като се позовал и на Определение № 7 от 1.02.2018 г., постановено от петчленен съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд по дело № 44 по описа за 2017 г. По същество направил извод за основателност на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и за частична основателност на този за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на 1000,00 лв. Първоинстанционният съд приел, че наведените от Райков фактически основания за предявените искове са свързани с претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на връщането на собствения му лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат", с рег. [рег. номер на МПС] на "РАИ - ИНТЕРНЕШЕНЪЛ" ООД. Доколкото предаването на автомобила на словашките власти, извършено на 15.12.2014 г. било в изпълнение на Постановлението от 3.11.2014 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас, съдът направил извод, че настъпилите по отношение на Райков имуществени и неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка именно с така посоченото постановление, което е отменено. Въз основа на това, съдът приел, че в конкретния случай е налице фактическият състав за реализиране на отговорността на Прокуратурата на Република България по отношение на заявените от Райков искови претенции за причинени му имуществени и неимуществени вреди (неправилно възприети и посочени от първоинстанционния съд като един иск), тъй като са осъществени всички елементи и предпоставки за реализирането й съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът приел също така, че са налице категорични доказателства за размера на причинените имуществени вреди, изразяващи се в: изплатена от Райков сума за закупуване на процесния автомобил в размер на 4000,00 лв., заедно с данъка за извършената продажба в размер на 100,00 лв.; вноската по сключената застраховка гражданска отговорност в размер на 49,42 лв. и стойността на закупената годишната винетка в размер на 67,00 лв. – общо в размер на 4216,42 лв. Като се позовал на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът посочил, че определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост при съобразяване на степента и характера на вредите, както и от продължителността на периода, през който са били претърпени. Като взел предвид естеството и степента на претърпените морални страдания и исковия период от 15.12.2014 г. до 2.03.2017 г., съдът приел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 1000,00 лв. Предвид изложеното, съставът на АС – Бургас направил извод, че Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 4216,42 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и 1000,00 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт – Постановление на Окръжна прокуратура - Бургас от 3.11.2014 г., които претенции намерил за основателни и доказани в посочените размери. В останалата част до размера на претендираното от Райков обезщетение за неимуществени вреди от 6000,00 лв. съдът отхвърлил този иск като неоснователен и недоказан. Върху уважената част от исковите претенции съдът присъдил и законна лихва считано за периода от предявяване на исковата молба - 2.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумите на обезщетенията. Присъдил на Райков и разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 410.00 лв. Решението е валидно, но е недопустимо. Установява се, че в подадената от Райков искова молба (л. 2-11 от адм. д. № 1645 по описа на АС – Бургас за 2017 г.) се твърди, че вследствие на незаконосъобразните действия на прокурора при Окръжна прокуратура – Бургас за него настъпили имуществени вреди, "... изразяващи се в размер на 4000 лева – застрахователната стойност на незаконно върнатия автомобил, 49,42 лв. – изплатена дължима премия по застраховка "гражданска отговорност" по полица № 08114001216805 сключена с "Дженерали застраховане" АД на 26.04.2014 г., 67 лева – годишна винетка КЗ 2014 г., закупена на 26.04.2014 г. от каса на бензиностанция "Лукойл", 100 лева – такса за продажба на МПС заплатени на Община Бургас на 28.04.2014 г. или имуществени вреди на обща стойност 4216,42 лева". Твърди се също така, че за него настъпили и неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен стрес и несигурност от неправомерните действия на прокуратурата. Райков се обосновал, че му се наложило да изисква множество документи, да изпраща молби до различни институции – ВКП, АП – Бургас, ОП – Бургас, РП – Хасково, Инспекторат на ВСС в продължение на три години. Всичко това било придружено с негативни преживявания, които се отразили на здравословното му състояние, като отделно от това – останал без личен автомобил, което затруднявало него и цялото му семейство при пътувания извън града; получавал упреци от съпругата си, че бил невнимателен; теглил кредит специално за заплащане на автомобила, който впоследствие изплатил. По тези причини претендирал заплащането на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 6000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 2.03.2017 г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4216,42 лв., ведно с лихвата от същата дата. Видно от исковата молба, тези действия на прокурора при Окръжна прокуратура – Бургас не били индивидуализирани. В обстоятелствената част на исковата молба подробно са описани актовете на прокурори при Окръжна прокуратура – Бургас, Апелативна прокуратура – Бургас и Върховната касационна прокуратура. Не бил дефиниран и исковият период, за който се претендира обезщетението за неимуществени вреди. Единственото, което се твърди в тази насока в исковата молба е, че Райков в продължение на три години (без да е посочено считано от кога) е издирвал множество документи и изпращал молби до посочените там институции. Уточнение в тази насока също не било изискано от съда. Видно е от Определение № 289 от 6.02.2018 г., постановено по адм. д. № 346 по описа на АС - Бургас за 2018 г. съдът приел, че е сезиран с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 2.03.2017 г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4216,42 лв., ведно със законната лихва, считано от 2.03.2017 г., вследствие от незаконосъобразни действия на прокуратурата – Постановление от 3.11.2014 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас, с което е постановено връщане на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат", с българска регистрация РР3505 АР, ведно с ключ на автомобила, като вещ – предмет на кражба, извършена на територията на Република Словакия, на "РАИ – ИНТЕРНЕШЕНЪЛ" ООД, потвърдено с Постановление от 18.11.2014 г. на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас, отменено с Постановление от 12.01.2015 г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура; Постановление от 6.04.2016 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, потвърдено с Постановление от 11.04.2016 г. на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас, отменено с Постановление от 19.05.2016 г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура; Постановление от 2.12.2016 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, потвърдено с Постановление от 5.01.2017 г. на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас, отменено с Постановление от 2.03.2017 г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура. Предявените искове били докладвани по този начин и в първото по делото съдебно заседание на 26.03.2018 г. от първоинстанционния съд. Установява се също така, че в решението съдът е приел, че искът за присъждане на обезщетение в размер на 4000,00 лв., представляваща "... сума за закупуване на процесния автомобил" е основателен, въпреки че с исковата молба такава претенция не е заявена. В нея се сочи, че претендираното обезщетение в размер на 4000,00 лв. всъщност представлява застрахователната стойност на незаконно върнатия автомобил. Като съобрази всичко изложено, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба и по непредявено искане по отношение присъждане на стойността на закупения автомобил, поради което по реда на касационната проверка следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК. При това делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС – Бургас. Преди да пристъпи към разглеждане на делото съдът не е отчел, че е следвало да изиска нарочно уточнение от Райков относно твърдението му за правопораждащите отговорността на Прокуратурата действия предвид заявеното в исковата молба и цитирано по – горе негово изявление. Без да е изискал такова уточнение, съдът е приел, че обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди се претендират като последица на Постановление от 3.11.2014 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас, с което е постановено връщане на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат", с българска регистрация РР3505 АР, ведно с ключ на автомобила, като вещ – предмет на кражба, извършена на територията на Република Словакия, на "РАИ – ИНТЕРНЕШЕНЪЛ" ООД, потвърдено с Постановление от 18.11.2014 г. на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас, отменено с Постановление от 12.01.2015 г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура; Постановление от 6.04.2016 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, потвърдено с Постановление от 11.04.2016 г. на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас, отменено с Постановление от 19.05.2016 г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура; Постановление от 2.12.2016 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, потвърдено с Постановление от 5.01.2017 г. на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас, отменено с Постановление от 2.03.2017 г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура, видно от направения доклад на делото в първото по делото съдебно заседание и отразеното на страница първа от обжалваното съдебно решение. Не е изискал и уточнение относно периода, за който се претендира обезщетението за неимуществени вреди, но въпреки това в решението е приел, че претендираният исков период е от 15.12.2014 г. до 2.03.2017 г. (страница пета, абзац четвърти от съдебното решение). Тъй като не е отчел посоченото по - горе, съдът недопустимо е подходил към разглеждането на исковете, предявени с нередовна искова молба. Наред с това, въпреки посоченото на страница първа от съдебното решение относно отменените постановления, във връзка с които съдът е приел, че се претендират обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди (тоест при съобразяване на кумулативния ефект на вредоносните актове), видно е от диспозитива на съдебното решение, че обезщетенията са присъдени заради претърпените от Райков вреди от незаконосъобразно издадено Постановление от 3.11.2014 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, отменено с Постановление от 12.01.2015 г. на прокурор от Върховната касационна прокуратура. Този краен извод е мотивиран от съда с това, че било безспорно, че предаването на автомобила на словашките власти, извършено на 15.12.2014 г. е в изпълнение на Постановлението от 3.11.2014 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, поради което следвало да се приеме, че настъпилите по отношение на Райков имуществени и неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с отмененото Постановление от 3.11.2014 г. Видно от исковата молба обаче относно някои от твърдените неимуществени вреди се сочи, че са търпени в продължение на три години във връзка с изискване на документи и изпращане на молби до различни институции, както и относно това, че възникването им е провокирано от "... неправомерните действия на прокуратурата". Изложеното налага, на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, решението да бъде обезсилено като недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АС - Бургас, при което съдът следва да разгледа предявените от Райков искове след като изиска уточнение в смисъла, посочен в мотивите на настоящото решение. При постановяване на решението съдът следва да мотивира съдебния акт съгласно изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, включително като изложи и правните си изводи досежно наличието на всяка от предпоставките за реализиране отговорността на Прокуратурата, което в обжалваното решение не е сторено. При това съдът следва да се произнесе и по възражението за погасителна давност по отношение на претендираните лихви, направено както в писмения отговор на исковата молба (л. 5-7 от гр. д. № 5011 по описа на Районен съд – Бургас за 2017 г.), така и в първото по делото съдебно заседание пред АС - Бургас, проведено на 26.03.2018 г. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение