Решение № 129 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 650/2012 г.

Решение № 129 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 650/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 290 ГПК, по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 119/03.05.2012 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в. т. д. № 655/2011 г. в отменително-уважителната му част. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди, че в нарушение на материалния закон ВАС е приел, че между страните е налице облигационно отношение. За участие в процедура BG 161 PO 003-2.1.04 "Технологична модернизация в малко и средни предприятия" [фирма] не е възлагало изпълнение на услуги на [фирма], не е сключвало договор и не е уговаряло размер на възнаграждение и начин на плащане. Липсват доказателства по делото [фирма] да е предоставял услуги на [фирма] по тази процедура. Неправилно е прието, че работата по тази процедура е възложена и приета с оглед фактура № 036/21.07.2009 г. Фактурата не е осчетоводена при [фирма], няма доказателства да му е предадена и не е подписана от представляващия дружеството Н. Ф., подписана е от Г. З., който не е представляващ дружеството и няма правомощия да задължава [фирма]. Липсата на осчетоводяване на фактурата изключва и мълчаливо потвърждаване на действия без представителна власт. Касаторът иска отмяна на решението на ВАС и постановяване на друго решение, отхвърлящо изцяло предявения иск. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Ответникът по касационната жалба - [фирма] оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на ВАС. Твърди, че с оглед сключения договор, касаещ програма с различни оси в практиката и възможност за промяната им, не е необходимо да се подпише анекс към договора, тъй като договорът за консултантски услуги не е формален. Достатъчно е да се докаже, че работата е изпълнена и тя да се заплати. В случая работата е изпълнена, а процесната фактура е била подписана от председател на съвета на директорите. Обстоятелство, че не е заведена в счетоводството на ответника сочи на недобросъвестно поведение на страната. Подробни съображения излага в писмена защита. С определение № 432/15.05.2013 г., ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на решението на ВАС в отменително-уважителната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следния въпрос: Материализира ли валидно правоотношение фактура, подписана за дружеството-получател на посочена в нея услуга /АД/ от лице без представителна власт - чл. на съвета на директорите, фактурата не е осчетоводена при дружеството-получател и задължението по нея е оспорено с отговора по исковата молба в заведеното съдебно производство по предявен иск срещу получателя на услугата за заплащане на посочената във фактурата цена на услугата? ВКС, ТК, първо отделение, като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка на въззивния акт, намира следното: Касационната жалба е основателна. Въззивното решение е валидно, допустимо, но неправилно, поради следните съображения: Пред Силистренски окръжен съд /СОС/ са предявени кумулативно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от [фирма] срещу [фирма] за заплащане на сумата 97357 лв., представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги, сключен на 20.10.2008 г. и 1694.47 лв. неустойка за забава. Исковете са отхвърлени от СОС. ВАС е отменил частично решението на СОС и е постановил друго решение, уважаващо предявените искове - изцяло за главницата /за 97357 лв./и частично за неустойката /за 1533.57 лв./. ВАС е приел, че между страните са сключени два договора по процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG 161 PO 00-2.1.03 "Покриване на международно признати стандарти" от 15.12.2008 г. и BG 161 PO 00-1.1.02 "Подкрепа за внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги" от 20.10.2008 г. Видно от отговор на И. изх. № 01-11-00.5-2/22.02.2011 г. на изпълнителния директор сключените договори между агенцията и [фирма] по процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са по процедури BG 161 PO 003-2.1.03 "Покриване на международно признати стандарти" и BG 161 PO 003-2.1.04 "Технологична модернизация в малки и средни предприятия". Спорът между страните е дължи ли се плащане за консултантски услуги по договор BG 161 PO 003-2.1.04 "Технологична модернизация в малки и средни предприятия", след като писменият договор за услугата, сключен на 20.10.2008 г. има за предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG 161 PO 00-1.1.02 "Подкрепа за внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги" и няма анекс за изменение на предмета. ВАС е отговорил положително на този въпрос. Според ВАС договорът за консултантски услуги няма изрична нормативна уредба и законово изискване за писмена форма като условие за действителност на сделката. Затова изменението в предмета на договора може да се установява с други допустими доказателства. С оглед приложената фактура № 036/21.07.2009 г. ВАС е приел, че тази фактура, подписана от Г. З. доказва, че Г. З. в качеството си на чл. на съвета на директорите на [фирма] е приел извършената работа по изменения договор, сключен между страните и договореното възнаграждение за успех по проект по ОП "Конкурентноспособност" грантова схема "Технологична модернизация в малки и средни предприятия". ВАС е приел още, че е без значение липсата на осчетоводяване на фактурата при [фирма]. Договореното възнаграждение е възнаграждение за успех и се дължи ако се сключи договор за безвъзмездна помощ. Сключването на договора с МИЕ чрез агенцията се признава от ответника и се потвърждава от писмото на И. /л. 119 първоинстанционното дело/. Размерът на възнаграждението е договорен като 10 % от стойността на одобрената безвъзмездна помощ, която е 973 565,67 лв. видно от списъка на сключените договори за безвъзмездна финансова помощ по процедура BG 161 PO 003-2.1.04 публикуван в официалния сайт на И. /л. 10 първоинстанционното дело/. С оглед на това ВАС е приел, че предявените искове са основателни за сумите: 97357 лв. - възнаграждение по договор за консултантски услуги със законна лихва от 26.08.2010 г. до окончателното плащане и 1533.57 лв. - неустойка за забава за същата главница за периода 11.08.2009 г. - 10.08.2010 г. със съдебните разноски, в какъвто смисъл е изменил първоинстанционното решение. По така поставения въпрос, с оглед на който ВКС е допуснал касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното: В практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК се приема, че договорът за консултантски услуги представлява вид договор за изработка /чл. 258 и сл. ЗЗД/, имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд /р. по т. д 239/2012 г. на ВКС, I ТО, р. № 71/03.06.2009 г. по т. д. № 767/2008 г. на ВКС, II ТО, р. № 5/15.03.2010 г. по т. д. № 390/2009 г. на ВКС, I ТО/. Вярно е, че договорът за консултантски услуги няма изрична нормативна уредба и законово изискване за писмена форма като условие за действителност на сделката, както е приел ВАС. Вярно е също, че при липса на анекс към договор за консултантски услуги, изменението в предмета на договора може да се установи с други допустими доказателства, но съдържанието на приложената фактура № 036/21.07.2009 г. не доказва изменение на предмета на договора, сключен между страните на 20.10.2008 г. Този договор е по процедура BG 161 PO 00-1.1.02 "Подкрепа за внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги". В процесната фактура № 036/21.07.2009 г. е вписано като вид на услугата "възнаграждение за успех по договор от 20.10.2008 г. по одобрен проект по ОП "Конкурентноспособност" грантова схема "Технологична модернизация в малки и средни предприятия". Настоящият състав на ВКС счита, че така оформената фактура е с предмет, различен от предмета по сключения между страните договор за услуга, без данни за последвало изменение на този предмет и връзка със същия. Константна е практиката на ВКС, обективирана в постановени решения по чл. 290 ГПК и която настоящият състав на ВКС намира за правилна, че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач /р. № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на II ТО на ВКС, р. № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г., р. № 62/25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., р. № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II ТО, р. № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на I ТО, р. № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на II ТО и др./. В случая съдържанието на процесната фактура не дава основание да се приеме, че сочи всички необходими елементи от съдържанието на сделката и конкретно, че удостоверява изменение в предмета на сключения между страните писмен договор по BG 161 PO 00-1.1.02 "Подкрепа за внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги" и връзка със същия, а по него се претендира възнаграждение с неустойка за забава. Липсват доказателства по делото, установяващи твърденията на ищеца, сега ответник по касация за разширяване предмета на договора при практическото му реализиране, довело до изменение в предмета на първоначално сключения договор. Представената фактура № 36/21.07.2009 г. сама по себе си и без други доказателства не установява и не материализира изменение на сключения между страните писмен договор. Щом тази фактура не материализира валидно правоотношение между страните, изразяващо се в изменение на сключения между тях договор за услуга, ирелевантно е обстоятелството, че фактурата не е осчетоводена при ответника, сега касатор и получател на услугата, че е подписана от Г. З., който не е представляващ [фирма] към този момент, а задължението по нея е оспорено с отговора по исковата молба - тези обстоятелства подкрепят, а не опровергават извода за липса на материализирано правоотношение между страните по изменен договор за услуга между тях, установено с тази фактура. Мотивите на ВАС за основателност на предявените претенции за дължимо възнаграждение по договор за услуга във връзка с фактура № 036/21.07.2009 г. са неправилни. Както се посочи по-горе в отговора но поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, тази фактурата не материализира изменение на сключения между страните писмен договор, изразяващо се в промяна в предмета му. Щом това е така, липсва материализирано правоотношение между страните по изменен договор за услуга, за да се дължи претендираното възнаграждение на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и неустойка по чл. 92 ЗЗД при сключен договор за безвъзмездна помощ с МИЕ. Решението на ВАС е неправилно - отменително основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 предл. 1-во ГПК и се постанови друго решение, отхвърлящо предявените искове от [фирма] срещу [фирма]. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода на спора на [фирма] следва да се присъдят поискани разноски, които съдът определя в размер на 4007.81 лв.: за настоящата инстанция в размер на 30 лв. и 1977.81 лв. - държавни такси по касационно обжалване и допускането му, 1000 лв. платен адвокатски хонорар пред първата инстанция и 1000 лв. платен адвокатски хонорар пред въззивната инстанция. Не са представени доказателства за плащане на адвокатски хонорар от [фирма] пред настоящата инстанция, както и за плащане на такъв извън посочените по-горе 2000 лв. в долните инстанции. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 2 предл. 1-во ГПК, съдът: