Решение № 3951 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6190/2016 г.

Решение № 3951 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6190/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В., в качеството му на процесуален представител на Висшия съдебен съвет и по касационна жалба, подадена от Е. Л. Л. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Цв. Ч. - САК, и двете насочени срещу Решение № 2365 от 11.04.2016 г., постановено по адм. дело № 12487/2015 г. от Административен съд С.-град.

В касационната си жалба процесуалният представител на ВСС излага подробни съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. В отговора си мотивира становище за неоснователност на касационната жалба на Е. Л., което поддържа и в съдебно заседание. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Касационната жалба на Е. Л. е насочена срещу съдебния акт в частите, с които се отхвърля, като неоснователна, претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно с акцесорната за мораторни лихви, както и в частта, с която претенциите за имуществени и неимуществени вреди е уважена частично. Подробно се мотивират съображения за допуснатите от съда нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваните части, решаване на претенцията по същество и алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Счита касационната жалба на ВСС, по изложените в отговора му съображения, за неоснователна. Претендира разноски съобразно представените доказателства.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими.

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е предявеният от Е. Л. Л. иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ, чл. 52, чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, срещу Висшия съдебен съвет, за присъждане на обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни административни актове - решение на ВСС взето по протокол № 5 от 04.02.2010 г., решение на ВСС, взето по протокол № 29 от 22.07.2010 г. и решение на ВСС, взето по протокол № 13, т. 91 от 20.03.2015 г., отменени с влезли в сила решения на ВАС, както следва:

1. сумата от 10 000 лв. - претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконен акт на ВСС по протокол № 5 от 04.02.2010 г., отменен с решение на ВАС по адм. дело № 12157/2010 г., ведно със сумата от 3 051. 39 лв. - обезщетение за забава върху тази главница за три години преди датата на завеждане на исковата молба.

2. сумата от 15 000 лв. - претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконен акт на ВСС по протокол № 29 от 22.07.2010 г., отменен с решение на ВАС по адм. дело № 4225/2011 г., ведно със сумата от 4 577. 10 лв. - обезщетение за забава върху тази главница за три години преди датата на завеждане на исковата молба.

3. сумата от 20 000 лв. - претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконен акт на ВСС по протокол № 13, т. 91 от 20.03.2015 г., отменен с решение на ВАС по адм. дело № 683/2015 г., ведно със сумата от 3 584. 95 лв. - обезщетение за забава върху тази главница за периода 20.03.2014 г. - 23.12.2015 г. (на 28.01.2016 г. съдът е допуснал изменение на иска за обезщетение за забава като същият се счита предявен за сумата

от 1 552. 50 лв. за периода 10.03.2015 г. - 23.12.2015 г.)

4. сумата от 4 671 лв. - претърпени имуществени вреди, за периода от 01.04.2010 г. до 30.06.2012 г., вследствие незаконосъобразния административен акт на ВСС по протокол № 5 от 04.02.2010 г., отменен с решение по адм. дело № 12157/2010 г.,, ведно със сумата от 1 425. 31 лв. - обезщетение за забава върху тази главница за три години преди датата на завеждане на исковата молба и законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на главницата.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция осъдил Висшия съдебен съвет (ВСС) да заплати на Е. Л. Л. сумите от:

• 2 500 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт - решение на ВСС, взето по протокол № 5 от 04.02.2010 г., както и 762. 85 лв. обезщетение за забава на основание чл. 84, ал. 1 във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху посочената сума за периода 23.12.2012 г. - 23.12.2015 г.;

• 3 500 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт - решение на ВСС, взето по протокол № 29 от 22.07.2010 г., както и 1 068 лв. обезщетение за забава на основание чл. 84, ал. 1 във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху посочената сума за периода 23.12.2012 г. - 23.12.2015 г.;

• 2 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт - решение на ВСС, взето по протокол № 29 от 22.07.2010 г., както и 160. 81 лв. обезщетение за забава на основание чл. 84, ал. 1 във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху посочената сума за периода 10.03.2015 г. - 23.12.2015 г.

Отхвърлил е иска за разликата до пълния претендиран размер на неимуществените вреди, както и иска за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях в претендирания период и е осъдил Висшият съдебен съвет да заплати по бюджета на АССГ разноски за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 500 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено, че дисциплинарното наказание "забележка", наложено на съдия Л. от Председателя на СРС със Заповед № АС-14 от 13.01.2010 г. и потвърдено с решение на ВСС по протокол № 5 от 04.02.2010 г. е отменено с Решение № 15921 от 23.12.2010 г., постановено от петчленен състав на ВАС по АД № 12157/2010 г.; Дисциплинарното наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10 % за срок от шест месеца", наложено от ВСС с решение по протокол № 29 от 22.07.2010 г. е отменено с Решение № 1625 от 02.02.2011 г., постановено от тричленен състав на ВАС по АД № 10514/2010 г., потвърдено с Решение № 8170 от 09.06.2011 г., постановено по АД № 4225/2011 г. от петчленен състав на ВАС и дисциплинарното наказание "забележка", наложено от ВСС с решение по т. 91 от протокол № 13 от 20.03.2014 г. е отменено с Решение № 14207 от 27.11.2014 г., постановено от тричленен състав на ВАС по АД № 5583/2014 г., потвърдено с Решение № 538 от 10.03.2015 г., постановено по АД № 683/2015 г. от петчленен състав на ВАС.

Безспорно е също, че със Заповед № АС-74 от 24.03.2010 г. на Председателя на СРС, издадена в съответствие с решение на ВСС по протокол № 8 от 25.02.2010 г. и Правилата за определяне на индивидуалните месечни заплати на съдии, прокурори и следователи, приети от ВСС по протокол № 23 от 03.06.2009 г., е наредено всички съдии да получат максималния размер на основните месечни заплати по длъжности и рангове, посочени в Таблица № 1 на ВСС, считано от 01.04.2010 г. ... с изключение на ... Е. Л. Л. ..., поради наложеното дисциплинарно наказание. Това положение е запазено 27 месеца - до 30.06.2012 г., в което време ищецът, вместо възнаграждение от 1 700 лв. на месец и допълнителните елементи (2% за всяка година трудов стаж), е получавал месечно възнаграждение 1 600 лв. на месец и върху този размер е изчислявано допълнителното възнаграждение.

На следващо място е безспорно установено, че предложението на административния ръководител на СРС до Комисията по предложенията и атестирането при ВСС, по което, с протокол № 53 от заседание, проведено на 24.09.2013 г. е открита процедура по атестиране за придобиване на статут на несменяемост на ищеца, не е приключила.

Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда, е установила, че за периода април 2010 - юни 2012 г. ищецът е получил възнаграждение за труда си в размер на 50 692. 63 лева, вместо 54 632. 51 лева при приложение на Таблица № 1 по решението на ВСС от 25.02.2010 г., или 3 939. 88 лева по-малко.

Във връзка с претенцията за неимуществени вреди, освен приложените писмени доказателства, съдът е обсъдил показанията на допуснатите до разпит двама свидетели - П. В. и Ч. П..

Въз основа на анализа на доказателствата по делото и установените факти съдът е направил извод, че искът е основателен. Доказано е наличието на отменени, с влезли в сила съдебни решения, актове на ВСС, с които на ищеца са наложени три отделни дисциплинарни наказания.

Доказано е и наличието на понесени, във връзка с дисциплинарните производства, неимуществени вреди - стрес и притеснения; уронване авторитета на ищеца и унижение пред колегите, които го познават. За недоказано е прието твърдението за засягането на авторитета му пред цялата професионална общност, омърсяване на името и професионалното му достойнство, защото " ... видно от свидетелските показания, същите се отнасят

само до кръга колеги на ищеца, с които контактува в рамките на работната среда. ". Също така не се приема за доказана рефлексия на ситуацията върху личния живот на съдията и кариерното му израстване - атестиране и придобиване на статут на несменяемост, " ... тъй като към този момент не са налице условия за атестиране на ищеца съгласно чл. 196, т. 1 от ЗСВ". Същевременно съдът не е могъл да разграничи ясно формата и интензитета на причинените страдания вследствие на цитираните решения на ВСС - от една страна, на тежкото заболяване и смъртта на майката на ищеца, и изключителната му натовареност - от друга. Поради това, и в съответствие с чл. 52 от ЗЗД, е определил размерът на претърпените от ищеца неимуществени вреди от решенията на ВСС, с които са му наложени дисциплинарните наказания съответно в размер на 2 500 лв.; 3 500 лв. и 2 000 лв. със съответните обезщетения за забава, на осн. чл. 84, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: 762. 85 лв; 1 068 лв. и 160. 81 лв. В останалата част - до размерите на 10 000 лв.; 15 000 лв. и 20 000 лв. е приел иска за недоказан и го е отхвърлил.

Искът за имуществени вреди, представляващи разликата между максималното и полученото от ищеца трудово възнаграждение в периода от м. април 2010 г. до м. юни 2012 г., според съда е доказан в размер на 3 939. 88 лв., съобразно заключението на ССчЕ, и лихва върху тази сума до датата на завеждане на исковата молба в размер на 1 201 лв. Но не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между така доказаната вреда, която съдът е определил като "пропуснати ползи" и отменените, като незаконосъобразни, решения на ВСС. З. да обоснове този извод е посочил, че Заповед № АС-74 на председателя на СРС е издадена на 24.03.2010 г. и в нея, като основание, не е посочено решението на ВСС по протокол № 5 от 04.02.2010 г., с което е потвърдено наложеното наказание "забележка". Издавайки заповед № АС-74 председателят на СРС не е действал в условия на обвързана компетентност. " .. . Такава би била налице ако беше наложено наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ, в изпълнение на което се намалява заплатата на ищеца. В случая обаче към 24.03.2010 г. на ищеца не е наложено такова наказание. Такова е наложено с решение на ВСС от 22.07.2010 г. в размер на 10% за период от 6 месеца, т. е. до 22.01.2011 г. Определеното възнаграждение със заповед № АС-74 от 24.03.2010 г. не е съобразено с това наказание, защото: е определено преди налагането му (на 22.07.2010 г.), довело е до получаване на заплата, по-малка от максималната с около 8 % ..., а не с 10 %, продължило е 27 месеца, а не 6 месеца. ". Поради това съдът е приел, че в рамките на оперативната самостоятелност на административния ръководител на СРС е правомощието да предлага на ВСС индивидуални месечни заплати в по-нисък от максималния размер, мотивиран от наложено дисциплинарно наказание, различно от това по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Затова реализираната вреда за ищеца не е в пряка причинна връзка с отмяната на наложените наказания, а със заповед № АС - 74, по силата на която е намалено трудовото му възнаграждение. Тази заповед не е отменена, " ... поради което претендираните имуществени вреди не могат да бъдат обезщетени в настоящото производство".

Решението е неправилно, поради което ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които настоящата касационна инстанция не може да санира.

I. Неоснователно е възражението, от касационната жалба на Е. Л., за нарушения на чл. 131 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. С реформата на административното правораздаване разрешаването на правните спорове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е възложено на административните съдилища, съгласно чл. 1, ал. 2 от специалния закон - ЗОДОВ; чл. 1, т. 3; чл. 128, т. 5 и чл. 203, ал. 1 АПК. Няма спор, че АПК не урежда в пълнота процесуалния ред, по който се разглеждат споровете по тази категория дела и затова за неуредените процесуални въпроси се прилага ГПК. Така напр. допустимостта и редовността на исковата молба се преценява с оглед нормите на чл. 127 и чл. 128 ГПК, защото АПК не съдържа правила за съдържанието на исковата молба; нередовната искова молба, заедно с приложенията се връща на ищеца на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК и т. н. В своята практика преобладаващият брой административни съдилища и Върховния административен съд не са въвели института на задължителния отговор на исковата молба (чл. 131 ГПК), поради което в производствата по чл. 203 и сл. АПК не възникват неблагоприятните последици по чл. 133 ГПК от неподаването му. След като провери редовността и допустимостта на предявения иск, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси, по допускане на доказателствата и насрочва делото в открито съдебно заседание, за което призовава страните. В случая съдът е изпълнил процесуалните си задължения, видно от съдържанието на определение от 30.12.2015 г. и протоколно определение от 28.01.2016 г. С последното (л. 165) съдът е дал възможност на ищеца да ангажира становище по представения от ответната страна отговор на исковата молба и приложените към него писмени доказателства, тъй като този отговор е представен на съда на 27.01.2016 г. Преди това обаче, с нарочно съобщение, получено от г-н Л. на 19.01.2016 г. (л. 127), съдът го е уведомил, че ако отговорът на ответната страна не постъпи до 28.01.2016 г. разглеждането на делото ще бъде отложено за 25.02.2016 г., но ако такъв постъпи (до 28.01.) - делото ще се гледа в насроченото открито съдебно заседание (на 28.01.) и свидетелите, допуснати "при довеждане", ще бъдат разпитани. Действията на съда целят бързина, която обаче не може да бъде за сметка на правата на страните в процеса, вкл. и правото на защита. Доказателствата в административния процес се събират по искане на страните, което не освобождава първостепенния съд от задължението по чл. 140, ал. 1 и ал. 2; чл. 145, ал. 2 и чл. 146 ГПК.

II. Основателни са възраженията за допуснато съществено нарушение на правото на защита на ищеца при разпределението на доказателствената тежест между страните.

В исковата молба подробно са изложени доказателствените искания на г-н Л.. Изрично (р. VII, т. 4) се сочи, че се иска събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на петима свидетели, при довеждане, с показанията на които ищецът желае да установи фактите, които онагледяват претърпените неимуществени вреди, описани подробно в р. IV-ти.

В определението си от 30.12.2015 г. съдът, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК вр. чл. 154, ал. 1 АПК, е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в същото време е допуснал до разпит двама, от желаните петима, свидетели. За това си решение не се е обосновал.

В проведеното открито съдебно заседание на 28.01.2016 г. адв. Ч., в качеството си на пълномощник на ищеца, отново е поддържала доказателствените искания в цялост; прокурорът е намерил искането за изслушване на петима свидетели за "прекомерно", но е предоставил на преценката на съда дали да го удовлетвори. Съдът е разпитал допуснатите двама свидетели, но не е взел отношение по допускането на други свидетели освен тях.

В т. 5 на молбата от 02.02.2016 г. (л. 170) Е. Л. е "подновил" молбата си за увеличаване на броя на допуснатите до разпит свидетели, като се е мотивирал, че особената продължителност на периода на висящност на дисциплинарните производства, водени срещу ищеца, двама свидетели не са в състояние да установят релевантните за спора факти, които са се осъществили през всички години от 2009 до края на 2015 г. Съществените обстоятелства за установяване на интензитета на понесените вреди са проявявани както в личния, така и в служебния му бит в целия този интервал от време, за който "...разпитаните двама свидетели нямат непосредствени впечатления, както се изясни от разпита им. Тези обстоятелства, освен това, имат различни, в това число и лични аспекти, които могат да се установят от лица извън служебния кръг на ищеца, към който принадлежат двамата разпитани до момента. Тези съображения са в основата на искането за допускане на още двама свидетели и молим поради изтъкнатото и с цел пълно изясняване на спора, предпоставящо правилно прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД, то да бъде уважено. " Искането е поддържано и в проведеното открито съдебно заседание на 25.02.2016 г., както от ищеца, така и от пълномощника му; прокурорът е променил виждането си досежно допустимостта на свидетелските показания, дадено в предходното съдебно заседание и се е противопоставил изрично, тъй като са събрани "достатъчно гласни данни за личните преживявания и личните контакти, за негативното отражение на всички тези събития в личния живот на ищеца, паралелно с отражението върху професионалната му дейност. ". Съдът е изложил мотиви, че направеното от ищеца искане да се изслушват и други свидетели, " ... които да установят негативните последици от отменените актове в личния му живот" е "неотносимо към спора" и е оставил без уважение искането на ищеца за изслушване на други свидетели, въпреки настойчивостта на ищцовата страна (л. 177-л. 178).

В мотивите на съдебния акт обаче съдът е посочил, че: "... Същевременно от свидетелските показания не могат да се разграничат ясно формата и интензитета на причинените страдания вследствие на цитираното решение на ВСС - от една страна, и на тежкото заболяване на майката на ищеца, както и изключителната му натовареност - от друга. Поради това съдът не може да установи по категоричен начин дали изживените притеснения са само от незаконосъобразното решение на ВСС от 04.02.2010 г. или и от други изключително неблагоприятни фактори, сложили се в същия момент. С оглед изложеното и в съответствие с чл. 52 от ЗЗД размерът на претърпените от ищеца неимуществени вреди от решение на ВСС от 04.02.2010 г. следва да се определи като се съобразят само доказаните такива. ".

Възражения на ищеца, че изводите на съда не кореспондират със събраните в хода на съдебното производство доказателства са споделени и от ответната страна в касационната жалба (л. 5).

Като се има предвид, че доказателствата са предвидените и уредени от закона източници на сведения за подлежащите на доказване факти, въз основа на които съдът е длъжен да направи своите правни изводи се налага извода за допуснато от съда особено съществено нарушение на правото на защита на ищеца. От една страна не са допуснати исканите от страната доказателства, прието е, че за доказването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди е достатъчен разпита само на двама свидетели, а от друга - съдът изрично сочи, че не е могъл да установи " ... дали изживените притеснения са само от незаконосъобразното решение на ВСС от 04.02.2010 г. или и от други изключително неблагоприятни фактори, сложили се в същия момент", както и че "... от свидетелските показания не могат да се разграничат ясно формата и интензитета на причинените страдания вследствие на цитираното решение на ВСС - от една страна, и на тежкото заболяване на майката на ищеца, както и изключителната му натовареност - от друга. ", т. е. подлежащи на доказване факти са останали неустановени "по категоричен начин". В същност съдът не е дал възможност на страната да докаже твърденията си, след което е отхвърлил частично претенцията за неимуществени вреди по трите пункта, като недоказана с идентични мотиви.

С оглед забраната за установяване на нови факти и недопустимостта на доказателства относно спорното право в касационното производство, настоящата инстанция не може да санира допуснатото нарушение. За да потвърди или отрече със силата на пресъдено нещо съществуването на спорното право, съдът трябва да издири обективната истина относно фактите, релевантни за спорното право и това става чрез доказването. В исковото производство ищецът следва да докаже твърдените факти, при условията на пълно и главно доказване. Разбира се има и факти, които не се нуждаят от доказване (общоизвестни, известни на съда и законовите презумпции), както и такива, които съдът може да обяви за ненуждаещи се от доказване при отделяне на спорното от безспорното (т. е. при очертаване на предмета на доказване). В случая ищецът е положил усилия да докаже твърденията си с допустими доказателствени средства, но съдът е отхвърлил искането, поради което релевантни за спора факти са останали недоказани, както съдът сам е посочил.

III. Необоснован е съдебният акт по отношение неимуществените вреди във връзка с атестирането на ищеца. Не са събрани относимите в тази връзка доказателства, за представянето на които съдът е бил длъжен да укаже на ответната страна.

IV. Същото е относимо и по отношение изводите на съда за отражението на медийните публикации

V. Основателно е възражението на касатора Л. за неправилно и некоректно, в противоречие със съдържанието на исковата молба интерпретиране претенцията на ищеца за обезщетяване на претърпените имуществени вреди. Съдът ги е възприел като последица от заповед АС-74 от 24.03.2010 г. на председателя на СРС, с която е наредено да бъде намалено основното му трудово възнаграждение, считано от 01.04.2010 г. и вследствие неправомерното удържане на трудовото му възнаграждение, въз основата на незаконосъобразното решение на ВСС (второто решение на ВСС) претърпял вреди ... считано от 23.12.2012 г. до 23.12.2015 г. Освен, че изложеното съдържа противоречия, то не кореспондира на претенцията на ищеца, която в исковата молба е формулирана в р. V "като последица от дисциплинарно наказание, което е описано в първия пункт на исковата молба - наложено със зап. № АС - 14/13.01.2010 г. на председателя на СРС и потвърждаващото го решение по т. 52 по протокол № 5 от 04.02.2010 г. на ВСС ... ", неприложени по делото. Имуществената вреда произтича от крайният, завършващ дисциплинарното наказване, акт - решението на ВСС, който пък от своя страна не е влязъл в сила, поради оспорването му пред съда. Касае се за дисциплинарното наказание - "забележка", наложено със заповед № АС-14 от 13.01.2010 г. на председателя на СРС по дисциплинарна преписка № 51/2009 г., изпратена му от Инспектората към ВСС, потвърдено с решение по т. 52 по протокол № 5 от 04.02.2010 г. на ВСС и отменено с влязъл в сила на 23.12.2010 г. съдебен акт (решение по адм. дело № 12157/2010 г. на петчленен състав на ВАС).

Макар и да не е влязло в сила, това наказание е "изпълнено", тъй като е възприето от председателя на СРС като основание да не определи заплатата на магистрата в максималните граници, очертани в Таблица № 1 на ВСС (л. 115), в сила от 01.04.2010 г., утвърдена с решение на ВСС по протокол № 8/25.02.2010 г. и това "изпълнение" е обективирано в заповед № АС-74/24.03.2010 г. Друг е въпросът за законосъобразността на този акт в светлината на р. II от Правилата за определяне на индивидуалните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи, съгласно първото изречение на които индивидуалните основни месечни заплати на магистратите се конкретизират и определят от ВСС при спазване на процедурата по т. 2.1.2; т. 2.2 или (в случая) т. 2.3.1 (л. 139). За тази заповед от друга страна не са представени доказателства да е била връчена на магистрата, съгласно задължението на органа по т. 2.3.2 на р. II, с оглед регламентираното му право на възражение.

Съдът в случая не се е произнесъл по направеното от ищеца искане и изводите му за оперативната самостоятелност на административния ръководител и отсъствие на пряка причинна връзка са необосновани.

При така изложените съображения обжалваното решение ще следва да се отмени, а делото - да се върне на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане ще следва да бъдат допуснати до разпит, при условията на довеждане, свидетелите на ищеца, както и да се съберат допълнително писмените доказателства във връзка с атестацията на магистрата и имуществените вреди, както е посочено в мотивите на настоящия акт.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение