Решение № 15510 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2017 г.

Решение № 15510 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д. м. - амбулатория за групова практика за първична помощ по дентална медицина" ООД, гр. П., срещу решение № 734 от 04.05.2017 г. по адм. дело № 2374 по описа за 2016 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу заповед на Директора на РЗОК - П. с № 163232-1559 от 07.09.2016 г. Изложените доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуални и материалноправни норми са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Районната здравноосигурителна каса, гр. П., не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е заповед № 163232-1559 от 07.09.2016 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. П., с която на "Дента мед - амбулатория за групова практика за първична помощ по дентална медицина" ООД, гр. П. - изпълнител по договор с НЗОК № 163232/03.05.2016 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 50 лв., на основание чл. 128, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НРД ДД 2016 г. С постановеното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда произтичат от извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че изпълнителят на дентална помощ е отчел лечение на пулпит или периодонтит на постоянен зъб и обтурация с амалгама или химичен композит, извършено на здравноосигурено лице с посочено ЕГН в амбулаторен лист № 239 от 14.05.2016 г. на код на зъб 46, който обаче вече е бил подложен на екстракция с анестезия съгласно амб. лист № 328 от 23.03.2016 г., издаден от друг изпълнител на дентална помощ. Съдът се е позовал на решение № 1 от 08.08.2016 г. на Арбитражна комисия на РЗОК - П., с което констатациите на денталните лекари - контрольори, отразени в протокол от 15.07.2016 г., са били потвърдени с шест на нула гласове. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуалните правила. Разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2016 г. (НРД ДД 2016 г. - отм.) предвижда възможност, но не и задължение за контролните органи да канят здравноосигурените лица (ЗОЛ) за доброволно съдействие с цел уточняване на обстоятелства и факти във връзка с дейността на изпълнителя на дентална помощ (ИДП). В случая в протокола за извършване на проверката на 15.07.2016 г. е отразено, че проверяващият екип е предложил да се извърши преглед в устната кухина на ЗОЛ, но представляващият груповата практика е отказал. Протоколът е връчен и подписан от представителя на лечебното заведение без възражение. В писменото становище срещу изготвения протокол, подадено на 22.07.2016 г., е изложено твърдение, че дейността е била извършена, но на друго неидентифицирано лице, което е представило чужда здравна книжка. Искане за проверка на зъбния статус на конкретното ЗОЛ с посочен ЕГН или за изясняване самоличността на лицето, на което е оказана дентална помощ, не е направено и в съдебното производство. Законосъобразно първоинстанционният административен съд е приел, че липсата на писмени данни за връчване на решението на арбитражната комисия не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което се е отразило на съдържанието на завършващия производството акт. На основание чл. 155, ал. 1 от НРД ДД 2016 г. (отм.) потвърдителното решение на арбитражната комисия задължава директора на РЗОК да издаде заповед за налагане на предвидените в НРД санкции. Правото на ИДП на защита в съдебното производство е било гарантирано в пълен обем. Неоснователно е поддържаното оплакване за издаване на оспорената заповед в нарушение на изискванията за мотивиране. Фактическите и правните основания, обосновали налагането на финансова санкция, са подробно изложени. Не се установява неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 128 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НРД ДД 2016 г. (отм.), послужили като правно основание за налагане на санкцията. Съгласно чл. 128 от НРД ДД 2016 г. (отм.) за представени неверни данни в отчетите по договора се прилагат разпоредбите на глава осемнадесета и глава деветнадесета. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 11, ал. 2 от сключения индивидуален договор ЗОЛ получават договорената дентална помощ само след доказване на здравноосигурителните си права. Съответно е правото на лекаря по дентална медицина по ал. 5 да провери номера на здравноосигурителната книжка и извършените и отчетени в НЗОК дентални дейности на същото ЗОЛ за текущата календарна година. В случая е отчетена дейност, която не е била извършена на здравноосигуреното лице с посочено в амбулаторния лист ЕГН . Според твърдението на ИДП дейността е била извършена по отношение на друго лице, но не е известно неговото име и здравноосигурителния му статус. Н. на условията и реда за оказване на дентална помощ обосновава наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на предвидената санкция в чл. 146, ал. 1 от НРД ДД 2016 г. (отм.). Като е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - П. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,