Решение № 9668 от 4.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3224/2024 г.

ВАСТрето отделение04.09.2024 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ изцяло Решение 2704 от 20.04.2023г., постановено от Административния съд София-град по адм.д. 11279/2022 г. като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването от Иван Асен 22 - Фондация за представяне и подкрепа на съвременни дизайнери, на решение на Управителния съвет (УС) на Национален фонд Култура" (НФК), за определяне на резултатите от проведен конкурс, прието с Протокол 23 от 18-21.11.2022 г., с което е отказано финансиране (не е одобрен за финансиране) проект на жалбоподателя с ORG2022-1909-2250-17118 по програма Едногодишен грант за подкрепа на частни професионални български организации с активна дейност в сферата на културата - 2022 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА Членове: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА/п/ ЮЛИЯН КИРОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 209 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Национален фонд Култура срещу Решение 2704 от 20.04.2023г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. 11279/2022 година. В касационната жалба се твърди недопустимост, евентуално неправилност на решението на административния съд. Касаторът иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на Фондация Иван Асен 22 - Фондация за представяне и подкрепа на съвременни дизайнери, и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът - Фондация Иван Асен 22 - Фондация за представяне и подкрепа на съвременни дизайнери оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховната прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима и основателна. Административният съд е сезиран с жалба от Фондация Иван Асен 22-Фондация за представяне и подкрепа на съвременни дизайнери, срещу решение на Управителния съвет (УС) на Национален фонд Култура" (НФК), за определяне на резултатите от проведен конкурс, прието с Протокол 23 от 18-21.11.2022 г., с което е отказано финансиране (не е одобрен за финансиране) проект на жалбоподателя с ORG2022-1909-2250-17118 по програма Едногодишен грант за подкрепа на частни професионални български организации с активна дейност в сферата на културата - 2022 г. Административният съд е установил следното от фактическа страна: Приел е за безспорно установено, че е обявен конкурс по програма Едногодишен грант за подкрепа на частни професионални български организации с активна дейност в сферата на културата - 2022 г. Установил е, че кандидатстването се е осъществявало единствено онлайн, като кандидатури са се приемали от 01.09.2022 г. (11:00 ч.) до 22.09.2022 г. (15:00ч.), както и че максималният размер на финансиране на проект е 100 000 лв., като общият бюджет на програмата е бил 4 700 000 лв. Жалбоподателят е кандидатствал за финансиране на проект с наименование; Едногодишна програма за надграждане на представянето, дигиталното присъствие и разпространението на творчески проекти и продукти на съвременни модни дизайнери, който е представен на 19.09.2022 г., като е получил ORG2022-1909-2250-17118. Въз основа на финансовата обосновка, съдът е преценил, че исканата сума от НФК е 99 916 лв., какъвто е и размерът на общия бюджет на проекта. Според "матрица за бюджет", жалбоподателят заявява обща стойност на проекта от 99 916 лв., от които 99 916 лв. искана сума от НФК и 0 лв. собствен принос. Съдът е установил, че е определена техническа комисия, както и експертна комисия за преценка на заявленията. Приел е, че комисиите са в необходимия числен състав, като в състава им влизат изискващите се по закон специалисти. Приел е съгласно данните от Протокол 23 от редовно видео заседание на УС на НФК, състояло се на 26.11.2021 г., че заседанието е проведено при наличието на кворум за провеждането му, като при гласуването на резултатите от общо 9 члена, с 8 са гласували за и 1 против. Въз основа на така направените фактически установявания, административният съд е приел следното от правна страна: Национален фонд "Култура" е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата. Създаден е със Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/, където е определен и статутът му. Фондът подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата /чл. 24, ал. 3 от ЗЗРК/. Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата. В изпълнение на законовата делегация на чл.31, ал.3 от ЗЗРК е приета Наредба Н-5/27.06.2007 г. на МК. Съгласно чл. 10, ал. 1(Изм. ДВ, бр. 50 от 2018 г., в сила от 15.06.2018 г., бр. 79 от 2021 г., в сила от 21.09.2021 г.) от Наредба Н-5/27.06.2007 г. на МК, Управителният съвет обсъжда доклада по чл. 9, ал. 3, като с решението си определя окончателно проектите, спечелили конкурса, и размера на тяхното финансиране. Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл. 31, ал. 3 от ЗЗРК. Съдът е приел, че при упражняването на тази си дейност УС на НФК има качеството на административен орган по смисъла на § 1 от ДР на АПК, като овластен въз основа на закон носител на административни правомощия, съответно актовете му подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК. На основание чл. 10 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. на МК актовете на УС на НФК подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Отказът (неодобряването) за финансиране на проект по програмата Едногодишен грант 2022 г. за подкрепа на частни професионални български организации с активна дейност в сферата на културата представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което същият подлежи на съдебно оспорване. Съдът е преценил, че в случая, предвид липсата на указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба срещу постановения отказ, е приложим удълженият 2-месечен срок по чл.140, ал.1 от АПК. Жалбата е подадена чрез НФК на 01.12.2022 г., т.е. в рамките на установения 2-месечен срок по чл.140, ал.1 от АПК. Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в законоустановения срок по чл. 140, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество е преценил жалбата като основателна. Въз основа на съдържанието на протокола от заседанието на УС по т.4, озаглавена Разглеждане и гласуване на резултатите по програма Едногодишен грант, административният съд е приел, че не е било извършено обсъждане на резултатите по програмата. Посочил е, че освен размяна на благодарствени слова, статистически данни относно броя на кандидатите по програмата, броя на недопустимите и броя на кандидати, от които са били изискани допълнителни документи и общи констатации за установени пропуски на кандидатстващите и трудностите по време на работата на комисиите, по време на заседанието, не са извършени никакви обсъждания на конкретни кандидати, защо не са били допуснати, защо е следвало да бъдат одобрени, респ. неодобрени. В хода на заседанието е изслушан председателят на експертната комисия, който в обобщен вид е разказал за работата на двете комисии и е изразил становище за тяхното затруднение предвид нередовностите на документите, съпътстващи кандидатурите. След изслушването му, УС без да обсъди доклада по чл.9, ал.3 от Наредба Н-5 от 27.06.2007 г., с оглед на възможността, която му е предоставена от разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредбата /да върне доклада на комисията при установени несъответствия, пропуски или недостатъци, които могат да бъдат отстранени с указания за предприемане на определени действия/, директно е пристъпил към гласуване. Нещо повече, при състояло се гласуване със за и с против, най-малкото, което членовете на УС са дължали на участниците е аргументация за това свое решение. Липсва и всякаква конкретика относно установени несъответствия с общите критерии по чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. Съдът е посочил, че когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите, под формата на изложение на фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на индивидуалния административен акт. Те съставляват обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа при издаването на същия в този му вид и съдържание, независимо дали се касае за позитивен за заявителя административен акт или обратното. Мотивирането на административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса. По този начин се създава възможност за проконтролиране на дейността по издаване на акта, както от заинтересованите лица, така и от органите, упражняващи контрол върху администрацията. Доколкото мотивите представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, те трябва да бъдат достатъчно конкретни и да съдържат съображенията на органа по въпроса, който се решава с административния акт. В конкретния случай, административният орган, освен че не бил обсъдил доклада по чл.9, ал.3 от Наредба Н-5 от 27.06.2007 г. /изслушването на председателя на експертната комисия, не съставлявало обсъждане на доклад, какъвто смисъл влага законодателят/, не е издал мотивиран административен акт, с което от една страна препятства кандидата да разбере основанията за постановения негативен за него правен резултат, а от друга затруднява и последващия съдебен контрол за законосъобразност на този административен акт. С тези си действия, УС е нарушил материалния закон и е нарушил административнопроизводствени правила. Административният съд е приел, че в случая не би могло да бъде приложено ТР 16/1975 г. на ОСГК, като се приеме, че мотивите на акта се съдържат в подготвителните документи по издаването му. Съгласно чл.8а от Наредба Н-5 от 27.06.2007 г. /в приложимата й редакция към онзи момент - ДВ, бр. 27 от 2022 г., в сила от 5.04.2022 г.)/ техническата комисия извършва оценка за допустимост на подадените проектни предложения и съответствието им с изискванията в ал.2 на същия член. Решенията се приемат с мнозинство от повече от половината от всички членове. След приключване на проверката за административно съответствие и допустимост техническата комисия изготвя протокол за дейността си, който се подписва от председателя и от членовете на комисията. В протокола се посочват допуснатите до разглеждане проекти, недопуснатите проекти, както и мотивите за констатираните несъответствия, размерът на заявения бюджет от всеки от кандидатите и размерът на установените от комисията недопустими разходи в бюджета на съответния проект. От представения на съда протокол, не е ясно как са гласували членовете на комисията, тъй като никъде не е посочено да се е състояло някакво гласуване, респ. кой как е гласувал, каквото задължение е вменено на комисията от разпоредбата на чл.8а, изр. 2 от Наредбата. В протокола не са посочени кои са допуснатите до разглеждане проекти, кои са недопуснатите проекти, размерът на заявения бюджет от всеки от кандидатите и размерът на установените от комисията недопустими разходи в бюджета на съответния проект, каквото е изискването на чл.8а, ал.11 от Наредбата. Единствено е посочено под формата на статистически данни съответния брой кандидати, броят на кандидатурите, на които са изискани допълнителни документи, както и проектите, които са допуснати/недопуснати. Излагането на статистически данни, без прецизно посочване на всеки отделен проект, не осъществява целите на закона за съдържанието на протокола, регламентирано в чл.8а, ал.11 от Наредбата. Съгласно приложена по делото на л. 185 от делото извадка от таблица за оценка на всяко проектно предложение по см. на чл.8а, ал.3 от Наредба Н-5 от 27.06.2007 г., намираща се и на сайта на НФК на адрес: https://ncf.bg/web/files/richeditor/EG%20-%20results.pdf, мотивацията на техническата комисия по отношение на проекта на жалбоподателя е следната: не е спазено изискуемото съотношение между структурни и продукционни разходи 40/60%, предвидено е съотношение 42/58%. На основание чл. 8а, ал. 2, т.5 от Наредба Н-5 от 27 юни 2007 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд "Култура" проектът не отговаря на условията за административна допустимост. Съдът е приел, че така изложената мотивация не отговаря на абсолютно всички критерии, които следва да бъдат обсъдени и които определят минималното съдържание на проверката по см. на чл.8а, ал.2 от Наредбата. В изготвения от комисията протокол единствено били посочени проблемите при осъществяване на работата на комисията, каквото изискване законът не вменява, а същевременно бланкетно и под формата на статистика са посочени често срещаните грешки при кандидатурите за финансиране, техният брой, както и броят на допуснатите/недопуснатите кандидати, вместо подробното изложение, което изисква разпоредбата на чл.8а, ал.11 от Наредбата. Следва да се посочи, че наличието на таблица, не заменя задължението на комисията за пълнота на протокола, съобразно изискванията за неговото съдържание. Предвид гореизложеното, като издаден при допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, както и нарушения на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съдът е преценил оспорения акт като незаконосъобразен, поради което го е отменил. Съдът е приел, че преписката следва да се изпрати на НФК за ново произнасяне по проекта на жалбоподателя с ORG2022-1909-2250-17118, предвид естеството на въпроса, което не позволява разрешаването му по същество от съда. По въпроса за разноските съдът е посочил следното: при образуване на административно дело пред АССГ жалбоподателят е внесъл сумата от 799,33лв., които са определени по реда на ЗУСЕФСУ. В случая средствата от НФК се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл.31, ал.3 от ЗЗРК, а не по реда на ЗУСЕФСУ. Тъй като досежно държавните такси по тези производства приложение намират общите разпоредби на АПК, на основание Тарифа 1 към Закона за държавните такси, таксата за производството пред АССГ в случая е 50.00 лева т.е. са надвнесени 749,33лв., които следва да му бъдат върнати. На основание чл.143, ал.1 от АПК съдът е приел, че правото на разноски е възникнало за жалбоподателя, които той е доказал в размер на 50.00 лева-заплатена държавна такса и 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно. Съдът е изложил противоречиви мотиви относно мотивираността на оспорения административен акт. Веднъж е посочил, че той е немотивиран, след което е цитирал в решението си мотивите за отказа относно проекта на жалбоподателя. Касационната инстанция преценява оспореното решение на УС на фонда, в частта, касаеща жалбоподателя като мотивирано. Мотивите се съдържат именно в таблицата на комисията / представена по делото като обективирана на CD/ в графата за предложението на жалбоподателя. От посоченото там става ясно, че предложението на жалбоподателя е преценено като административно недопустимо, тъй като с него не е спазено условието за изискуемо съотношение между структурни и продукционни разходи 40/60, а било предвидено съотношение 42/58%. Става ясно, че поради тази преценка, направена още от техническата комисия, предложението на жалбоподателя не е оценявано от експертната комисия, тоест по съществото му. Следователно, мотиви за недопустимостта на предложението на жалбоподателя са изложени и те са ясни и достатъчни. В обявените условия на програмата / лист 170- лист 182 от първоинстанционното дело/ съществува и условието какъв да е общият размер на допустимите структурните разходи от исканата сума, както и какъв да е общият размер на допустимите творчески /продукционни/ разходи от исканата сума. Безспорно е, че предложението / проектът / на жалбоподателя се разминава с заложените в условията на програмата общи размери на структурните и творчески разходи и съотношението между тях. При това фактическо положение е налице несъответствие между обявеното изискване и изпълнението му в проекта, поради което е налице хипотезата на чл.8а, ал.5 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. на министъра на културата. Следователно, проектът на жалбоподателя мотивирано е преценен като недопустим за разглеждане по същество, при наличието на фактическо и правно основание за тази преценка. Като е стигнал до обратния извод, съдът неправилно е преценил фактическата обстановка по спора, формирал е необосновани изводи и е приложил неправилно закона. Решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени, а вместо това се отхвърли жалбата на Иван Асен 22 - Фондация за представяне и подкрепа на съвременни дизайнери, срещу решение на Управителния съвет (УС) на Национален фонд Култура" (НФК), за определяне на резултатите от проведен конкурс, прието с Протокол 23 от 18-21.11.2022 г., с което е отказано финансиране (не е одобрен за финансиране) проект на жалбоподателя с ORG2022-1909-2250-17118 по програма Едногодишен грант за подкрепа на частни професионални български организации с активна дейност в сферата на културата - 2022 г. По тези съображения и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд