Решение № 8547 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9579/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Света Анна-Варна АД, чрез пълномощника му адвокат Томова-Куцарова, срещу Решение 976/20.07.2020 г., постановено по адм. дело 3203/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против Национална здравноосигурителна каса, с искане за отмяната му като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи изцяло предявената искова претенция, както и да му се присъдят направените пред двете инстанции разноски. Ответника по жалбата Национална здравноосигурителна каса, гр.София чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд Варна се е развило по исковата молба на МБАЛ Света Анна-Варна АД против Национална здравноосигурителна каса, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 464 109 лв. (главница) и лихва за забава върху главницата в размер на 119 248,52 лв. за периода от датата на възникване на вземането до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Предявеният иск за вреди се основава на обявено за нищожно, в частта му по т.2 и т.3, Решение РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на Надзорния съвет /НС/ на НЗОК. Размерът им основава на лечебната дейност извършена и отчетена от МБАЛ Света Анна-Варна АД, но незаплатена и обозначена като надлимитна от НЗОК, поради въведени с обявеното за нищожно решение месечни лимити за цялата страна. С решение 15465/14.11.2019 г., постановено по адм. д. 1167/2019 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение 2299/26.11.2018 г. постановено по адм. д. 1310/2018 г. по описа на Административния съд Варна, с което е уважен предявеният иск за сумата от 464 109 лв. главница и 117 700,21 лв. лихва за забава върху главницата, като делото е върнато на Административен съд Варна за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото във връзка с дадените в отменителното решение на ВАС указания, са събрани писмени доказателства и назначени експертизи за установяване на размера на претърпените вреди. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, основаващи обезщетяване на твърдените за причинени имуществени вреди и е отхвърлил предявения иск. Решението е валидно допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая се претендират вреди, произтичащи от частично обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение административен акт - Решение РД-НС-04-9 от 27.01.2015 г.на НС на НЗОК, касаещ намаляване размера на определения съгласно ЗБНЗОК за 2015 г. бюджет, като за изпълнителите на болнична медицинска помощ, при които има спешна диагностика и лечение, какъвто е и касационния жалбоподател е прието да се разпределят до 95% от средствата, получени през 2014 г. и до 90% от средствата, получени през 2014 г. на изпълнителите на болнична медицинска помощ, при които няма спешна диагностика и лечение. Наличието на отменен акт по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е една от предпоставките за обезщетяване на причинени вреди. Тези вреди следва да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, а вредата е пряка, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Това законово изискване в случая не е налице. Правилно съдът от първата инстанция е приел, че постановеното с нищожната т. 2 от Решение РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на НС на НЗОК 5 % намаление на бюджета, не е произвело действие спрямо ищеца. От доказателствата по делото е установено, че макар в съответствие с т. 2 от решението бюджетът на ищеца за 2015 г. да е бил определен в размер на 94,43 % от стойността на изплатените от НЗОК средства за 2014 г., реално извършените плащания през 2015 г. и за периода 01.01.2016 г. - 30.04.2016 г. надхвърлят 100 % от предходния, поради което претендираните с исковата молба суми за неплатени медицински дейности не представляват вреда от отменения акт. Правилен е следователно изводът в обжалваното решение, основан на установената по делото фактическа обстановка, че предявеният иск се явява неоснователен, тъй като не са налице законовите предпоставки, основаващи обезщетяване по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Искането на ответникът по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в относимата ѝ редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение